МИШОКА - 11. Дион III

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Несъмнено, рано или късно и на всеки от вас ще се удаде възможност да създаде скапано изкуство, както току-що се случи с някои от вас. - Адело почеса буйната си посивяла брада и обхвана с жест оваляните в буци оранжева глина чинове. - Но няма да се притеснявате! Повечето несретници, набедени за творци, така или иначе никога не успяват да се отърсят съвсем от оковите на собствената си посредственост. Само неколцина измежду тях ще постигнат истинско величие. Но това не означава, че те ще преуспеят в живота - о, съвсем не е така! Всъщност като се замислите, нима именно посредствените не постигат най-големите успехи? Нима те не се ширят охолно в големите палати, не се хранят по три пъти дневно с най-отбраните блюда и не се возят на най-новите карети из града? Огледайте се наоколо! Драги господа, светът се управлява от посредствените. Защото геният на големия творец може само да предизвиква завист и повдигнати вежди. Той е различен. Той не е като другите. И завинаги е обречен да бъде сам. Той е врагът на посредственото множество, а те го превъзхождат числено и в груба сила. - на Дион му се стори, че в гласа на учителя са се прокраднали печални нотки. - Един гений трябва да знае точно къде му е мястото. Той е обречен да остане неразбран от своите съвременници. Защото по същността си да бъдеш гениален е да си изпреварил собственото си време. Приемете го като един вид проклятие.

"Колко познато ми звучи всичко това", установи Дион, а погледът му се вторачи в изпитото от безсънни нощи лице на този брадат старец. Закръгленото му шкембенце някак подсказваше, че никак не може да се оплаче от лишения, но нещо в цялата му осанка напомняше за изтерзана душа, която е прекарала цял живот в търсене. Но на какво ли? На признанието на другите? В името на Майката, та този човек бе великият Майстор на Палатата на Изкуствата! Може би е дирил проникновение свише? Или защо не съвършенството? Да, сигурно трябваше да е това. Търсел го е и така и не го бе открил.

- Така че хич да не се притеснявате, уважаеми господа. - заяви накрая учителят. - Несъмнено някои от бъдещите ви творби ще се озоват я на подиума на някой търг на Улицата на Занаятчиите, я в колекцията на някой натруфен големец с повече жълтици в хазната си, отколкото цяла тълпа изгладнели бездомници би могла да изхарчи през целия си скапан живот... А защо не и в краен случай на рафтовете на някой никому неизвестен музей в някое забутано село. - той се усмихна кисело. - В празнични дни там ще се тълпи мало и голямо, всеки ще се взира с недоумение в нелепото ви творение и ще цъка с език. "Виж, мамо, какво сладко квадратно куче с панделка на главата!", ще каже някое детенце. "Не, мама, това е малко момиченце с кифла вместо чанта... заклевам се!", ще възрази мустакатата госпожа със смешните гумени гамаши, която има още дълго време да се дупи пред странния експонат и да присвива очи, без да може да вземе решение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Виж, какво ще кажеш да зарежем тая работа с прането и гладенето? - бързо изстреля той, преди да е успял да осмисли думите си. - Защо да не бъдеш отново модел поне още веднъж?

- Какво имаш предвид? - тя го стрелна със сините си очи и припряно се пресегна да оправи една палава бронзова букла на челото си.

- Ами, виж какво. Първо да ти се представя, защото предния път като се видяхме... ами, ти не каза нито думичка и си тръгна толкова бързо. Казвам се Дион Пиронел ва-Линомалия. И се уча, за да стана гений, така да се каже.

- Ха-ха! - засмя се весело момичето. – Много скромни планове имаш пред себе си.

- Може и така да се каже. - съгласи се Дион.

- Дано да успееш да се изучиш за, хъм, гений. – каза тя. - Аз съм Халана. И впрочем съм родом от един чифлик, който не е много далеч от Линомал. Може би на не повече от пет левги.

- Светът е малък, а? - смигна й той.

- Да, може така да се каже. - кимна Халана и двамата се засмяха. - А какво имаше предвид с това, да бъда модел още веднъж?

- А, да. Слушай, днес Майстор Адело ме отстрани от площадката на гърба на Храма на Предците. Нали знаеш, където в момента рисуваме битката при Хелимен. Според него било недопустимо да използвам гениални похвати и да придавам дълбочина на образите. Или нещо такова.

- О, съжалявам. - въздъхна със съчувствие момичето, без да разбира и думичка от това, което чуваше.

- Недей. - каза Дион. – Всяко зло за добро! Сега мисля да нарисувам своя собствена картина. Лично мое творение. Без никой да ми се бърка. Разбира се, първо ще трябва да прекарам няколко дни в имението на баща ми и да изтрая всичките старчески тъпотии, за които можеш да се сетиш. Но после като се върна, веднага се захващам с картината. Ще я рисувам вечер, след уроците в школата. Вече съм подготвил платното в квартирата ми. Намира се на...

- И какво ще има на тази картина? - прекъсна го Халана.

- О, като за начало, никакви битки! Мисля да бъде... ами, мисля да нарисувам най-прекрасната жена, която съм срещал някога на света. – той я погледна изпод вежди. – Е, какво. Ще ми помогнеш ли?

- Но как бих могла? Къде ще я намеря тази красавица?

Дион духна нагоре към носа си и щръкналият златен кичур, който закриваше едното му око, послушно отхвръкна към челото му.

- Ама какви ги говорите, госпожице. Та тя сега стои пред мен!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---