Паралели с действителния свят

В замисъла на поредицата, често представени в развлекателно-пародийна форма, е залегнало голямо разнообразие от географски локации, исторически личности и социално-обществени и природни явления от нашата действителност. Някои примери:

Държави/народи

Атлантската Федерация - събирателен образ на Британската империя, Съединените Американски Щати и отчасти Римската империя. Най-високоразвитата за времето си държава на света с население от 64 млн. (почти една четвърт от общото население на Земята). Средище на обществения, научния и политическия живот и основен притегателен център за останалите народи. С времето атлантското общество потъва в самодоволно охолство и неусетно се трансформира в изгладнял за експанзия хищник – което вещае неприятности както за целия свят, така и за самата Федерация.

 

Ариан – най-северният и най-самостоятелен измежду петте острова, съставящи атлантската Федерация. Арианците са особен народ – суров, праволинеен, лишен от въображение и подчертано нихилистичен. Социално-политическата структура на арианската автономия все повече заприличва на амалгама между древното спартанско общество и Хитлерова Германия – а среброкосите арианци никак не се свенят да заявят своите нарастващи претенции за контрол над политическия живот в самата метрополия. Благодарение на засилващото се влияние на техните представители във властта, групата на Синовете на Белиал, те успешно инфилтрират повечето ключови институции в държавата и способстват за ускорената трансформация на атлантското общество, тласкайки го в угодна на тях посока.

Бега – за прототип съвсем недвусмислено е използвана България от края на XIX и началото на XX в. Малка и незначителна, изостанала във всяко отношение страна, населена с ограничени хора и съхранила архаични социални порядки. Тук олигархичната властническа структура има изразено феодален характер, но и се отличава с наивната представа, че фасадата на „народовластието“ е реалното лице на демокрацията – нещо, с което бегианците всъщност дълбоко се гордеят. С течение на времето, Бега попада в полезрението на експанзионистичните апетити на атлантите и от задрямало, идилично кътче на Зелените земи (Европа), неохотно се превръща в преден пост на разрастващите се борби за геополитическо надмощие между атлантската Федерация и нейните регионални противници.

Зелените земи – еквивалент на днешна Европа, с някои минимални модификации. Поради факта, че описваният времеви отрязък попада в рамките на последния глациален период, голяма част от Централна и Северна Европа е покрита с вечна ледникова шапка и субполярна тундра и е рядко населена от примитивни номадски племена. В земите около Средното море (Средиземноморието) обаче съществуват множество сравнително развити малки държавици с разнороден държавно-обществен строй, които, неспособни да съзрат наближаващата от запад заплаха, не са в състояние да се обединят навреме, за да противостоят на експанзията на атлантите и така се превръщат в пионки на различните атлантски политически фракции.

Кафевите земи – еквивалент на днешна Африка. Населени в по-голямата си част от диви племена, с изключение на отделни сравнително развити общества като Кем (преддинастичен Египет). Оттук водят началото си повечето религии по света; тук е съсредоточена и значителна част от природните ресурси в познатия свят, към които Федерацията гледа с все по-нарастващ апетит. Кафевите земи ще се окажат основно бойно поле и преден пост в колониалната експанзия на атлантите.

Изтокът – смесица от екзотични ориенталски общества като многолюдната Империя Рама (древна Индия), мистичната Империя Нага (Индонезия/Индокитай), безкрайно далечният Цеф (Китай) и др.

Жълтите, Червените и Оранжевите земи – съответно еквивалент на Северна, Централна и Южна Америка. Задният двор на атлантската Федерация – сравнително слабо изследван материк, рядко населен с разнородни племена, живеещи в родовообщинния строй. След като става ясно, че тези земи са извънредно богати на природни ресурси, атлантите ще обърнат взор и към тях в стремежа си към глобална доминация.

Дванайсетте провинции – съставните части на атлантската Федерация. Имената им са взаимствани от писанията на „спящия ясновидец“ Едгар Кейси и всяка от тях се отличава със собствени характерни природно-географски, обществено-политически и културно-етнически особености, много от които имат своя паралел в реалния свят.

Му – изчезналият континент на митичните лемурийци. Потънал под вълните на южния Индийски океан след унищожителен глобален катаклизъм, десетки хиляди години преди събитията от основната сюжетна линия на поредицата. Оказва се, че Първият потоп не е бил никак случаен и вероятно е бил умишлено предизвикан от войната между гущероподобните лемурийци и техните врагове и бивши питомци, атлантите. Това противостояние обаче далеч не е приключило – то продължава зад кулисите на историята, обхваща голям брой успоредни времеви линии и засяга съдбата на цялото човечество. Именно тази скрита война, протичаща с променлив успех през хилядолетията и в различните успоредни версии на света, ще се окаже ключовата сюжетна линия, която по деликатен начин е втъкната в цялото повествование на поредицата.

© Спасимир Радев

Политика на атлантската Федерация

Политически прослойки в атлантската Федерация

Естар (червените) – управляващата върхушка в континента Посейд, който е ядрото на атлантската Федерация. Тази групировка представлява интересите на традиционната аристокрация и се води от принципите на консерватизма, статизма и установените обществени норми (известни като Закона на Единството). По същността си, Естар е застъпник за социален строй, който може да се определи като олигархична корпоратокрация.

Синовете на Белиал (жълтите) – групата произхожда от северния остров Ариан. Войнствени атеисти, материалисти и сциентисти (т.е. маниакално уповаващи се на науката). Макар и сравнително нова групировка, Синовете на Белиал са и най-динамичният фактор в политиката на атлантската държава и с течение на времето успешно се внедряват в повечето институции и започват да направляват курса на Федерацията към по-открит колониализъм. Националисти, милитаристи, расисти, с експанзионистичен уклон.

Лотус (виолетовите, Градинарите) - свързани са със старата вяра в богинята-Майка, която все повече губи влияние във Федерацията, за разлика от все още непоклатимия си статут в по-изостаналите общества на Зелените и Кафевите земи. Виолетовите поддържат добри връзки с просветеното жречество. Умерени либертарианци, традиционалисти.

Ласиста (сините) - либерали, интелектуалци, прогресивно и екологично насочени, предпочитат методите на дипломацията и мирното сътрудничество с другите народи пред хищническия експанзионизъм, но и са възприемани като мекушави, корумпирани и лесно манипулируеми.

Релатар (зелените, Ралото) – първоначално произхождащи от непокорната планинска провинция Азаес, която няколко десетилетия преди събитията в основната сюжетна линия е вдигнала сепаратистко въстание заради прекомерния данъчен гнет на централната власт в Посейд. След потушаване на бунта, с цел заздравяване връзките между провинциите, на области като Азаес е дадена относителна автономност и подобаваща представителност в законодателната власт. Днес зелените представляват интересите на провинциалните земевладелци и са застъпници за държавния протекционизъм в селското стопанство. Сравнително маловажна фракция в Голямата дузина (законодателният орган на Федерацията).

Институции на атлантската Федерация

Правителство на Федерацията – Председателят Дорделар Басиалон ва-Кадалонуправлява начело на правителство, което се преизбира на всеки 3 години от Голямата дузина – основният законодателен орган в огромната държава. В този своеобразен парламент участват Представители от всяка от дванайсетте провинции – предимно влиятелни общественици, заможни предприемачи и наследствени феодали. Установеният политически ред способства за запазването на олигархично-аристократичния характер на атлантската държава, а Председателят има по-скоро церемониални функции и на практика е пионка в ръцете на могъщите си Съветници.

Атла-Ра, белите жреци – един от множеството религиозни ордени във Федерацията и основен стожер на господстващата социално-политическа доктрина на Закона на Единството. Посветени пазители на древното познание, върху което имат пълен монопол и което отпускат на малки порции, когато сметнат, че обществото е готово за това. Техни храмове са пирамидите, в чиито дълбини укриват множество древни и загадъчни артефакти – остатък от Златната епоха, когато научното знание и технологичният напредък са били достъпни за всеки. Във времевия отрязък, описван в поредицата, главоломното научно-технологическо възраждане на атлантското общество тласка редица могъщи индустриални, предприемачески, търговски и политически кръгове към разчупване монопола на белите жреци над достъпа до научното познание, което ще доведе до вътрешен конфликт във Федерацията.

Риян - тайните разузнавателни служби на Посейд, насочени към следене на международните отношения. Разполагат с широка мрежа от агенти, която използват за шпионаж и подривна дейност в чужбина, а с разрастване на колониалната експанзия на атлантите - и за отстраняване на неудобни лидери на чужди държави и възкачване на приятелски настроени режими (често диктатури). С течение на времето и тази институция ще бъде инфилтрирана от арианците. Първата наистина значителна акция на Риян е организирането на атентата навръх Фестивала за лятното слънцестоене (кулминацията на Книга II „Умника“), където с участието на група чуждестранни терористи, на Арената на Титаните е предизвикана смъртта на стотици хора. Този акт ще бъде изцяло приписан на Синовете на Слънцето - фанатична религиозна секта от пустинните северни области на Кафевите земи. Това ще послужи за повод за сплашване на атлантското общество с цел то да приеме постепенното превръщане на Федерацията в полицейска държава, както и подготовката й за военна експанзия на изток.

Меларион (Паяците) – вътрешните служби за национална сигурност на Посейд. Това е тайната полиция на Федерацията, насочена към шпиониране на населението с оглед съблюдаване на вътрешния порядък. С времето също са инфилтрирани от арианците и въвеждат техните все по-съвършени средства за контрол и манипулация на населението.

      

Някои атлантски държавници

Лориан ва-Мидор. Секретар по Външните отношения към предишното правителство на Посейд, сега водач на Комитета по външни отношения в Голямата дузина (парламентът на Федерацията). Присъстващ неизменно сред кръговете на водещите политици в управляващата партия. Влиятелен и могъщ държавник, който изповядва прагматизма и задкулисието в политиката. Синът му Келиан ва-Мидор е член на новоизгряващата опозиционна група на Синовете на Белиал. Лориан всъщност работи заедно с бялото жречество от ордена Атла-Ра (пазителите на старото знание), за да крепи устоите на властта, а отскоро - и тайно със Синовете на Слънцето, чиито терористични похвати използва, за да разчиства пътя на Председателя Дорделар и да отървава правителството от неудобни противници.

Прототипи: Хенри Кисинджър, Николо Макиавели, Ото фон Бисмарк.

Едомар Сидонис ве-Крумолбе. Заможен индустриалец с научни наклонности, един от най-могъщите мъже в атлантската Федерация. Той не просто продава електрически крушки, а популяризира електричеството за масово ползване и рекламира цял стил на живот, като създава една масова мечта - за да консумират хората неговите електрически продукти и да може електричеството му да се харчи и през деня, не само за осветление и отопление през нощта. Отначало пазителите на древното познание се опитват да го възпрепятстват, но той е твърде богат и влиятелен, а и под давление на материалистите, управляващите решават да се обединят с него, вместо да слагат пречки пред вече започналия процес на технологизация. Първоначално има намерение да се възползва от уменията на Дион, за да създаде всеобхватна енергетична промишленост. Но скоро осъзнава, че „Умника“ се очертава по-скоро като пречка пред просперитета на дейността му, тъй като с будната си съвест и неутолима жажда за научни открития, амбициозният младеж застрашава установения ред. Публичният сблъсък между двамата на Фестивала на лятното слънцестоене е предшественик на кулминацията в повествованието на първите две книги.

Прототип: Томас Едисон.

       

Някои други държавници и общественици

Расо Панавел. Новоизбраният Върховен вожд на Бега, една забутана и изостанала република недалеч от брега на Черното езеро (т.е. Черно море). Млад, надъхан и решен да направи добро впечатление. Но неопитен и не особено компетентен. Макар и не по негова вина, новогодишната му реч (на практика встъпителна за управлението му) се оказва пълен провал, но поне той осъзнава колко малко опит в управлението има и затова решава да изпрати свой дипломатически представител в могъщата страна Посейд, за да събере уроци и съвети как се управлява държава.

В края на краищата народът не му прощава гафа и го сваля от власт, като така поставя под угроза младата и крехка демокрация в Бега. При мистериозни обстоятелства, полицаят Матей от XXI в. от н.е. попада във времето на предделувиалния свят и се натъква на Расо в пещерата, където той е прокуден в изгнание от собствения си народ. В края на Книга II „Умника“, двамата извършват странен скок през пространството, а навярно и през времето и попадат на тайнствен остров, населен със страховито чудовище и група чернокожи диваци, където по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата заварват дивачката Незеири и агент Къркланд.

Прототип: Росен Плевнелиев.

Ведо Ресад („Ведо Вечния“). Дългогодишен Съветник по въпросите на знанието към правителствата на няколко поредни Върховни вождове на република Бега. Разполага с безкрайно много връзки вътре и извън страната, създадени къде по легитимен, къде по съмнителен начин. На пръв поглед стар пияница и чревоугодник, на когото не му пука за нищо и без угризения се отървава от всяка възложена му задача, като я прехвърля на подчинените си. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва ловък манипулатор и крояч на заплетени схеми, които в края на краищата поставят цялата власт в държавата в неговите ръце. Ведо Ресад е най-отявленият проводник на атлантските интереси в Бега.

Прототипи: Лорд Хавелок Ветинари (Тери Пратчет, Светът на Диска), Ахмед Доган, Вежди Рашидов.

Осет, Пясъчния сокол. На него е посветена цялата Глава 14 „Осет I”. Главатар на фунадменталистка шайка разбойници от пустинните северни области на Кафевите земи, която тероризира племената и керваните и изповядва Култа към Слънцето. Има три жени и една тъща, които са се обединили и го държат под чехъл, докато той се изживява като страшилището на пустинята. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кем, но прекратил обучението си уж заради задаване на неудобни въпроси, а всъщност поради лошо поведение и изповядване на екстремизъм. В ръцете на мистериозните конспиратори от Посейд, той е използван като маша за извършване на кървавия атентат над Арената на Титаните навръх Фестивала на лятното слънцестоене, който ще послужи за претекст на Федерацията да се впусне в яростна милитаристична експанзия в далечни земи.

Прототипи: Че Гевара, Осама бин Ладен.

© Спасимир Радев

Религиите в предделувиалния свят

Карта на религиите в предделувиалния свят

РЕЛИГИЯ	Майката на Света
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Лемурия; части от Посейд, части от Кафевите земи (Нуб)
БОЖЕСТВА	Богинята-Майка
ПРИНЦИПИ	Почит към жената и майката; Планетата Земя е живо същество, с което трябва да живеем в хармония
ИНСТИТУЦИИ	Жречество; голяма мрежа от разнородни оракули, ясновидци, контактьори и врачки (голяма част от тях - жени); склонност към матриархат
ДОГМА	Толерантност към други вярвания; единствено не одобряват прекаления материализъм
ПОХВАТИ	Ритуали, фестивали, семинари, проповеди

РЕЛИГИЯ	Синовете на Слънцето
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Жълтите и Оранжевите земи, части от Кафевите земи (Кемет)
БОЖЕСТВА	Огнения Създател (слънцето) и жена му Луната
ПРИНЦИПИ	Светлината е живот, мракът е смърт; човешки жертвоприношения на кладата
ИНСТИТУЦИИ	Централизирано жречество, владетелят е обожествяван (син на Слънцето и Луната)
ДОГМА	Не признават никакви други суеверия, освен своето; донякъде толерират вярата в Майката (считана за дъщеря на Слънцето и Луната)
ПОХВАТИ	Насилствено, с военни походи; масови ритуални жертвоприношения; международен тероризъм (с подчертан афинитет към огъня)

РЕЛИГИЯ	Законът на Единството
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Посейд, части от Зелените земи
БОЖЕСТВА	Посейдон е по-скоро историческа личност, наред с други легендарни личности като Атлас (основателят на Атлантида) и Прометей (носителят на знанието, известен и като Белиал)
ПРИНЦИПИ	Агностицизъм; скептичен подход към търсене на истината; почит към Предците; няма конкретна висша сила, а Предците са били мъдри учители, които са знаели Истината; всичко е част от общото цяло; универсалната енергия на Вселената (Законът на Единството)
ИНСТИТУЦИИ	Жречеството е по-скоро серия от философско-научни школи; елитната секта Атла-Ра пази тайното древно знание (разнополово членство)
ДОГМА	Освен каноничната почит към легендарните основатели на Атлантида (клеветата към тях е криминално деяние), няма други признаци на фанатизъм
ПОХВАТИ	Учението е официална доктрина в училищата; всеки политик или общественик трябва да мине през канонично историческо и философско обучение; различни образователни институции, приюти, сиропиталища, философски и занаятчийски школи, библиотеки, семинари

РЕЛИГИЯ	Синовете на Белиал
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Ариан
БОЖЕСТВА	Белиал е по-скоро символична метафора за превъзходството на материята над свръхестественото; някога е бил историческа личност (Прометей), донесъл Светлината и Познанието
ПРИНЦИПИ	Войнствен атеизъм; науката и технологията са единственият верен път към съвършенството; човек сам е господар на съдбата си; вечно търсене на съвършенството на всяка цена; слабите телом и духом не заслужават подаяния и симпатия; индивидът е най-важен, другите нямат значение
ИНСТИТУЦИИ	Липсват; държавата прокарва политиките, останалите ги следват; олигархична система на власт
ДОГМА	Арогантен атеизъм; чувство за превъзходство над суеверните вярващи; превъзходство над другите раси; експанзионизъм
ПОХВАТИ	Военната машина на Ариан е в постоянен поход за завоюване на нови територии и разпространение на държавния атеизъм

РЕЛИГИЯ	Рама
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Империята Рама, части от Зелените земи
БОЖЕСТВА	Многообразен пантеон от богове и полубогове, ангели и демони; суеверия
ПРИНЦИПИ	Съдбата е предначертана; многократно прераждане; карма и нирвана; историята се развива циклично
ИНСТИТУЦИИ	Жреци (брамини) във всяка община; сложна йерархия; държавата е подчинена на жреците
ДОГМА	Строги касти; социална немобилност; строги патриархални порядки
ПОХВАТИ	Вътре в Империята Рама е вездесъща и всепроникваща; извън Империята Рама няма почти никакво влияние

РЕЛИГИЯ	Анимизъм
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ	Ог, Аталия, Ейр, части от Зелените земи, повечето от Кафевите земи
БОЖЕСТВА	Духове на природните елементи, на животните, на небето
ПРИНЦИПИ	Почит към предците; ритуализъм и тотемно идолопоклонничество; всяко живо и неживо нещо има душа
ИНСТИТУЦИИ	Шамани, врачки, ясновидци, контактьори, аскети, гадателство с животински жертвоприношения
ДОГМА	Толерантност към всякакви други вярвания (особено Майката на Света), но и снизходителна убеденост, че те са фалшиви и се отклоняват от истинската същина на мирозданието
ПОХВАТИ	Устни предания, песни, ритуали, шамански фестивали, кръвно братство, ритуален лов, говорене с духовете на предците и др.

© Спасимир Радев

Герой: Мат

Млад чернокож полицай от нигерийски произход, един от най-талантливите и многообещаващи сътрудници в Следователския отдел на Пловдивското полицейско Управление. Живее в ромското гето в квартал Столипиново и се увлича по изтънчената френска кухня и романите на Агата Кристи. Прагматик до крайност, здраво стъпил на земята и скептичен към всичко свръхестествено. Нима някъде, някога из всички разклонения на безкрайната и вечна Мултивселена е възможно да съществува по-чудноват екземпляр от вида хомо сапиенс?

Навярно. Но поне едно е сигурно: няма нищо случайно в това, че Мутиу Адеволе, или както всички обичат да го наричат - Матей, изведнъж попада във вихъра на събития, обвити в дълбока тайнственост и очевидно носещи огромно значение за съдбините на земи и народи, простиращи се далеч отвъд дребната и незабележима България от 2020 г. от н.е.

Когато странните необясними явления с разместването на времето зачестяват в омагьосания триъгълник сред родопските планини и още и още хора продължават да изчезват безследно, само за да се върнат след дни, състарени с десетилетия, със случая се заема американското разузнаване. А Матей се оказва най-подходящият партньор на безкрайно надъханата агентка от ФБР, г-ца Кели Къркланд.

Двамата се впускат в нечувано приключение, което ще ги отведе до места и времена, за чието съществуване никой никога не е подозирал. А енигмата на безименните мълчаливи господа с бомбетата бавно започва да се разплита брънка по брънка пред очите им.

Илюстрации: Изумруденият дворец

Изумруденият дворец - сградата, където се помещава правителството на атлантската Федерация и където заседава Голямата дузина (парламентът на Федерацията)

Изумрудените градини в столицата Атлант - мястото, където се провеждат срещите по върховете на властта и се вземат съдбоносните решения във Федерацията

Пристанището на Халдера край устието на р. Ейрион на източното крайбрежие на провинция Атлас - мястото, където повечето кораби от Зелените земи и Кафевите земи акостират в Посейд

Посейд: Хералдика

Дванайсетте провинции на Атлантската Федерация със съответните им столици, цветове и традиционни символи

Герои: Странниците

 

Как така в Книга I "МИШОКА", малкото черно коте се оказа на пътя на невръстния Дион, тъкмо когато бе изпаднал в безпътица и не знаеше накъде да поеме? Дали случайно го отведе до пещерата, огряна от студените кристали, където той направи първото откритие в живота си, тласнало го към съдбовния му избор?

Кой беше тайнственият господин с тъмния костюм и кръглото бомбе, който седеше горе на дървото, наблюдаваше всичко и драскаше с молив в коженото си тефтерче? И кой беше онзи другият, който се спотайваше сред дюните на пустинния Гаф и следеше как Пясъчните хора отвеждат окаяните крушенци, след като въздушният кораб се бе разбил сред вълните? Кой ли беше мъжът с бомбето, който наблюдаваше Зари и Нези, докато поемаха първи глътки въздух на необитаемия остров след онази ужасна буря? Кои бяха двамата костюмирани господа, които в Книга II "УМНИКА" седяха в ресторанта на въздушния кораб, докато някъде долу в Изумрудения град, ошашавеният Додо панически се измъкваше от Бялата пирамида, току-що задействал незнайно как някакъв зловещ механизъм в сърцето й?

Чий беше силуетът с бомбето, който Зари за миг съзря сред маранята от кръв и пот насред сгромолясващата се Арена на Титаните? И какво се случи между тримата господа в подземната зала, които Матей зърна през пролуката в скалите? Нима необяснимото поведение на безизразните странници наистина бе сражение? Съвещание? Или нещо друго?

От гористите хълмове на южен Посейд, през притъмнелите нощни улички на Изумрудения град, та до прашните, брулени от ветровете брегове на Кафевите земи - незнайните, безименни Странници с вездесъщите изрядно изгладени костюми и малките кръгли бомбета изглежда присъстват навсякъде. Неканени, незабелязани, безмълвни. Те имат важна задача. И навярно - тайна цел. Те рядко издават дори звук. Но изглежда могат да разговарят с делфините само чрез силата на мисълта. Те записват всичко на непонятен език в странните си малки тефтерчета. И никъде, в нищо не се месят. Само наблюдават. А дали наистина е така?

По всичко личи, че, къде неволно, къде подтикван от вродения си стремеж да разнищи всяка история докрай, Мат вече е стъпил на правия път към разгадаването на мистерията на мълчаливите господа с бомбетата. Той вече подозира, че тук се мъти нещо голямо и много, много важно. Нещо, което е от значение за цялото човечество. Но дали то, човечеството, е подготвено да се изправи лице в лице със съдбата си? Предстоящата Книга III ще ни приближи още мъничко до истината.

Герой: Дион

Невръстният и страшно надъхан гений Дион, надареното дете-чудо с нестихващото любопитство за нови открития, е вкусил от най-ранна възраст от горчивината на това да бъдеш незаконно копеле на известен големец. Но от друга страна това го е научило да се справя сам с всички предизвикателства, които животът безспирно му подхвърля без никаква милост. В Книга I "МИШОКА", неутолимият стремеж на младия умник да разгадае изначалния замисъл на Създателя и да разчете неписаните закони, които управляват света, го тласка от една авантюра към друга. Докато най-сетне не попада в полезрението на най-влиятелните люде в атлантската Федерация, които работят неуморно, за да създават бъдещето още днес - и същевременно трупат несметни богатства и власт.

В Книга II "УМНИКА", Дион преминава през куп перипетии, включително сблъсък със закона и една нещастна любов. Всички тези несгоди го вдъхновяват да скъса окончателно със старите закостенели разбирания на своите съвременници за устройството на Мирозданието, и да достигне до ред прозрения, които притежават силата да разтърсят изоснови света на науката. Това неминуемо го сблъсква с могъщите сили на установения ред във Федерацията. А те не са склонни да сдадат изключителното си право над умовете на хората тъй лесно.

В предстоящата Книга III, поредицата от съдбовни решения, които Дион взима по избрания път, ще го отведе край непознати брегове. Управниците на дванайсетата провинция, изгряващата нова сила на остров Ариан сред ледените води на северното море, кроят собствени планове - и впрягането на науката и най-новите технологии в тяхна услуга е от решаващо значение за успеха на тайната им кауза. Младият откривател ще се окаже в центъра на цялата вихрушка от международни интриги, задкулисни политически боричкания и противостояния между древни и могъщи сили, за чието съществуване малцина подозират.

Илюстрация: Атлант

Атлант, Изумруденият град - столица на атлантската Федерация

Население: 5.2 млн.

Бялата пирамида - основен храм на Атла-Ра и главна електроцентрала в Атлант

Герой: Цоци

 

Вече трябва да е станало ясно, че при госпожица Церибела Ханиа ва-Гетрола, или просто Цоци, нещата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Скоро след като в Книга I "МИШОКА", тайнствената помощничка на специалния пратеник на Посейд се среща с Доко по пътя му към великата страна на атлантите, нещата страшно се объркват. За щастие, дребничкото момиче с тихото гласче, характерната миша муцунка и вездесъщите присмехулни пламъчета в очите се превръща в единствената опора на объркания новак в дипломатическия занаят, който с изумление осъзнава, че тя съвсем не е онази беззащитна дама, за каквато се представя.

Докато в Книга II "УМНИКА", бегианецът с мъка се добира до заветната цел на своята мисия, Изумрудения град, и попада сред най-висшето обкръжение на всевъзможни държавници и водещи обществени личности в столицата, става повече от очевидно, че зад миловидната външност на неговата спътница, която винаги остава някак в сянката на основните събития, се крият безброй тайни. Освен това Цоци се разкрива като твърде веща по въпросите на политиката от най-високо ниво, за което Доко така и не може да намери разумно обяснение. Докато не настъпва решителният миг на Фестивала на лятното слънцестоене, където нещата взимат внезапен (и доста трагичен) обрат. С неочакваната си саможертва, Цоци излага собствения си живот на смъртна опасност, за да запази невредим един от най-обещаващите (и коварни) новоизгряващи държавници в Посейд.

Защо ли го прави? Това ще стане ясно в предстоящата Книга III, където Цоци ще напусне сенките и къде неволно, къде по лични подбуди, ще се превърне в основно действащо лице, докато огромната машина на могъщата атлантска държава със страшна сила започва да се променя отвътре в подготовка за хищнически скок отвъд пределите на собствените си възможности. Случилото се на Арената на Титаните е по-скоро кръвна обида за Посейд, отколкото знак за смъртна заплаха над атлантската цивилизация - но това не го казвайте на народа! Най-добре е той да бъде поддържан в състояние на постоянен ужас от външни врагове, които дори не е срещал. Така най-лесно ще сдаде малкото си останали свободи. В битката срещу многобройните невидими неприятели са нужни самоотвержени войници, които не знаят що е страх и са готови да жертват я око, я някой крайник за общото благо. За късмет, агент Цоци е именно такава. Винаги е била. Просто умело го е крила. Поне досега.

Тя така и така вече е започнала да залага части от себе си на игралната маса на живота и смъртта в името на родината. Но дали новото лице на същата тази родина ще й се понрави, когато все пак се изправи срещу него? И в крайна сметка кое е по-важно: победата или истината?

Герой: Незеири

 

Незеири, или "Двете зелени езера". В Книга I "МИШОКА", добродушното пълничко момиче със закръглените бутове, странните зелени очи, медения глас и чудната дарба да се разбира с животните, е близка спътница на Зари в неуспешната битка с нашествениците, които прокудват Народа на Ку от земите му. А после - и в нейните приключения из земите на атлантите, където Нези в продължение на месеци е превърната в робиня и държанка на местния градски Управник, докато по една щастлива случайност двете не се събират отново и замислят дързък план за бягство.

В Книга II "УМНИКА", Нези и Зари избягват от атлантите и повеждат малък отряд от свои сънароднички обратно към родината. Но след фатално преследване и ужасно крушение, двете оцеляват сами на необитаем остров. Тъкмо когато те разкриват чувствата си една към друга, попадат в плен на пирати, към които решават да се присъединят. След дълги плавания и грабежи из южните морета, пиратската шайка е разгромена от властите, Зари е отведена в робство в Посейд и превърната в гладиатор, а Нези изчезва безследно с остатъка от пиратите.

Нещата ще се променят в предстоящата Книга III, където Незеири ще играе една от централните роли. Ще научим за приключенията й в търсене на неизвестния голям остров, където прокуденият й народ е откаран в робство от атлантите. И ще разберем как се получи така, че в края на предходната книга се оказа, че американската агентка на ФБР е попаднала от 21-ви век сред диваците от предделувиалния свят.

УМНИКА - Встъпление

Това да не знаеш нещо е най-големият възможен дар. Той ни тика да вървим все напред в търсене на нови обяснения на необяснимото.

В момента, в който си въобразим, че имаме всички отговори на всички въпроси, можем да се считаме за победени. А оттам до краха на цивилизацията има само една крачка.

МИШОКА - Встъпление

            От квантова гледна точка съществува вероятност, че всяка прилика с действителни лица, събития и места е напълно неслучайна. Все пак кой би си заложил главата, че в някое от безбройните успоредни разклонения на Мирозданието, всичките тези хора вече не са се срещнали, тези събития не са се случили и тези места не са съществували? Или че все още не съществуват там някъде. Нали теоретичната физика го допуска. Навярно. Може би. Несъмнено.

            Едно поне е съвсем сигурно: имената на героите са грижливо подбрани, за да звучат "по-така".

УМНИКА - 00. Епилог II

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Треперливата мараня отново изпълни неголямото пространство, което отделяше тримата мъже в сивите костюми от тъмните телца, които се поклащаха ведно с вълните. Пронизителните писукания на делфините се смесиха със свирепото свистене на вятъра и плющенето на неуморимото море - възмутено и обвиняващо.

"Да ги унищожаваме ли? Едва ли това е крайната ни цел", снизходително си помисли онзи по средата. "Но виж, да ги доведем до състояние на безмозъчни и непотребни домашни любимци, та веднъж завинаги да престанат да ни се пречкат из краката - виж, това вече е една наистина съблазнителна възможност. А току-виж ни се оказали и полезни".

"Освен това, след всичките тези векове ние успяхме да открием кой е най-мощният двигател на прогреса", дръзко добави мъжът отляво.

Но мисълта му бе най-безцеремонно прекъсната от внезапен порив на вятъра, който рязко подхвана светлосивото му бомбе и го запрати на няколко стъпки навътре към брега. Онзи търти да бяга подире му, подтичвайки от камък на камък, докато проклетата кръгла шапка се търкаляше на широки подскоци някъде в посока на далечните дюни.

На морските твари обаче изглежда никак не им бе до смях. Трептящата мараня бе станала толкова гъста, че останалите двама господа вече почти не можеха да различат ширналия се в далечината хоризонт, където причернялото море срещаше надвисналото отгоре му небе.

"Какво, не го ли знаете? Ха-ха!", помисли си онзи вдясно, а по крайчеца на устната му пробяга нещо като плахи наченки на ехидна усмивка. "Ето едно нещо, което дори вие, с всичката мощ на свръхразвитите си, навързани в паяжина мозъци, за толкова време не сте успели да прозрете. Добре, нека ви разкрием една малка тайна. Защото днес, след този малък, но доста сладък успех, сме настроени особено благотворително."

Той кимна безмълвно на своя събрат, без да изпуска бомбето от здравата си хватка. Първият това и чакаше. С всичкото самодоволство, което успя да намери у себе си, той бавно и тържествено си помисли:

"Най-мощният мотив в цялата Мултивселена да продължаваш да вървиш все по-напред и нагоре е... жаждата за мъст!"

КРАЙ НА II КНИГА.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---