Атлант, Атлас, Посейд, 5-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Освен това, в днешно време децата не са никак глупави. - Келиан изглежда бе решил да бъде безмилостен докрай и да довърши своя противник в този спор. - Още от най-ранна възраст те осъзнават, че плътта притежава могъща сила и е най-мощното средство да постигнеш власт по най-прекия път и без особени усилия. Още преди да са проходили, те се научават да влизат под кожата на възрастните. А веднъж напипали тънката им струна, те започват неуморно да свирят на нея, за да получат онова, за което копнеят. Било то някое захарно лакомство, или пък най-новата играчка от витрината на магазина, а защо не и добра издръжка, която да харчат за забавления и гуляи със своите другари, вместо да се погрижат за своето образование например. - усмивката изведнъж угасна и лицето му придоби сериозен вид. - Уважаеми господин Капад. Нека не се заблуждаваме, че подрастващите нито за миг не са си и помисляли да използват наглед крехката си невинност в своя полза, за да изкопчат нещо ценно от нас, възрастните.
- Като какво например? - успя да отвърне Додо.
Ушатият направи гримаса, която при някои обстоятелства би могла да мине и за учтива усмивка и която нямаше нищо общо с тази на дребничкия старец на пейката.
- Закрила. И пари, разбира се. - каза той. - А защо не и простичкото и опияняващо чувство, че те владеят положението. И че държат в малкия си джоб могъщи люде.
- Като Председателя Дорделар ли? - обади се нахално Цоци.
- Навярно. - сви ремене Представителят и ускори крачка по последната част от пътеката, която водеше към широката бяла беседка с високия комин. - Но недейте да му го казвате. Той е един извънредно добронамерен човек. Поне докато не го настъпите умишлено по палеца.
"Подозирам, че той и сам си го знае", рече си Додо Капад, но предпочете този път да си замълчи.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Тя се поспря за момент и го погледна изпитателно в очите. Сетне кимна и продължи надолу.
- Всъщност днес хората са дотолкова привикнали с постоянните напъни на тази или онази потайна група да установи Нов световен ред, че ако поразпиташ наоколо, може да се окаже, че мнозина от тях дори виждат една освежаваща възможност в това всичко да е под властта на една-единствена група умници. Колко по-лесно е те да взимат всичките важни решения и после да носят цялата отговорност за неизбежните си провали! - звънливият глас на младата жена долиташе накъсано, докато тя припкаше бодро подир шестимата стражари. - Честно казано, би било твърде забавно да ги гледам тези умници, които и да са те, как се потят под тежестта на всичката тази работа. А през това време ние, обикновените поданици, ще си живеем живота тук долу из низините. Ще се влюбваме и разлюбваме, ще се събираме и разделяме, ще създаваме семейства и приятелства и общо взето страшно много ще се забавляваме.
- Пропускаш една подробност. - прекъсна я Додо. - Някои владетели дотолкова са се самозабравили, че са стигнали дотам, че считат всеки проблем за разрешим само чрез избиването на хиляди хора. Ако няма хора, няма и проблем - това е техният подход. Виждаме го навсякъде около нас, ако ли не в обичната ти Федерация. Не мислиш ли, че има такава опасност?
Тъмнокосата жена едва доловимо склони глава. Навярно за да не се препъне в поредното стъпало.
- Винаги я има. - съгласи се накрая. - Но не ти трябва световно правителство, за да имаш куп невежи главорези, дето са заграбили със сила властта и седят най-отгоре само благодарение на големите си пушки и яките си мечове. Те и така могат да си се разпореждат както си искат и да ти резнат главата, ако не им играеш по свирката.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Отначало му се стори, че това са само отражения от околните светлинки, които разноцветните лампи разпръскваха из залата. Но след миг по ръката му изплуваха странни линии и знаци и се заизвиваха като коренища, а сърбежът рязко премина в остра болка.
Додо простена с отчаяние. Опита се да се отдръпне от каменната маса, да направи няколко широки крачки назад и встрани от металната какавида. Но с ужас установи, че сега краката му не го слушаха.
Пулсиращата светлина на зеления кристал се засили, а туптящият сърбеж в ръката му се учести. Сега вече със сигурност знаеше, че зловещите знаци над китката му присветваха и потъмняваха ведно с ритъма на тайнствената машина пред него. От гърдите му се изтръгна глухо хъхрене, а в устата си усети познатия вкус на сусам и смокини. След няколко мига първият възкисел прилив на слюнка заля всичките му сетива и го накара да се олюлее. Но нещо го заставяше да стои изправен, а ръката му с мъчително треперене се прокрадваше все по-близо към каменната маса. Сякаш невидима сила го придърпваше напред и той бе съвсем безпомощен да й се противопостави.
С неистов писък направи последно усилие да се изтръгне от неочакваната клопка. Но вместо това, ръката му се стрелна напред и с остро прищракване се залепи за металния трилистник. Китката му се озари в разноцветни багри, а пръстите му мигом изтръпнаха. Зеленият триъгълен кристал огря лицето му с ослепителна светлина, а далеч отдолу буботенето прерасна в оглушително ръмжене. Гранитният под се разтресе едва доловимо.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment