Накратко: Глава 13. Доко V

Гуна, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

13.1. Додо и Цоци пристигат с малък камилски керван на границата на триъгълника, където се срещат Амаз, Риф и Гуна. Отклонение: за нереалността на границите.

13.2. Оттук планината се спуска към крайбрежните равнини. Пътят през последните дни е бил тежък, дори е имало снежни фъртуни в проходите, което не е толкова рядко за тази част от Каф.земи. Спират на границата да похапнат твърди питки. Отвъд има бежански лагер с хора от Амаз и вътрешността на пустинята, отиващи към бреговете на Гуна. Много палатки сред прахоляка. В единия край се вихри сватба - музика и танци, но хората са бедни и покрити с парцали.

13.3. Додо го сърби ръката. Предводителят на кервана ги предупреждава да внимават - сред бежанците не е никак безопасно. Хората са отчаяни, бягат от лошата реколта и войната и са готови на всичко да преминат в Посейд, дори без документи - някои ще се пробват да прекосят проливите под прикритието на нощта със самоделни лодки и салове. Други ще си платят прескъпо, за да ги пуснат. Отклонение: за бежанците и целите им.

13.4. Спускат се в равнината на Гуна. На входа на лагера има опашка от бежанци от Амаз, много от тях имат за крайна спирка Посейд. Гуна е отдавна под контрола на Посейд - потенциалните имигранти са пресрещани още там от имиграционните власти (отличаващи се с небесносините си шапки). Забелязва сред тях и служащи жени - изглеждат доста строги и имат желязна дисциплина, но не са много загрижени за бежанците.

13.5. В лагера цари мизерия. По-заможните имигранти масово раздават подкупи на граничните власти, за да им изфабрикуват разрешителни за преминаване. Ситуацията е несигурна - наоколо обикалят банди трафиканти на хора, върлуват обирджии и лихвари, а за сигурността бдят малък брой местни стражари и изпратените от Посейд имиграционни власти, които са много подкупни.

13.6. Додо се представя на един бюрократ от граничните власти, който го съветва да изчака утрото, за да отплава към Посейд. Научил, че си има работа с чуждестранен дипломат, той му разкрива философията на атлантите за бежанците. Отклонение: за имигрантите и проблемите, които създават.

13.7. Бюрократът забелязва белезите по ръката на Додо. Сърби ли те? Задава му гатанка: колко лъчи има слънцето? Додо не разбира. Може би дамата ще знае? Цоци се разбързва да си ходят. Той им казва в коя палатка ще са.

13.8. Додо и Цоци са настанени в голяма обща палатка заедно с още десетки бежанци. Докато Цоци излиза навън да преговаря за по-малка палатка, Додо се разсейва с някакви хлапета, които ритат топка, и изгубва от очи чантата и тя изчезва. Някой ги е обрал! А вътре са били граничните им пропуски! Една старица му казва, че няма начин да преминат в Посейд без документи.

13.9. Додо изхвръква навън да търси Цоци, но се натъква на съмнителна групичка. Казва им, че няма нищо ценно у себе си, после побягва. После някакви му предлагат опиум, той отказва. Отклонение: за опиума.

13.10. Зад ъгъла вижда Цоци обградена от неколцина натрапници, очевидно с нечисти намерения. Хваща го страх и не посмява да я защити. Но с изумление гледа как Цоци размазва от бой натрапниците. Впечатлен и ужасен, тихо се връща в палатката.

13.11. Цоци също се прибира. Договорила се е с една от многото групи трафиканти на хора - ще ги прекарат тайно нощес извън лагера, а после ще се качат на лодка и ще прекосят проливите - но трябва да им платят още на тръгване. Додо няма никакви пари. Но тя изкарва една голяма дванайсетоъгълна златна монета и казва, че ще им стигне. Пълна е с изненади!

13.12. После хапват питки и лягат да поспят, преди да е залязла луната - нощта ще е дълга. Додо се върти дълго до нея. Накрая се унася и сънува изригващ вулкан - но не прилича на онзи от прожекцията на Вожда, а е по-скоро на четиристенна пирамида. Тя бълва огън и накрая върхът й избухва в пламъци.

13.13. Събужда се от невероятна глъчка отвън. По улиците през нощта е започнало масово сбиване, прераснало в безредици. Банди грабят навред, а стражарите са изтикани в дъното на лагера. Атлантските войници охраняват администрацията и стрелят напосоки. Някой дава знак на Цоци и тя го повежда покрай целия хаос извън лагера. Отвън чака тайният конвой към брега.

Откъси: 13. Доко V (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 12. Зари IV

Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

12.1. Зари и другите 6 момичета са на яхтата. Извършили са дръзко нападение на кея през нощта, преодолели са охраната на яхтата на управника Кидиман и сега се опитват да се изплъзнат на катерите на бреговата охрана. Лодката има мощен парен двигател и резервни платна и е най-бързата в Ог, но бреговите имат много катери и се опитват да им отрежат пътя на излизане от залива. Докато се развиделява, отпред в открито море се задава буря, а светлинките на катерите затягат обръча. Момичетата трескаво работят по лодката; Незеири капризничи, не е искала да напуска господаря си.

12.2. Отклонение: за бреговата охрана. Отклонение: за патрулните лодки.

12.3. Зари настоява да нападнат един от фланговете и с бой да преминат покрай единия, докато намерят по-подходящо място за отплаване обратно към Залива на Десетте реки. Но водачката настоява да опитат да избегнат бреговата охрана и да минат право напред - което ще ги отведе в опасна близост до бурята. Подлагат на гласуване и Нези накланя везните към последното. Така, докато катерите ги притискат от двете страни и вече ги обстрелват, те правят дръзка маневра и се изплъзват в последния момент с цената на живота на водачката. Бреговите се отказват да рискуват да ги преследват по-нататъка.

12.4. Бурята обаче ги подхваща и нещата отиват на зле. Яхтата не е пригодена за плаване в такива условия и започва да се пълни с вода. Те се опитват да я изгребват, но бурята се усилва. Едно от момичетата пада зад борда и се изгубва в морето. Мачтата се чупи на две. А накрая парният двигател се пълни с вода и експлодира, раздробявайки яхтата на трески. 

12.5. Зари пада във водата и заедно с няколко от момичетата се бори за живота си - тя не може да плува! До нея се появява Незеири, която й подава една дъска, за да се хване. После обаче течението ги разделя. Отнякъде се появяват няколко перки. Това не са акули, а делфини. Зари се хваща за един и той я понася нанякъде, докато тя се люшка между живота и смъртта.

12.6. Когато се освестява, се озовава на пясъчен плаж с кокосови палми, а покрай нея се носят разпилени отломки от лодката. Има и два трупа на момичета. С ужас Зари установява, че едната е Незеири. Тя започва да я масажира и Нези накрая се съживява и изкашля водата от дробовете си. Двете се прегръщат, докато сред вълните в морето се чуват писуканията на отдалечаващите се делфини. А един господин с бомбе седи сред клоните на една палма и си води записки в тефтерчето.

12.7. Скоро Зари и Нези разбират, че са на малък необитаем остров, по-скоро скала. Няма много храна, освен птици, миди и кокосови орехи. Има и змии, но са трудни за хващане и някои изглеждат опасни. Първите няколко дни вали всеки следобед, поне могат да събират водата за пиене в черупките на кокосовите орехи. Но те бързо се изчерпват. Принуждават се да нагазят във водата и да ловят раци.

По някой делфин често ги посещава. Нези се връща веднъж и се оплаква, че един делфин се опитал да я изнасили. Бил доста груб, но тя не се противяла много и дори й било хубаво да я гъделичка.

12.8. Докато прави физическите си упражнения, Зари пита Нези какво знае за делфините. Отклонение: за делфините. Нези твърди, че неслучайно са ги спасили. На Нези й се счуло, че й говорят по време на крушението. Зари казва, че за делфините те са просто любопитни странни същества, играчки за забавление дори - както водните биволи са били за хората. Сигурно си е въобразила заради ужаса. Но Нези не е изпитала никакъв страх, защото делфините я уверили, че е в сигурни... перки. Зари е загрижена - момичето сигурно бълнува от глад.

12.9. Зари си прави каменни сечива и се захваща да строи лодка от дървени трупи. Не иска да остават тук задълго - храната се намира трудно, а и няма прясна вода и събират дъждовна вода, но не се знае кога ще спрат дъждовете. Нези предлага да построят сигнална клада на върха на скалата, но така могат да се издадат на Бреговата охрана. Не знаят къде са и колко далече е Ог. Все пак Нези събира сухи папрати.

12.10. Вечерите наклаждат огън и се гушкат, за да се стоплят. Зари разпитва Нези за господаря Кидиман - той я е закрилял, дал й е разкош, обещал й е охолен живот, стига само да му изпълнява странните прищевки. Но той само я е използвал като играчка - на атлантите не може да се вярва, гледат само собствените си интереси, а останалите са средство. Иначе защо ще държат толкова роби, дори от собствения си народ?

12.11. Накрая гушкането преминава към по-нежни ласки и двете правят любов. Зари осъзнава, че откак е видяла Нези, я е обикнала - като по-малка сестра и като приятелка. Обещава да я пази, каквото ще да става.

12.12. На шестия ден кокосовите орехи са свършили и те са много гладни. Пускат лодката да я изпробват, но тя се разпада. Зари признава, че не е особено умела в сложната изработка.

12.13. На хоризонта се появява кораб с черни платна на много кръпки. Зари грабва наръч сухи треви и се покатерва на върха, за да ги запали, а пушекът се вдига нависоко и корабът се отклонява към тях.

Откъси: Зари IV (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 11. Дион III

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

11.1. 15-годишният Дион е в големия град Гемаролб, където се учи като чирак под крилото на известния майстор учител Аделон "Адело" ве-Рукил. Учи се в група с други млади таланти. Има часове по алхимия, астрология, леярство, зидарство, кожарство, механика, дърводелство, чертаене, математика и философия. В свободното си време се занимава със скулптура и живопис и си изработва различни странни джаджи. 

11.2. Точно в момента имат час по скулптура и пред тях се е изтегнала гола жена в сластна поза, която позира като модел. Отклонение: за женските гърди.

11.3. Докато момчетата се разсейват по модела, Дион все така твори съсредоточено, връща се и разваля статуята и отново започва отначало, търсейки съвършенството. Подиграват му се, че не се интересува от жени и че е обратен, но той е решен да сътвори шедьовър и да ги засрами.

11.4. Влиза майстор Адело и поучава учениците. Отклонение за скапаното изкуство.

11.5. След пет дни, чираците вече работят по една мозайка на страничната стена на един храм на централния площад на града. Духов оркестър оглася площада и е доста жежко. Един от жрецитена Атла-Ра проповядва за Закона на Единството.

11.6. Адело е дал задача за всички - натоварени са от група богати меценати да изготвят голяма стенна мозайка за един от храмовете на Предците. Схемата е основана на известна стара творба, нарисувана от самия учител, а чираците трябва да му помагат при изработката. До седмица, на стената трябва да има изобразена победна битка от историята на атлантите. Адело им е разпределил задачите, а на Дион се е паднало да завършва ъглите и периферните части на мозайката точно според неговите указания. След това ги е оставил с двама от майсторите си.

11.7. Момчетата говорят помежду си: тъй като възнагражденията им са фиксирани, те подозират, че Адело смята да разпредели твърде малка част от печалбите и да прибере повечето пари за себе си. Дион не е заинтересован от парите - той само иска да упражни новите си идеи за цветовете и да приложи вижданията си за нов вид изкувство, поне едва забележимо. Под вещите му ръце, повереният му ъгъл на мозайката сякаш оживява.

11.8. Адело се появява на работната площадка. Докладвали са му, че има нещо особено в цветовете, които Дион е използвал по ъглите. Когато проверява, с удивление и ужас установява, че периферните части от картината притежават извънредна дълбочина, за разлика от средата на картината, която изглежда твърде плоска. Смесил е цветовете по особен начин и е използвал специална непозната техника - триизмерна перспектива. Адело му се скарва, че не е спазил правилата на копирането и го изгонва от площадката, като го съветва да си вземе няколко дни неплатен отпуск. Дион осъзнава, че учителят иска да го лиши от неговия дял от заработеното, което за Дион само потвърждава съмненията на момчетата за учителя. Докато напуска площадката под подигравателните дюдюкания на останалите чираци, вижда учителя да седи мълчаливо и потиснат да се взира в творението на ученика си, а останалите майстори гледат в захлас творението му. Той се подсмихва и вътрешно удовлетворен, потегля към квартирата си.

11.9. Дион решава, че за него би било полезно да прекара една седмица обратно у дома, за да си почине, докато се уталожи скандалът. Тръгва си през улиците на града и се диви на сградите. Отклонение за фалическата архитектура. По пътя се натъква на момичето, което по-рано е позирало за упражнението по скулптура. Казва се Халана и работи в страноприемница (той не знае, че тя е проститутка). Увещава я да му позира в неговата квартира за една негова картина - ще й плати щедро с парите на баща си. После се разделят.

Откъси: 11. Дион III (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев