Бега, Зелените земи, 1-ва луна на 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Наричаха го "народовластие". И само след някакви си двайсетина слънца на всички вече им се струваше, че сякаш идеята винаги е присъствала в главите им - само дето те доскоро навярно не са го осъзнавали. Безкрайно любопитно е колко къса може да бъде паметта на народа, като се замислиш. Да не говорим за склонността му да си приписва чужди заслуги.
Всъщност, честно казано, подобно на много неща тези дни, цялата идея за народовластието бе взаимствана от онези откачени атланти с техните каменни градове, пръснати из шантавия им континент Посейд, разположен някъде далеч пред слънцето[4], отвъд Херкулесовото море. Да, всеки знаеше, че в крайна сметка всичко по някакъв начин произтича от атлантите с техните префърцунени обноски и налудничавите им мисионери. Досадните проклетници открай време безспирно сновяха от долина на долина из Зелените земи, нахално показваха евтините си фокуснически трикове на доверчивото простолюдие и вкарваха всевъзможни странни идеи в умовете на местните хорица. И така, по някое време някой някъде в Бега навярно си е седял на припек, докато е чоплил слънчогледови семки и в пристъп на слънчасване бе решил, че би било може би целесъобразно да се сложи точка на кръвопролитните дрязги между родовете и вместо тях да се пробва нещо ново. Ей тъй, за разнообразние. Защо пък да не вземат да си изберат един Върховен вожд, който да обедини народа? Все пак този някой изглежда бе запазил някакви следи от здрав разум, защото очевидно бе имал предвид единствено онези измежду въпросния народ, които разполагат със земя или добитък (или по възможност и двете) и които командват достатъчно пехотинци, за да опазят владението си над въпросната собственост достатъчно дълго време. Те поне имаха нещо за губене. Що се отнася до останалите, самата идея, че всички членове на народа някак си следва да участват в избора на владетел, бе надлежно осмяна в ред хумористични песни - измислени от дамите на споменатите местни големци, разбира се.
И все пак, вече от почти две поколения цялата работа с така нареченото народовластие изглежда работеше доста сносно. От вече двайсетина слънца не бе имало никакви сериозни стълкновения между съседни родове из безбройните бегиански долини. А най-чудното бе, че самата идея, дори и да е била наистина привнесена от задморските земи на полу-легендарните атланти отвъд Херкулесовите стълбове, по един или друг начин бе успешно обяснена на народа като нов вид държавна уредба, при която всеки (поне на думи) имаше право на участие в определянето на собствените си съдбини. Наистина всеки. Бил той и най-големият тъпанар на дузина левги околовръст, дето не може да различи пушка от бастун. Или кон от камила. А Бега не можеше да се оплаче от липса на такива образци.
Въпреки всичката първоначална несигурност и разбираемото притеснение на родовете, в края на краищата цялата тази промяна накрая бе създала усещането, че наистина не съществува нещо непостижимо. Оказваше се, че ти имаш шанс гласът ти да бъде чут от някого, някъде - чрез простичкия акт на избор на местния ти господар, който пък на свой ред обещава най-тържествено винаги да взима най-мъдрите решения от твое име, включително при избора на Върховен вожд. А дори и някой път да не го стори, все ще да се намерят поне неколцина по-големи умници от него, които да поправят грешката му, като всеки хвърли в изборната кутия топче с цвят, различен от избрания от твоя заблуден представител.
Идеята бе толкова проста! Човек направо би се зачудил как всичко това не бе хрумнало на никого по-рано - ако въобще останеше време да се чудиш за такива неща между риенето на оборска тор сутрин и прибирането на добитъка вечер.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
"Да, отново тази тема", вътрешно се намуси Додо. Естествено и до него бяха достигнали какви ли не шушукания. Все въпроси без отговори. Всевъможни клюки за обичния на всички Върховен вожд. Защо жена му Йола никога не се появяваше редом с него пред хората? Та нима той не бе най-обществената личност в обществото? Що за безобразие?
Разбира се, най-отявлените привърженици на новата власт, сред които бе и самият Додо Капад, не пропускаха сгоден случай да поспорят по темата с безбройните зли езици. Все пак никой не биваше да бъде оставян да тъне в заблуди, нали така? "Къде пише, че жената на Вожда задължително трябва да участва във всички обществени дела? Нима тя не е отделна личност със собствена съдба и свои мечти? Нима тя не може да има свободата да следва собствения си път в живота?" Този довод, сякаш леко насила изсмукан измежду пръстите, неизменно бе срещал стена от хихикания и престорено нацупени, невярващи физиономии. Някои хора просто отказваха да разберат и туй-то!
А слуховете винаги са по-силни от истината. Оставиш ли ги да покълнат достатъчно дълбоко в главите на хората, рано или късно те ще се превърнат в самата истина. А онова, което отначало е било самата действителност, сега ще бъде нищо повече от долна клевета. Според най-често нашепваната мълва, жената на Вожда отбягваше публичните появи, защото не искаше да издаде в какви ужасни отношения бе с мъжа си. Според същите зли езици, знатното й семейство се бе съгласило да даде ръката й на Расо Панавел, само защото изгледите му да бъде избран за Върховен вожд от представителите на останалите родове бяха най-благоприятни към момента (което се бе оказало самата истина). Особено като се има предвид колко сложни бяха взаимоотношенията между неколцината водещи родове в Бега, подобен залог никак не бе неестествен. Понякога играчът с най-слабата ръка се оказва единственият оцелял покерждия на масата. Било то защото всички останали участници в играта вече отдавна са се натъркаляли под масата, или просто защото отдавна са си намерили далеч по-интересни занимания. Като играенето на политика например. Или измислянето на забавни театрални постановки под надслов "Народовластие".
"По-добре начело да сложим някой по-млад и зелен, отколкото стар играч с много багаж върху плещите си и безкрайно дълга история. Да започнем начисто, един вид", бе казал някога самият Ведо Ресад. А думата му наистина тежеше много сред родовете. Особено като се има предвид, че млади плещи не са свикнали да носят много багаж и винаги ще им се наложи да прибегнат до съветите на по-старите и опитни играчи. И никак не бе за учудване, че такива като Ведо Вечния винаги бяха насреща.
И така, сега на трибуната стоеше този младок (поне според общоприетите разбирания за традиционно допустима възраст за един Върховен вожд). За Додо най-важното бе, че именно човек като Расо бе застанал начело на младата държава, защото той несъмнено щеше да влее нови свежи идеи за по-нататъшното развитие на народовластието в иначе доста закостенелите глави на бегианците. Несъмнено, експериментът трябваше да бъде продължен на всяка цена! Защото всички останали възможности не изглеждаха никак привлекателни.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment