МИШОКА - 15. Дион IV

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).


---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Нека го обясня така. - смили се Дион, когато осъзна, че втрещената му слушателка не е разбрала нищичко от налудничавите му брътвежи. - Нали много обичате влакове? Добре, да речем, че си стоите на перона на гарата, а един влак минава отляво надясно. А сега да си представим, че по средата на един от вагоните светва лампа. Една от тези новите, дето са толкова ярки.

- Аха... - промълви госпожата, а челото й се сбръчка в мисловно усилие.

- От Вашата гледна точка като неподвижен наблюдател на перона, вагонът вече се е придвижил напред в момента, в който светлинният лъч ще достигне края на вагона. Но за мен, който пътувам във влака, това не е така. Аз ще видя, че светлината достига задната част на вагона в същия момент, в който тя ще достигне и предната част. За мен тя ще е изминала равни разстояния в двете посоки, защото е тръгнала точно от средата.

- Това е ясно. - жената сви рамене. - И къде е проблемът?

- Проблемът е, че времето, което на светлината й е било необходимо, за да достигне задната част на вагона, е било различно за двамата наблюдатели. - Дион бе готов да литне във въздуха от въодушевление. - Но и в двата случая става дума за един и същи лъч светлина, който така или иначе винаги пътува с една и съща скорост, независимо дали наблюдателят се движи заедно с него, или стои на едно място!

Тримата помълчаха известно време.

- Но как е възможно всичко това? - прозвуча по някое време неувереният глас на жената.

- Може да има само едно обяснение, нали? - обади се мустакатият господин и свали за кратко кръглото си бомбе, за да избърше с ръкава си невидима прашинка от върха му. Сетне го върна върху главата си.

- Така е. - Дион не смееше да обяви заключението си, сякаш самото му произнасяне на висок глас щеше да сложи началото на ред събития, които в крайна сметка щяха някак си да доведат до свършека на света или нещо подобно. - Възприемането на скоростта и времето зависи от самия наблюдаващ. То е относително. Единственото постоянно нещо в цялата работа е скоростта на светлината. Това, което променя скоростта си в зависимост от движението, е времето! 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Виждате ли, повечето играчи си въобразяват, че тук става въпрос за малко аритметика и много късмет. - сподели той. - Не знам, аз лично не съм забелязвал да има някаква аритметика, но пък когато добрият късмет ти кацне на рамото и имаш ден, ей вярвайте ми, ще бъдете върхът! - той хвърли завистлив поглед към девойката със сребърната перука. - Скоро ще забележите, че колкото повече поредни раздавания печелите, толкова повече приятно разсъблечени девойки ще се скупчат около Вашия край на масата. Защото, братле, трябва да знаете, че на този свят няма нищо по-привлекателно от успеха!

С това Дион нямаше как да не се съгласи, затова само кимна с глава.

- И така. Да видим с какви пари разполагате. - най-сетне си дойде на думата неговият учител по хазарт. - След малко раздавачът ще Ви даде карти. Отначало може и да Ви се стори твърде сложно, но това е измамно. Веднъж като му усетите цаката, няма да имате спиране. Изглеждате ми умен младеж, според мен сте обещаващ играч. А повярвайте ми, аз имам нюх за тия работи.

Двамата изчакаха търпеливо, докато дамата с дебелите устни непохватно подхвърляше по една карта на всеки от насядалите около масичката. А долу сред ливадата щурците все така цвъртяха своята песен.

- И така. Да направим едно пробно разиграване. Сега картите са у Вас. Кое е първото нещо, на което трябва да обърнете внимание, след като сте си ги подредили по цветове? - Бенал услужливо помогна на своя ученик да разгърне картоненото ветрило пред лицето си. - "С какво разполагам?" Това трябва да е първият въпрос. А веднага след него: "А той с какво ли разполага?" После следват малко по-сложните. "С какво си мисли той, че разполагам?" И също: "С какво ли си мисли, че аз мисля, че той разполага? За какво ли мисли, че аз мисля, че той мечтае?" И накрая: "Какво ли си мечтае да си мечтае в мечтите си?"

Дион бе на път да се обърка. Бъбривият младеж комай имаше право. Всичко това не му звучеше никак аритметически.

- И тогава какво? - попита.

- Тогава действайте!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 14. Осет

Амаз, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Жената, драги мой, е призвана да прави живота на мъжа интересен. А както всички знаят, да живееш в интересни времена си е цяло проклятие. Така че много внимавай какво си пожелаваш! - дали от тежкия вкус на опиума или от неприятната мисъл, Осет направи кисела физиономия и изфъфли с набъбнал език: - От мен да знаеш, драги. Каквото и да правиш, жените винаги накрая печелят. Колкото и усърдно да се стараеш да ги убедиш в правотата си, те винаги излизат победители. Дори да им кажеш, че две плюс две прави четири, ако те решат, че прави пет, значи е пет. И сметало да им набуташ в ръцете, накрая тяхната математика печели срещу твоята. Така че най-добре си седи кротко, джвакай си дъвката и ги остави да си изприказват каквото имат за казване. Нека си говорят, докато накрая се уморят. Може и да им отнеме няколко дни, но поне после ще имаш малко тишинка. - сетне като че му хрумна една идея. - Или пък защо не им отстъпиш колесницата до края на деня да идат до града на пазар, да си купят по някоя дрешка? Ще имаш осигурено спокойствие поне до вечерта. Можеш да идеш на лов със соколи, или да събереш момчетата и да идете да ограбите някое село. Вярно, като се върнат после женорята, ще бъдат много изморени и затова крайно изнервени и всичкото това блаженство ще ти излезе през носа, но какво пък. Само не бързай да отваряш капака на сандъчето, да не получиш пак някой удар!

 

Дочул далечно потропване на дървени чепици, Осет побърза да изплюе дъвката в посока на двете котки, а Асул Грозния и кафявата му мацка прекъснаха своето сластно занимание и подскочиха със стреснато мяукане.

 

- Една, две или три жени - все тая! И без това вече си се прецакал. - заключи Осет и побърза да си придаде хрисим вид.

 

Хърбавият черен котарак го изгледа с презрение и като му обърна гръб, се отдалечи с бавна надменна стъпка. После изглежда размисли и приседна в най-далечния и тъмен ъгъл на широката шатра. Двете му жълти очи не се отделяха от своя стопанин. Изглежда котакът предчувстваше, че е на път да стане свидетел на нещо твърде интересно.

 

- Е, хайде, давай, драги. Ожени се! - викна след него Осет Пясъчния сокол. - Ако попаднеш на добра жена, може и да те направи щастлив. Ако ли пък ти се случи лоша, което е много по-вероятно, може поне да станеш философ. Или пък борец за справедливост. Или просто борец. А защо не и философ-борец. Също като мене.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 13. Доко V

Гуна, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Това бежанците са страшна напаст, казвам ти. - изрече с поучителен тон старецът, докато Додо се стараеше да отбягва разлетелите се насреща му слюнки. - Много скоро вашите атланти ще го научат по трудния начин.

- Така ли мислиш? И защо?

- Ами като за начало, те не знаят езика. Не могат да четат и пишат - нито думичка! Не изпитват нужда да се къпят. Дори в непрогледна безлунна нощ можеш отдалеч да ги усетиш по миризмата. Което си има и добрите страни, предполагам. – старецът се ухили, а няколкото зъба в устата му проблеснаха. - Те постоянно създават проблеми със закона - от всичко най-добре умеят да прекарват оръжие, опиати и други забранени стоки през границата. И разбира се - хора. Като започнат със самите себе си. Но те си имат и своите предимства. Например са свикнали да карат с по едно хранене на ден. Някой път може и да не ядат три дни подред и пак ще могат да се държат на крака. Освен това явно заемат много малко място. В лодките на превозвачите могат да се натъпчат дузини бежанци, свити на кравай по ъглите, сгушени един в друг в багажното отделение като глутница палета.

- Надявам се да не ми се налага лично да проверявам дали това е възможно. - каза Додо и потръпна при мисълта за всичката тази миризма и дузините бемити бежанци, наблъскани един до друг като замразени риби.

- Той казва истината. - потвърди и Цоци. - Но това, което нашият приятел сигурно не знае е, че най-интересното започва едва след като пристигнат в Посейд. Когато се озоват оттатък, те са готови да се хванат на всякаква работа - дори най-непоносимата и отвратителна работа, която може да ти измисли главата. Има цели професии, които атлантите вече не смеят да побутнат с нокътя на кутрето си. Но бежанецът е корав - той с готовност ще се захване с всичко! При това за една пета от обичайната надница! Дори ще работи за без пари, ако трябва. Стига да му дадеш подслон и храна, докато ти се подчинява. И разбира се ако никога да не известяваш властите, че е пристигнал без документи. Така мнозина от бежанците стават роби, без дори да са били продавани на някое тържище. И за какво ли да си трошат парите по тях атлантските богаташи? Нима има по-добър начин да накараш един роб да ти се подчинява от това той да е дошъл при теб съвсем доброволно?

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ей, шшш! Не 'скаш ли малко листо, бате? - избумтя в отговор гласът на широкоплещестия. Говореше бавно и силно заваляше думите, но затова пък ревеше толкова силно, че Додо примижа от уплах. - От най-хубав'та реколта е, закле'ам се!

- Чак от земите на Нагите, оттатък Империята Рама зад слънцето[2] са ни го донесли. - додаде ниският и като освободи част от лицето си от прикритието на ниската качулка, изгледа изпитателно новодошлия изпод единствената си рошава вежда. - Казвам ти, най-добрия опиум, дето някога си засмуквал! Расъл е под ясно небе и е брулен от, ъ, от свежите планински ветрове в Нага, ш' знай'ш! Само там може да се отглежда так'оз чудо, казвам ти! Щот' само там има так'из планински ветрове.

- Аз, ъм... Много се радвам. - смутолеви Додо и отново понечи да им се изплъзне, но странните мъже някак все успяваха да предугадят всяко негово движение и да препречат пътя му за бягство.

Когато се озърна, с ужас установи, че сега зад гърба му се бе озовала една от едрите палатки. Единственият начин за отстъпление бе да премине някак покрай тези натрапници.

- Щом кат' е никнало на чис' въздух, 'начи е съ'сем безопасно за мозъка ти. Ш' те накара да ти поникнат криле, вервай ми! - избуботи едрият юначага и направи още една крачка напред.

- Мо'йш ли 'си предстай'ш, батенце, че едно време онез' многознайковци атлантите са си мислели, че туй е просто няк'во си цвете за украса? - осведоми го дребният, който по някаква причина му се стори далеч по-опасен от извисилия се с две глави над него исполин. - Отглеждали са го в саксии у тех си, садяли са го по дворовете си, без да се усетят колко е важно туй растение. Сушели му шушулките и ги подреждали под прозорците, 'щото им миришело хубаво. Ха-хах!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 12. Зари IV

 Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Каквото и да си говорим, черните патрулни лодки на Бреговите бяха истинско произведение на военното изкуство. Те се плъзгаха по морската повърхност, също както водна змия се прокрадва по водата, показала само върха на муцунката си, готова с мълниеносен скок да се изстреля напред и да сграбчи нещастната си плячка. Те имаха множество приложения, а преследването на бракониери и контрабандисти из пограничните брегове на Федерацията дори не бе в челната петица на най-важните им предназначения. Макар че никой градски Управник не би си го признал, на всекиго бе ясно, че черните лодки служеха основно за надеждни платформи, върху които в открито море да става обменът на незаконни стоки срещу тлъсти кесийки с жълтици. Ако искаш тайно да се срещнеш с търговски съдружник, без много-много това да се разчува където не трябва, най-добрият начин е да уредиш една-две от черните лодки да излязат на обиколка някъде в морето и да се увериш, че ти ще си на борда на едната от тях. Търговията с опиум от Кафевите земи например процъфтяваше именно в такива отдалечени ъгълчета на Федерацията като изобилният Ог или обраслите със зелени джунгли по-малки острови Аталия и Ейр, които също се водеха част от тази позабравена от централната власт провинция. Именно натам сега се надяваха да се отправят оцелелите Дъщери на Ку на път обратно към родните си земи. Пък нататък – каквото ятаган покаже.

Говореше се дори, че доходоносното сътрудничество с многобройните контрабандисти и даже взаимоизгодните отношения с пиратите, които понякога се навъртаха из тези проливи, се бе превърнало в основен поминък за все по-набъбващата бюрокрация в тази част от атлантските земи. Стига всеки да си плащаше съответния дял на когото се полага, никой не закачаше никого за нищо, а в ежегодните доклади на Управника на Бибун можеха да се различат такива данни, че ако някой въобще се напънеше да им вярва, то отсамните брегове на Ог се оказваха сред най-изрядните гранични райони на Федерацията. А това можеше само да радва онези охранени големци с пурпурните тоги, които бяха накацали като ято папагали по абаносовите пейки в Изумрудения дворец в безкрайно далечния столичен град и си въобразяваха, че от Голямата дузина наистина зависи нещо.

А защо ли лодките бяха черни? За да не се набиват на очи, естествено.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ех, Нези. Колко малко знаеш за нещата по света! - успя да изрече между два пристъпа. - Слушай какво ще ти разкажа за това, което съм чувала от моряците преди време у дома, а и от търговците в страноприемницата на Гилдон. Сигурно знаеш как някои охранени богаташчета обичат да използват израза "гъшият пастет на моретата", когато говорят за кралските скариди например?

- Да. Е, и? – присви очи Незеири.

- Всъщност ако си направиш труда да ги поразпиташ малко по-обстойно, скоро ще установиш, че за тях най-вкусният деликатес е делфинското месо. - забелязала изуменото изражение на момичето, тя побърза да продължи. - Какво, да не би да си си въобразявала, че онези тъмни искрящи силуети са били някакви си невзрачни рибки? Говоря за онези, дето така весело и буйно подскачат над вълните току пред рибарските лодки. Сещаш се - сигурно често си ги виждала недалеч от кея, докато си се разхождала с господаря си посред обяд. Да не се заблуждаваме. Това са били именно кралете на морето.

- Делфините? – бавно поклати глава зеленооката.

- Именно! - кимна Зари. - Всъщност делфините често обичат да си подскачат насам-натам, когато са развълнувани. Или просто ей така, защото могат. Особено ако лодката се мъкне из плитчините, които хитрите рибари предварително са заградили с широките си мрежи и са натъпкали със скариди и други разни лакомства, на които сивите зъбатковци с вечно ухилените физиономии не могат да устоят. А там са толкова лесни за хващане! Ти какво си мислеше, че означава онзи надпис "топла супа - специалитет на готвача!", който нескопосаният слуга беше нашарил с тебешир върху дъската на входа на онази кръчма край кея? Кралски скариди ли? Не, ставаше дума за друг крал! Кралят на морето!

- Но това е ужасно! - отрони Незеири, а очите й така се бяха оцъклили, че сигурно всеки миг щяха да се изтърколят от орбитите си.

- Неведоми са навиците на богаташите, драга моя. - мрачно изрече Зари. - В някои особено заможни среди има странен обичай да се отглеждат малки делфинчета. Те остават в плен през целия си живот и никога не виждат широкото море. С времето се приучват да живеят край хората и да им се подчиняват. Накрая стават като домашни любимци – подскачат, когато им заповядаш, и пляскат с перки, когато им направиш знак. Те са само жалка сянка на гордите крале на морето.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 11. Дион III

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Несъмнено, рано или късно и на всеки от вас ще се удаде възможност да създаде скапано изкуство, както току-що се случи с някои от вас. - Адело почеса буйната си посивяла брада и обхвана с жест оваляните в буци оранжева глина чинове. - Но няма да се притеснявате! Повечето несретници, набедени за творци, така или иначе никога не успяват да се отърсят съвсем от оковите на собствената си посредственост. Само неколцина измежду тях ще постигнат истинско величие. Но това не означава, че те ще преуспеят в живота - о, съвсем не е така! Всъщност като се замислите, нима именно посредствените не постигат най-големите успехи? Нима те не се ширят охолно в големите палати, не се хранят по три пъти дневно с най-отбраните блюда и не се возят на най-новите карети из града? Огледайте се наоколо! Драги господа, светът се управлява от посредствените. Защото геният на големия творец може само да предизвиква завист и повдигнати вежди. Той е различен. Той не е като другите. И завинаги е обречен да бъде сам. Той е врагът на посредственото множество, а те го превъзхождат числено и в груба сила. - на Дион му се стори, че в гласа на учителя са се прокраднали печални нотки. - Един гений трябва да знае точно къде му е мястото. Той е обречен да остане неразбран от своите съвременници. Защото по същността си да бъдеш гениален е да си изпреварил собственото си време. Приемете го като един вид проклятие.

"Колко познато ми звучи всичко това", установи Дион, а погледът му се вторачи в изпитото от безсънни нощи лице на този брадат старец. Закръгленото му шкембенце някак подсказваше, че никак не може да се оплаче от лишения, но нещо в цялата му осанка напомняше за изтерзана душа, която е прекарала цял живот в търсене. Но на какво ли? На признанието на другите? В името на Майката, та този човек бе великият Майстор на Палатата на Изкуствата! Може би е дирил проникновение свише? Или защо не съвършенството? Да, сигурно трябваше да е това. Търсел го е и така и не го бе открил.

- Така че хич да не се притеснявате, уважаеми господа. - заяви накрая учителят. - Несъмнено някои от бъдещите ви творби ще се озоват я на подиума на някой търг на Улицата на Занаятчиите, я в колекцията на някой натруфен големец с повече жълтици в хазната си, отколкото цяла тълпа изгладнели бездомници би могла да изхарчи през целия си скапан живот... А защо не и в краен случай на рафтовете на някой никому неизвестен музей в някое забутано село. - той се усмихна кисело. - В празнични дни там ще се тълпи мало и голямо, всеки ще се взира с недоумение в нелепото ви творение и ще цъка с език. "Виж, мамо, какво сладко квадратно куче с панделка на главата!", ще каже някое детенце. "Не, мама, това е малко момиченце с кифла вместо чанта... заклевам се!", ще възрази мустакатата госпожа със смешните гумени гамаши, която има още дълго време да се дупи пред странния експонат и да присвива очи, без да може да вземе решение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Виж, какво ще кажеш да зарежем тая работа с прането и гладенето? - бързо изстреля той, преди да е успял да осмисли думите си. - Защо да не бъдеш отново модел поне още веднъж?

- Какво имаш предвид? - тя го стрелна със сините си очи и припряно се пресегна да оправи една палава бронзова букла на челото си.

- Ами, виж какво. Първо да ти се представя, защото предния път като се видяхме... ами, ти не каза нито думичка и си тръгна толкова бързо. Казвам се Дион Пиронел ва-Линомалия. И се уча, за да стана гений, така да се каже.

- Ха-ха! - засмя се весело момичето. – Много скромни планове имаш пред себе си.

- Може и така да се каже. - съгласи се Дион.

- Дано да успееш да се изучиш за, хъм, гений. – каза тя. - Аз съм Халана. И впрочем съм родом от един чифлик, който не е много далеч от Линомал. Може би на не повече от пет левги.

- Светът е малък, а? - смигна й той.

- Да, може така да се каже. - кимна Халана и двамата се засмяха. - А какво имаше предвид с това, да бъда модел още веднъж?

- А, да. Слушай, днес Майстор Адело ме отстрани от площадката на гърба на Храма на Предците. Нали знаеш, където в момента рисуваме битката при Хелимен. Според него било недопустимо да използвам гениални похвати и да придавам дълбочина на образите. Или нещо такова.

- О, съжалявам. - въздъхна със съчувствие момичето, без да разбира и думичка от това, което чуваше.

- Недей. - каза Дион. – Всяко зло за добро! Сега мисля да нарисувам своя собствена картина. Лично мое творение. Без никой да ми се бърка. Разбира се, първо ще трябва да прекарам няколко дни в имението на баща ми и да изтрая всичките старчески тъпотии, за които можеш да се сетиш. Но после като се върна, веднага се захващам с картината. Ще я рисувам вечер, след уроците в школата. Вече съм подготвил платното в квартирата ми. Намира се на...

- И какво ще има на тази картина? - прекъсна го Халана.

- О, като за начало, никакви битки! Мисля да бъде... ами, мисля да нарисувам най-прекрасната жена, която съм срещал някога на света. – той я погледна изпод вежди. – Е, какво. Ще ми помогнеш ли?

- Но как бих могла? Къде ще я намеря тази красавица?

Дион духна нагоре към носа си и щръкналият златен кичур, който закриваше едното му око, послушно отхвръкна към челото му.

- Ама какви ги говорите, госпожице. Та тя сега стои пред мен!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 10. Доко IV

Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

- В много от тези случаи за страничния наблюдател извършването на молитва изглежда като второто или поне третото най-досадно нещо на света. – продължаваше Додо, а по челото на слушателя му вече бяха избили ситни капчици пот – най-вероятно не по някаква друга причина, а заради палещото пладнешко слънце. – То се подрежда веднага след това да наблюдаваш как никне тревата и след състезанията с ято бухали по взиране без да мигаш. – Додо посочи към покритите в бяло мъже, които вече привършваха обедния си ритуал. - Някои от по-крайно настроените членове на различни религиозни секти вярват, че ако съпроводиш молитвата си с тихо напяване на монотонни звуци и изречения под носа си (или ако си достатъчно нахален безспирно да надуваш главата на околните с несвързаното си бърборене) – и всичко това, докато се кланяш равномерно като изкуфял папагал - то това значително ще подобри качеството на живота ти в дългосрочен план. Разбира се, тази теория все още предстои да се потвърди в реалния свят, но така или иначе опитите продължават.

- За какво говориш… - Додо чу гласа на Цоци зад себе си, но побърза да й смигне и да направи съзаклятнически знак да си трае.

- Но трябва да отбележим, - заключи той, - че въпреки дълбоката убеденост на вярващите, пазарлъците с божествените сили, проведени под формата на молитвен монолог, всъщност са напълно неизпълними. Това произхожда от един от основните принципи на договорното право: без да има двустранно съгласие на страните по споразумението, едно голо упование, че другата страна ще изпълни своята част от сделката, само при положение, че е чула твоето предложение, в никакъв случай не прави договора изпълним. Понеже богът, или висшата сила, или на каквото там си си избрал да се кланяш, вероятно даже не подозира за твоето съществуване и следователно въобще не се нуждае от услугите ти, всъщност ти няма какво толкова ценно да Му предложиш. А след като едната страна по договора с нищо не може да бъде полезна на другата, това веднагически го прави невалиден. Така че, добре е човек да се замисли дали си струва да си губи времето в тези безполезни ежедневни молитви, или е по-добре да си намери някакво по-интересно занимание. Например да иде за риба. Или защо не да направи още едно бебе на жена си. Ако още му се удава.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Цялата работа не му костваше кой знае колко напъване. Не бе се усамотявал от има-няма три дена и сега облекчението му бе неописуемо. Изглежда рязката смяна на климата не му действаше особено здравословно на стомаха. "Още малко и съвсем щях да се запека", ухили се на себе си.

И в следващия миг чу дрънченето и гласовете. Това определено бе звук на метал. А макар и да долиташе отдалеч, говорът на непознатите много наподобяваше онзи, който бе чул назад в Гаф. Бе също така гърлен и хриптящ, но и някак по-различен.

Крайно предпазливо, Додо подаде глава иззад храста, докато с едната ръка припряно вдигаше панталона си. Дрънченето се чуваше все по-отчетливо, а гласовете вече звучаха заповедно, заплашително. Когато надзърна обратно към бивака, той с ужас осъзна какво се случваше.

Разбойниците бяха поне дузина. Неколцина яздеха тъмни коне - навярно черни или кафеви. Бяха покрити целите в оръжие - широки патрондаши опасваха раменете им, неколцина стискаха в ръце прави пушки, а повечето носеха вити саби на кръста. Разговаряха шумно и насечено помежду си, а някой измежду тях раздаваше резки команди. Додо се сниши по-надолу, а сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. "Ами сега? Какво да правя?"

И тогава на мъждукащата светлина на огъня, той забеляза познатия силует. Слабичкото момиче с дългата права коса бе изправено начело на колоната от пленници, която разбойниците бе сформирала в долната част на лагера. Всички объркани пътници бяха навързани за едно единствено въже и вече крачеха, препъвайки се, нататък по пътеката, под постоянното джавкане на своите похитители.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Додо доста ясно помнеше за един красноречив пример за самодостатъчната сила на вярата - той бе едно писмо, станало широкоизвестно, след като било открито в една пещера някъде в планинските райони на Посейд. Било издълбано на старинен йероглифен атлатл[6] върху каменна плочка от неизвестен безименен жрец, живял някога през ранните хилядолетия, когато Синовете на слънцето още са били просто никому неизвестна групичка пещерняци, които имали странния навик редовно да се напушват със смес от горски билки и после да получават среднощни видения. Въпросният жрец, който бил ревностен поклонник на огненото кълбо в небето, изпратил следното заплашително откровение (а според някои това било просто картичка с пожелания за успешна нова година) на Вожда на едно от съседните племена:

"Трябва да ти се признае, че наистина имаш кураж, друже. Честно казано, нищо не би ме зарадвало повече от това да взема един остър каменен нож, да изкормя вътрешностите на теб и семейството ти и да крещя от радост, докато танцувам около кладата с обгорените кости на децата ти, докато гледам как кръвчицата ти бавно изтича. Виждам, че смяташ да продължаваш с опитите си да разпалваш свещена война срещу Огнения бог и неговия Избран народ и това може само да ме забавлява. Надявам се, че един ден аз и моите другари ще имаме възможността да се насладим на гореописаните действия, докато остатъците от жалкото ти племе гледат, оковани по дърветата наоколо! Само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст, а да се молим за клетите души на такива нещастници като тебе. Затова знай, че мисълта за неизбежното наказание, което Огненият бог ти готви след свършека на дните ти, е хиляда хиляди пъти по-страшно от всичката болка, която аз бих могъл да ти причиня с тези две ръце и един остър нож. А най-хубавото му е, че ти ще се пържиш в огнения ад за вечни времена заради греховете си, за които все още си оставаш в пълно неведение. Бъди сигурен, че божият гняв не знае милост. И аз ще се моля да прозреш истината за жалката си участ още дълго преди ножът да се е опрял в плътта ти. Желая честито и изпълнено с болка и страдания Ново слънце[19] на теб и на всичките ти близки!!!"

Някои вероятно биха възнегодували, че един привидно толкова всеотдайно набожен човек не би трябвало да желае да отваря нечий гръден кош с каменен нож, за да види с какъв цвят са вътрешностите му, а после да има безочието да твърди, че неговият бог, който винаги се бил застъпвал за най-чистите морални добродетели, в същото време щял да въздаде наказания, които са хиляда хиляди пъти по-страшни и от най-лошото, което един човек би могъл да причини на друг. Та нима такъв бог може да служи за пример за морално поведение? За щастие, след като изтрезнял, разяреният жрец изглежда все пак имал благоразумието да изчегърта и един кратък послеслов на гърба на каменната плочка. В него той обяснявал, че изречението "само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст" е било именно онази част от предългото му послание, която би следвало да утвърждава дълбоко моралните убеждения на автора. Що се отнася до останалото - него го е написал, докато е бил напушен с горски треволяци.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 09. Зари III

Бибун, Ог, 9-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Всяка жена си има своя цена, скоро бе научила Зари. А повечето от тях дори си бяха определили строг ценоразпис за различните услуги, които предлагаха. Но внимание - тези жени не бяха като онези, които за една бутилка пенливо бяло вино и обилно отрупана чиния с морски дарове са готови поне за една нощ да се престорят, че вярват, че мъжът, който в момента ги лашка срещу металната решетка на леглото, е именно онзи принц от мечтите им и че е способен да им свали всяка звезда от небето, която му посочат. А ако му се намира някоя и друга дребна скъпоценност, току-виж си помислили да попитат за втора среща!

Не - цената на повелителките на ласките винаги е била в твърда валута, по възможност със златен или поне сребрист оттенък. Което, разбира се, си имаше и своите добри страни - защото открай време в колективното мъжко съзнание е съществувала една мечта за идеалната, магическата, специалната жена, която ей така от само себе си ще се съгласи да сподели леглото ти за една нощ, а после няма дори да намекне, че очаква пак да се видите, или пък че изпитва нужда да й се обадиш отново, или да се гушкате, или да отидете на пазаруване и през целия път да си споделяте неприятностите от деня и клюките от града, или пък да й подариш лъскав накит. И няма постоянно да ти натяква, че е крайно време да "преминете на следващото ниво" и да я поканиш да се нанесе при теб и да имате "връзка", а после да й паднеш на крака, да й поднесеш пищен стрък цветя и скъпо изглеждащ пръстен и да й се примолиш да прекарате остатъка от живота си заедно, та чак дорде смъртта ви раздели.

Единственото, което се очакваше от повелителките на ласките срещу възнаграждение, бе да се изкъпят след среднощния сеанс, да си наметнат оскъдните дрешки, че да не вземат да изстинат, и после да те оставят на мира. Именно тези божествени създания имаха изключителната привилегия да се зоват жрици на нощта.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Зари не усети кога някой навярно също толкова заблеян минувач се приближава отстрани към нея, обърнал й гръб, без да гледа в краката си. В следващия миг двете жени вече се бяха блъснали една в друга и с болезнено охкане тупнаха тежко на земята.

Другата бе по-дребничка и също така тъмнокожа като нея. Но Зари бе свикнала всички останали да й стигат най-много до шията, така че както я гледаше, приседнала връз тлъст хълбок върху тревистата пръст на улицата, тя не можеше да прецени колко висока бе другата жена. Единственото, в което бе сигурна бе, че е с няколко слънца по-млада от нея. Всъщност беше почти момиче. Имаше късо подстригана тъмна коса и носеше черно кожено бюстие, от което напращелите й гърди сякаш всеки миг щяха да изскочат. А на врата й се кипреше най-дебелото метално колие, което Зари бе виждала някога. То жално издрънча, когато момичето с усилие извъртя закръглено бедро в тромав опит да се изправи отново на крака.

- Ох, гледай къде ходиш! - изръмжа Зари, докато разтриваше навехнатия си глезен.

- Съжалявам... - отрони извинително момичето с тихо, свенливо гласче.

И в този миг зелените й очи се разшириха невярващо, срещнали тези на едрата непозната. На кръглото младежко лице се изписа изумление, а сочните устни на девойката се издължиха в усмивка.

- Заримунари? - гласецът й несигурно потрепери от вълнение. - Това... ти ли си?

Зари присви очи, за да прецени по-добре с кого си имаше работа. И тогава разпозна лицето. Та как би могла да забрави тези зелени очи, блеснали като две дълбоки капки вода? Нали тъкмо затова някога бяха назовали момичето с това име: „Двете зелени езера“!

- Незеири! - викна възторжено и като протегна разтреперани ръце, неистово се хвърли напред, а лицето й се бе изкривило от вълнение.

Двете жени потънаха в крепка прегръдка, а от очите им се застичаха сълзи.

- Нези... Колко те търсих... – ридаеше с глас Зари. - Бях изгубила надежда, че някой друг е оцелял.

- О, мила моя Заримунари. - подсмърчаше нейната посестрима. - Приготви се да бъдеш изненадана!

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

От това, което много отдавна бе чувала по въпроса, изглежда за пръв път странично разголената женска гръд е била влязла в употреба като средство за масово помрачаване на разсъдъка, когато една пещерна дама решила, че иска нейният избраник измежду цялото пещерно мъжко воинство силно да я пожелае. Но същевременно тя имала нелеката задача да запази достойнството си, като се държи на положение според мястото, което й се полагало сред местното пещерно общество. По своята същност, страничният изглед към нейната гръд, която тя така щедро предоставила на публиката, бил едно доста явно намигване от страна на дамата към пещерните господа, които владеели положението и диктували правилата по онова време. Като небрежно изложила на показ двете си гърди, тя имала за цел да постигне естетическо подсилване на ситуацията. В действителност и в сегашния материален свят, така подвластен на човешките страсти, един добър страничен изглед към отлично оформената женска гръд обикновено си оставаше неповторимо завладяващ. Дотолкова въздействащ, че всички останали средства за привличане на вниманието внезапно изгубваха всякаква сила и избледняваха от съзнанието на наблюдателя дотолкова, че накрая срамежливо се смушваха в миша дупка, принудени да скръстят ръце и да прекарат останалата част от деня в цупене. Ето това бе истинската магия на женската гръд.

Нямаше съмнение, че всичко това бе започнало, когато въпросната пещерна девойка била внезапно осенена от гениалната идея да използва тялото си като оръжие. Вярно, по онова време пещерните жени отдавна са се разкарвали наоколо почти голи, а пещерняците и пещернячките с по-необичайни плътски наклонности са можели да се наслаждават на гледката без особени задръжки. Но рано или късно пълното разкриване на тайните на женското тяло може да те докара до отегчение, особено когато съвсем привикнеш към тях и ги приемеш за даденост. Все пак нали дотогава всичките тези прелести се били развявали свободно под свежия въздух на дивите планини и поля на първобитния свят, а гордите им собственички безпрепятствено са се радвали на топлещите слънчеви лъчи и засъхналите курешки от прелитащите над главите им птици. Околните ги харесвали безгранично такива, каквито са, и обичали често да си играят с гърдите им и да ги галят по заголените дупета, особено когато били в добро разположение на духа. И никой нямал нищо против нещата да си текат по този начин в продължение на има-няма няколкостотин хиляди години.

И тогава един ден изведнъж онази засукана пещернячка решила да излезе на светло от пещерата с гръд, покрита с кожа от видра. Всички минувачи прекъсвали обичайните си занимания и се спирали, за да я погледат. Те стояли втрещени и се взирали втренчено, докато инакомислещата девойка все така небрежно си сновяла между огнището и мястото, където били складирани осолените мръвки – сякаш нищо особено не се е случило. Неколцина пещерни юнаци съвсем забележимо повдигнали вежди и се ококорили, когато през главите им минал въпросът каква ли точно е формата на зърната й отдолу, макар че дотогава ги били зървали многократно. А загадъчната нимфа се направила, че не забелязва всичко това.

Защото без да знаят, те били установили, че изкушението от тайната на неразкритото може многократно да превъзхожда вече познатото и леснодостъпното.

Скоро след тази случка пещерната госпожица решила, че видровата кожа не й е достатъчна и почнала да добавя още украси по себе си. Първо слязла до реката и събрала няколко лъскави камъчета, продупчила ги по средата и ги нанизала на въже, което си била приготвила от дървесно лико. И гордо ги окачила на врата си. После започнала да врънка ловците от племето да й подарят някой и друг непотребен зъб или нокът от горски звяр, останал от последния лов. Дошло й на ума да наниже зъбите на по-къси върви и да ги завърже около китките си, след което отново и все така небрежно се разходила из бивака на племето, изпъчена, сякаш е повелителката на планините. Нейната изобретателност стигнала чак дотам, че да втрие благоуханен цветен пращец по румените си бузи и да се намаже с искрящи стрити мидени черупки около очите, да втъкне свежи горски цветчета в дългата си огненочервена коса, а накрая да изрисува с къна някаква разперена птица върху хълбока си. Последвало и продупчване на езика със заострен кокал - и ето, че накрая пещерната изкусителка стояла гордо пред безличното неукрасено множество и се усмихвала многозначително. А нейната легендарна кожа от видра, за която всички толкова говорели, за която певците пеели безброй песни, а глашатаите по племенните сборища думкали по барабаните си и за която древните художници изхабили безброй въглени и парчета креда, за да я овековечат по стените на пещерите, предлагала незабравим и загадъчен изглед към пищната й гръд, за радост на запалените зяпачи.

Останалите жени от племето, разбира се, направили всичко възможно да подражават на червенокоската и скоро сред тях се зародило съревнование - коя ще съумее да намери и стрие най-шарените цветчета, за да си придаде цвят и благоухание? Коя ще събере най-лъскавите и редки речни камъчета и ще ги наниже върху най-здравата връв от дървесно лико и коя ще открие най-остроумното приложение за украшенията от зъби и кокали на хищници? А гледката докарвала пещерните мъже до умопомрачение и ги карала да си гълтат първобитната граматика. Вече било съвсем ясно, че във въздуха витае вятърът на промяната и че всички са извънредно развълнувани. Посетителите от околните племена скоро с ентусиазъм възприели цялото това увлечение по новата мода и привнесли този новаторски подход към външния вид и в собствените си поселения. Не след дълго и сред тях се зародили собствени самобитни модни течения. Оттогава нататък, писъците на модата зачестили и продължили да набират сила, подобно на кална лавина. И така – чак до ден днешен.

А през първите няколко хиляди години след тази модна революция, всички пещернячки неизменно носели видрова кожа върху полуразголената си гръд.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 08. Дион II

Линомал, Гадейрос, Посейд, 6-та луна от 2490-то слънце от века на Лъва (12 591 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Той бе срещал безброй примери, за които в книгите убедително се твърдеше, че безспорно доказват изключителната научна стойност на астрологията. Все пак учените звездобройци в течение на неизброими векове бяха си направили труда да записват движенията на небесните тела (или поне на тези, които могат да се видят от отсамната страна на Земята). И бяха чертали безброй сложни карти и небесни схеми, които за непосветения страничен наблюдател може би изглеждаха като безразборни разплетени кълбета прежда с куп тайнствени знаци по тях. Но те наистина даваха вид на много научни!

Ако вземем да разлистим някой от дебелите томове и да погледнем един произволен пример за дневен хороскоп, веднага ще се убедим, че той безспорно показва колко точни са прогнозите на астрологичната наука.

"Ти си любител на забавленията. Лесно се сприятеляваш и си широка душа, макар че често времето не ти достига да осъществиш всичките си мечти и е възможно това да те натъжава и потиска. Твоят недостатък е, че си склонен често да правиш погрешния избор, особено що се отнася до приятелствата и личните ти взаимоотношения. Възможно е това понякога да ти носи емоционална болка и неудовлетвореност от неподходящите връзки. Все пак, това не те възспира да продължаваш да търсиш близост с истинските си приятели, от които ти се намират поне неколцина - на тях винаги ще държиш и ще можеш напълно да разчиташ, независимо от всичко. Обикновено запазваш чувство на тиха самоувереност и си способен да отстояваш интересите си, когато е необходимо. В определени моменти изненадваш хората със своята настоятелност и твърдост. Ти си добър другар, отзивчив слушател, честен и прям човек, но и с известно чувство за такт. Макар че общо взето другите те считат за добра душа, има някои хора в живота ти, на които никога няма да допаднеш особено, независимо какви добрини си им сторил - но ти си достатъчно широко скроен, за да ги оставиш на мира, да не ги съдиш и да не им се месиш в личните дела. Макар че като цяло твоят зодиакален знак има положително излъчване, понякога си склонен да се затваряш в себе си и да изпадаш в депресия - така че бъди внимателен! Търси компанията на хора, сродни по душа, на чиято подкрепа да можеш да разчиташ. И не позволявай на трудностите и неудачите в живота да ти отнемат усещането за щастие."

Със сигурност повечето от нас вече са успели да разпознаят своята зодия в горното описание, без значение коя е тя. И нима именно в това не се крие красотата на астрологията? Едно и също твърдение може да важи с еднаква сила за почти всеки.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

В дебелите книги по древна история, които бе успял да изрови от най-тъмните рафтове в библиотеката на баща си, малчуганът бе научил, че някога взаимоотношенията между хората и Слънцето са били твърде забавни. Всеки път, когато се спуснела нощта, човечеството изпадало в масова паника и трескаво се захващало с ритуални жертвоприношения на младенци и девици, за да умилостиви свещената огнена топка и да я склони да продължава да изпълнява ежедневната си задача да дава живот на света. Всичко, което би могло да им бъде от някаква полза и за което се е смятало, че има някаква стойност, е можело да се счита за ценен дар към господаря на света и съответно е било захвърляно в бездънната яма. Или защо не в някоя особено впечатляваща пропаст. Или просто в пламъците на свещения огън.

Кой би могъл да предположи, че яркият диск, който властваше над небесата, така или иначе пак е щял да се изтърколи иззад далечните планини още на следващия ден заради твърде простичкия факт, че Земята е също толкова кръгла и рано или късно отново ще обърне лице към него? Дион подозираше, че вероятно единственият друг разумен вид, който споделяше този свят с човеците, навярно е имал някаква представа за всичко това. Но дори и така да е било, делфините очевидно бяха предпочели да останат напълно безмълвни по въпроса. Та кой не би искал да се скъса от смях, докато с тихо задоволство наблюдава как странните двукраки същества захвърлят най-красивите си женски, ведно с по-голямата част от хранителните си запаси и най-ценните си предмети, в тъмни, бездънни дупки в земята, с надеждата да спечелят благоразположението на някакво си кълбо пламтящи газове?

Изглежда за човеците единственото, което е било от значение по онова време, е било никога да не пропускат нито един ден, без да са извършили жертвоприношение. И така, Слънцето неизменно продължавало да показва яркото си лице пред света - всяка сутрин, без изключение. Човек би си помислил, че поне веднъж някой ще рече да се пробва, ей така от любопитство, какво би се случило, ако един ден не изпълни ритуала. Вероятно тогава хората биха се изправили пред доста конфузна ситуация. Но ако погледнем от добрата страна на нещата, така със сигурност по-нататък щяха да си спестят големи излишни усилия. Да не говорим за безсмисления разход на девици. За жалост първите сред човеците, които се осмелили да изкажат подобно предложение, са били сполетени от злощастната участ да споделят съдбата на девиците и кошниците с плодове. Долу в ямата и туй-то!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Преди почти един век, когато великият континент Посейд за пореден път бил обхванат от кървави междуособици, вероятно поради хроничната скука на неговите жители, някъде сред обраслите с вечнозелени гори равнини на областта Еласипус под слънцето[7] живял един велик мъж, надарен с блестящ ум, изпълнен с грандиозни идеи и разполагащ с огромен запас от излишни пари и още по-големи количества излишно свободно време, което отчаяно се чудел как да изразходва. Той разбира се бил граф Фириан Делиалан ве-Сибелиа, по-късно станал известен като Повелителят на Въздуха. В продължение на много слънца амбициозният младеж впрягал част от колосалното състояние на баща си и използвал връзките на семейството си с най-различни влиятелни владетели и индустриалци, за да осъществи детската си мечта - а именно да създаде средство, което да позволи на хората да пътуват по небето, вместо да се тътрят по земята досущ като мравки или да се борят с морските вълни. И накрая успял. Но историята за това как е стигнал до този успех е именно нещото, от което си заслужаваше всеки младеж с мечти, по-големи от самия него, да почерпи вдъхновение.

Още на крехката двайсет и три годишна възраст, вместо да търчи с изплезен език подир наконтените фусти край богаташкото имение на баща си, могъщия граф Делиал ва-Сибелиа, младият Фириан се занимавал с довършителните работи по своя първи модел на въздушен кораб. Отнело му още известно време да го доусъвършенства, но когато накрая всичко било напълно готово, първата демонстрация на летящото чудо взела ума на всички.

После обаче нещата никак не потръгнали добре. Пустата проклетия имала досадната склонност да се взривява от само себе си в полет. Най-малко четирима помагачи на младия учен се споминали скоропостижно от обилните изгаряния, които получили по време на опитите с нагорещения газ. Но Фириан бил непримирим в убедеността си, че изобретението му все пак може да проработи. И в крайна сметка открил къде бил целият проблем. Когато решил да премахне остарялата технология с въглищните пещи и да смени силно летливия водород с по-надеждния, но затова пък твърде оскъден хелий, нещата изведнъж си дошли по местата. Това, разбира се, доста оскъпявало изработката на балона, но така или иначе парите никога не са били от съществено значение за рода ва-Сибелиа. А в края на краищата, после инвестицията се възвърнала хилядократно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Не забравяйте да се държите здраво за ръкохватките! - чу някъде отгоре гласа на един от моряците. – Полетът ще бъде дълъг и неприятен!

След няколко мига гумената лодка увисна свободно и се залюшка на бесния вятър, който вилнееше под дъното на кораба и се опитваше да подеме платнището и да го запокити сред бушуващите вълни. Додо имаше неблагоразумието да погледне надолу.

Мигом светът се завъртя около него. Усети, че всичко се преобръща в стомаха му и му се прииска да изкрещи. Но една огромна буца бе стиснала гърлото му като менгеме и не му позволяваше да диша.

И светът наистина се преобърна. С жално свистене, въжетата едновременно освободиха двата края на лодката и тя плавно се понесе към бездната.

- Дръж сееее! – изквича с все сили Додо, свирепо вкопчил пръсти в страничния борд.

Той стисна с все сила очи, а под клепачите му заиграха разноцветни кръгове. Сграбчила ръката му с все сили, до него Цоци издаде глух писък.

Падането продължи цяла вечност. Додо усещаше остра лекота в слабините си, а може би и нещо мокро. За миг си помисли, че ще е много благодарен на Майката, ако уплашената му спътничка не е усетила какво се случва в гащите му. Но не му остана много време да мисли за това, защото в следващия миг се чу гласът на един от другите двама в лодката. Беше дребничък господин с къс мустак, който сега бе просмукан с вода и сополи:

- Дръжте се, ще се ударим!

Цамбурването се оказа далеч по-меко, отколкото Додо бе очаквал. Вероятно заради въздушното съпротивление и здравината на широкото платнище, или може би поради страничния вятър, лодката успя да падне почти хоризонтално във водата. Задницата й се заби в една вълна и здраво раздруса пътниците, но след малко тя яхна гребена й и се понесе нататък. Едва тогава Додо се престраши да отвори очи и се зае да брои хората около себе си. Всичко изглеждаше наред - доколкото може да се каже след такова приводняване. Бяха всичко на всичко четирима и за щастие Цоци все още бе една от тях. Тя все така продължаваше здраво да стиска ръката му.

Болката дойде едва няколко мига по-късно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 06. Мат I

 с.Мостово, България, 3-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Моля ти се... Муту... - отрони журналистката, вече напълно обезоръжена. В огледалото за задно гледане ясно се виждаше как операторът целенасочено се стреми да гледа навън през прозореца. Може би изучаваше природата ли, що ли?

- Искате да кажете Мутиу. Но няма значение. Та да се върнем към вашия въпрос. - след неловко мълчание изрече Матей. - Цялата работа с името "ню ейдж" идва от нелепото поверие, че историята на човечеството е преминавала през различни ери, или както още ги наричат - "векове", които по някаква необяснима причина са наречени именно на дванайсетте зодиакални съзвездия. Които, нека ви напомня, са просто някакви произволни купчинки звезди, дето дори не са разположени близо една до друга. Например в момента се предполага, че сме във Века на Рибите. А тези хипари на новото време считат, че скоро сме щели да преминем във Века на Водолея. Хич да не ви притеснява, че не става въпрос за истински векове от по сто години, или пък че въпросните ери се броят отзад напред по зодиака. Нали след рибите уж следваше овен? За какъв водолей говорим? Но карай да върви!

- Моля, моля. - успя да се обади Митко. - това се дължи на прецесията на равноденствията. Земната ос на Земята бавно описва окръжност по небесвода. Една пълна окръжност се извършва за около двайсет и шест хилядолетия. И оста преминава последователно през всичките зодиакални съзвездия. Затова са и зодиакални. Оттам идват и названията на въпросните ери. А всяка ера си има свой символ – бикът е бил символ на Века на Телеца. След това овнешкият рог, който например евреите тачат, е бележел Века на Овена. А рибите са символът на християнството и на съвременната ера на Рибите. Но ти естествено знаеш всичко това, нали?

- Естествено. Но както и да е. - отговори Матей. - Истината е, че никои двама ню-ейдж гурута явно не могат да постигнат съгласие помежду си по въпроса кога точно ще настъпи въпросното велико събитие. Преминаването в следващата ера. Но всички те са убедени, че това ще стане по някое време, много, много скоро в почти обозримото бъдеще! По-важното е какво ще последва след това. Според повечето хипари, светът изведнъж щял да се изпълни с "любов и светлина", сякаш някой там горе изведнъж ще пусне голяма лампа и ще ни освети с... и аз не знам с какво! С "просветление" може би? Никой не може да каже със сигурност - само се знае, че ще е нещо много готино. И така цялото човечество внезапно ще се издигне на ново ниво на съзнанието. И ще му се отворят всичките чакри, предполагам. Кой знае!

- Твърде елементарно разсъждаваш, драги. - подсмихна се журналистката на съседната седалка. - Но не може да ти се отрече, че имаш познания по въпроса. Даже повече, отколкото съм очаквала.

- От един полицай, нали? - на свой ред й смигна Матей.

- О, знаеш, че не това имах предвид. - ухили му се тя. - Всъщност, макар че сигурно съществуват толкова ню-ейдж учения колкото хипита има по света, общото между всички тях е, че вярванията им винаги включват "любов и светлина". Всички останали въпроси, свързани с вярата, са оставени някак си на самотек - всеки сам да се оправя както намери за добре. И понеже по тази причина ню-ейджърите са свободни да вярват в каквото си поискат, при тях няма единна система от канони и доктрини. Нито общовалидно свещено писание. Нито единна организирана църква или нещо подобно. Ето на това аз викам готино.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Когато най-сетне стигна до мястото, където бе загърбил колата, той с ужас откри, че от нея не бе останала и следа. Трескаво се разтършува по земята, но не само, че не откри двете бразди, които Наварата бе оставила на идване, но сега по чакъла не се различаваха никакви следи. Дори собствените му стъпки, които бе оставил по-рано с тежките си кубинки, сега бяха изчезнали.

Обзет от паника, Матей извади фенерчето от раницата си и освети камъните покрай речното корито. Да, това със сигурност бе мястото, където бе оставил колата с двамата пътници. Ето го големият боров чвор, преметнат връз потока. Ето я и скалата, на която бе се облегнал, докато подреждаше багажа си, преди да ги изостави. Но сега от тях нямаше и следа. Сякаш никога не са били тук.

Светлините зад бърдото внезапно угаснаха. Буботенето бе престанало. Матей бе останал отново насаме с нощния вятър. Още веднъж потърси с поглед следите от автомобила. Два пъти обиколи от край до край цялата долчинка с фенерчето. Не откри нищо, дори угарката, която операторът Митко бе хвърлил върху камъните.

Нещо изпиука в джоба му. Пресегна се и извади мобилния си телефон. Вече работеше, но батериите му бяха пред свършване.

След като размисли за малко, набра номера на единствения човек, който можеше да му помогне в момента.

Оттатък се чу плътен мъжки глас. Ококорен от нарастващия ужас, младият полицай избълва на един дъх в микрофона:

- Господин кмете? Обажда се Мутиу Адеволе от Областния Разследващ отдел. Ако се сещате, днес имахме уговорена среща, но не успяхме да дойдем навреме. Господин кмете... Имам голям проблем. Искам да докладвам... - Матей се запъна за момент. - Да съобщя за двама безследно изчезнали.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 05. Зари II

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Зари бе наясно, че сред чуждоземните народи съществуваха какви ли не налудничави истории за народа на Ку - и особено за неговите женски две третини. Като по-активната и по-многобройна част от населението край Залива на Десетте реки, жените от народа на Ку по правило се считаха от далечни народи като атлантите за изключително здрави физически и същевременно неземно привлекателни - въпреки необичайния за техните представи тъмен цвят на кожата. Зари не по-ученолюбива от останалите момичета на нейната възраст. С течение на времето бе изучила криво-ляво езика на атлантите. И неведнъж бе разговаряла с чудатите търговци от Посейд. Бяха й намеквали, къде с насмешка, къде с чисто откривателско любопитство, че сред учените културоведи в големите училища на Посейд (които там наричаха университети) същестувал дългогодишен спор за това дали дъщерите на Ку имаха обичая да си лягат често една с друга. Все пак, трябваше да признае Зари, редно бе да се предположи, че след като мъжете в племето са така оскъдни, а такива здравенячки като Дъщерите на Ку няма начин да стоят задълго, без да отговорят на някои естествени свои нужди, те би трябвало да са си изнамерили надежден заместител на мъжете. Неслучайно на тържищата в големите атлантски градове нерядко можеха да се намерят приспособления с такива любопитни имена като "Двуглавата змия на Ку"[20]. Правеше се от застиналата смола на едно стройно дърво, което растеше по земите около свещената планина Ку - при което двете глави на въпросната змия се намираха от двата й края, вместо редом една с друга, както можеше да се очаква от такова митично чудовище. Наистина не можеше да им се отрече, много изобретателни бяха тези Дъщери на Ку!

Зари само се подсмихваше, когато дочуеше тези намеци. Но и гледаше да не разбива на пух и прах странните представи на пришълците, затова предпочиташе нито да отрече, нито да потвърди подобни твърдения. Всичко това искрено я забавляваше - а най-смешно й ставаше, когато видеше изумената физиономия на поредния атлантски моряк или търговец. Уж се имаха за умни и способни люде, а не можеха да вникнат в най-простите неща от живота! Но Зари нямаше никакво намерение тя да бъде тази, която ще разпръсне техните заблуди, насаждани в главите им още от ранно детство. А иначе тя сама най-добре си знаеше дали предпочита повече мъжката или женската ласка. "Зависи от случая" бе единственото, което благоволяваше да отговори на любопитните подпитвания - и така предизвикваше още по-голямо объркване у слушателя.

Но пък ако оставим за момент настрана Двуглавата змия на Ку, за Дъщерите на Ку се носеха и някои къде-къде по-близки до истината твърдения. Като например че легендарната бойна брадва с две остриета, която бе спечелила толкова много битки в хилядолетната история на Кафевите земи, произхождаше именно от Народа на Ку - или поне от неговите предтечи, дошли по тези брегове отвъд Зъбатите плата преди много, много слънца. Но разбира се, както и за другото твърдение, за това също нямаше преки доказателства, а само легенди, предавани от уста на уста. Единственото, за което можеха да бъдат сигурни чуждоземните посетители бе, че Народът на Ку можеше да бъде изключително изобретателен в използването на всякакви подръчни средства като оръжие. И по всяка вероятност Двуглавата змия също не правеше изключение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Зари се замисли. Това откровено си звучеше като робство. Но какво можеше да направи? Народът й бе изигран от коварните атланти. Бяха се съюзили тайно с народа от Зъбатите плата и сега щяха да си разделят плячката. С един удар бяха отстранили два силни и безкрайно неудобни противника - храбрия и непокорен Народ на Ку и малките, многобройни хора от блатата. Наистина добре изиграно от проклетите бледолики! За пореден път старата приказка се потвърждаваше - довери се на атлантите, та да ти хакнат ножа, докато пиеш вода. И сега тя и нейните хора го бяха изпитали на свой гръб. Древният народ на Ку се бе превърнал в поредната жертва на тази зараза, която бе плъзнала по света и която някои наричаха "колониализъм".

Според разказите на неколцината атлантски моряци, с които бе си разменяла истории на по чаша кокосов сироп, с тази дума в далечния Посейд наричаха изкуството да учиш изостаналите диваци как да вършат нещата по правилния начин. Той бе най-удобното средство да си осигуриш евтин внос на дървесина, метални руди, скъпи кожи и други ценни стоки - в замяна на няколко лъскави дрънкулки, едно-две бурета със запалителна смес или не особено качествена пиячка, както и безкрайно разнообразие от смъртоносни бацили, вируси и зарази, срещу които малцина други народи имат защита.

Може да се каже, че сам по себе си колониализмът също се явяваше един вид заразна болест. И можеше да се разпространява в пъти по-бързо и от чумата. Той се случваше винаги и навсякъде, където един народ реши да наложи разбиранията си за това кое е правилно над другия - почти винаги посредством военно превъзходство. Донякъде този метод можеше да се сравни с начина на действие на друг един основен принцип на международните и междучовешки взаимоотношения, какъвто бе законът на Големите кинти. Този с по-гръмките оръжия и по-високите укрепления накрая получавше правото да нарежда на онзи с дървените копия и стрели как да живее и какво да прави - също както този с по-тежката кесия в крайна сметка налагаше волята си над онзи с прокъсаните джобове, в които не е останало и петаче.

По-специално, това пълно превъзходство се изразяваше чрез набор от действия, станали така характерни за колонизаторите през всичките тези векове. Например това да изглеждат по-високи, по-охранени и по-красиви от местните туземци. Това бе основно и желязно правило за колонизатора и то включваше такива наглед обикновени неща като поддържането на изрядна прическа и добре подрязани, чисти нокти - и така ден след ден. Подобен божествен външен вид можеше и да налага дълго седене пред огледалото сутрин, но той бе от съществено значение за поддържане впечатлението за превъзходство. Да не говорим за къпането поне веднъж седмично. Изумително е какво можеш да постигнеш с парче сапун и достатъчно дълга четка, която да стига и до най-недостъпните места.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---