Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Зари бе наясно, че сред чуждоземните народи съществуваха какви ли не налудничави истории за народа на Ку - и особено за неговите женски две третини. Като по-активната и по-многобройна част от населението край Залива на Десетте реки, жените от народа на Ку по правило се считаха от далечни народи като атлантите за изключително здрави физически и същевременно неземно привлекателни - въпреки необичайния за техните представи тъмен цвят на кожата. Зари не по-ученолюбива от останалите момичета на нейната възраст. С течение на времето бе изучила криво-ляво езика на атлантите. И неведнъж бе разговаряла с чудатите търговци от Посейд. Бяха й намеквали, къде с насмешка, къде с чисто откривателско любопитство, че сред учените културоведи в големите училища на Посейд (които там наричаха университети) същестувал дългогодишен спор за това дали дъщерите на Ку имаха обичая да си лягат често една с друга. Все пак, трябваше да признае Зари, редно бе да се предположи, че след като мъжете в племето са така оскъдни, а такива здравенячки като Дъщерите на Ку няма начин да стоят задълго, без да отговорят на някои естествени свои нужди, те би трябвало да са си изнамерили надежден заместител на мъжете. Неслучайно на тържищата в големите атлантски градове нерядко можеха да се намерят приспособления с такива любопитни имена като "Двуглавата змия на Ку"[20]. Правеше се от застиналата смола на едно стройно дърво, което растеше по земите около свещената планина Ку - при което двете глави на въпросната змия се намираха от двата й края, вместо редом една с друга, както можеше да се очаква от такова митично чудовище. Наистина не можеше да им се отрече, много изобретателни бяха тези Дъщери на Ку!
Зари само се подсмихваше, когато дочуеше тези намеци. Но и гледаше да не разбива на пух и прах странните представи на пришълците, затова предпочиташе нито да отрече, нито да потвърди подобни твърдения. Всичко това искрено я забавляваше - а най-смешно й ставаше, когато видеше изумената физиономия на поредния атлантски моряк или търговец. Уж се имаха за умни и способни люде, а не можеха да вникнат в най-простите неща от живота! Но Зари нямаше никакво намерение тя да бъде тази, която ще разпръсне техните заблуди, насаждани в главите им още от ранно детство. А иначе тя сама най-добре си знаеше дали предпочита повече мъжката или женската ласка. "Зависи от случая" бе единственото, което благоволяваше да отговори на любопитните подпитвания - и така предизвикваше още по-голямо объркване у слушателя.
Но пък ако оставим за момент настрана Двуглавата змия на Ку, за Дъщерите на Ку се носеха и някои къде-къде по-близки до истината твърдения. Като например че легендарната бойна брадва с две остриета, която бе спечелила толкова много битки в хилядолетната история на Кафевите земи, произхождаше именно от Народа на Ку - или поне от неговите предтечи, дошли по тези брегове отвъд Зъбатите плата преди много, много слънца. Но разбира се, както и за другото твърдение, за това също нямаше преки доказателства, а само легенди, предавани от уста на уста. Единственото, за което можеха да бъдат сигурни чуждоземните посетители бе, че Народът на Ку можеше да бъде изключително изобретателен в използването на всякакви подръчни средства като оръжие. И по всяка вероятност Двуглавата змия също не правеше изключение.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Зари се замисли. Това откровено си звучеше като робство. Но какво можеше да направи? Народът й бе изигран от коварните атланти. Бяха се съюзили тайно с народа от Зъбатите плата и сега щяха да си разделят плячката. С един удар бяха отстранили два силни и безкрайно неудобни противника - храбрия и непокорен Народ на Ку и малките, многобройни хора от блатата. Наистина добре изиграно от проклетите бледолики! За пореден път старата приказка се потвърждаваше - довери се на атлантите, та да ти хакнат ножа, докато пиеш вода. И сега тя и нейните хора го бяха изпитали на свой гръб. Древният народ на Ку се бе превърнал в поредната жертва на тази зараза, която бе плъзнала по света и която някои наричаха "колониализъм".
Според разказите на неколцината атлантски моряци, с които бе си разменяла истории на по чаша кокосов сироп, с тази дума в далечния Посейд наричаха изкуството да учиш изостаналите диваци как да вършат нещата по правилния начин. Той бе най-удобното средство да си осигуриш евтин внос на дървесина, метални руди, скъпи кожи и други ценни стоки - в замяна на няколко лъскави дрънкулки, едно-две бурета със запалителна смес или не особено качествена пиячка, както и безкрайно разнообразие от смъртоносни бацили, вируси и зарази, срещу които малцина други народи имат защита.
Може да се каже, че сам по себе си колониализмът също се явяваше един вид заразна болест. И можеше да се разпространява в пъти по-бързо и от чумата. Той се случваше винаги и навсякъде, където един народ реши да наложи разбиранията си за това кое е правилно над другия - почти винаги посредством военно превъзходство. Донякъде този метод можеше да се сравни с начина на действие на друг един основен принцип на международните и междучовешки взаимоотношения, какъвто бе законът на Големите кинти. Този с по-гръмките оръжия и по-високите укрепления накрая получавше правото да нарежда на онзи с дървените копия и стрели как да живее и какво да прави - също както този с по-тежката кесия в крайна сметка налагаше волята си над онзи с прокъсаните джобове, в които не е останало и петаче.
По-специално, това пълно превъзходство се изразяваше чрез набор от действия, станали така характерни за колонизаторите през всичките тези векове. Например това да изглеждат по-високи, по-охранени и по-красиви от местните туземци. Това бе основно и желязно правило за колонизатора и то включваше такива наглед обикновени неща като поддържането на изрядна прическа и добре подрязани, чисти нокти - и така ден след ден. Подобен божествен външен вид можеше и да налага дълго седене пред огледалото сутрин, но той бе от съществено значение за поддържане впечатлението за превъзходство. Да не говорим за къпането поне веднъж седмично. Изумително е какво можеш да постигнеш с парче сапун и достатъчно дълга четка, която да стига и до най-недостъпните места.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment