Герои: Странниците

 

Как така в Книга I "МИШОКА", малкото черно коте се оказа на пътя на невръстния Дион, тъкмо когато бе изпаднал в безпътица и не знаеше накъде да поеме? Дали случайно го отведе до пещерата, огряна от студените кристали, където той направи първото откритие в живота си, тласнало го към съдбовния му избор?

Кой беше тайнственият господин с тъмния костюм и кръглото бомбе, който седеше горе на дървото, наблюдаваше всичко и драскаше с молив в коженото си тефтерче? И кой беше онзи другият, който се спотайваше сред дюните на пустинния Гаф и следеше как Пясъчните хора отвеждат окаяните крушенци, след като въздушният кораб се бе разбил сред вълните? Кой ли беше мъжът с бомбето, който наблюдаваше Зари и Нези, докато поемаха първи глътки въздух на необитаемия остров след онази ужасна буря? Кои бяха двамата костюмирани господа, които в Книга II "УМНИКА" седяха в ресторанта на въздушния кораб, докато някъде долу в Изумрудения град, ошашавеният Додо панически се измъкваше от Бялата пирамида, току-що задействал незнайно как някакъв зловещ механизъм в сърцето й?

Чий беше силуетът с бомбето, който Зари за миг съзря сред маранята от кръв и пот насред сгромолясващата се Арена на Титаните? И какво се случи между тримата господа в подземната зала, които Матей зърна през пролуката в скалите? Нима необяснимото поведение на безизразните странници наистина бе сражение? Съвещание? Или нещо друго?

От гористите хълмове на южен Посейд, през притъмнелите нощни улички на Изумрудения град, та до прашните, брулени от ветровете брегове на Кафевите земи - незнайните, безименни Странници с вездесъщите изрядно изгладени костюми и малките кръгли бомбета изглежда присъстват навсякъде. Неканени, незабелязани, безмълвни. Те имат важна задача. И навярно - тайна цел. Те рядко издават дори звук. Но изглежда могат да разговарят с делфините само чрез силата на мисълта. Те записват всичко на непонятен език в странните си малки тефтерчета. И никъде, в нищо не се месят. Само наблюдават. А дали наистина е така?

По всичко личи, че, къде неволно, къде подтикван от вродения си стремеж да разнищи всяка история докрай, Мат вече е стъпил на правия път към разгадаването на мистерията на мълчаливите господа с бомбетата. Той вече подозира, че тук се мъти нещо голямо и много, много важно. Нещо, което е от значение за цялото човечество. Но дали то, човечеството, е подготвено да се изправи лице в лице със съдбата си? Предстоящата Книга III ще ни приближи още мъничко до истината.