Saturday 13 April 2013

МИШОКА - 13. Доко V

Гуна, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Това бежанците са страшна напаст, казвам ти. - изрече с поучителен тон старецът, докато Додо се стараеше да отбягва разлетелите се насреща му слюнки. - Много скоро вашите атланти ще го научат по трудния начин.

- Така ли мислиш? И защо?

- Ами като за начало, те не знаят езика. Не могат да четат и пишат - нито думичка! Не изпитват нужда да се къпят. Дори в непрогледна безлунна нощ можеш отдалеч да ги усетиш по миризмата. Което си има и добрите страни, предполагам. – старецът се ухили, а няколкото зъба в устата му проблеснаха. - Те постоянно създават проблеми със закона - от всичко най-добре умеят да прекарват оръжие, опиати и други забранени стоки през границата. И разбира се - хора. Като започнат със самите себе си. Но те си имат и своите предимства. Например са свикнали да карат с по едно хранене на ден. Някой път може и да не ядат три дни подред и пак ще могат да се държат на крака. Освен това явно заемат много малко място. В лодките на превозвачите могат да се натъпчат дузини бежанци, свити на кравай по ъглите, сгушени един в друг в багажното отделение като глутница палета.

- Надявам се да не ми се налага лично да проверявам дали това е възможно. - каза Додо и потръпна при мисълта за всичката тази миризма и дузините бемити бежанци, наблъскани един до друг като замразени риби.

- Той казва истината. - потвърди и Цоци. - Но това, което нашият приятел сигурно не знае е, че най-интересното започва едва след като пристигнат в Посейд. Когато се озоват оттатък, те са готови да се хванат на всякаква работа - дори най-непоносимата и отвратителна работа, която може да ти измисли главата. Има цели професии, които атлантите вече не смеят да побутнат с нокътя на кутрето си. Но бежанецът е корав - той с готовност ще се захване с всичко! При това за една пета от обичайната надница! Дори ще работи за без пари, ако трябва. Стига да му дадеш подслон и храна, докато ти се подчинява. И разбира се ако никога да не известяваш властите, че е пристигнал без документи. Така мнозина от бежанците стават роби, без дори да са били продавани на някое тържище. И за какво ли да си трошат парите по тях атлантските богаташи? Нима има по-добър начин да накараш един роб да ти се подчинява от това той да е дошъл при теб съвсем доброволно?


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ей, шшш! Не 'скаш ли малко листо, бате? - избумтя в отговор гласът на широкоплещестия. Говореше бавно и силно заваляше думите, но затова пък ревеше толкова силно, че Додо примижа от уплах. - От най-хубав'та реколта е, закле'ам се!

- Чак от земите на Нагите, оттатък Империята Рама зад слънцето[2] са ни го донесли. - додаде ниският и като освободи част от лицето си от прикритието на ниската качулка, изгледа изпитателно новодошлия изпод единствената си рошава вежда. - Казвам ти, най-добрия опиум, дето някога си засмуквал! Расъл е под ясно небе и е брулен от, ъ, от свежите планински ветрове в Нага, ш' знай'ш! Само там може да се отглежда так'оз чудо, казвам ти! Щот' само там има так'из планински ветрове.

- Аз, ъм... Много се радвам. - смутолеви Додо и отново понечи да им се изплъзне, но странните мъже някак все успяваха да предугадят всяко негово движение и да препречат пътя му за бягство.

Когато се озърна, с ужас установи, че сега зад гърба му се бе озовала една от едрите палатки. Единственият начин за отстъпление бе да премине някак покрай тези натрапници.

- Щом кат' е никнало на чис' въздух, 'начи е съ'сем безопасно за мозъка ти. Ш' те накара да ти поникнат криле, вервай ми! - избуботи едрият юначага и направи още една крачка напред.

- Мо'йш ли 'си предстай'ш, батенце, че едно време онез' многознайковци атлантите са си мислели, че туй е просто няк'во си цвете за украса? - осведоми го дребният, който по някаква причина му се стори далеч по-опасен от извисилия се с две глави над него исполин. - Отглеждали са го в саксии у тех си, садяли са го по дворовете си, без да се усетят колко е важно туй растение. Сушели му шушулките и ги подреждали под прозорците, 'щото им миришело хубаво. Ха-хах!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

No comments:

Post a Comment