Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Разбира се това, което баща му удобно бе пропуснал да поясни и до което Дион някак без да знае сам бе достигнал след дълги часове витаене в облаците, бе фактът, че "законът" може да бъде и твърде разтегливо понятие. Струваше му се, че можеше да се каже, че на света съществуват два вида закони. Първите служеха само колкото да опишат в най-общи линии всички неща наоколо. Някои ги наричаха "законите на природата". Те можеха да ти обяснят защо нещо, което е трябвало да се случи, не се е случило. Например защо онова гълъбово яйце ти падна на главата, а гълъбовото перо - не? Нима перото не полетя от същото гнездо? Но то се зарея из въздуха, дълго се чуди къде да кацне и накрая цопна в реката. А яйцето - о, то съвсем безцеремонно те фрасна по чутурата и даже имаше нахалството да се разтече в яката ти!
Имаше и други закони, които, точно наопаки, описваха някои закономерности и можеха да обяснят защо не е трябвало да извършиш нещо, което си сторил. Някои ги наричаха "божиите закони". По-префърцунените пък, които предпочитаха да не се принизяват до нивото на някакви си суеверия, ги наричаха просто "нравствените закони", или "законите на морала". Други, по-второстепенни закони, бяха "законите на икономиката", за които може да са каже, че бяха някаква смесица между първите два вида. Те пък претендираха да дават обяснение защо това, което си очаквал да се случи, не се е случило - може би някакъв кретен е сторил нещо, което не е трябвало да прави, защото е очаквал да се случи нещо, което по всички закони на природата е невъзможно? Кретени има всякакви.
В крайна сметка, след всичките тези объркани обяснения, това, което бе останало в главата на шестгодишния Дион, бе изводът, че: първо - законите не би трябвало въобще да съществуват; и второ - от друга страна ако те не съществуваха, очевидно нищо друго не би могло да съществува. Така че най-добре е да оставим нещата както са си и просто да спазваме скапаните закони!
Разбира се, както съвсем скоро щеше да научи новото му братче, което несъмнено щеше да се облажи от всички привилегии, полагащи се на един напълно законен наследник на рода ва-Линомалия, на света имаше и един друг, неписан закон. Далеч по-могъщ от всички останали взети заедно. Законът на Големите кинти. Той се бе зародил с напредъка на човешката цивилизация и особено след момента, в който хората решили, че е по-удобно да си изнамерят някакъв разменен еталон, който всички да признават и чрез който да могат да търгуват, вместо постоянно да разнасят тежки чували с брашно и да ги разменят за каруци с тиквички и патладжани.
Поне първоначално и на теория, стойността на всичко и всеки можела да се определи чрез това, което този някой или това нещо струвало - колко било ценно и търсено от другите и какви ползи те биха извлекли от него. Но много скоро се оказало, че не полезността е онова, което определя колко струва един човек, а количеството притежавани от него вещи. Особено онези със заострен край, или надарени с омайващ блясък. Или пък снабдените с две добре оформени гърди и изкусително заоблени задни части.
С времето тази идея дотам се бе просмукала в съзнанието на всички жители на великолепния континент Посейд, че вече бе невъзможно дори да си помислиш да измериш нещо по някакъв друг начин, освен с количеството лъскави кръгли дрънкулки, които собственикът му би разменил за него. По ирония на природните закони, най-логичният резултат от това стечение на обстоятелствата бе, че броят на жителите на Посейд и прилежащите му острови, гъсто заселени от атлантите, бе нараснал със скоростта на епидемия, докато празните пространства в главите на хората същевременно се бяха увеличавали обратно-пропорционално. сякаш безброй бели червейчета неуморно бяха ровичкали вътре в черепите им и се бяха наизлюпили.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Самият многоуважаван съдия Пирион някога бе имал една стара и доста затлъстяла котка. Малкият Дион имаше само смътни спомени за нея. Помнеше само, че тя постоянно се излежаваше на най-невероятни места из къщата и че бе шарена. Но и покрай нея със сигурност бе понаучил някои неща за загадъчните животинчета. Като например, че котките изглежда са готови на всичко, за да донесат радост на близките си хора. Например те отлично знаят, че човеците, подобно на котките, обичат да украсяват домовете си и се увличат по разнообразните шарки - затова често им помагат в декорацията на жилището, като оставят чудни драскотини по стени, мебели и пердета с малките си остри нокти. Те са наясно и че хората се увличат по интересните миризми, затова постоянно оставят по най-недостъпните места в къщата разнообразни благоуханни следи от развалени остатъци от закуската, локвички разлято вино или просто котешка пикня и вмирисани вълма козина, които обичният домашен любимец е повърнал предната вечер. На котките им е известно и че хората обичат движението, затова те често са заети да отварят и затварят врати, долапи и скринове, за да създават работа на двукраките си съжители и да ги подтикват към по-близки взаимоотношения помежду си (включващи приятелски възклицания като "Кой пак пусна тая котка в кухнята!?") Все пак след една жестока кавга, предизвикана от невинната намеса на четирикракия пакостник, единствено може да последва страстно помирение, нали?
Като един малък изследовател, и Дион си имаше свое виждане за котките. Дори си бе изработил собствена теория за тях, но все още не бе му се откривала възможност да я изпробва. И ето сега - съдбата му изпращаше сгоден случай. Пред него мъркаше едно малко черно коте! Може би то щеше да се навие да му съдейства в научната дейност?
В общи линии, цялата работа се състоеше в съчетаването на два общоизвестни принципа. От една страна, както всички знаят, ако изтървеш една намазана с масло филия хляб на земята, по закона на всемирната гадост тя неминуемо ще падне с маслото надолу и ще ти прецака цялата закуска. Същевременно и на най-малките деца е известно, че котките никога не падат по гръб. По някакъв необясним начин те винаги успяват да се приземят на крака. Безброй малки деца лично са изпробвали този закон и той винаги е действал безотказно. А също от опит са установявали, че той въобще не действа при кучетата например.
Е, бе се запитал Дион, ами тогава какво ли би станало, ако обилно намажем с масло една филия хляб, закрепим я на гърба на една котка с маслото нагоре и накрая пуснем котката да пада отвисоко? Според комбинацията от двата по-горни закона, от една страна тя би трябвало да се приземи на краката си. Но същевременно филията също следва да падне с маслото надолу, нали? Следователно поне на теория котката никога не би се приземила и би останала да се рее във въздуха, докато някаква външна намеса не наруши така получилото се котко-филиено равновесие - било то като изядем част от филията или пък оскубем кичур козина от опашката на котката. Иначе тя би останала да се носи из въздуха заедно с филията на гърба си, като е възможно съвсем леко да се полюшва напред-назад или дори да се върти около оста си, в случай, че излезе вятър.
"Колко интересно!", бе си помислил Дион. Това можеше да е ключът към направата на вечни двигатели за летене, които да действат по-добре и от сегашните газови двигатели, за които бе чувал, че задвижват онези големи летящи продълговати балони, дето често прекосяваха небесната шир над хълмовете, придружени с тихо жужене, и безспирно пренасяха своите товари и пътници от столицата Атлант към другите части на Посейд и обратно.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment