Бега, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
От дългите поучителни лекции на своя наставник Додо бе научил, че истински добрият дипломат трябва да е непреклонен, твърдо да отстоява позицията си и да не се поддава на никакви шикалкавения или натиск от когото и да било. Най-добрите сред дипломатите винаги са способни да обърнат всяко нещо и всяка ситуация в предимство за себе си и да накарат противника си да види нещата от тяхната гледна точка - ако се наложи и със сила. Или поне с особено красноречива заплаха за използване на сила. Крайната цел на цялото занимание бе с времето другата страна да припознае твоята гледна точка като своя собствена - това се броеше за върховно постижение на вещия дипломат. В този ред на мисли, боздуганът би могъл да бъде особено полезно допълнително помагало, особено ако е с остри шипове по него. Или защо не метателните бомби в по-големи количества, доволно натъпкани с жълт камък.
С годините Ведо му бе втълпил, че търсенето на взаимоизгодно междинно решение може да бъде голяма грешка в дипломацията. "Никога не отстъпвай от никое от първоначалните си искания! Иначе другите отдалеч ще надушат слабостта ти и задължително ще намерят начин да се възползват от нея, също както чакалите се нахвърлят на ранен елен!", бе му казвал многократно, докато блажено всмукваше дим през дебелата си лула. "Точно така, момче - цялата ти родина ще бъде прецакана, заедно с всичките хора в нея. Само защото не си имал смелостта да треснеш с обувка по масата и да им креснеш на тия. Никога не признавай грешките си и дори недей да даваш и най-беглия повод да се усъмнят, че може и да не си прав! Дори когато нямаш с какво повече да подкрепиш доводите си. Цяла армия била изклана някъде в полето заради някаква грешка на предводителя си? Не е вярно! Само така им се струва. Всъщност страната ти разполага с цели полкове от невидими войници. Войната била изсмукала държавната хазна? Просто си въобразяват. Не знаете ли, че съкровищницата в двореца е претъпкана със сребро и злато? Какво, някои настояват да проверят дали това е истина? Ама нали не искат да почнем да пускаме куцо и сакато в най-важното и най-зорко охранявано помещение в цялата държава? О, я стига!"
Освен това Вечния му бе обяснил, че прекаленото старание да изслушваш събеседника също се води за признак за слаби умения по дипломация. Самият акт на слушане в действителност намеква, че може и тайно да допускаш, че нечии мисли и мнения, различни от твоите, си струва да се вземат под внимание. Което разбира се въобще не е така. Освен ако не се опитваш по този начин да подмамиш противника си в капан, като му създадеш лъжливото усещане за сигурност, преструвайки се, че надаваш ухо за думите му. Това може да се окаже добър начин за печелене на време, стига да знаеш как да го правиш като хората. Но внимание! Той трябва да се използва само от най-опитните дипломати. За останалите е най-добре да си затъкнат ушите с памук и да викат "Не те чувам! Ня-ня-няаа!", докато им пресипне гласът.
Като цяло добрите дипломати можеха да се разпознаят по няколко лесно забележими признака в поведението: те отправяха заплахи, размахваха юмруци, скърцаха със зъби, ядно блъскаха с обувка по мебелировката, предявяваха неизпълними искания, постоянно крещяха, не показваха и капка милост, обичаха често да свалят обувките си и най-важното - скришно носеха със себе си оръжие по време на преговори, в случай, че нещата се объркат. От друга страна, посредствените или направо некадърните дипломати се намираха под път и над път и можеха да се разпознаят по това, че все се мъчеха да разсъждават рационално, да разглеждат проблемите от всички възможни страни, да търсят средния път, че имаха добри обноски, зачитаха живота и достойнството на другите човешки същества, замисляха се над последствията от всяко свое действие, гледаха диалогът да се води на неутрална територия - и въобще като цяло се държаха като пълни мекотели.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Написана в далечното 2054-то слънце от века на Лъва, "Истинска политика за леваци" бе обезсмъртила откровенията на славния държавник, превърнал се по принуда в пълководец, а после и по задължение - във владетел на цял Посейд. Тя проследяваше предполагаемите му успехи като Пръв министър на областта Атлас, сетне - като Председател на Голямата дузина, а накрая и като Върховен министър на Посейд и Ариан. Сред легендарните перипетии на Отамар имаше дейни участия в няколко последователни и съвсем случайно избухнали войни между тогава все още разпокъсаните области на атлантския континент и прилежащите му острови, които по някакво щастливо стечение на обстоятелствата (но по неговите твърдения - съвсем закономерно) той до една бе спечелил за Атлас, завземайки властта над останалите единайсет области, населени в древни времена от атлантите. Така в крайна сметка за пореден път целият континент Посейд, а също островите Ариан, Ог, Ейр и Аталия били обединени в единна държава, а новопровъзгласеният Върховен министър не се посвенил да използва всякакви средства, за да укрепи и разшири властта си. Именно тези методи той описваше по много забавен начин в увлекателното томче с жълтата подвързия.
Основният и единствен принцип на "истинската политика" според Отамар Керинал ва-Биориан бе да се придържаш към идеята за "умението да извличаш от ситуацията само онова, което е истински постижимо". С други думи, когато ножът е опрял в кокала, най-разумното нещо е да не си губиш времето с излишни самозаблуди и да не се залъгваш с невъзможни очаквания, а да държиш погледа си единствено върху изгодата, която е очевидно постижима. "Да пресегнеш ръка, само ако си уверен, че ще можеш да сграбчиш нещо", както пишеше самият Отамар. "Защото после не е сигурно, че ще имаш втора възможност да се пресягаш. Или пък че ще са ти останали пръсти".
В наръчника не липсваха и такива загадъчни излияния като: "Грубовати великани има по всички светове; в твоя свят, ако срещнеш един такъв великан, който може да сгъне и да напъха в устата си цяла печена патица наведнъж, без да си избърше после пръстите - значи има начин да се справиш с него. Та значи каква е тайната на политиката ли? Ами задължително е постигането на добър съюз с арианците. След това можеш спокойно да си отдъхнеш и да пийнеш едно. За самите арианци не се притеснявай - те не пият".
От друга страна, по повод на изкуството на дипломацията, което се бе оказало също толкова решаващо за успехите на неговото управление, колкото постиженията на бойното поле, Отамар мъдро бе отбелязал: "Трябваше да намеря смелост да му кажа, че ризата му на вид е като смачкана дамска шапка; но вече си бях изпукал патроните, след като по-рано му бях заявил, че неговият револвер не е в състояние да рани и бълха, дори ако се прицели от два пръста разстояние. И се оказах прав в преценката си: тялото ми не претърпя никакви по-нататъшни щети, а и ризата му наистина бе твърде неудобна за ръкопашен бой по вина на досадните гънки, които имаше по ръкавите."
И разбира се, кой би могъл да забрави най-знаменитата забележка на древния мъдрец: "Не се бой от съседа си; не си мисли, че е по-добър от теб. Виждал съм трима императори без дрехи и мога да ви уверя, че гледката не е никак, ама никак впечатляваща".
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment