МИШОКА - 03. Зари I

 Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Преди много слънца, още преди да се бе родила старата й прабаба, която някога за кратко е била Майка на Народа, след като в края на дългото си и мъчително странстване най-сетне се добрали до крайбрежието, вече калените в хиляди битки дъщери и синове (но предимно дъщери) на Ку се впуснали в безспирни и безкрайно забавни походи наляво и надясно по бреговете на Кафевите земи. Те проучили цялата брегова линия чак до земите далеч под слънцето[7], където брегът рязко завива наляво и върви в посока на студените води на Лемурийското море, които според разказите на старите жени още обитават от древни чудовища и всевъзможни други ужасии.

По време на безбройните им странствания, техните дълги лодки се натъквали на какви ли не туземни племена и много скоро Народът на Ку възприел навика да извършва внезапни многолюдни набези по близки и далечни брегове, които те благовидно наричали "гостувания". В тях участвал почти целият клан - жени, мъже и даже деца, а и някои старци. Всеки си знаел точното място в йерархията - старите се грижели за приготвянето на трапезата преди обяд и вечеря, а през останалото време си обменяли клюки и истории за нападението от същия ден, точели оръжията на по-младите или просто си почивали в спокойна обстановка.

Онези на възраст между петнайсет и петдесет слънца извършвали същинското "гостуване", като следвали строго определена последователност от действия. Първо попълвали малки въпросници, издялани върху правоъгълни дървени плочки. В тях имало въпроси от рода на "От какво се нуждаете най-много?" Съответно с възможни отговори: а) месо и кожи, б) предпочитам жив добитък, в) деца (може и бебета), г) жена/мъж. Или пък задължителния въпрос: "Склонни ли сте да пролеете реки от кръв, за да постигнете целта си?" (Да / Не / Не знам още / Ще кажа след като потекат реките). После въпросниците се събирали от водачката или водача на съответната дружина и всички гости се натоварвали на дългите лодки в пълно бойно снаряжение и изчаквали падането на нощта, преди да навестят своите любезни домакини. След като се стоварели на брега, всеки взимал назаем това, което сметне за необходимо - и особено нещата, предварително заявени в дървените плочки. Но не и преди първо всички дружно да са преодолели съпротивата на местните племена, естествено. В много от случаите техните услужливи домакини избирали да окажат съдействие съвсем доброволно и без никакви пререкания, но често се налагало да се прибегне и до по-твърди методи за убеждение. И така, дълго време окървавените и изтърбушени глави на някои от по-несговорчивите домакини украсявали дървените колове, които стърчали над укрепленията на различните кланове от Народа на Ку. Но после те започнали да строят каменни укрепления, а единственото дървено нещо в тях си останал традиционният Дълъг дом, разположен на сигурно място по средата на селището, където редовно заседавал Съветът на Старейшините, начело с Майката на Народа.

Безчет поколения дъщери и синове на Ку бяха следвали този начин на поведение и той винаги бе действал безотказно. Участието в подобни "гостувания" на други крайбрежни племена и до днес, поне на думи, се считаше за най-доходоносното възможно занимание - дори по-славно и с по-голяма възвръщаемост от събирането на солни кристали от листата на мангровите дървета, или пък на вонящ камък от склоновете на свещената планина и продаването му на чуждоземците срещу такива редки неща като огледала, цели сандъци, натъпкани с бутилки с ром, или пък гърмящи тояги например. Но с увеличаването на търговията с близки и далечни народи, уважаваната професия на "гостуване" бе почти изчезнала в дебрите на отминалите векове и сега по-скоро се считаше за нещо непривично, да не кажем и откачено.

Всъщност Зари произхождаше от именно такова семейство. Във вените й течеше кръвта на неизброими мореплаватели, строители на дълги лодки и откриватели на далечни брегове и народи. В дома й все още се пазеха черепите на няколко вожда на племена, чиито имена вече никой не помнеше. Така или иначе всичко, което трябваше да се знае за тях бе, че те бяха имали неблагоразумието да изразят несъгласието си с потребностите на своите гости. Това очевидно бе последното нещо, което бяха имали възможността да изразят през живота си.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Слънцето все така припичаше, а от вчерашния проливен дъжд и навъсените облаци нямаше и следа. Но Зари бе наясно, че по тези места следващата буря никога не е твърде далеч. Тя винаги се спотайва зад непристъпните зъбери на свещената планина, където се раждат дъждовете, готова да връхлети когато най-малко я очакваш. "Един дъжд точно сега много щеше да ни помогне", мислеше си тя. "Стрелите на врага са твърде къси, за да издържат на тежките капки". Но небето все така си оставаше ясно, без нито едно облаче.

Тринайсетте жени се придвижваха в лек бяг по пътеката, а всеки мускул по бронзовите им тела, покрити с щавена кожа, бе напрегнат до краен предел. Бяха преметнали през рамо огромните си върбови лъкове, а щитовете върху гърбовете им ги правеха да изглеждат като извънредно бързи костенурки, които се носеха в колона през гъсталака.

Зари знаеше, че до Дългия дом оставаше още много, затова се стремеше да пести силите си. Бе се съсредоточила в дишането си - гледаше то да е равномерно и бавно, въпреки напиращото изкушение да се спре поне за мъничко и да поеме дълбоко дъх. Момичето със закръглените задни части все така припкаше пред нея, а хълбоците й се тресяха изкусително с всяка бърза крачка. За миг Зари си представи как гали тези гладки бедра и мисълта сякаш й даде повече увереност да продължава напред.

Внезапно първата жена от дружината се спря и приклекна в тръстиката. Засенчи с длан очите си и напрегнато се взря някъде в далечината отдясно. Останалите бързо я настигнаха и също се притаиха до нея.

- Какво виждаш? - попита Зари.

- Не знам още. Някакво движение... - прошепна съгледвачката.

По повърхността на блатото се бяха появили ситни вълнички, които устремно се носеха към брега. Зари успя да различи върховете на тънки стълбчета. "Тръстиката не бива да се движи, не и толкова бързо", помисли си тя.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---