УМНИКА - 22. ДИОН VI

Атлант, Атлас, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Така е. - каза Дион, докато мозъкът му трескаво се опитваше да разнищи смисъла на последното изказване. - Ако не ме лъже паметта, всичко, разбира се, започнало с откриването на статичното електричество.

- Правилно. Това е едно от малкото открития, за които мога със сигурност да кажа, че не са мое дело. - вдигна рамене Тесар. - Просто защото не съм имал късмета да се родя толкова отдавна. Иначе не се съмнявам нито за миг, че тъкмо аз щях да бъда този, който е щял да направи откритието.

- Несъмнено, несъмнено. - за пореден път вдигна чаша Дион. - Тогава със сигурност си чувал, че преди много векове хората за пръв път забелязали, че като потъркаш с кехлибарена пръчка козината на една котка, после по пръчката можеш да залепяш всякакви леки нещица. Кокоши перушини например. Изглежда някаква невидима сила привличала нещата и ги карала да се държат странно.

Тесар Найлукон ве-Мелатоме изглеждаше искрено впечатлен от познанията на младежа.

- Както и да е. Историята всъщност е доста любопитна. - продължи Дион с ентусиазъм. - Това откритие довело до изобретяването на един остроумен апарат за произвеждане на големи количества електричество. Като цяло, той се състоял от голямо котило рошави котки, привързани с канап към едно дървено колело, което се въртяло бързо под няколко кехлибарени пръчки. Те се отърквали в гърбовете на котките и така се произвеждало електричество. Цялата работа била придружена с приятен звук от безспирно блажено мъркане. За да се поддържат котките доволни, към апарата скоро прибавили котешка храна. Нали се сещаш, от онези шарените хапчици от сушено месо. - Дион със задоволство забеляза как очилатият кимва едва доловимо. - Вярно, това привнесло голямо количество неприятна миризма към цялата работа, но пък нали се увеличило количеството на крайния продукт. А в света на технологиите само това е от значение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Да кажем, че аз си се рея свободно в открития космос с ей това стъклено топче и ей тази лампа в ръка и изведнъж реша да изпратя един бял лъч светлина към теб тъкмо в момента, в който ти профучаваш оттам заедно с кабината, докато се ускоряваш равномерно нанякъде. От моята гледна точка какво ще се случи с този лъч?

Тесар се почеса неспокойно по главата. По високото му чело вече бяха избили няколко ситни капчици студена пот. Той сбърчи вежди в умствено усилие.

- Ами нищо особено, предполагам. - отвърна предпазливо. - Просто ще огрее по права линия от единия край на кабината до другия и ще си отлети нататък.

- Именно! По права линия! Поне от моя гледна точка. - ухили се Дион. - За мен той ще си остане един прав лъч светлина и нищо повече. Но ти, който си вътре в ускоряващата се нататък кабина, не би ли трябвало да видиш как лъчът полека се изкривява надолу?

- Така би трябвало да стане, да... - отвърна Тесар. – Ако се движа достатъчно бързо, де. Почти колкото лъча. Но накъде биеш, човече?

- Дотук добре. - невъзмутимо обяви Дион. - Но нали току-що установихме, че между това какво се случва вътре в една падаща към земята кабина и в една друга кабина, дето се рее безцелно през празния космос, по начало няма никаква разлика и няма начин да определиш в коя точно от двете кабини се намираш, освен ако не ги наблюдаваш отвън? А съответно и между кабина, дето си седи върху земята и онази, която се ускорява през космоса със същата сила, с която Земята привлича всичко. Разлика няма и не може да има. – той със задоволство забеляза кимването на озадачения очилатко. - Ами ако приемем, че кабината не се ускорява из космоса, ами стои закотвена за земната повърхност под постоянната сила на земното притегляне и аз реша, та пусна онзи лъч през нея, тогава какво трябва да се случи с него?

- Чакай, чакай... - прекъсна го Тесар. - Да не искаш да кажеш, че... Че светлината ще се изкриви? И в двата случая?

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

УМНИКА - 21. ЗАРИ VI

Герент, Диапрепес, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.). 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

- Аз пък мога да ти кажа, че преди да се напъхам в тези доспехи, никога не бях се чувствал по-свободен отсега. - заяви на света като цяло Жирод, сякаш без да обръща внимание на Зари, която вече бе запушила носа си с ръка. - Преди се считах за свободен, но сега знам, че е било само на думи. Сега, когато се сражавам рамо до рамо с простите роби, нещата стоят другояче. - той посочи с края на заострената си метална ръкавица към своя юначен спътник, а Годомукс инстинктивно дръпна лице назад, за да не му бъде отнесен половината нос. - Всичко си имам: храна, подслон и вино, достатъчно пари и много жени. И стотици почитатели, дето крещят името ми с пълно гърло след всяка поредна победа на арената.

Водачът забави крачка и изгледа изпитателно Червената водна биволица. Хлътналите му очи се впиваха в изражението й, сякаш се опитваше да прочете мислите й като на книга. Зари отдавна бе осъзнала, че си има работа с извънредно умен човек, затова склони поглед към земята и се престори, че гледа къде върви, за да не се препъне по неравния коридор.

- Така че хич да не ми ги разправяш тия врели-некипели за свободата! - рече накрая слабият мъж с тръстиковата грива. - Много добре знам какво ти се върти в главата. Ти си роден боец, също като мен. И нямаш търпение да строшиш няколко атлантски глави, за да получиш възмездие. - Жирод забърза крачка, нетърпелив да излезе час по-скоро на бойната арена и да се окъпе в овациите на публиката на великия Герент край Езерата. - Ако искаш да си трошиш главата и да се опъваш на цялата Федерация заедно с всичките й войски, стражи, кораби, саби и пушки - заповядай! Вече сама видя докъде ще я докараш така. Аз пък смятам да продължавам да троша кокалите на враговете си и да цапам с кръвта им прахта по бойното поле под виковете на врещящата тълпа, да вкарвам отсечени глави в проклетия отвор в отсрещния край на арената... и междувременно да ставам все по-богат и известен!

- Но докога? Докога ще трае всичко това? - не се стърпя накрая Заримунари.

- Докога ли? Докато краката още ме държат! И докато онези отвън продължават да врещят името ми и да ми се вричат във вечна любов - ето дотогава! - тросна й се Жирод и почти се понесе в тръс нататък под безспирното дрънчене на метални доспехи и щитове, което го следваше по петите. А пискливият му глас продължаваше да кънти из коридора. - Нима може да има нещо по-героично от "главоблъскането"? Аз поне не се сещам за по-велико занимание!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

В следващия миг неприятелят се закова на място и като потърси с поглед някого встрани, замахна рязко. Главата описа ниска дъга над приклекналите отпред щитници на "Копелдаците". До слуха на Зари долетя ядна попръжня, а може би и още един твърде познат звук. "Ох, след малко наоколо пак ще се разсмърди", рече си тя и се приготви да запуши нос. По някаква причина, винаги когато се развълнуваше, водачът Жирод изпускаше по едно тънко подпръцкване изпод кожените си гащи. Всъщност като се замислиш, той го правеше със или без причина.

Дългото подаване на вражеското крило бе наистина отлично премерено. Отрязаната глава, посиняла и бледа, покрита зад ушите със струпеи отдавна съсирена кръв, бе посрещната в полет от вездесъщия челен таран на "Гамените". Двата му тънки като змии мустака изплющяха във вихрен танц, докато той подскачаше чевръсто, размахал ръбатия си ятаган в ръка - все по-близо и по-близо до целта.

Зари броеше крачките до сблъсъка. Тя знаеше, че сега всичко зависеше от нея и другите двама стражи. Обходните действия на противниковите крила бяха оставили предната половина на отбора й напълно заобиколена, а от хвъргачите вече нямаше никаква полза - двамата крайни, сред които и непознатата яка жена, бяха изостанали безнадеждно в предни позиции, а централният току-що бе намерил смъртта си под задружните удари на тримата щитници на врага.

Но вместо да се нахвърли върху последния преграден вал на "Копелдаците", мустакатият здравеняк заби пети в рохкавия чакъл и като се изпружи напред, без да се замисля нито за миг заметна с ръка главата. Тя полетя високо, а сянката й за кратко падна върху лицето на Червената водна биволица.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Ударите се сипеха от всички страни. Кънтенето на остриетата по ръба на щита зачестяваше, а под него, превита на кравай, Зари се бе спотаила заедно с единствения друг оцелял страж Ашбурад. Само преди минутка неговият щит се бе пръснал на безброй ситни трески, а стоманените обръчи бяха избръмчали във всички посоки.

Изпод съседния щит долетя хриптящото дишане на Жирод Виелицата. Четвъртитата му физиономия надникна само за миг изпод огромния лакът на великана до него, а после веднага се скри обратно.

- Ако скоро не измислим нещо, тука ще си пукнем, така да знаете! - кресна той, без да разчита на отговор.

Всъщност именно от него се очакваше да измисли нещо. Ако той не бе способен да го стори, значи наистина всичко бе изгубено.

Зари стисна очи и за кой ли път изръмжа от болка. Пред погледа й се гонеха шарени кръгове. С мъка се опита да протегне шия изпод щита, за да огледа положението. Трима от вражите бойци това и чакаха. Остриетата на дългите им копия забарабаниха отгоре в търсене на пролука.

За щастие черепът все още бе в ръцете на Жирод. Но не бе ясно още колко време щяха да издържат така. Както можеше да се очаква, числено превъзхождани с девет срещу четири, скоро след началната сирена "Копелдаците" бяха принудени да преустановят яловото си настъпление и да се окопаят на трийсетина крачки от противниковия отвор без никакви изгледи за пробив. А врагът съзнаваше много добре своето преимущество и никак не бързаше.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

"Главоблъскане" - правила

"Главоблъскане"

Кървав спорт, включващ два отбора от по дузина играчи, голяма овална арена с два отвора в двата края, както и разбира се отрязана човешка глава.

Състав на отбора

Защитен вал

№1. Ляв страж (LG)

№2. Десен страж (RG)

№3. Челен страж (CG)

Въоръжение: висок щит; сатър, боздуган или тежка секира.

Изисквания: сила, висок отскок, силен замах, бърза реакция.

При защита: да са последна преграда пред нападателите; да пресичат подхвърлена или търколена глава, за да предотвратят попадение в отвора.

При нападение: да подпомагат и подсигуряват нападателите в схватките с противниковата отбрана.

Далекобоен вал

№4. Ляв хвъргач (LT)

№5. Десен хвъргач (RT)

№6. Челен хвъргач (CT)

Въоръжение: масивен щит; дълга пика; 2 метателни копия; 2 метателни ножове.

Изисквания: точност в стрелбата, бързоходство.

При защита: да поразяват движещи се цели и да спират набезите на противниковите нападатели; да поразяват уязвими и зле прикрити неподвижни цели.

При нападение: да нарушават подредбата на противниковата отбрана, като поразяват неподвижни цели или създават числен превес в зоните на схватките.

Нападателен вал

№7. Ляво крило (LF)

№8. Дясно крило (RF)

№9. Челен таран (CF)

Въоръжение: лек щит; къс меч, двустранно копие или ятаган.

Изисквания: скорост, издръжливост, ловкост и съобразителност.

При защита: да пресрещат набезите на противниковите нападатели и да подпомагат щитовете и хвъргачите, като създават числен превес.

При нападение: да преодоляват или заобикалят защитния вал на противника и да придвижват отрязаната глава към целта, за да отбележат попадение в отвора.

Челен вал

№10. Ляв щит (LS)

№11. Десен щит (RS)

№12. Челен щит (CS)

Въоръжение: масивен щит; дълго копие; мрежа, секира или метателни тежести.

Изисквания: голяма сила и издръжливост, ниска височина.

При защита: да осигуряват укритие и защита на собствените нападатели и хвъргачи, да затварят подстъпите към своето поле.

При нападение: да осигуряват укритие на собствените нападатели при настъплението, да създават числен превес в зоните на схватките.

Начало на битката

Разположение. Двата отбора се подреждат в собствените си половини. В центъра на кол е забучена човешка глава. Край нея са подредени няколко резервни оръжия за близък бой; в двата края на средната линия също са приготвени няколко оръжия за далечно мятане.

Разпределение. След съдийския сигнал (удар с две тухли по топките на осъден на смърт роб и последващ крясък), нападателите на двата отбора захвърлят своите оръжия и се втурват към центъра, а крайните хвъргачи напускат прикритието си и се втурват към двата края на средната линия. След кратка ръкопашна схватка (който си позволи да използва оръжие е дисквалифициран, т.е. умъртвен от разстояние със стрела от съдиите), главният съдия подава сигнал с рог и отборите се завръщат в изходна позиция, като единият е спечелил притежанието на човешката глава; междувременно, предварително приготвените резервни оръжия са разпределени между нападателите и хвъргачите (кой каквото докопа).

Атака. След повторен съдийски сигнал (осъденият на смърт роб бива пронизан с кинжал и изквичава в предсмъртен вопъл), отборът, притежаващ човешката глава, предприема настъпление. Обикновено главата се придвижва от нападателите, докато челният вал им осигурява прикритие и позиция, стражите ги подсигуряват в близките схватки, а хвъргачите стрелят от разстояние. Главата може да се подава между съотборници неограничен брой пъти, но не може да бъде придвижвана ходом на повече от 5 крачки, без да е подадена или подхвърлена нависоко и после наново уловена.

Попадение. Целта е атакуващият отбор да достигне в достатъчна близост до отвора зад гърба на противниковите стражи, за да нанесе удар с човешката глава и да я вкара в отвора. Може да я търкулне по земята, да я метне по въздуха и да прехвърли защитния вал, или просто да я отнесе до отвора и да я вкара отблизо.

Защита. Ако по време на разиграването и схватките атакуващият отбор изгуби контрол над главата и тя стане притежание на отбраняващия се отбор, настъплението се прекратява (сигнал с тръба от съдията) и отборите се оттеглят в изходна позиция, за да сменят ролите си. Играч, позволил си да нанесе удар по противник след сигнала, се наказва с прострелване от разстояние със стрела от съдиите.

Победа. Победител е отборът, който успее или: А) да вкара главата в противниковия отвор 2 пъти, или Б) който успее да избие всички играчи на другия отбор. След първите 2 разигравания често единият отбор постига значителен числен превес и може да реши да се опита да обгради противниковия отбор и да го изколи до последния човек, вместо да опитва да вкарва главата в отвора.

След края на битката, ако от губещия отбор има оцелели, те отиват да работят в мините без право на помилване. Отборът победител се класира за общодържавния турнир и ако спечели там, оцелелите печелят свободата си.