Накратко: Глава 04. Доко II

Бега, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

04.1. В двореца в Баган, съвещание на правителството на Вожда. Настроението е тягостно. Расо се оплаква от злощастното начало на управлението му и се чуди какво да се прави с така настъпилата криза. Съветниците му го успокояват, че не е нищо фатално, но той е доста умърлушен. Дори обмисля хвърляне на оставка и предсрочни избори.

04.2. Всъщност според всички данни, новините наистина не са никак добри: отвред пристигат известия за паническо презапасяване на населението с продукти от първа необходимост, изграждане на скривалища в пещерите и дори дървени бараки в короните на дърветата (с надеждата хората да избегнат лавата), дори обезлюдяване на цели села. Аристокрацията пък сипе ехидни забележки по адрес на властта.

04.3. Ведо дипломатично поема отговорността за гафа с избора на неподходяща картина на вулкан, а и с техническата авария, предизвикала паниката. И предлага да обърнат загубата в победа - да си изведат поуките: а те са, че бегианците не познават достатъчно добре заобикалящия ги свят и са твърде самоизолирани. Съседите им отдавна са в дипломатически отношения с далечни земи (например Посейд).

04.4. Според Ведо, проблемът може да се реши само по един начин: да се изпрати дипломатическа мисия от Бега в някоя по-напреднала държава и да се събере ценен опит за културата и начина на държавно управление в съвременния свят. Моментът е подходящ: тъкмо Посейд е пратил запитване дали може да се установят редовни дипломатически отношения с новата власт в Бега, а пратеникът им чака отвън.

04.5. [Отклонение] В какво се състои същността и ползата от дипломацията.

04.6. Доведен е пратеникът от Посейд, който представлява търговските интереси на една военна строителна фирма (която строи укрепления в Посейд и по чужди земи), а сега по съвместителство временно ще представлява дипломатическата мисия на атлантите в Бега. Той се опитва да убеди правителството да изградят по-тесни връзки с Посейд, които ще са от взаимна полза (околните народи не спят, а близки и далечни заплахи за сигурността на Зелените земи надигат глава). Ведо е благосклонен към предложението и Вождът се съгласява, че нищо не би им навредило да заложат на по-близки отношения. Защото, както с времето е научил Доко, дипломацията е много важно нещо.

04.7. Доко си мисли колко полезно е всичко случващо се за него (въпреки големите неприятности в момента) - покрай работата си в екипа на Ведо, той има пряк достъп до най-висшата политика в държавата (който в бъдеще може да се окаже много полезен - току-виж един ден седнал на Дъбовия трон). А експериментът с народовластието, въпреки явните си недостатъци, изглежда доста обещаващо.

04.8. Ведо е може би най-мъдрият съветник и Вождът е изкарал голям късмет с назначаването му. Ведо е последовател на "истинската политика", изложена преди десетилетия в томовете на Отамар. [Отклонение] Какво гласи наръчника "Истинска политика за леваци" от Отамар.

04.9. Вождът и съветниците му преговарят с атлантския пратеник по подробностите около установяването на дипломатическа мисия от Посейд, а след това уточняват пътуването на бегианска мисия към Атлант. Ведо ще събере екип и ще изпрати най-доверения си заместник да го предвожда - а именно Доко. Предложението отначало сащисва Доко, но той скоро осъзнава страхотната възможност и приема.

04.10. Планът е да достигне до Еса с кораб, където ще го посрещне Тедион, специален атлантски пратеник в Еса. Той ще качи Доко и екипа му на един от летящите балони, които пътуват между Атен и Посейд.

Откъси: Доко II (част 1) (част 2)

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 03. Зари I

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

03.1. В обраслите с мангрови гори блатисти низини между вулкана Ку и Залива на Десетте реки се води битка. Народа на Ку срещу многобройно пигмейско племе, дошло през блатата от вътрешността на Кафевите земи. Пигмеите са по-многобройни и използват коварни бойни похвати (изненадващи засади и отровни стрели), но народа на Ку е въоръжен с по-съвършени оръжия (лъкове, копия, ластични прашки, ятагани, метателни дискове, а имат и малко пушки, наскоро изтъргувани от атлантите срещу сол, добита от мангровите листа, ценна абаносова дървесина и вонящ камък [сяра] от склоновете на вулкана Ку).

03.2. Тази битка е част от дългогодишна война между клановете от народа на Ку и пигмейските нашественици от вътрешността - в миналото Народа на Ку е бил изтласкан от същия този враг и е бил принуден да напусне равнините във вътрешността, да прекоси студените плата и да се установи в блатистите и пълни с комари земи край Десетте реки. Тук не е съвсем лошо - земята е плодородна (където гъстите гори позволяват прочистване), а морето е пълно с богатства (като например сочните морски паяци и тлъстите морски биволи [т.е. ламантини]).

03.3. Следва отклонение на тема насилие, смисълът и функцията на войната, мъжкото отношение към войната като начин на уреждане на сметки и ролята на жената като защитник на мира и стабилизиращ фактор за обществото - което е и причината народът на Ку да бъде на практика управляван от жените.

03.4. Войската на Ку не е многобройна, но е добре организирана - съставена е почти наравно от мъже и жени и е водена от предимно от жени. Обществото на Ку е доминирано от жените и макар и военните и ловни задачи да се полагат на мъжете, а Съветът на старейшините и Пазителите на вярата да са предимно мъже, всъщност почти цялата съдебна и законодателна власт принадлежи на жените - наследството върху земята (оттам и военната йерархия) и собствеността и принадлежността към клана се предават по майчина линия, а Майката на Народа назначава Старейшините и макар да се намесва пряко само в крайни случаи (като война например), тя има последната дума в делата на народа на Ку.

03.5. Заримунари ("Червената водна биволица") е един от най-добрите воини, един от личните телохранители на Майката на Народа (част от елитния отряд, известен като Дъщерите на Ку). Тя е натоварена със специална задача: да е свръзката между военните водачи на бойното поле и Дългия дом - щаба на централното управление на народа на Ку, който се помещава върху една укрепена скала, надвиснала над морето точно където планината среща океана. В момента тя е в центъра на една кървава бойна схватка и се опитва да си проправи път през една засада, устроена от пигмеите, на път обратно към брега, където ще докладва за ситуацията пред Съвета на Старейшините.

Откъси: Зари I (част 1) (част 2)

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 02. Дион I

Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).

02.1. Есенен ден в Линомал, китно малко градче в хълмистите югоизточни земи на Посейд, в областта Гадейрос. 6-годишният Дион си играе на криеница с няколко други деца. Днес е специален ден, защото в семейството на баща му, дребният благородник Пирион, се е родил син.

02.2. Самият Дион е и щастлив, и тъжен. Щастлив - защото е получил полу-братче, а и вниманието на всички ще се измести от него (а той не обича да е център на внимание). Но и тъжен - защото досега е бил единственото дете на Пирион, най-уважаваният нотариус и човек на закона в областта.

02.3. Дион е различен от другите. Не само защото е твърде умен за тях (дори само на 6 год.), и не само защото е извънбрачно копеле на нотариуса от връзката му с една селянка (за която се говори, че е била проститутка). Животът на едно копеле не е никак лесен, било то и под крилото на заможен благородник. Постоянно го одумват и му се подиграват, а Пирион е твърде зает с трупане на печалби (а и може би се страхува), за да го защити. Дион си е създал свой собствен свят, в който често се измъква.

02.4. Дион е специален и заради това, че още от рождението му, животът му е съпроводен със странни събития. Като бебе е живял с майка си, селянката (преди тя да почине). Не е живял в дома на нотариуса, защото Пирион се е срамувал от извънбрачната си връзка. Но не е можел да има деца и се е смилил над двамата и им е плащал издръжка. На първия рожден ден на Дион се е случил странен инцидент: докато майка му плете на две куки до бебешкото му креватче, а някакви деца отвън пускат хвърчила, едно голямо хвърчило се спуска през прозореца в стаята и прелита над бебешкото креватче на Дион, а опашката му го погалва по лицето, преди хвърчилото да се забие в стената и да свали портрета на местния граф.

02.5. След смъртта на майка му, 4-годишният Дион е бил взет под крилото на баща си. Все още бездетен (и два пъти разведен), старият Пирион е започнал да го подготвя да наследи бизнеса му. "Бизнесът със закона": сатирична тирада за това що е то закон, която Пирион е втълпявал на сина си. И теорията на големите кинти. Но малкият Дион, макар и всичко да е разбирал, не е изглеждал много заинтригуван от парите и закона, а по-скоро обичал да рисува, да майстори джаджи и да се взира в нощното небе. От малък се е научил да пише и смята и постоянно си води записки и рисува странни чертежи в малкото си бележниче с кожена подвързия.

02.6. Сега моментът е специален, тъй като новата жена на Пирион най-сетне е забременяла. Всички от града празнуват раждането на първия му истински наследник и затова децата са оставени на самотек. Както обикновено, децата подиграват Дион, че е копеле. Той си тръгва разреван.

02.7. Потиснат, Дион се затваря в таванската си стая, за да се усамоти. Стаята му е отрупана с всевъзможни негови вещи, рисунки, статуетки и джаджи, които сам си е изработил. Гледа към небето през една изработена от него тръба с две лещи и намира "Скитника" (Втората луна), който прелита по небето. Винаги се е чудил какво е това. Луната е като друг свят - видял е кратерите, хълмовете по нея. Но Скитника е мистерия. Както го гледа, Дион се успокоява. И решава да се махне оттук. Започва да си стяга багажа и планира бягство от дома.

02.8. На другия ден изчаква всички да се наядат и се измъква от дома. По пътя си забелязва някакво черно коте, което бяга пред него по пътеката и изглежда не се притеснява от него. Размисли за котките. Без да знае къде отива, решава да последва котето.

02.9. Накрая достига до странна пещера, скрита в гората. Макар и уплашен от мрака и несигурен за това, което може да се крие вътре, любопитството му надделява и той влиза в пещерата. Отначало открива преддверие със странни примитивни рисунки по стените (горящи ръце, странни човекоподобни същества със змийски очи и други същества с някакви шапки като чинии на главите). Без да се усети се запилява в пещерата. По-навътре открива малък тунел и го последва.

02.10. Отвъд тунела се разкрива широка зала, огрявана от тънки снопове светлина, процеждаща се през тавана. И безброй малки ръбати кристалчета, втъкнати в стените - естествени минерални образувания, които искрят във всякакви цветове под сноповете светлина. Запленен е от тази красота. Впечатлява се от начина, по който правилните страни на кристалите пречупват и разслояват светлината от входа. Отчупва едно кристалче и го прибира.

02.11. Но когато се опитва да излезе, не може да открие обратния изход. Долу чува подземна река и решава да я последва. Върви незнайно колко време, докато се умори. С времето много огладнява, а става вече тъмно - през тавана вече не се процеждат снопове светлина, а голямата зала остава далече назад. Дион е донесъл със себе си огниво и си прави факла, а докато я наблюдава как се разгаря, забелязва как кристалчето, което е прибрал, пречупва светлината и я разслоява на всякакви цветове. Интересно!

02.12. Накрая стига до задънен тунел. Изглежда насам няма никакъв изход и ще трябва да се върне назад. Но тогава някакъв странен звук се чува иззад последния завой, като от търкане на камък в камък. Когато се връща и последва посоката на звука, Дион вижда нов тунел, който преди не е бил там - изход към външния свят! По него отгоре му тече кална вада и Дион съобразява, че може би тя идва от повърхността на пещерата. Тръгва нагоре. Доста е стръмно изкачването, но Дион отчаяно драпа в посока на звука.

02.13. Откриват го след 2 дни, изгладнял, но някак щастлив. В ръката си държи черното коте, а в джоба скришно нервно опипва едно от ръбатите кристалчета. Докато търсещата дружинка го загръща в топъл кожух и му дават гореща супа и си тръгват да се прибират към дома, един непознат господин с кръгло бомбе стои незабелязан недалеч сред клоните на едно дърво и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.

Откъси: 02. Дион I (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 01. Доко I

Бега, Зелените земи, 1-ва луна на 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)

01.1. Доко стои встрани от подиума. Новият Вожд на Бега, Расо Панавел се готви да произнесе реч по повод зимното слънцестоене. Това е първата му изява откак е бил избран за Вожд на племената на отсамната страна на Черното езеро. И всичко трябва да бъде наред.

01.2. Отбрани първенци седят по предните редове; по-обикновена тълпа зад тях. Важно е да се създава впечатление за участие на масите в политическия живот. Множеството е ентусиазирано. Това е четвъртият свободно избран Вожд откак Бега реши да се пробва с пряко Народовластие.

01.3. Подобно на много неща тези дни, цялата идея за демокрацията е изкопирана от онези странни атланти отвъд Херкулесовите стълбове. Преди едно поколение тя е била внесена в Бега и обяснена като форма на управление, където всеки член на обществото има право на участие, дори да е най-големия тъпунгер. Освен това, половината + 1 могат да наложат волята си на останалите половина - 1. Прекрасно е, особено за онези откъм правилната страна. 

01.4. От друга страна, прекият избор на Вожд е за предпочитане пред кръвопролитното състезание в ямата с коловете. Прекалено много вождов материал се губи така, а ако последният оцелял (т.е. новият Вожд) нещо се разболее, няма да са останали други да го заместят. Или пък цялото упражнение се налага да се повтори - а това не е здравословно за племето от демографска гледна точка.

01.5. Суетня пред подиума, Вождът излиза и подготвя речта си. Доко следи подреждането на странен прожекционен апарат. За публиката е подготвена изненада.

01.6. Доко подочува съседни зрители да клюкарят за Вожда: защо жена му не го съпровожда в публичните му изяви? Дали не са скарани и не си говорят? Или тя му е жена само за прикритие, колкото да го изберат? Или пък крие увлечението си към малки момченца? Все пак ето колко му е тънък и тих гласецът. Говорят, че е симпатизант на атлантите с техните странни порядки и неморално поведение. Говорят, че е марионетка на елита.

01.7. Ведо Ресад, Съветникът по Знанието е досами Вожда и изглежда разсеян, но Доко го познава добре и знае, че той следи всяка дума, всяко движение и шепот сред тълпата. Един от най-опитните управници, служил при всичките трима предишни Вождове. Изглежда доволен от себе си. Той е дясната ръка на Расо, той шепти в ухото му, всеки него слуша.

01.8. Речта започва. Вождът говори за изминалата трудна година, за предизвикателствата, свободния избор и мечтите за по-добър живот в крак с времето. Додо е доволен - вкарани са няколко заразителни девиза (Вождът сам ги е измислил). Не е глупав тоя Вожд. Млад и амбициозен.

01.9. Технологичното нововъведение кара всички да ахнат. Триизмерни изображения се редуват в точен синхрон с разказа на Вожда: майка храни детето си; ловци дебнат дивеч; войник пази на пост в снежната нощ; жрец отправя молитва към Слънцето; ливада с цветя и диви биволи; количка, отрупана със скъпоценности, излиза от диамантена мина; висок връх, обвит в облаци, бълва дим...

01.10. Чакай… Смутен шепот сред публиката. Върхът изглежда непознат. Но преди някой да успее да гъкне, дяволията започва да бълва огън. Гледката е ужасна. Доко мислено благодари на Майката, че тази щуротия няма и звук!

01.11. Озадачението се сменя с паника. Вълна преминава през тълпата. "Вулкан! Те крият нещо от нас! Наблизо пак ще изригне вулкан!"

01.12. Доко реагира бързо. Присъединява се към неколцината слуги, които се опитват да усмирят множеството. "Няма никакъв вулкан! Това е само илюзия! В Бега няма вулкани! Не и от много векове насам!"

01.13. Наистина, подобни катаклизми не са настъпвали наблизо от Ерата на Скорпиона. Но никой не ще и да чуе. Паниката обхваща цялата тълпа и тя се пръсва, гази наред, събаря подиума. Вождът е захлупен от телохранителите си и е изведен през задния проход.

01.14. Доко е повален по гръб. Последното, което вижда, е как една дебелана се лута напосоки и се стоварва отгоре му с тлъстия си задник.

01. Доко I (част 1) (част 2)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев