МИШОКА - 11. Дион III

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Несъмнено, рано или късно и на всеки от вас ще се удаде възможност да създаде скапано изкуство, както току-що се случи с някои от вас. - Адело почеса буйната си посивяла брада и обхвана с жест оваляните в буци оранжева глина чинове. - Но няма да се притеснявате! Повечето несретници, набедени за творци, така или иначе никога не успяват да се отърсят съвсем от оковите на собствената си посредственост. Само неколцина измежду тях ще постигнат истинско величие. Но това не означава, че те ще преуспеят в живота - о, съвсем не е така! Всъщност като се замислите, нима именно посредствените не постигат най-големите успехи? Нима те не се ширят охолно в големите палати, не се хранят по три пъти дневно с най-отбраните блюда и не се возят на най-новите карети из града? Огледайте се наоколо! Драги господа, светът се управлява от посредствените. Защото геният на големия творец може само да предизвиква завист и повдигнати вежди. Той е различен. Той не е като другите. И завинаги е обречен да бъде сам. Той е врагът на посредственото множество, а те го превъзхождат числено и в груба сила. - на Дион му се стори, че в гласа на учителя са се прокраднали печални нотки. - Един гений трябва да знае точно къде му е мястото. Той е обречен да остане неразбран от своите съвременници. Защото по същността си да бъдеш гениален е да си изпреварил собственото си време. Приемете го като един вид проклятие.

"Колко познато ми звучи всичко това", установи Дион, а погледът му се вторачи в изпитото от безсънни нощи лице на този брадат старец. Закръгленото му шкембенце някак подсказваше, че никак не може да се оплаче от лишения, но нещо в цялата му осанка напомняше за изтерзана душа, която е прекарала цял живот в търсене. Но на какво ли? На признанието на другите? В името на Майката, та този човек бе великият Майстор на Палатата на Изкуствата! Може би е дирил проникновение свише? Или защо не съвършенството? Да, сигурно трябваше да е това. Търсел го е и така и не го бе открил.

- Така че хич да не се притеснявате, уважаеми господа. - заяви накрая учителят. - Несъмнено някои от бъдещите ви творби ще се озоват я на подиума на някой търг на Улицата на Занаятчиите, я в колекцията на някой натруфен големец с повече жълтици в хазната си, отколкото цяла тълпа изгладнели бездомници би могла да изхарчи през целия си скапан живот... А защо не и в краен случай на рафтовете на някой никому неизвестен музей в някое забутано село. - той се усмихна кисело. - В празнични дни там ще се тълпи мало и голямо, всеки ще се взира с недоумение в нелепото ви творение и ще цъка с език. "Виж, мамо, какво сладко квадратно куче с панделка на главата!", ще каже някое детенце. "Не, мама, това е малко момиченце с кифла вместо чанта... заклевам се!", ще възрази мустакатата госпожа със смешните гумени гамаши, която има още дълго време да се дупи пред странния експонат и да присвива очи, без да може да вземе решение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Виж, какво ще кажеш да зарежем тая работа с прането и гладенето? - бързо изстреля той, преди да е успял да осмисли думите си. - Защо да не бъдеш отново модел поне още веднъж?

- Какво имаш предвид? - тя го стрелна със сините си очи и припряно се пресегна да оправи една палава бронзова букла на челото си.

- Ами, виж какво. Първо да ти се представя, защото предния път като се видяхме... ами, ти не каза нито думичка и си тръгна толкова бързо. Казвам се Дион Пиронел ва-Линомалия. И се уча, за да стана гений, така да се каже.

- Ха-ха! - засмя се весело момичето. – Много скромни планове имаш пред себе си.

- Може и така да се каже. - съгласи се Дион.

- Дано да успееш да се изучиш за, хъм, гений. – каза тя. - Аз съм Халана. И впрочем съм родом от един чифлик, който не е много далеч от Линомал. Може би на не повече от пет левги.

- Светът е малък, а? - смигна й той.

- Да, може така да се каже. - кимна Халана и двамата се засмяха. - А какво имаше предвид с това, да бъда модел още веднъж?

- А, да. Слушай, днес Майстор Адело ме отстрани от площадката на гърба на Храма на Предците. Нали знаеш, където в момента рисуваме битката при Хелимен. Според него било недопустимо да използвам гениални похвати и да придавам дълбочина на образите. Или нещо такова.

- О, съжалявам. - въздъхна със съчувствие момичето, без да разбира и думичка от това, което чуваше.

- Недей. - каза Дион. – Всяко зло за добро! Сега мисля да нарисувам своя собствена картина. Лично мое творение. Без никой да ми се бърка. Разбира се, първо ще трябва да прекарам няколко дни в имението на баща ми и да изтрая всичките старчески тъпотии, за които можеш да се сетиш. Но после като се върна, веднага се захващам с картината. Ще я рисувам вечер, след уроците в школата. Вече съм подготвил платното в квартирата ми. Намира се на...

- И какво ще има на тази картина? - прекъсна го Халана.

- О, като за начало, никакви битки! Мисля да бъде... ами, мисля да нарисувам най-прекрасната жена, която съм срещал някога на света. – той я погледна изпод вежди. – Е, какво. Ще ми помогнеш ли?

- Но как бих могла? Къде ще я намеря тази красавица?

Дион духна нагоре към носа си и щръкналият златен кичур, който закриваше едното му око, послушно отхвръкна към челото му.

- Ама какви ги говорите, госпожице. Та тя сега стои пред мен!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 10. Доко IV

Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

- В много от тези случаи за страничния наблюдател извършването на молитва изглежда като второто или поне третото най-досадно нещо на света. – продължаваше Додо, а по челото на слушателя му вече бяха избили ситни капчици пот – най-вероятно не по някаква друга причина, а заради палещото пладнешко слънце. – То се подрежда веднага след това да наблюдаваш как никне тревата и след състезанията с ято бухали по взиране без да мигаш. – Додо посочи към покритите в бяло мъже, които вече привършваха обедния си ритуал. - Някои от по-крайно настроените членове на различни религиозни секти вярват, че ако съпроводиш молитвата си с тихо напяване на монотонни звуци и изречения под носа си (или ако си достатъчно нахален безспирно да надуваш главата на околните с несвързаното си бърборене) – и всичко това, докато се кланяш равномерно като изкуфял папагал - то това значително ще подобри качеството на живота ти в дългосрочен план. Разбира се, тази теория все още предстои да се потвърди в реалния свят, но така или иначе опитите продължават.

- За какво говориш… - Додо чу гласа на Цоци зад себе си, но побърза да й смигне и да направи съзаклятнически знак да си трае.

- Но трябва да отбележим, - заключи той, - че въпреки дълбоката убеденост на вярващите, пазарлъците с божествените сили, проведени под формата на молитвен монолог, всъщност са напълно неизпълними. Това произхожда от един от основните принципи на договорното право: без да има двустранно съгласие на страните по споразумението, едно голо упование, че другата страна ще изпълни своята част от сделката, само при положение, че е чула твоето предложение, в никакъв случай не прави договора изпълним. Понеже богът, или висшата сила, или на каквото там си си избрал да се кланяш, вероятно даже не подозира за твоето съществуване и следователно въобще не се нуждае от услугите ти, всъщност ти няма какво толкова ценно да Му предложиш. А след като едната страна по договора с нищо не може да бъде полезна на другата, това веднагически го прави невалиден. Така че, добре е човек да се замисли дали си струва да си губи времето в тези безполезни ежедневни молитви, или е по-добре да си намери някакво по-интересно занимание. Например да иде за риба. Или защо не да направи още едно бебе на жена си. Ако още му се удава.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Цялата работа не му костваше кой знае колко напъване. Не бе се усамотявал от има-няма три дена и сега облекчението му бе неописуемо. Изглежда рязката смяна на климата не му действаше особено здравословно на стомаха. "Още малко и съвсем щях да се запека", ухили се на себе си.

И в следващия миг чу дрънченето и гласовете. Това определено бе звук на метал. А макар и да долиташе отдалеч, говорът на непознатите много наподобяваше онзи, който бе чул назад в Гаф. Бе също така гърлен и хриптящ, но и някак по-различен.

Крайно предпазливо, Додо подаде глава иззад храста, докато с едната ръка припряно вдигаше панталона си. Дрънченето се чуваше все по-отчетливо, а гласовете вече звучаха заповедно, заплашително. Когато надзърна обратно към бивака, той с ужас осъзна какво се случваше.

Разбойниците бяха поне дузина. Неколцина яздеха тъмни коне - навярно черни или кафеви. Бяха покрити целите в оръжие - широки патрондаши опасваха раменете им, неколцина стискаха в ръце прави пушки, а повечето носеха вити саби на кръста. Разговаряха шумно и насечено помежду си, а някой измежду тях раздаваше резки команди. Додо се сниши по-надолу, а сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. "Ами сега? Какво да правя?"

И тогава на мъждукащата светлина на огъня, той забеляза познатия силует. Слабичкото момиче с дългата права коса бе изправено начело на колоната от пленници, която разбойниците бе сформирала в долната част на лагера. Всички объркани пътници бяха навързани за едно единствено въже и вече крачеха, препъвайки се, нататък по пътеката, под постоянното джавкане на своите похитители.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Додо доста ясно помнеше за един красноречив пример за самодостатъчната сила на вярата - той бе едно писмо, станало широкоизвестно, след като било открито в една пещера някъде в планинските райони на Посейд. Било издълбано на старинен йероглифен атлатл[6] върху каменна плочка от неизвестен безименен жрец, живял някога през ранните хилядолетия, когато Синовете на слънцето още са били просто никому неизвестна групичка пещерняци, които имали странния навик редовно да се напушват със смес от горски билки и после да получават среднощни видения. Въпросният жрец, който бил ревностен поклонник на огненото кълбо в небето, изпратил следното заплашително откровение (а според някои това било просто картичка с пожелания за успешна нова година) на Вожда на едно от съседните племена:

"Трябва да ти се признае, че наистина имаш кураж, друже. Честно казано, нищо не би ме зарадвало повече от това да взема един остър каменен нож, да изкормя вътрешностите на теб и семейството ти и да крещя от радост, докато танцувам около кладата с обгорените кости на децата ти, докато гледам как кръвчицата ти бавно изтича. Виждам, че смяташ да продължаваш с опитите си да разпалваш свещена война срещу Огнения бог и неговия Избран народ и това може само да ме забавлява. Надявам се, че един ден аз и моите другари ще имаме възможността да се насладим на гореописаните действия, докато остатъците от жалкото ти племе гледат, оковани по дърветата наоколо! Само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст, а да се молим за клетите души на такива нещастници като тебе. Затова знай, че мисълта за неизбежното наказание, което Огненият бог ти готви след свършека на дните ти, е хиляда хиляди пъти по-страшно от всичката болка, която аз бих могъл да ти причиня с тези две ръце и един остър нож. А най-хубавото му е, че ти ще се пържиш в огнения ад за вечни времена заради греховете си, за които все още си оставаш в пълно неведение. Бъди сигурен, че божият гняв не знае милост. И аз ще се моля да прозреш истината за жалката си участ още дълго преди ножът да се е опрял в плътта ти. Желая честито и изпълнено с болка и страдания Ново слънце[19] на теб и на всичките ти близки!!!"

Някои вероятно биха възнегодували, че един привидно толкова всеотдайно набожен човек не би трябвало да желае да отваря нечий гръден кош с каменен нож, за да види с какъв цвят са вътрешностите му, а после да има безочието да твърди, че неговият бог, който винаги се бил застъпвал за най-чистите морални добродетели, в същото време щял да въздаде наказания, които са хиляда хиляди пъти по-страшни и от най-лошото, което един човек би могъл да причини на друг. Та нима такъв бог може да служи за пример за морално поведение? За щастие, след като изтрезнял, разяреният жрец изглежда все пак имал благоразумието да изчегърта и един кратък послеслов на гърба на каменната плочка. В него той обяснявал, че изречението "само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст" е било именно онази част от предългото му послание, която би следвало да утвърждава дълбоко моралните убеждения на автора. Що се отнася до останалото - него го е написал, докато е бил напушен с горски треволяци.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 09. Зари III

Бибун, Ог, 9-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Всяка жена си има своя цена, скоро бе научила Зари. А повечето от тях дори си бяха определили строг ценоразпис за различните услуги, които предлагаха. Но внимание - тези жени не бяха като онези, които за една бутилка пенливо бяло вино и обилно отрупана чиния с морски дарове са готови поне за една нощ да се престорят, че вярват, че мъжът, който в момента ги лашка срещу металната решетка на леглото, е именно онзи принц от мечтите им и че е способен да им свали всяка звезда от небето, която му посочат. А ако му се намира някоя и друга дребна скъпоценност, току-виж си помислили да попитат за втора среща!

Не - цената на повелителките на ласките винаги е била в твърда валута, по възможност със златен или поне сребрист оттенък. Което, разбира се, си имаше и своите добри страни - защото открай време в колективното мъжко съзнание е съществувала една мечта за идеалната, магическата, специалната жена, която ей така от само себе си ще се съгласи да сподели леглото ти за една нощ, а после няма дори да намекне, че очаква пак да се видите, или пък че изпитва нужда да й се обадиш отново, или да се гушкате, или да отидете на пазаруване и през целия път да си споделяте неприятностите от деня и клюките от града, или пък да й подариш лъскав накит. И няма постоянно да ти натяква, че е крайно време да "преминете на следващото ниво" и да я поканиш да се нанесе при теб и да имате "връзка", а после да й паднеш на крака, да й поднесеш пищен стрък цветя и скъпо изглеждащ пръстен и да й се примолиш да прекарате остатъка от живота си заедно, та чак дорде смъртта ви раздели.

Единственото, което се очакваше от повелителките на ласките срещу възнаграждение, бе да се изкъпят след среднощния сеанс, да си наметнат оскъдните дрешки, че да не вземат да изстинат, и после да те оставят на мира. Именно тези божествени създания имаха изключителната привилегия да се зоват жрици на нощта.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Зари не усети кога някой навярно също толкова заблеян минувач се приближава отстрани към нея, обърнал й гръб, без да гледа в краката си. В следващия миг двете жени вече се бяха блъснали една в друга и с болезнено охкане тупнаха тежко на земята.

Другата бе по-дребничка и също така тъмнокожа като нея. Но Зари бе свикнала всички останали да й стигат най-много до шията, така че както я гледаше, приседнала връз тлъст хълбок върху тревистата пръст на улицата, тя не можеше да прецени колко висока бе другата жена. Единственото, в което бе сигурна бе, че е с няколко слънца по-млада от нея. Всъщност беше почти момиче. Имаше късо подстригана тъмна коса и носеше черно кожено бюстие, от което напращелите й гърди сякаш всеки миг щяха да изскочат. А на врата й се кипреше най-дебелото метално колие, което Зари бе виждала някога. То жално издрънча, когато момичето с усилие извъртя закръглено бедро в тромав опит да се изправи отново на крака.

- Ох, гледай къде ходиш! - изръмжа Зари, докато разтриваше навехнатия си глезен.

- Съжалявам... - отрони извинително момичето с тихо, свенливо гласче.

И в този миг зелените й очи се разшириха невярващо, срещнали тези на едрата непозната. На кръглото младежко лице се изписа изумление, а сочните устни на девойката се издължиха в усмивка.

- Заримунари? - гласецът й несигурно потрепери от вълнение. - Това... ти ли си?

Зари присви очи, за да прецени по-добре с кого си имаше работа. И тогава разпозна лицето. Та как би могла да забрави тези зелени очи, блеснали като две дълбоки капки вода? Нали тъкмо затова някога бяха назовали момичето с това име: „Двете зелени езера“!

- Незеири! - викна възторжено и като протегна разтреперани ръце, неистово се хвърли напред, а лицето й се бе изкривило от вълнение.

Двете жени потънаха в крепка прегръдка, а от очите им се застичаха сълзи.

- Нези... Колко те търсих... – ридаеше с глас Зари. - Бях изгубила надежда, че някой друг е оцелял.

- О, мила моя Заримунари. - подсмърчаше нейната посестрима. - Приготви се да бъдеш изненадана!

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

От това, което много отдавна бе чувала по въпроса, изглежда за пръв път странично разголената женска гръд е била влязла в употреба като средство за масово помрачаване на разсъдъка, когато една пещерна дама решила, че иска нейният избраник измежду цялото пещерно мъжко воинство силно да я пожелае. Но същевременно тя имала нелеката задача да запази достойнството си, като се държи на положение според мястото, което й се полагало сред местното пещерно общество. По своята същност, страничният изглед към нейната гръд, която тя така щедро предоставила на публиката, бил едно доста явно намигване от страна на дамата към пещерните господа, които владеели положението и диктували правилата по онова време. Като небрежно изложила на показ двете си гърди, тя имала за цел да постигне естетическо подсилване на ситуацията. В действителност и в сегашния материален свят, така подвластен на човешките страсти, един добър страничен изглед към отлично оформената женска гръд обикновено си оставаше неповторимо завладяващ. Дотолкова въздействащ, че всички останали средства за привличане на вниманието внезапно изгубваха всякаква сила и избледняваха от съзнанието на наблюдателя дотолкова, че накрая срамежливо се смушваха в миша дупка, принудени да скръстят ръце и да прекарат останалата част от деня в цупене. Ето това бе истинската магия на женската гръд.

Нямаше съмнение, че всичко това бе започнало, когато въпросната пещерна девойка била внезапно осенена от гениалната идея да използва тялото си като оръжие. Вярно, по онова време пещерните жени отдавна са се разкарвали наоколо почти голи, а пещерняците и пещернячките с по-необичайни плътски наклонности са можели да се наслаждават на гледката без особени задръжки. Но рано или късно пълното разкриване на тайните на женското тяло може да те докара до отегчение, особено когато съвсем привикнеш към тях и ги приемеш за даденост. Все пак нали дотогава всичките тези прелести се били развявали свободно под свежия въздух на дивите планини и поля на първобитния свят, а гордите им собственички безпрепятствено са се радвали на топлещите слънчеви лъчи и засъхналите курешки от прелитащите над главите им птици. Околните ги харесвали безгранично такива, каквито са, и обичали често да си играят с гърдите им и да ги галят по заголените дупета, особено когато били в добро разположение на духа. И никой нямал нищо против нещата да си текат по този начин в продължение на има-няма няколкостотин хиляди години.

И тогава един ден изведнъж онази засукана пещернячка решила да излезе на светло от пещерата с гръд, покрита с кожа от видра. Всички минувачи прекъсвали обичайните си занимания и се спирали, за да я погледат. Те стояли втрещени и се взирали втренчено, докато инакомислещата девойка все така небрежно си сновяла между огнището и мястото, където били складирани осолените мръвки – сякаш нищо особено не се е случило. Неколцина пещерни юнаци съвсем забележимо повдигнали вежди и се ококорили, когато през главите им минал въпросът каква ли точно е формата на зърната й отдолу, макар че дотогава ги били зървали многократно. А загадъчната нимфа се направила, че не забелязва всичко това.

Защото без да знаят, те били установили, че изкушението от тайната на неразкритото може многократно да превъзхожда вече познатото и леснодостъпното.

Скоро след тази случка пещерната госпожица решила, че видровата кожа не й е достатъчна и почнала да добавя още украси по себе си. Първо слязла до реката и събрала няколко лъскави камъчета, продупчила ги по средата и ги нанизала на въже, което си била приготвила от дървесно лико. И гордо ги окачила на врата си. После започнала да врънка ловците от племето да й подарят някой и друг непотребен зъб или нокът от горски звяр, останал от последния лов. Дошло й на ума да наниже зъбите на по-къси върви и да ги завърже около китките си, след което отново и все така небрежно се разходила из бивака на племето, изпъчена, сякаш е повелителката на планините. Нейната изобретателност стигнала чак дотам, че да втрие благоуханен цветен пращец по румените си бузи и да се намаже с искрящи стрити мидени черупки около очите, да втъкне свежи горски цветчета в дългата си огненочервена коса, а накрая да изрисува с къна някаква разперена птица върху хълбока си. Последвало и продупчване на езика със заострен кокал - и ето, че накрая пещерната изкусителка стояла гордо пред безличното неукрасено множество и се усмихвала многозначително. А нейната легендарна кожа от видра, за която всички толкова говорели, за която певците пеели безброй песни, а глашатаите по племенните сборища думкали по барабаните си и за която древните художници изхабили безброй въглени и парчета креда, за да я овековечат по стените на пещерите, предлагала незабравим и загадъчен изглед към пищната й гръд, за радост на запалените зяпачи.

Останалите жени от племето, разбира се, направили всичко възможно да подражават на червенокоската и скоро сред тях се зародило съревнование - коя ще съумее да намери и стрие най-шарените цветчета, за да си придаде цвят и благоухание? Коя ще събере най-лъскавите и редки речни камъчета и ще ги наниже върху най-здравата връв от дървесно лико и коя ще открие най-остроумното приложение за украшенията от зъби и кокали на хищници? А гледката докарвала пещерните мъже до умопомрачение и ги карала да си гълтат първобитната граматика. Вече било съвсем ясно, че във въздуха витае вятърът на промяната и че всички са извънредно развълнувани. Посетителите от околните племена скоро с ентусиазъм възприели цялото това увлечение по новата мода и привнесли този новаторски подход към външния вид и в собствените си поселения. Не след дълго и сред тях се зародили собствени самобитни модни течения. Оттогава нататък, писъците на модата зачестили и продължили да набират сила, подобно на кална лавина. И така – чак до ден днешен.

А през първите няколко хиляди години след тази модна революция, всички пещернячки неизменно носели видрова кожа върху полуразголената си гръд.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 08. Дион II

Линомал, Гадейрос, Посейд, 6-та луна от 2490-то слънце от века на Лъва (12 591 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Той бе срещал безброй примери, за които в книгите убедително се твърдеше, че безспорно доказват изключителната научна стойност на астрологията. Все пак учените звездобройци в течение на неизброими векове бяха си направили труда да записват движенията на небесните тела (или поне на тези, които могат да се видят от отсамната страна на Земята). И бяха чертали безброй сложни карти и небесни схеми, които за непосветения страничен наблюдател може би изглеждаха като безразборни разплетени кълбета прежда с куп тайнствени знаци по тях. Но те наистина даваха вид на много научни!

Ако вземем да разлистим някой от дебелите томове и да погледнем един произволен пример за дневен хороскоп, веднага ще се убедим, че той безспорно показва колко точни са прогнозите на астрологичната наука.

"Ти си любител на забавленията. Лесно се сприятеляваш и си широка душа, макар че често времето не ти достига да осъществиш всичките си мечти и е възможно това да те натъжава и потиска. Твоят недостатък е, че си склонен често да правиш погрешния избор, особено що се отнася до приятелствата и личните ти взаимоотношения. Възможно е това понякога да ти носи емоционална болка и неудовлетвореност от неподходящите връзки. Все пак, това не те възспира да продължаваш да търсиш близост с истинските си приятели, от които ти се намират поне неколцина - на тях винаги ще държиш и ще можеш напълно да разчиташ, независимо от всичко. Обикновено запазваш чувство на тиха самоувереност и си способен да отстояваш интересите си, когато е необходимо. В определени моменти изненадваш хората със своята настоятелност и твърдост. Ти си добър другар, отзивчив слушател, честен и прям човек, но и с известно чувство за такт. Макар че общо взето другите те считат за добра душа, има някои хора в живота ти, на които никога няма да допаднеш особено, независимо какви добрини си им сторил - но ти си достатъчно широко скроен, за да ги оставиш на мира, да не ги съдиш и да не им се месиш в личните дела. Макар че като цяло твоят зодиакален знак има положително излъчване, понякога си склонен да се затваряш в себе си и да изпадаш в депресия - така че бъди внимателен! Търси компанията на хора, сродни по душа, на чиято подкрепа да можеш да разчиташ. И не позволявай на трудностите и неудачите в живота да ти отнемат усещането за щастие."

Със сигурност повечето от нас вече са успели да разпознаят своята зодия в горното описание, без значение коя е тя. И нима именно в това не се крие красотата на астрологията? Едно и също твърдение може да важи с еднаква сила за почти всеки.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

В дебелите книги по древна история, които бе успял да изрови от най-тъмните рафтове в библиотеката на баща си, малчуганът бе научил, че някога взаимоотношенията между хората и Слънцето са били твърде забавни. Всеки път, когато се спуснела нощта, човечеството изпадало в масова паника и трескаво се захващало с ритуални жертвоприношения на младенци и девици, за да умилостиви свещената огнена топка и да я склони да продължава да изпълнява ежедневната си задача да дава живот на света. Всичко, което би могло да им бъде от някаква полза и за което се е смятало, че има някаква стойност, е можело да се счита за ценен дар към господаря на света и съответно е било захвърляно в бездънната яма. Или защо не в някоя особено впечатляваща пропаст. Или просто в пламъците на свещения огън.

Кой би могъл да предположи, че яркият диск, който властваше над небесата, така или иначе пак е щял да се изтърколи иззад далечните планини още на следващия ден заради твърде простичкия факт, че Земята е също толкова кръгла и рано или късно отново ще обърне лице към него? Дион подозираше, че вероятно единственият друг разумен вид, който споделяше този свят с човеците, навярно е имал някаква представа за всичко това. Но дори и така да е било, делфините очевидно бяха предпочели да останат напълно безмълвни по въпроса. Та кой не би искал да се скъса от смях, докато с тихо задоволство наблюдава как странните двукраки същества захвърлят най-красивите си женски, ведно с по-голямата част от хранителните си запаси и най-ценните си предмети, в тъмни, бездънни дупки в земята, с надеждата да спечелят благоразположението на някакво си кълбо пламтящи газове?

Изглежда за човеците единственото, което е било от значение по онова време, е било никога да не пропускат нито един ден, без да са извършили жертвоприношение. И така, Слънцето неизменно продължавало да показва яркото си лице пред света - всяка сутрин, без изключение. Човек би си помислил, че поне веднъж някой ще рече да се пробва, ей така от любопитство, какво би се случило, ако един ден не изпълни ритуала. Вероятно тогава хората биха се изправили пред доста конфузна ситуация. Но ако погледнем от добрата страна на нещата, така със сигурност по-нататък щяха да си спестят големи излишни усилия. Да не говорим за безсмисления разход на девици. За жалост първите сред човеците, които се осмелили да изкажат подобно предложение, са били сполетени от злощастната участ да споделят съдбата на девиците и кошниците с плодове. Долу в ямата и туй-то!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---