Wednesday 10 July 2013

УМНИКА - 21. ЗАРИ VI

Герент, Диапрепес, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.). 


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
 
- Аз пък мога да ти кажа, че преди да се напъхам в тези доспехи, никога не бях се чувствал по-свободен отсега. - заяви на света като цяло Жирод, сякаш без да обръща внимание на Зари, която вече бе запушила носа си с ръка. - Преди се считах за свободен, но сега знам, че е било само на думи. Сега, когато се сражавам рамо до рамо с простите роби, нещата стоят другояче. - той посочи с края на заострената си метална ръкавица към своя юначен спътник, а Годомукс инстинктивно дръпна лице назад, за да не му бъде отнесен половината нос. - Всичко си имам: храна, подслон и вино, достатъчно пари и много жени. И стотици почитатели, дето крещят името ми с пълно гърло след всяка поредна победа на арената.

Водачът забави крачка и изгледа изпитателно Червената водна биволица. Хлътналите му очи се впиваха в изражението й, сякаш се опитваше да прочете мислите й като на книга. Зари отдавна бе осъзнала, че си има работа с извънредно умен човек, затова склони поглед към земята и се престори, че гледа къде върви, за да не се препъне по неравния коридор.

- Така че хич да не ми ги разправяш тия врели-некипели за свободата! - рече накрая слабият мъж с тръстиковата грива. - Много добре знам какво ти се върти в главата. Ти си роден боец, също като мен. И нямаш търпение да строшиш няколко атлантски глави, за да получиш възмездие. - Жирод забърза крачка, нетърпелив да излезе час по-скоро на бойната арена и да се окъпе в овациите на публиката на великия Герент край Езерата. - Ако искаш да си трошиш главата и да се опъваш на цялата Федерация заедно с всичките й войски, стражи, кораби, саби и пушки - заповядай! Вече сама видя докъде ще я докараш така. Аз пък смятам да продължавам да троша кокалите на враговете си и да цапам с кръвта им прахта по бойното поле под виковете на врещящата тълпа, да вкарвам отсечени глави в проклетия отвор в отсрещния край на арената... и междувременно да ставам все по-богат и известен!

- Но докога? Докога ще трае всичко това? - не се стърпя накрая Заримунари.

- Докога ли? Докато краката още ме държат! И докато онези отвън продължават да врещят името ми и да ми се вричат във вечна любов - ето дотогава! - тросна й се Жирод и почти се понесе в тръс нататък под безспирното дрънчене на метални доспехи и щитове, което го следваше по петите. А пискливият му глас продължаваше да кънти из коридора. - Нима може да има нещо по-героично от "главоблъскането"? Аз поне не се сещам за по-велико занимание!


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
В следващия миг неприятелят се закова на място и като потърси с поглед някого встрани, замахна рязко. Главата описа ниска дъга над приклекналите отпред щитници на "Копелдаците". До слуха на Зари долетя ядна попръжня, а може би и още един твърде познат звук. "Ох, след малко наоколо пак ще се разсмърди", рече си тя и се приготви да запуши нос. По някаква причина, винаги когато се развълнуваше, водачът Жирод изпускаше по едно тънко подпръцкване изпод кожените си гащи. Всъщност като се замислиш, той го правеше със или без причина.

Дългото подаване на вражеското крило бе наистина отлично премерено. Отрязаната глава, посиняла и бледа, покрита зад ушите със струпеи отдавна съсирена кръв, бе посрещната в полет от вездесъщия челен таран на "Гамените". Двата му тънки като змии мустака изплющяха във вихрен танц, докато той подскачаше чевръсто, размахал ръбатия си ятаган в ръка - все по-близо и по-близо до целта.

Зари броеше крачките до сблъсъка. Тя знаеше, че сега всичко зависеше от нея и другите двама стражи. Обходните действия на противниковите крила бяха оставили предната половина на отбора й напълно заобиколена, а от хвъргачите вече нямаше никаква полза - двамата крайни, сред които и непознатата яка жена, бяха изостанали безнадеждно в предни позиции, а централният току-що бе намерил смъртта си под задружните удари на тримата щитници на врага.

Но вместо да се нахвърли върху последния преграден вал на "Копелдаците", мустакатият здравеняк заби пети в рохкавия чакъл и като се изпружи напред, без да се замисля нито за миг заметна с ръка главата. Тя полетя високо, а сянката й за кратко падна върху лицето на Червената водна биволица.


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Ударите се сипеха от всички страни. Кънтенето на остриетата по ръба на щита зачестяваше, а под него, превита на кравай, Зари се бе спотаила заедно с единствения друг оцелял страж Ашбурад. Само преди минутка неговият щит се бе пръснал на безброй ситни трески, а стоманените обръчи бяха избръмчали във всички посоки.

Изпод съседния щит долетя хриптящото дишане на Жирод Виелицата. Четвъртитата му физиономия надникна само за миг изпод огромния лакът на великана до него, а после веднага се скри обратно.

- Ако скоро не измислим нещо, тука ще си пукнем, така да знаете! - кресна той, без да разчита на отговор.

Всъщност именно от него се очакваше да измисли нещо. Ако той не бе способен да го стори, значи наистина всичко бе изгубено.

Зари стисна очи и за кой ли път изръмжа от болка. Пред погледа й се гонеха шарени кръгове. С мъка се опита да протегне шия изпод щита, за да огледа положението. Трима от вражите бойци това и чакаха. Остриетата на дългите им копия забарабаниха отгоре в търсене на пролука.

За щастие черепът все още бе в ръцете на Жирод. Но не бе ясно още колко време щяха да издържат така. Както можеше да се очаква, числено превъзхождани с девет срещу четири, скоро след началната сирена "Копелдаците" бяха принудени да преустановят яловото си настъпление и да се окопаят на трийсетина крачки от противниковия отвор без никакви изгледи за пробив. А врагът съзнаваше много добре своето преимущество и никак не бързаше.


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

No comments:

Post a Comment