УМНИКА - 00. Епилог II

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Треперливата мараня отново изпълни неголямото пространство, което отделяше тримата мъже в сивите костюми от тъмните телца, които се поклащаха ведно с вълните. Пронизителните писукания на делфините се смесиха със свирепото свистене на вятъра и плющенето на неуморимото море - възмутено и обвиняващо.

"Да ги унищожаваме ли? Едва ли това е крайната ни цел", снизходително си помисли онзи по средата. "Но виж, да ги доведем до състояние на безмозъчни и непотребни домашни любимци, та веднъж завинаги да престанат да ни се пречкат из краката - виж, това вече е една наистина съблазнителна възможност. А току-виж ни се оказали и полезни".

"Освен това, след всичките тези векове ние успяхме да открием кой е най-мощният двигател на прогреса", дръзко добави мъжът отляво.

Но мисълта му бе най-безцеремонно прекъсната от внезапен порив на вятъра, който рязко подхвана светлосивото му бомбе и го запрати на няколко стъпки навътре към брега. Онзи търти да бяга подире му, подтичвайки от камък на камък, докато проклетата кръгла шапка се търкаляше на широки подскоци някъде в посока на далечните дюни.

На морските твари обаче изглежда никак не им бе до смях. Трептящата мараня бе станала толкова гъста, че останалите двама господа вече почти не можеха да различат ширналия се в далечината хоризонт, където причернялото море срещаше надвисналото отгоре му небе.

"Какво, не го ли знаете? Ха-ха!", помисли си онзи вдясно, а по крайчеца на устната му пробяга нещо като плахи наченки на ехидна усмивка. "Ето едно нещо, което дори вие, с всичката мощ на свръхразвитите си, навързани в паяжина мозъци, за толкова време не сте успели да прозрете. Добре, нека ви разкрием една малка тайна. Защото днес, след този малък, но доста сладък успех, сме настроени особено благотворително."

Той кимна безмълвно на своя събрат, без да изпуска бомбето от здравата си хватка. Първият това и чакаше. С всичкото самодоволство, което успя да намери у себе си, той бавно и тържествено си помисли:

"Най-мощният мотив в цялата Мултивселена да продължаваш да вървиш все по-напред и нагоре е... жаждата за мъст!"

КРАЙ НА II КНИГА.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 00. Епилог I

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Нека не се заблуждаваме, скъпи братя и сестри. Независимо от последствията от техните действия, на водачите просто не им пука за вас. С течение на времето, колкото повече се ограждат със стъклените стени на въображаемия си свят, където те са богове; колкото повече плетат един заговор подир друг, толкова повече избледнява душата им. Докато накрая съвсем изчезне в небитието. И тогава вече имате един завършен водач! Безскрупулен и безчувствен, лишен от уважение към всичко и всекиго, ревностно вглъбен в своето величие, изпълнен с неутолим глад за още и още власт и готов да се сдобие с нея, каквото и да струва това на всички ви. Но иначе отвън е толкова красив! Той говори така увлекателно! От устата му капе мед, а наивниците копнеят да вкусят още и още! Сякаш магическо було се е спуснало над разсъдъка на хилядите и им пречи да го познаят такъв, какъвто е.

Противно на собственото си желание, аз бях на път да се превърна в един такъв водач. Умишлено или не, вашето Народовластие ме бе дарило с всичко, което ми бе нужно, за да се превърна в недосегаем бог, изкован от лед и злост. Неутолим и непобедим. Един от многото. Но вие ме спасихте. Макар и да го сторихте по грешните причини, като ме свалихте от пиедестала, вие отървахте душата ми от гибел. И макар че сега съм тук, съвсем сам сред полумрака на незнайното подземие (като не броим досадните стоножки), аз мога с облекчение да заявя, че най-сетне се чувствам освободен.

Благодаря ти, народе на Бега! Аз никога няма да забравя доброто ти дело. Помнете ме и вие с добро. Надявам се това писмо да стигне до вас. Знайте, че ви прощавам. Дано да сте ми простили и вие.

Вечно ваш, Расо Панавел."

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

УМНИКА - 00. Пролог II

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Кучето несъмнено е полезно нещо. - прекъсна го младият мъж с щръкналите уши и за пореден път го удостои с една от онези обезоръжаващи лукави усмивки, с които напоследък се бе прославил из мраморните коридори на Изумрудения дворец.

Внезапно настъпилото отвъд стъклото раздвижване привлече вниманието на двамата. Там изглежда раздразненият гигант с чудовищните мускули отново бе насъбрал достатъчно сили, за да поднови думкането с юмруци по масата и реването с пълно гърло. И оттук се виждаше, че жилите по врата му се изпъват до скъсване.

- Слава! Слава. Слава... - продължаваше да намила седящият срещу него мъж с бялата роба, сякаш нищо особено обезпокояващо не се случваше само на две крачки от другата страна на масата.

"Ако тази верига се окаже слаба, горко му на младшия ни жрец", помисли си стрецът и побърза да се върне към разговора с изтупания държавник.

- Да. Полезно е. - промълви той. - Моите редовно ми носеха чехлите, когато ме мързеше да се довлека до преддверието на храма. Много послушни псета бяха наистина.

До него клепоухият кимна доволно, а усмивката все така блестеше върху червендалестото лице, ширнала се от ухо до ухо.

- И най-хубавото е, че подлежат на дресировка. - изрече той с тон, който повече подхождаше на учител в начално училище, който тъкмо се кани да изнесе важен урок за живота на ококорените насреща му малчугани. - Едно куче може да върши и много други неща, освен просто да ти носи чехлите. То може да подкара стадото овце към заграждението. То ще те предупреди, ако крадец се опита да нахълта у дома ти. То ще подгони дивеча натам, където ще ти е най-удобен за отстрел. То дори ще убие за теб, ако се наложи. Стига да му заповядаш.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

УМНИКА - 27. МАТ III

Бега, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Матей почеса грапавата четина по брадата си и неволно се подсмихна. Всичко това страшно му напомняше за една сценка, в която бе участвал в десети клас по случай празненството на гимназията за края на учебната година. Заедно с няколко даровити съученици бяха спретнали пиеса, в която бяха разиграли прочутата алегория за пещерата на Платон. Само дето този път той и Чочо играеха ролите на двама редовни клиенти на МакДоналдс, които толкова се бяха сраснали с любимата си верига за бързо хранене, че никога не бяха дръзвали да посетят никоя друга закусвалня. Всъщност за повече драматизъм, несъмнено по-талантливият актьор Чочо даже бе прикован с фалшиви белезници между автомата за безалкохолни напитки и машината за пържене на картофки. Предполагаше се, че бяха престояли там с дни и може би седмици, защото и двамата носеха дълги изкуствени бради, бяха несресани и немити, но затова пък доста сити. И което бе най-важното - потънали в блажено неведение за ужасната повърхностност на жалките гадости, които героите им бяха свикнали да наричат "храна".

За щастие, тъкмо тогава на сцената бяха излезли устатата Даниела и дългокраката Вили и с много увещаване и женско упорство бяха успели да освободят двамата затворници от лепкавите им окови и да ги убедят да загърбят безсмислените години, прекарани във фруктозна полу-кома и да опитат нещо различно. Бяха ги завели почти насила в Бъргър Кинг и след изтощителен маратон сред щандовете със стекове и хрупкави питки, двамата клетници най-накрая бяха привлечени към Светлата страна. Веднъж отворили очите си за празнотата и коварството на цялата илюзия на МакДоналдс, накрая техните герои най-сетне можеха да се нарекат истински щастливи. И разбира се, те нито за миг повече нямаше да си помислят да се върнат към онези сгърчени пържени картофки и смешните сандвичи, дето изглеждат огромни по шарените картинки, а пък иначе наяве приличат на настъпани джапанки.

В края на любителската пиеса, Матей и Чочо се завръщаха с гръм и трясък в МакДоналдс, за да освободят останалите си себеподобни от тежкия гнет на боклучавата храна. Както можеше да се очаква, горките заблудени поклонници на глупавия клоун с пластмасовия нос и раираните чорапи отначало бяха оказали вяла съпротива, защото мозъците им бяха напълно пропити с мириса на вкиснато олио. Все пак нали никога не бяха виждали нищо друго освен МакДоналдс - така че на двамата мисионери им се бе наложило да проявят доста такт на едро, а и мъничко твърдост при силовите методи на убеждаване, но най-накрая все пак бяха успели да измъкнат своите приятелчета от подсладеното иго.

Матей с умиление си спомняше как в последната сцена освободените възторжено бяха понесли двамата на ръце и бяха обявили Чочо за Крал на Бъргърите, а Матейчо - за Върховен жрец на Всемирната кайма.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Когато гласът долетя откъм подножието на бялата скала, той едва не изпусна рокхавия камък от отчаяната си хватка. Жената, която бе застанала точно под него с дръзко скръстени ръце на голия си кръст, му бе някак бегло позната. А той с изумление установи, че изреченото бе прозвучало на чист английски, при това с ясен американски акцент:

- Колега, струва ми се, че двамата можете вече да слезете при нас!

Младият полицай зяпна с изумление и примижал насреща й, се опита да се взре по-отблизо в чернокожата жена. Под лъчите на утринното слънце, стройното й тяло искреше от пот, а в мускулестите си ръце тя стискаше голям кожен мех, от който с отривисти движения пръскаше вода върху правата си черна коса.

Очите им се срещнаха за един дълъг, безкраен миг.

Той най-сетне я разпозна. Със зинала уста, Матей усети как пръстите му се плъзгат по ръба на камъка и той целият тромаво се свлича по задник надолу по ронливия склон.

Звънливият смях на агент Кели Къркланд се понесе над гъстата тропическа гора. Няколко непознати птици откликнаха на звука с напевни крясъци и се зареяха из клонаците. А долу сред тревата, огромният червеникав гущер все така се умилкваше около момичето с едрите бутове. Сега тя като че тихо му припяваше някаква песен.

Когато пловдивчанинът с търкаляне се стовари в краката на американката и вдигна глава, той зърна усмивката на тънките й устни. Маслиненочерните очи го гледаха с лека насмешка.

Някъде зад него, насеченото тупуркане на меки пантофи подсказваше, че сащисаният му спътник в това приключение бе решил да не изостава нито на крачка от своя водач.

- Е, приключи ли с криеницата, уважаеми Матейчо? - иззвънтя гласът на госпожица Къркланд.

В ушите на Мутиу Адеволе сега това бе най-благословеният звук на света. Той примижа блажено.

- Ох, къде се намираме? - изпъшка накрая.

Тя му се усмихна загадъчно.

- Опа! Първи грешен въпрос, колега. - засмя се агентката. - Мястото така или иначе сигурно нищо няма да ти говори. Но можем да пробваме. Заливът на Десетте реки подсказва ли ти нещо?

Матей поклати глава.

- Така си и мислех. - засмя се тя. - По-правилният въпрос беше, "кога се намираме".

Той кимна.

- Добре тогава. - американката му подаде ръка да се изправи. - Радвам се да те приветствам в сто двадесет и пети век преди новата ера. Или както местните го наричат, третото хилядолетие от Века на Лъва.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---