УМНИКА - 18. Зари V

Зеления нос, Кафевите земи, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Като цяло, туй пиратите не сме лоши хора. - сякаш се опитваше да се оправдае капитанката. - 'Сички по някое време сме били обикновени хора с обикновен живот. Аз например нявгаж си имах кръчма в Ог, недалече от великия Олмо с бронзовите кубета. По-скоро кръчмичка беше. Или кръчме. Ама се оказа, че не'й лесно да се опра'яш току-така с онез' мръсни управници. - тя гневно изруга под носа си. - Само ти се навират в личните работи. И все ти искат да си плащаш за туй, после за онуй... И не те оста'ят на мира! Накрая се случи тъй, че останах без пукната пара. И ща не ща, се принудих да се върна към пиратството. По-доходоносно е, без съмнение. Стига да ти стиска да резнеш няколко тикви.

- Върнала си се към пиратството? - отбеляза Зари. - Нима по-рано, преди да станеш честна ханджийка, също си се занимавала с този, хъм, почтен занаят?

- О, туй вече е една дълга и предълга история. - изкикоти се Ерил. - Някой ден ш' ти я разкажа цялата. И не че бех кой зна’й колко честна като ханджийка. Както и да е. Мисълта ми е, кое ‘й най-важното нещо, за да станеш истински пират? Пиячката, на първо място!

Тя се зае да налива на гостенката си от разреденото вино с треперлива ръка и къде разля половината, къде уцели гърлото на бокала. Сетне се пробва да налее и на себе си. Цялото усилие й отне около две минути.

- Бира, бренди или вино... к'вото успееш да намериш по тез' размирни морета, все ‘й добре! - най-сетне изрече тя и изхълца. С което затвърди съмнението на Зари, че бе пияна. - Е, предимно разредено вино кат' туй тука, ама к'во да с' прави. В днешно време даже най-великите пиратски капитани трудно с' добират до нещо по-така.

Възрастната жена подаде чашата на своята събеседница и продължи:

- Така че пий! Льокай до насита! Колкот' повече с' наливаш, толкоз по на пират ш' го докараш, ш'знайш! Даже накрая може да с' научиш да викаш с дрезгав глас, "Що пак свърши виното, а!?" Ха-ха-ха-ъъгх.

Тя избухна в глуха кашлица, сякаш се бе задавила от твърде бързата глътка. Зари се надвеси над нея и услужливо я потупа по гърба.

Хилея, Аталия, 9-та луна от 2494-то слънце от века на Лъва (12 487 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Нека не си кривим душата, друже. - изрече с искрено убеждение повелителят на клошарите. - Пълната жена може и да е огромна, но пак си е жена. Няма нещо, дето едно обикновено момиче да може да направи и което едно пълно момиче да не може да повтори. Е, с изключение може би на това да си докосне пръстите на краката, да носи късо бюстие, да язди кон... Или пък... - той се позамисли за момент. - О, я забрави това последното. Всъщност не е много добра идея такова женище да язди каквото и да било. Особено някой мъж. Освен ако той не е от по-приключенски настроените. От опит ти казвам, видът на всичките тези тресящи се телеса, дето заплашват да те задушат под себе си, може да ти остави траен отпечатък в съзнанието. Сериозно ти говоря, среднощните кошмари ще те преследват с години!

Зари за миг съжали бедния моряк от първия ред, чиито колене в момента сигурно крещяха за милост с пълна сила. За щастие, Нези тъкмо бе приключила своя изкусителен танц и, се канеше да премине към следващата маса. А омайната песен все така се лееше от сочните й устни.

- Но ти вече си в плен на неотразимия й чар, защото тези пълничките нали все са едни добри души? - Хохо кимна на пълното момиче и й щракна с пръсти, за да се приближи. - Виж я само тази каква усмивка има. Ти вече безнадеждно си заграден в ъгъла. Затиснат си и няма мърдане. Което е добре, защото така нещата стават много прости - вече нямаш накъде да бягаш, така че какво толкова има да му мислиш? Е, твоите приятелчета може и да ти се смеят зад гърба, но пък нали няма да осъмнеш сам, забил нос в някоя локва зад кофите с боклук? - той поглади рошавата си червена брада и сниши глас, сякаш щеше да им довери някаква голяма тайна. - А пък, освен ако наистина не си падаш по тази част, най-добре е после да не споменаваш, че... ами... възможно е... нали се сещаш... винаги има някакъв риск... на сутринта да си се влюбил, така да се каже. И тогава - о, ужас! Ти наистина си един извратеняк! Най-добре ще е да се хвърлиш от моста, вместо да продължаваш да живееш под него!

 Киканеган, Ейр, 2-ра луна от 2495-то слънце от века на Лъва (12 486 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ако питаш повечето хора от нашия бранш 'къв е смисълът в т'ва да си пират, - избърбори някак по-бодро старицата, - Те ш' ти отвърнат, че са в занаята или зарад' кучките, или зарад' плячката, или зарад' пиячката. Колко мъжествено от тяхна страна, нали? - тя пое отново бокала и отпи няколко дълги глътки. - Всъщност ш' ти кажа, че цялата работа е зарад' славата. Ако бях си останала в оназ скапана кръчма някъде там в Ог, дос'я да съм народила цяла челяд и да съм наобиколена от дузина обични внучета. Те по цял ден щяха да ми надуват главата със сладникавите си детски песнички, да ми с' катерят по врата, да ми мачкат цветята в градината и да ми пикаят в чехлите. И 'сичко туй щеше да е много прекрасно - до деня, в койт' Майката реши да ме прибере при себе си.

Тя блажено се ухили срещу Зари, която без да се усети отвърна на усмивката й. Дори пред лицето на смъртта, Страховитата Ерил запазваше високия си дух. Ето затова младата жена я обичаше толкова много. Та нали тя й напомняше по безброй начини за Майката на Народа, загинала така трагично от ръцете на омразните атланти. "Нирамел Баварим ва-Лириниана, някой ден ще те открия и ще ти извия врата като на пиле", неведнъж си бе шептяла Червената водна биволица, дорде накрая неспокойният сън не я отвлечеше в прегръдката си.

- Е, с'я Майката май е на път точно туй да стори с мен.  - отбеляза старицата като че на себе си. - И мож' да си сигурна, че няма да видиш ник'ви хлапета да щъкат около студеното ми тяло, след кат' издъхна. Само песента на чайките ш' огласи палубата на "Мидата", докат' спускате старата Ерил в дървен сандък върху морските вълни. И акулите, барабар с ваш'те приятели делфините и останалите рибоци ш' ми правят компания, когат' потъна на дъното, вместо гадните бели червеи.

Пламъците отново лумнаха в очите на старицата, докато тя говореше в унес:

- Но мой'то име ш' остане след мен! Моряците ш' пеят старите си песни за добрата стара Ерил, дет' нявгаж била страшилището на моретата. И майките ш' шептят на децата си, когат' навън с' стъмни: "Лягай, мама, че да н' дойде Страховитата да те завлече на дъното на морето!" Ей туй, драга моя, е истинската награда за пиратския живот. Не сандъците с жълтици и не торбите с перли! - тя за кратко се замисли над последното. - Е, и жълтиците помагат, да ти кажа. Ей там, пресегни се, драга, и ми подай онзи свитък.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

УМНИКА - 17. Доко VI

Халдера, Атлас, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

- Ето например погледни този панаир на верите. - тя махна с ръка към високите шатри наоколо. - Тук всяка религия, която в момента има поне неколцина последователи по света, си има свой представител. Малки религии и големи религии. Култове или цели църкви. Проповедници и свещеници, жреци или просто шамани. Попитай когото си избереш от тях и скоро ще разбереш, че цензурата поначало е рожба на религията. И защо ли? Ами защото всяка уважаваща себе си религия учи своите последователи, че всичко онова, за което нямат обяснение, е такова, каквото е, по заповед на някакъв разумен и всемогъщ господар, който си седи някъде там горе на небето. И за него няма нищо по-забавно от това да решава вместо хората кое е нравствено допустимо и най-полезно за тях, какво трябва и не трябва да знаят, какво трябва или не трябва да мислят. И на който му скимне да поставя под въпрос всичките тези разпореждания, го обявяват за изменник на вярата и скоро остава сам-самичък. Или направо го прокълват да гори във вечния Ад, както твърдят някои по-изкукуригали фанатици като Синовете на слънцето например. И тогава този дързък единак се озовава притиснат в ъгъла, останал сам срещу стената от мълчание. - тя го погледна сериозно в очите, а от игривите пламъчета сега не бе останала и следа. - А кой ли иска да живее такъв живот? Никой, който е с всичкия си, разбира се. Затова хората са послушни. И вярват в каквото са били приучени да вярват, още преди да са проходили.

- Но това е ужасно!  - успя да продума Додо.

- Не знам дали е ужасно, господин дипломат. - за пореден път го сръга тя. - За тях, управниците, важното е, че действа безотказно. И така мирът и спокойствието царуват сред хората, поне докато на онези горе не им доскучае и не решат да им наредят да се строят в редичка и да грабнат пушките в името еди-каква си благородна кауза. В смисъл, че я е измислил някой благородник. Но всъщност като се замислиш, хубавото му е, че през повечето време из повечето краища на света не се случва почти нищо интересно, да не говорим пък за нещо, свързано с насилие. – Цоци му намигна лукаво. – Да, хората умеят да ценят мира. И управниците с готовност им го дават. Стига да не задават твърде много въпроси. И да не търсят сами онова знание, което не е за тях, защото не са узрели за него. Който дръзне да го направи, рискува да остане самичък срещу всички. Ето, в това се крие силата на цензурата!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Така. Забравете за всякакви проблеми, съмнения, несигурност. Да, точно така. - продължаваше да реди добре отработената си реч заклинателят. - Също както на онова тържество с многото ядене и пиене, дето наскоро го посетихте. Или може би скоро ще посетите едно такова тържество, Кашмарунд все още не го вижда много ясно това. - той бързо избърса с палец една упорита вадичка от страната си. - На Кашмарунд понякога минало и бъдеще му се сливат ведно. Просто ги вижда, все едно са му пред очите. И понякога не знае кое точно гледа. А може пък и да гледа нещо, което се случва точно в този момент, но в една друга действителност. Която може би щеше да се случи тук и сега, ако уважаемият господин бе постъпил другояче.

- Как другояче? - изстреля устата на Додо, преди да успее да стисне езика зад зъбите си.

Неколцина лица за миг се обърнаха с любопитство към него, но скоро отново се втренчиха в резена шунка, който минаваше за лице на хипнотизатора.

- Не е ясно. - каза той. - някъде назад в миналото господинът може да е имал някакъв избор. Можел е да постъпи по няколко възможни начина. И като е избрал единия, той е създал една своя реалност и е зачеркнал всички останали реалности, които също са можели да му се случат. - всичко това вече звучеше твърде познато на Додо и този път той дори не си направи труда да сподави последвалото изсумтяване. Гологлавият мъж с дебелите очила обаче продължи с равния си глас: - Но това не означава, че тези действителности не съществуват. Напротив, съществуват си и са си съвсем истински. Просто не се случват тук, а някъде много, много далеч, на другия край на мирозданието.

- Да не искате да кажете, че безброй такива като мен в момента съществуват някъде, докато аз съм си тук? - преди да се усети, се обади Додо, внезапно изпитал непреодолимото желание да стигне до дъното на цялата тази история. Тя напоследък се повтаряше твърде често и от прекалено много странни хора, за да няма поне частица истина в нея.

- Разбира се! - потвърди Кашмарунд. - Така излиза. Може би. Вероятно.

 

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Все така облегнат на парапета зад себе си, зловещият Валиладур ва-Ролатар извади малко огниво и се приготви да го запали. Пред него няколко страници сред книжната купчина се разлистиха на вятъра.

- Забравете за всичките онези измислени идоли, които цял живот са ви набивали в главите! Още от малки са ви водили в местния храм във вашия град или село, да се поклоните пред измислените каменни статуи на отдавна споминалите се Предци, или да запалите някоя лампа пред олтара на Огнения бог, или пък да забучите по една клечка в земята и да се надявате, че от нея ще поникне нещо, сякаш така ще умилостивите Майката и ще я накарате да ви пощади при следващото природно бедствие. - татуираното му лице се намръщи. - Но истината е, че нещата не стават така. Вече сигурно сте го осъзнали. Нищо на този свят не се случва по някаква причина, а още по-малко пък зависи от вашите действия. Всичко става напълно случайно! Включително и вашето раждане. Вие сте просто една пренебрежима цифра в едно безкрайно дълго уравнение, попаднала в него благодарение на щастлива случайност. То може да съществува и с вас, и без вас. Винаги го е имало и ще остане тук далеч, след като изчезнете. На Вселената не й пука дали вие сте тук и сега, или някъде другаде и по някое друго време, или въобще никога няма да се появите никъде. Не й пука!

- Тогава какво да правим с живота си? Въобще какъв е смисълът да се живее? - обади се някой.

Додо рязко се извърна, различил познатия глас сред тълпата. Да, това отново бе онзи, нахалният младеж със сламенорусия перчем, който се бе оказал такъв досаден трън в петата на заклинателя Кашмарунд. "Тъкмо се чудех къде ли потъна този", помисли си бегианецът.

- А, виж. Това е един много добър въпрос. - ухили се проповеднукът. - Как Ви беше името, драги?

- Дион Пиронел ва-Линомалия на Вашите услуги.

- Добре, Дион. В това е голямата мистерия. Всеки трябва сам да потърси смисъла за себе си. - зяви Валиладур. - Защото за всеки той е различен. За теб може да се окаже да помагаш на слабите. - посочи нейде из множеството лица. - За теб пък - да дариш потомство на мъжа си. Да отгледаш деца и да им предадеш своята мъдрост. Или просто да се радваш на всеки миг, който случайността ти е отредила на този свят. - той пак разпери ръце. - Във всеки случай смисълът не е да следваш правилата на някакви други хора, които те са си изсмукали между пръстите и са ги записали в някаква дебела книга преди хилядолетия, само защото така им е било угодно и защото са искали да нагласят играта в своя полза.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 16. Мат II

с.Мостово, България, 4-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Каквото щете вярвайте, драги. Няма да ви преча. Аз съм виждал данните в нашия Отдел и си оставам на моето си мнение. - той шумно отпи дълбока глътка от водната чаша. - Но има го и тоя момент. Имаше преди време един учен, който много се изложи, след като се опита да измисли някаква формула за изчисляване на вероятността да съществуват извънземни цивилизации. Или май за установяване на техния брой беше. Или май се отнасяше за броя извънземни посещения в древността, които са имали в резултат основаването на първите човешки цивилизации. В нашата литература изобилства с такива теории. - той се озърна в очакване да срещне разбиращи погледи. - Нали се сещате, разни мистериозни монолити, дето е нямало никакъв начин нормални човеци да са ги домъкнали от хиляди километри разстояние и да са ги нахлупили един върху друг. Защото когато нямаш друго обяснение, на помощ винаги идват извънземните. Или нещо такова. Както и да е.

Той се шляпна по дебелия корем и с отработено мълниеносно движение метна една кисела краставичка в устата си. След това продължи с мляскане:

- Ако не ме лъже паметта, имаше няколко критерия, които този човек беше изразил под формата на коефициенти и които трябваше да се умножат един с друг, за да се получи някаква вероятна бройка на извънземните цивилизации из галактиката. Единият май беше колко на брой страховити мистериозни монолити са били открити в земите на дадена землянска цивилизация от древността. Другият беше каква част от тези монолити се ползват от хипитата и ню-ейдж маниаците в днешни дни, за да получат небесно просветление. И да си отворят чакрите. И третото око, евентуално. Абе въобще, щуротии!

Матей се засмя заедно с останалите. Ето, че сега вече този странен руснак говореше на неговия език!

- Може би е така. - отвърна американката и се усмихна на възрастния си колега. - Всеки от нас е чувал за тези коефициенти. И знае, че другият важен фактор е броят на древните цивилизации, които реално са имали възможността и технологиите да издигат подобни странни и най-вероятно напълно непотребни от практическа гледна точка постройки. Но трябва да се вземе предвид и дялът на онези сред древните, които не са били твърде потайни и срамежливи, за да се покажат пред света по такъв грандиозен начин.

- Онези в Египет и Мексико определено не са били от най-срамежливите! Ха-ха! - отбеляза Деянов.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Но това, което наистина бе накарало дъха му да спре, бе сцената, разкрила се долу върху пода на дълбоката зала, на не повече от десетина метра под мястото, откъдето сега надзърташе. Три човешки фигурки бяха застанали една срещу друга, стъпили неподвижно на широко разтворените си крака. Матей разтърка очи, за да се увери, че не сънува. И тримата бяха мъже, обути в гладки панталони с прав ръб и тъмни, може би черни сака без никакви отличителни знаци. На главите им се мъдреха най-нелепите кръгли бомбета, които някой би очаквал да види на подобно място.

„Не ми изглеждат твърде извънземни“, мина му през ума. Той понечи да каже нещо на г-ца Къркланд, но внезапното раздвижване долу отново прикова вниманието му. Единият от тримата вдигна ръка така рязко, че на вцепенения наблюдател горе му се стори, че между първоначалното и крайното й положение липсваше всякакъв промеждутък. Сякаш в единия миг дланта на непознатия бе стояла плътно прилепена до хълбока, а в следващия се бе озовала вдигната над главата му. Чу се едва доловимо свистене.

Последвалите няколко движения не можеха да подлежат на никакво обяснение. Матей бе готов да се закълне, че никой закон на физиката не би позволил на човешко същество да се движи по този начин. Трите фигурки се стрелнаха няколко пъти от единия край на тясната площадка на залата към другия. Но и това сякаш не бе най-подходящото описание на действията им. Те сякаш преодоляваха разстоянието, без да се движат - в един момент всеки от тях стоеше застинал на едно място, а в следващия вече и тримата бяха на друго. Мъжете размятаха ръце и крака във всички посоки, като че изпълняваха странен източен боен танц. При всяка размяна на позициите ушите му долавяха съвсем отчетливо избръмчаване, сякаш картечен откос запращаше сноп куршуми покрай него.

Матей се опита да извика нещо, но гласът му бе потънал дълбоко в гърдите му и оттам успя да се отрони само приглушено хриптене. Когато отново погледна през отвора навътре в пещерата, двама от странните мъже с бомбетата се бяха строили лице в лице срещу третия. Ръцете им бяха застинали в нападателна поза, готови всеки миг да се стрелнат напред със скоростта на светлината. "Те са двама срещу един. И тази схватка изглежда продължава вече доста дълго", мина му през ума, докато извръщаше глава настрана, за да види докъде бе стигнала Кели с катеренето. Искаше му се да й кресне да спре. Та тя щеше да се опита да влезе вътре! А идеята не бе никак добра.

 

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---