---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Треперливата мараня отново изпълни неголямото пространство, което отделяше тримата мъже в сивите костюми от тъмните телца, които се поклащаха ведно с вълните. Пронизителните писукания на делфините се смесиха със свирепото свистене на вятъра и плющенето на неуморимото море - възмутено и обвиняващо.
"Да ги унищожаваме ли? Едва ли това е крайната ни цел", снизходително си помисли онзи по средата. "Но виж, да ги доведем до състояние на безмозъчни и непотребни домашни любимци, та веднъж завинаги да престанат да ни се пречкат из краката - виж, това вече е една наистина съблазнителна възможност. А току-виж ни се оказали и полезни".
"Освен това, след всичките тези векове ние успяхме да открием кой е най-мощният двигател на прогреса", дръзко добави мъжът отляво.
Но мисълта му бе най-безцеремонно прекъсната от внезапен порив на вятъра, който рязко подхвана светлосивото му бомбе и го запрати на няколко стъпки навътре към брега. Онзи търти да бяга подире му, подтичвайки от камък на камък, докато проклетата кръгла шапка се търкаляше на широки подскоци някъде в посока на далечните дюни.
На морските твари обаче изглежда никак не им бе до смях. Трептящата мараня бе станала толкова гъста, че останалите двама господа вече почти не можеха да различат ширналия се в далечината хоризонт, където причернялото море срещаше надвисналото отгоре му небе.
"Какво, не го ли знаете? Ха-ха!", помисли си онзи вдясно, а по крайчеца на устната му пробяга нещо като плахи наченки на ехидна усмивка. "Ето едно нещо, което дори вие, с всичката мощ на свръхразвитите си, навързани в паяжина мозъци, за толкова време не сте успели да прозрете. Добре, нека ви разкрием една малка тайна. Защото днес, след този малък, но доста сладък успех, сме настроени особено благотворително."
Той кимна безмълвно на своя събрат, без да изпуска бомбето от здравата си хватка. Първият това и чакаше. С всичкото самодоволство, което успя да намери у себе си, той бавно и тържествено си помисли:
"Най-мощният мотив в цялата Мултивселена да продължаваш да вървиш все по-напред и нагоре е... жаждата за мъст!"
КРАЙ НА II КНИГА.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment