Tuesday 24 September 2013

УМНИКА - 26. ЗАРИ VII

Атлант, Атлас, Посейд, 6-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Значи да стоя далече от банките. - повтори тя. "И от твоята третина от бойното поле", рече на себе си.

- Именно. Особено когато нещата на пазара за ценни книжа се пораздвижат съмнително. - потвърди Лиртаск и нехайно преметна колчана с камите от единия край на пояса си към другия. - Тогава е най-опасното време. В мига, в който някой се усети, че цялата работа със създаването на пари и даването на заеми срещу обещание за по-късно погасяване е вятър работа, той ще поиска да си изтегли парите. А повлече ли след себе си още неколцина, нещата бързо ще заприличат на онези калните свлачища по брега на Мнесеус[41] под слънцето[7]. Тогава много се пази! - той положи влажна длан върху мощното тъмнокожо рамо на страховитата жена. - Изведнъж се оказва, че къщата, дето си я заложил срещу заема, въобще не струва колкото твоят посредник е твърдял в началото. И в един слънчев ден осъмваш без пукната пара, гол и бос, завит с купчина вехти картони зад някое бунище вместо легло. От хубавичката кукла с големите изисквания няма и следа. Изпарила се е яко дим. А стомахът ти къркори, все едно две армии се вкопчват една в друга на бойното поле.

- Лоша работа. - пророни Зари.

- Но аз сам съм си виновен. - сведе глава Лиртаск. - За всичко съм си виновен само аз. Кой да обърне внимание на предупрежденията? Не е като да не са ми ги пращали от банката. Даже много редовно ми ги пращаха. Първо дойде писмо: "Глупако, къщата ти не е златна мина! Поспри се за малко. Продължиш ли да харчиш със същата сила, ще ти вземем и двора с лозите, и лодката, че и вилата край Петия канал!"

- Ужас. - успя да вметне тя.

- А после дойде и друго: "Абе ти що за малоумник си бе!? Не разбираш ли какво означава твърдо ниво на залога? Ами добавена стойност на главницата? Не? Е, нито пък ние. Но не ние сме турили подписа си върху парче хартия, без да си имаме каквато и да е представа от съдържанието му. Честито, наивнико! Ти изгоря. Очаквай съдия-изпълнителя във втория ден на идната шестица[25]".



---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Високите й кожени ботуши заораваха в пясъка при всяко бясно оттласкване от земята. Под безспирните викове на многохилядната тълпа и глухото тупуркане на стотици крака по дървените дъски из трибуните, Зари сякаш бе навсякъде по арената. В един миг изскачаше иззад огромния щит на рижия великан, претърколваше се встрани, за да избегне поредното запокитено копие, а сетне се озоваваше на върха на атаката, сграбчила посинялата глава за косата, отбивайки с лекия си продълговат щит следващото замахване на вражеско острие.

В един миг, незнайно по какви пътища, тя се озова очи в очи с познат противник. Иззад крайчеца на високия щит надничаше омацаното с черни сажди лице на среброкосия. Отпърво той се опули насреща й, а сетне със светкавично движение посегна към пояса си, където висеше дълбоката му кожена кесия.

Ръката му се спря по средата на своя път, а очите му се разшириха въпросително. Страховитата черна жена стърчеше насреща му, извисена в цял ръст, стиснала голия ятаган в ръка и обвита в почти непрогледен облак прахоляк. Тя безмълвно го наблюдаваше.

 За един кратък миг светът сякаш замря в очакване. Крясъците на озверялата тълпа долитаха до ушите й като далечно ехо, а тупуркането на гората от крака се бе превърнало в дълбоко буботене.

Тя кимна на Лиртаск от Зорд и започна бавно да се оттегля. Крачка по крачка, Заримунари напускаше опасния невидим кръг на измамно спокойствие, който изкусният стрелец бе осигурил около себе си. Ръката на бледоликия остана да виси на половината път към пояса му, където от широкия отвор на кесията все още стърчаха няколко черни дръжки. Скоро присвитият му зад високото укритие силует се изгуби сред задушливите облаци прахоляк.


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Ушатият само сви рамене и като даде знак на останалите бързо да се изтеглят нататък, понечи да ги поведе към ниския кей.

Но насреща му се изпречи чужденецът с бакенбардите. Сега Додо Капад изглеждаше наистина много ядосан.

- Няма да мръдна оттук, докато не ми отговорите на един последен въпрос. - изрече той с твърд като кремък глас, който накара всички да се смръзнат. Доловил очаквателния поглед на държавника, младежът изрече: - Колко лъчи има слънцето?

Зари бе готова да се закълне, че кръвта в миг се бе стекла от щръкналите уши на мъжа с омачкания костюм.

Келиан ва-Мидор пристъпи неловко от крак на крак. Като че все още се двоумеше какво да отвърне. Чернокожата жена пристъпи нетърпеливо към двамата и сръга смутения големец по хълбока с дулото на пушката си.

- Отговори на човека и да се пръждосваме оттук! - изръмжа тя.

- Много добре. Разбирам, че сте разпознал старата парола на Синовете на Слънцето. - бавно отрони Келиан, а лукавата усмивка се бе изпарила яко-дим. – Колко ли лъчи има слънцето? Зависи дали го гледаш. Това е отговорът.

Мина известно време, преди някой да започне да диша отново.

- Зависи дали го гледаш? - повтори начумерено Додо и подсмръкна объркано, сякаш се чудеше дали не се опитваха да го преметнат.

Вместо клепоухия се обади Дион. В ръката си размаха бляскав лист от омачкан картон, а върху него бяха нашарени някакви причудливи линии и точки.

- Ами да! Колко лъчи има слънцето? Зависи дали го гледаш! - почти изписука той и се завъртя на пета.

"О, не! Още един от тези полудя", забели нагоре очи Зари и с ядно сумтене тръсна глава.

- Поведението на светлината като частица или вълна зависи от наблюдателя! Или по-скоро от това дали въобще някой я наблюдава или не! - продължаваше да бръщолеви пощурелият младеж, а неколцина от бойците го зяпаха с боязън - сякаш лудостта бе заразна болест и всеки миг щеше да порази и тях. - Но добре, добре, в тези неща ще задълбаем по-късно. Прави сте. Не е сега времето за това.


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

No comments:

Post a Comment