Sunday 14 September 2014

Накратко: Глава 12. Зари IV

Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).


12.1. Зари и другите 6 момичета са на яхтата. Извършили са дръзко нападение на кея през нощта, преодолели са охраната на яхтата на управника Кидиман и сега се опитват да се изплъзнат на катерите на бреговата охрана. Лодката има мощен парен двигател и резервни платна и е най-бързата в Ог, но бреговите имат много катери и се опитват да им отрежат пътя на излизане от залива. Докато се развиделява, отпред в открито море се задава буря, а светлинките на катерите затягат обръча. Момичетата трескаво работят по лодката; Незеири капризничи, не е искала да напуска господаря си.

12.2. Отклонение: за бреговата охрана. Отклонение: за патрулните лодки.

12.3. Зари настоява да нападнат един от фланговете и с бой да преминат покрай единия, докато намерят по-подходящо място за отплаване обратно към Залива на Десетте реки. Но водачката настоява да опитат да избегнат бреговата охрана и да минат право напред - което ще ги отведе в опасна близост до бурята. Подлагат на гласуване и Нези накланя везните към последното. Така, докато катерите ги притискат от двете страни и вече ги обстрелват, те правят дръзка маневра и се изплъзват в последния момент с цената на живота на водачката. Бреговите се отказват да рискуват да ги преследват по-нататъка.

12.4. Бурята обаче ги подхваща и нещата отиват на зле. Яхтата не е пригодена за плаване в такива условия и започва да се пълни с вода. Те се опитват да я изгребват, но бурята се усилва. Едно от момичетата пада зад борда и се изгубва в морето. Мачтата се чупи на две. А накрая парният двигател се пълни с вода и експлодира, раздробявайки яхтата на трески. 

12.5. Зари пада във водата и заедно с няколко от момичетата се бори за живота си - тя не може да плува! До нея се появява Незеири, която й подава една дъска, за да се хване. После обаче течението ги разделя. Отнякъде се появяват няколко перки. Това не са акули, а делфини. Зари се хваща за един и той я понася нанякъде, докато тя се люшка между живота и смъртта.

12.6. Когато се освестява, се озовава на пясъчен плаж с кокосови палми, а покрай нея се носят разпилени отломки от лодката. Има и два трупа на момичета. С ужас Зари установява, че едната е Незеири. Тя започва да я масажира и Нези накрая се съживява и изкашля водата от дробовете си. Двете се прегръщат, докато сред вълните в морето се чуват писуканията на отдалечаващите се делфини. А един господин с бомбе седи сред клоните на една палма и си води записки в тефтерчето.

12.7. Скоро Зари и Нези разбират, че са на малък необитаем остров, по-скоро скала. Няма много храна, освен птици, миди и кокосови орехи. Има и змии, но са трудни за хващане и някои изглеждат опасни. Първите няколко дни вали всеки следобед, поне могат да събират водата за пиене в черупките на кокосовите орехи. Но те бързо се изчерпват. Принуждават се да нагазят във водата и да ловят раци.
По някой делфин често ги посещава. Нези се връща веднъж и се оплаква, че един делфин се опитал да я изнасили. Бил доста груб, но тя не се противяла много и дори й било хубаво да я гъделичка.

12.8. Докато прави физическите си упражнения, Зари пита Нези какво знае за делфините. Отклонение: за делфините. Нези твърди, че неслучайно са ги спасили. На Нези й се счуло, че й говорят по време на крушението. Зари казва, че за делфините те са просто любопитни странни същества, играчки за забавление дори - както водните биволи са били за хората. Сигурно си е въобразила заради ужаса. Но Нези не е изпитала никакъв страх, защото делфините я уверили, че е в сигурни... перки. Зари е загрижена - момичето сигурно бълнува от глад.

12.9. Зари си прави каменни сечива и се захваща да строи лодка от дървени трупи. Не иска да остават тук задълго - храната се намира трудно, а и няма прясна вода и събират дъждовна вода, но не се знае кога ще спрат дъждовете. Нези предлага да построят сигнална клада на върха на скалата, но така могат да се издадат на Бреговата охрана. Не знаят къде са и колко далече е Ог. Все пак Нези събира сухи папрати.

12.10. Вечерите наклаждат огън и се гушкат, за да се стоплят. Зари разпитва Нези за господаря Кидиман - той я е закрилял, дал й е разкош, обещал й е охолен живот, стига само да му изпълнява странните прищевки. Но той само я е използвал като играчка - на атлантите не може да се вярва, гледат само собствените си интереси, а останалите са средство. Иначе защо ще държат толкова роби, дори от собствения си народ?

12.11. Накрая гушкането преминава към по-нежни ласки и двете правят любов. Зари осъзнава, че откак е видяла Нези, я е обикнала - като по-малка сестра и като приятелка. Обещава да я пази, каквото ще да става.

12.12. На шестия ден кокосовите орехи са свършили и те са много гладни. Пускат лодката да я изпробват, но тя се разпада. Зари признава, че не е особено умела в сложната изработка.

12.13. На хоризонта се появява кораб с черни платна на много кръпки. Зари грабва наръч сухи треви и се покатерва на върха, за да ги запали, а пушекът се вдига нависоко и корабът се отклонява към тях.


Откъси: Зари IV (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

No comments:

Post a Comment