МИШОКА - 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Преди почти един век, когато великият континент Посейд за пореден път бил обхванат от кървави междуособици, вероятно поради хроничната скука на неговите жители, някъде сред обраслите с вечнозелени гори равнини на областта Еласипус под слънцето[7] живял един велик мъж, надарен с блестящ ум, изпълнен с грандиозни идеи и разполагащ с огромен запас от излишни пари и още по-големи количества излишно свободно време, което отчаяно се чудел как да изразходва. Той разбира се бил граф Фириан Делиалан ве-Сибелиа, по-късно станал известен като Повелителят на Въздуха. В продължение на много слънца амбициозният младеж впрягал част от колосалното състояние на баща си и използвал връзките на семейството си с най-различни влиятелни владетели и индустриалци, за да осъществи детската си мечта - а именно да създаде средство, което да позволи на хората да пътуват по небето, вместо да се тътрят по земята досущ като мравки или да се борят с морските вълни. И накрая успял. Но историята за това как е стигнал до този успех е именно нещото, от което си заслужаваше всеки младеж с мечти, по-големи от самия него, да почерпи вдъхновение.

Още на крехката двайсет и три годишна възраст, вместо да търчи с изплезен език подир наконтените фусти край богаташкото имение на баща си, могъщия граф Делиал ва-Сибелиа, младият Фириан се занимавал с довършителните работи по своя първи модел на въздушен кораб. Отнело му още известно време да го доусъвършенства, но когато накрая всичко било напълно готово, първата демонстрация на летящото чудо взела ума на всички.

После обаче нещата никак не потръгнали добре. Пустата проклетия имала досадната склонност да се взривява от само себе си в полет. Най-малко четирима помагачи на младия учен се споминали скоропостижно от обилните изгаряния, които получили по време на опитите с нагорещения газ. Но Фириан бил непримирим в убедеността си, че изобретението му все пак може да проработи. И в крайна сметка открил къде бил целият проблем. Когато решил да премахне остарялата технология с въглищните пещи и да смени силно летливия водород с по-надеждния, но затова пък твърде оскъден хелий, нещата изведнъж си дошли по местата. Това, разбира се, доста оскъпявало изработката на балона, но така или иначе парите никога не са били от съществено значение за рода ва-Сибелиа. А в края на краищата, после инвестицията се възвърнала хилядократно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Не забравяйте да се държите здраво за ръкохватките! - чу някъде отгоре гласа на един от моряците. – Полетът ще бъде дълъг и неприятен!

След няколко мига гумената лодка увисна свободно и се залюшка на бесния вятър, който вилнееше под дъното на кораба и се опитваше да подеме платнището и да го запокити сред бушуващите вълни. Додо имаше неблагоразумието да погледне надолу.

Мигом светът се завъртя около него. Усети, че всичко се преобръща в стомаха му и му се прииска да изкрещи. Но една огромна буца бе стиснала гърлото му като менгеме и не му позволяваше да диша.

И светът наистина се преобърна. С жално свистене, въжетата едновременно освободиха двата края на лодката и тя плавно се понесе към бездната.

- Дръж сееее! – изквича с все сили Додо, свирепо вкопчил пръсти в страничния борд.

Той стисна с все сила очи, а под клепачите му заиграха разноцветни кръгове. Сграбчила ръката му с все сили, до него Цоци издаде глух писък.

Падането продължи цяла вечност. Додо усещаше остра лекота в слабините си, а може би и нещо мокро. За миг си помисли, че ще е много благодарен на Майката, ако уплашената му спътничка не е усетила какво се случва в гащите му. Но не му остана много време да мисли за това, защото в следващия миг се чу гласът на един от другите двама в лодката. Беше дребничък господин с къс мустак, който сега бе просмукан с вода и сополи:

- Дръжте се, ще се ударим!

Цамбурването се оказа далеч по-меко, отколкото Додо бе очаквал. Вероятно заради въздушното съпротивление и здравината на широкото платнище, или може би поради страничния вятър, лодката успя да падне почти хоризонтално във водата. Задницата й се заби в една вълна и здраво раздруса пътниците, но след малко тя яхна гребена й и се понесе нататък. Едва тогава Додо се престраши да отвори очи и се зае да брои хората около себе си. Всичко изглеждаше наред - доколкото може да се каже след такова приводняване. Бяха всичко на всичко четирима и за щастие Цоци все още бе една от тях. Тя все така продължаваше здраво да стиска ръката му.

Болката дойде едва няколко мига по-късно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---