МИШОКА - 09. Зари III

Бибун, Ог, 9-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Всяка жена си има своя цена, скоро бе научила Зари. А повечето от тях дори си бяха определили строг ценоразпис за различните услуги, които предлагаха. Но внимание - тези жени не бяха като онези, които за една бутилка пенливо бяло вино и обилно отрупана чиния с морски дарове са готови поне за една нощ да се престорят, че вярват, че мъжът, който в момента ги лашка срещу металната решетка на леглото, е именно онзи принц от мечтите им и че е способен да им свали всяка звезда от небето, която му посочат. А ако му се намира някоя и друга дребна скъпоценност, току-виж си помислили да попитат за втора среща!

Не - цената на повелителките на ласките винаги е била в твърда валута, по възможност със златен или поне сребрист оттенък. Което, разбира се, си имаше и своите добри страни - защото открай време в колективното мъжко съзнание е съществувала една мечта за идеалната, магическата, специалната жена, която ей така от само себе си ще се съгласи да сподели леглото ти за една нощ, а после няма дори да намекне, че очаква пак да се видите, или пък че изпитва нужда да й се обадиш отново, или да се гушкате, или да отидете на пазаруване и през целия път да си споделяте неприятностите от деня и клюките от града, или пък да й подариш лъскав накит. И няма постоянно да ти натяква, че е крайно време да "преминете на следващото ниво" и да я поканиш да се нанесе при теб и да имате "връзка", а после да й паднеш на крака, да й поднесеш пищен стрък цветя и скъпо изглеждащ пръстен и да й се примолиш да прекарате остатъка от живота си заедно, та чак дорде смъртта ви раздели.

Единственото, което се очакваше от повелителките на ласките срещу възнаграждение, бе да се изкъпят след среднощния сеанс, да си наметнат оскъдните дрешки, че да не вземат да изстинат, и после да те оставят на мира. Именно тези божествени създания имаха изключителната привилегия да се зоват жрици на нощта.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Зари не усети кога някой навярно също толкова заблеян минувач се приближава отстрани към нея, обърнал й гръб, без да гледа в краката си. В следващия миг двете жени вече се бяха блъснали една в друга и с болезнено охкане тупнаха тежко на земята.

Другата бе по-дребничка и също така тъмнокожа като нея. Но Зари бе свикнала всички останали да й стигат най-много до шията, така че както я гледаше, приседнала връз тлъст хълбок върху тревистата пръст на улицата, тя не можеше да прецени колко висока бе другата жена. Единственото, в което бе сигурна бе, че е с няколко слънца по-млада от нея. Всъщност беше почти момиче. Имаше късо подстригана тъмна коса и носеше черно кожено бюстие, от което напращелите й гърди сякаш всеки миг щяха да изскочат. А на врата й се кипреше най-дебелото метално колие, което Зари бе виждала някога. То жално издрънча, когато момичето с усилие извъртя закръглено бедро в тромав опит да се изправи отново на крака.

- Ох, гледай къде ходиш! - изръмжа Зари, докато разтриваше навехнатия си глезен.

- Съжалявам... - отрони извинително момичето с тихо, свенливо гласче.

И в този миг зелените й очи се разшириха невярващо, срещнали тези на едрата непозната. На кръглото младежко лице се изписа изумление, а сочните устни на девойката се издължиха в усмивка.

- Заримунари? - гласецът й несигурно потрепери от вълнение. - Това... ти ли си?

Зари присви очи, за да прецени по-добре с кого си имаше работа. И тогава разпозна лицето. Та как би могла да забрави тези зелени очи, блеснали като две дълбоки капки вода? Нали тъкмо затова някога бяха назовали момичето с това име: „Двете зелени езера“!

- Незеири! - викна възторжено и като протегна разтреперани ръце, неистово се хвърли напред, а лицето й се бе изкривило от вълнение.

Двете жени потънаха в крепка прегръдка, а от очите им се застичаха сълзи.

- Нези... Колко те търсих... – ридаеше с глас Зари. - Бях изгубила надежда, че някой друг е оцелял.

- О, мила моя Заримунари. - подсмърчаше нейната посестрима. - Приготви се да бъдеш изненадана!

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

От това, което много отдавна бе чувала по въпроса, изглежда за пръв път странично разголената женска гръд е била влязла в употреба като средство за масово помрачаване на разсъдъка, когато една пещерна дама решила, че иска нейният избраник измежду цялото пещерно мъжко воинство силно да я пожелае. Но същевременно тя имала нелеката задача да запази достойнството си, като се държи на положение според мястото, което й се полагало сред местното пещерно общество. По своята същност, страничният изглед към нейната гръд, която тя така щедро предоставила на публиката, бил едно доста явно намигване от страна на дамата към пещерните господа, които владеели положението и диктували правилата по онова време. Като небрежно изложила на показ двете си гърди, тя имала за цел да постигне естетическо подсилване на ситуацията. В действителност и в сегашния материален свят, така подвластен на човешките страсти, един добър страничен изглед към отлично оформената женска гръд обикновено си оставаше неповторимо завладяващ. Дотолкова въздействащ, че всички останали средства за привличане на вниманието внезапно изгубваха всякаква сила и избледняваха от съзнанието на наблюдателя дотолкова, че накрая срамежливо се смушваха в миша дупка, принудени да скръстят ръце и да прекарат останалата част от деня в цупене. Ето това бе истинската магия на женската гръд.

Нямаше съмнение, че всичко това бе започнало, когато въпросната пещерна девойка била внезапно осенена от гениалната идея да използва тялото си като оръжие. Вярно, по онова време пещерните жени отдавна са се разкарвали наоколо почти голи, а пещерняците и пещернячките с по-необичайни плътски наклонности са можели да се наслаждават на гледката без особени задръжки. Но рано или късно пълното разкриване на тайните на женското тяло може да те докара до отегчение, особено когато съвсем привикнеш към тях и ги приемеш за даденост. Все пак нали дотогава всичките тези прелести се били развявали свободно под свежия въздух на дивите планини и поля на първобитния свят, а гордите им собственички безпрепятствено са се радвали на топлещите слънчеви лъчи и засъхналите курешки от прелитащите над главите им птици. Околните ги харесвали безгранично такива, каквито са, и обичали често да си играят с гърдите им и да ги галят по заголените дупета, особено когато били в добро разположение на духа. И никой нямал нищо против нещата да си текат по този начин в продължение на има-няма няколкостотин хиляди години.

И тогава един ден изведнъж онази засукана пещернячка решила да излезе на светло от пещерата с гръд, покрита с кожа от видра. Всички минувачи прекъсвали обичайните си занимания и се спирали, за да я погледат. Те стояли втрещени и се взирали втренчено, докато инакомислещата девойка все така небрежно си сновяла между огнището и мястото, където били складирани осолените мръвки – сякаш нищо особено не се е случило. Неколцина пещерни юнаци съвсем забележимо повдигнали вежди и се ококорили, когато през главите им минал въпросът каква ли точно е формата на зърната й отдолу, макар че дотогава ги били зървали многократно. А загадъчната нимфа се направила, че не забелязва всичко това.

Защото без да знаят, те били установили, че изкушението от тайната на неразкритото може многократно да превъзхожда вече познатото и леснодостъпното.

Скоро след тази случка пещерната госпожица решила, че видровата кожа не й е достатъчна и почнала да добавя още украси по себе си. Първо слязла до реката и събрала няколко лъскави камъчета, продупчила ги по средата и ги нанизала на въже, което си била приготвила от дървесно лико. И гордо ги окачила на врата си. После започнала да врънка ловците от племето да й подарят някой и друг непотребен зъб или нокът от горски звяр, останал от последния лов. Дошло й на ума да наниже зъбите на по-къси върви и да ги завърже около китките си, след което отново и все така небрежно се разходила из бивака на племето, изпъчена, сякаш е повелителката на планините. Нейната изобретателност стигнала чак дотам, че да втрие благоуханен цветен пращец по румените си бузи и да се намаже с искрящи стрити мидени черупки около очите, да втъкне свежи горски цветчета в дългата си огненочервена коса, а накрая да изрисува с къна някаква разперена птица върху хълбока си. Последвало и продупчване на езика със заострен кокал - и ето, че накрая пещерната изкусителка стояла гордо пред безличното неукрасено множество и се усмихвала многозначително. А нейната легендарна кожа от видра, за която всички толкова говорели, за която певците пеели безброй песни, а глашатаите по племенните сборища думкали по барабаните си и за която древните художници изхабили безброй въглени и парчета креда, за да я овековечат по стените на пещерите, предлагала незабравим и загадъчен изглед към пищната й гръд, за радост на запалените зяпачи.

Останалите жени от племето, разбира се, направили всичко възможно да подражават на червенокоската и скоро сред тях се зародило съревнование - коя ще съумее да намери и стрие най-шарените цветчета, за да си придаде цвят и благоухание? Коя ще събере най-лъскавите и редки речни камъчета и ще ги наниже върху най-здравата връв от дървесно лико и коя ще открие най-остроумното приложение за украшенията от зъби и кокали на хищници? А гледката докарвала пещерните мъже до умопомрачение и ги карала да си гълтат първобитната граматика. Вече било съвсем ясно, че във въздуха витае вятърът на промяната и че всички са извънредно развълнувани. Посетителите от околните племена скоро с ентусиазъм възприели цялото това увлечение по новата мода и привнесли този новаторски подход към външния вид и в собствените си поселения. Не след дълго и сред тях се зародили собствени самобитни модни течения. Оттогава нататък, писъците на модата зачестили и продължили да набират сила, подобно на кална лавина. И така – чак до ден днешен.

А през първите няколко хиляди години след тази модна революция, всички пещернячки неизменно носели видрова кожа върху полуразголената си гръд.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---