Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Каквото и да си говорим, черните патрулни лодки на Бреговите бяха истинско произведение на военното изкуство. Те се плъзгаха по морската повърхност, също както водна змия се прокрадва по водата, показала само върха на муцунката си, готова с мълниеносен скок да се изстреля напред и да сграбчи нещастната си плячка. Те имаха множество приложения, а преследването на бракониери и контрабандисти из пограничните брегове на Федерацията дори не бе в челната петица на най-важните им предназначения. Макар че никой градски Управник не би си го признал, на всекиго бе ясно, че черните лодки служеха основно за надеждни платформи, върху които в открито море да става обменът на незаконни стоки срещу тлъсти кесийки с жълтици. Ако искаш тайно да се срещнеш с търговски съдружник, без много-много това да се разчува където не трябва, най-добрият начин е да уредиш една-две от черните лодки да излязат на обиколка някъде в морето и да се увериш, че ти ще си на борда на едната от тях. Търговията с опиум от Кафевите земи например процъфтяваше именно в такива отдалечени ъгълчета на Федерацията като изобилният Ог или обраслите със зелени джунгли по-малки острови Аталия и Ейр, които също се водеха част от тази позабравена от централната власт провинция. Именно натам сега се надяваха да се отправят оцелелите Дъщери на Ку на път обратно към родните си земи. Пък нататък – каквото ятаган покаже.
Говореше се дори, че доходоносното сътрудничество с многобройните контрабандисти и даже взаимоизгодните отношения с пиратите, които понякога се навъртаха из тези проливи, се бе превърнало в основен поминък за все по-набъбващата бюрокрация в тази част от атлантските земи. Стига всеки да си плащаше съответния дял на когото се полага, никой не закачаше никого за нищо, а в ежегодните доклади на Управника на Бибун можеха да се различат такива данни, че ако някой въобще се напънеше да им вярва, то отсамните брегове на Ог се оказваха сред най-изрядните гранични райони на Федерацията. А това можеше само да радва онези охранени големци с пурпурните тоги, които бяха накацали като ято папагали по абаносовите пейки в Изумрудения дворец в безкрайно далечния столичен град и си въобразяваха, че от Голямата дузина наистина зависи нещо.
А защо ли лодките бяха черни? За да не се набиват на очи, естествено.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Ех, Нези. Колко малко знаеш за нещата по света! - успя да изрече между два пристъпа. - Слушай какво ще ти разкажа за това, което съм чувала от моряците преди време у дома, а и от търговците в страноприемницата на Гилдон. Сигурно знаеш как някои охранени богаташчета обичат да използват израза "гъшият пастет на моретата", когато говорят за кралските скариди например?
- Да. Е, и? – присви очи Незеири.
- Всъщност ако си направиш труда да ги поразпиташ малко по-обстойно, скоро ще установиш, че за тях най-вкусният деликатес е делфинското месо. - забелязала изуменото изражение на момичето, тя побърза да продължи. - Какво, да не би да си си въобразявала, че онези тъмни искрящи силуети са били някакви си невзрачни рибки? Говоря за онези, дето така весело и буйно подскачат над вълните току пред рибарските лодки. Сещаш се - сигурно често си ги виждала недалеч от кея, докато си се разхождала с господаря си посред обяд. Да не се заблуждаваме. Това са били именно кралете на морето.
- Делфините? – бавно поклати глава зеленооката.
- Именно! - кимна Зари. - Всъщност делфините често обичат да си подскачат насам-натам, когато са развълнувани. Или просто ей така, защото могат. Особено ако лодката се мъкне из плитчините, които хитрите рибари предварително са заградили с широките си мрежи и са натъпкали със скариди и други разни лакомства, на които сивите зъбатковци с вечно ухилените физиономии не могат да устоят. А там са толкова лесни за хващане! Ти какво си мислеше, че означава онзи надпис "топла супа - специалитет на готвача!", който нескопосаният слуга беше нашарил с тебешир върху дъската на входа на онази кръчма край кея? Кралски скариди ли? Не, ставаше дума за друг крал! Кралят на морето!
- Но това е ужасно! - отрони Незеири, а очите й така се бяха оцъклили, че сигурно всеки миг щяха да се изтърколят от орбитите си.
- Неведоми са навиците на богаташите, драга моя. - мрачно изрече Зари. - В някои особено заможни среди има странен обичай да се отглеждат малки делфинчета. Те остават в плен през целия си живот и никога не виждат широкото море. С времето се приучват да живеят край хората и да им се подчиняват. Накрая стават като домашни любимци – подскачат, когато им заповядаш, и пляскат с перки, когато им направиш знак. Те са само жалка сянка на гордите крале на морето.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment