Tuesday 26 August 2014

Накратко: Глава 10. Доко IV

Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

10.1. Керванът е спрял сред дюните и наблюдава танца на два пясъчни вихъра, които пясъчните хора почитат като духовете на пустинята. Отклонение: за пясъчните бури.

10.2. Вече 5 дни керванът пътува по пустинните крайбрежни земи на Гаф и наближават Амаз с надеждата да стигнат Орун, голямо пристанище, където ще потърсят помощ от атлантските кораби. Пясъчните хора са много услужливи, благодарение на Цоци. Местните много я уважават. На езика на пясъчните хора, "дзоки" означава "мишка", а "дзоко" е "мишок". Оттам и прякорите им.

10.3. По пладне спират за редовната молитва. Повечето от кервана са минали към вярата в Слънцето. Цоци вярва в Майката и носи амулет, но стои почтително настрана и наблюдава молитвата и обяснява на Додо за сблъсъка между двете религии.

10.4. Един нахакан господин се е лепнал за тях и постоянно им досажда. Той е скептичен за молитвата. Отклонение: за молитвата.

10.5. С наближаването на скалистите хребети навлизат в земите на Амаз и пясъчните хора заявяват, че не могат да продължат по-нататък. Дават им храна и оръжие и ги предупреждават за наскорошни граждански вълнения по тези земи.

10.6. С приближаването на град Орун, ситуацията по пътищата се променя. Върволици от хора напускат града - разказват за върлуващи шайки и вълнения по улиците. Лошата реколта от миналото лято е предизвикала недостиг на зърно и е настъпила криза. Проблемът се подсилва от религиозни сблъсъци между привърженици на Култа към Слънцето, дошъл от Кем, и традиционните анимистични шамани на Майката земя.

10.7. През нощта, преди да стигнат пристанищния град, докато Додо е в храстите по голяма нужда, лагерът им е нападнат от пясъчни пирати и една част са отвлечени, а останалите се пръскат из пустинята. Додо се укрива и вижда как отвличат Цоци и решава да я последва. След като известно време ги следва, той се уморява и изостава. Някой го издебва и нещо го ужилва отзад по ръката. Той изгубва съзнание.

10.8. Додо се събужда в лагера на пясъчните пирати, с амнезия за последния ден и половина и с някакви белези по силно сърбящата го ръка. Докарват го при вожда им Осет Пясъчния сокол, който се оказва образован и умен мъж. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кемет, но прекратил обучението си заради лошо поведение и задаване на неудобни въпроси.

10.9. Обсъждат проблемите с религиозните сблъсъци, философията на Слънчевите и др. Бандата на Осет е на страната на Синовете на слънцето. Те са завзели контрола над храните и водата и диктуват положението.

10.10. Отклонение: за морала. Отклонение: за добродетелите.

10.11. Главатарят се оплаква за битовизми - той е мъж под чехъла на три от жените си плюс тъщата, които са се обединили и го мачкат, докато той самият мачка пустинните племена в Амаз.

10.12. Като става въпрос за Цоци, той предупреждава Додо да внимава - да не й се доверява прекалено, защото е жена и защото е атлант, а те са продажни, коварни и покварени. Говори за ролята на жената, която трябва да е подчинена.

10.13. Отклонение: за Майката природа.

10.14. Накрая, след като разбира за мисията им, все пак решава да ги пусне нататъка, за да се убеди Додо колко прокажено е атлантското общество. Има и едно условие. Тайно му дава странен плосък кристал, който му поръчва да предаде на определен адрес, когато достигне в Изумрудения град. Ако не го направи, агентите на Сокола ще се докопат до него. Додо приема и остатъкът от кервана потегля към Гуна.


Откъси: 10. Доко IV (част 1) (част 2) (част 3)
СЪДЪРЖАНИЕ© Спасимир Радев

No comments:

Post a Comment