Герой: Цоци

 

Вече трябва да е станало ясно, че при госпожица Церибела Ханиа ва-Гетрола, или просто Цоци, нещата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Скоро след като в Книга I "МИШОКА", тайнствената помощничка на специалния пратеник на Посейд се среща с Доко по пътя му към великата страна на атлантите, нещата страшно се объркват. За щастие, дребничкото момиче с тихото гласче, характерната миша муцунка и вездесъщите присмехулни пламъчета в очите се превръща в единствената опора на объркания новак в дипломатическия занаят, който с изумление осъзнава, че тя съвсем не е онази беззащитна дама, за каквато се представя.

Докато в Книга II "УМНИКА", бегианецът с мъка се добира до заветната цел на своята мисия, Изумрудения град, и попада сред най-висшето обкръжение на всевъзможни държавници и водещи обществени личности в столицата, става повече от очевидно, че зад миловидната външност на неговата спътница, която винаги остава някак в сянката на основните събития, се крият безброй тайни. Освен това Цоци се разкрива като твърде веща по въпросите на политиката от най-високо ниво, за което Доко така и не може да намери разумно обяснение. Докато не настъпва решителният миг на Фестивала на лятното слънцестоене, където нещата взимат внезапен (и доста трагичен) обрат. С неочакваната си саможертва, Цоци излага собствения си живот на смъртна опасност, за да запази невредим един от най-обещаващите (и коварни) новоизгряващи държавници в Посейд.

Защо ли го прави? Това ще стане ясно в предстоящата Книга III, където Цоци ще напусне сенките и къде неволно, къде по лични подбуди, ще се превърне в основно действащо лице, докато огромната машина на могъщата атлантска държава със страшна сила започва да се променя отвътре в подготовка за хищнически скок отвъд пределите на собствените си възможности. Случилото се на Арената на Титаните е по-скоро кръвна обида за Посейд, отколкото знак за смъртна заплаха над атлантската цивилизация - но това не го казвайте на народа! Най-добре е той да бъде поддържан в състояние на постоянен ужас от външни врагове, които дори не е срещал. Така най-лесно ще сдаде малкото си останали свободи. В битката срещу многобройните невидими неприятели са нужни самоотвержени войници, които не знаят що е страх и са готови да жертват я око, я някой крайник за общото благо. За късмет, агент Цоци е именно такава. Винаги е била. Просто умело го е крила. Поне досега.

Тя така и така вече е започнала да залага части от себе си на игралната маса на живота и смъртта в името на родината. Но дали новото лице на същата тази родина ще й се понрави, когато все пак се изправи срещу него? И в крайна сметка кое е по-важно: победата или истината?