Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- В много от тези случаи за страничния наблюдател извършването на молитва изглежда като второто или поне третото най-досадно нещо на света. – продължаваше Додо, а по челото на слушателя му вече бяха избили ситни капчици пот – най-вероятно не по някаква друга причина, а заради палещото пладнешко слънце. – То се подрежда веднага след това да наблюдаваш как никне тревата и след състезанията с ято бухали по взиране без да мигаш. – Додо посочи към покритите в бяло мъже, които вече привършваха обедния си ритуал. - Някои от по-крайно настроените членове на различни религиозни секти вярват, че ако съпроводиш молитвата си с тихо напяване на монотонни звуци и изречения под носа си (или ако си достатъчно нахален безспирно да надуваш главата на околните с несвързаното си бърборене) – и всичко това, докато се кланяш равномерно като изкуфял папагал - то това значително ще подобри качеството на живота ти в дългосрочен план. Разбира се, тази теория все още предстои да се потвърди в реалния свят, но така или иначе опитите продължават.
- За какво говориш… - Додо чу гласа на Цоци зад себе си, но побърза да й смигне и да направи съзаклятнически знак да си трае.
- Но трябва да отбележим, - заключи той, - че въпреки дълбоката убеденост на вярващите, пазарлъците с божествените сили, проведени под формата на молитвен монолог, всъщност са напълно неизпълними. Това произхожда от един от основните принципи на договорното право: без да има двустранно съгласие на страните по споразумението, едно голо упование, че другата страна ще изпълни своята част от сделката, само при положение, че е чула твоето предложение, в никакъв случай не прави договора изпълним. Понеже богът, или висшата сила, или на каквото там си си избрал да се кланяш, вероятно даже не подозира за твоето съществуване и следователно въобще не се нуждае от услугите ти, всъщност ти няма какво толкова ценно да Му предложиш. А след като едната страна по договора с нищо не може да бъде полезна на другата, това веднагически го прави невалиден. Така че, добре е човек да се замисли дали си струва да си губи времето в тези безполезни ежедневни молитви, или е по-добре да си намери някакво по-интересно занимание. Например да иде за риба. Или защо не да направи още едно бебе на жена си. Ако още му се удава.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Цялата работа не му костваше кой знае колко напъване. Не бе се усамотявал от има-няма три дена и сега облекчението му бе неописуемо. Изглежда рязката смяна на климата не му действаше особено здравословно на стомаха. "Още малко и съвсем щях да се запека", ухили се на себе си.
И в следващия миг чу дрънченето и гласовете. Това определено бе звук на метал. А макар и да долиташе отдалеч, говорът на непознатите много наподобяваше онзи, който бе чул назад в Гаф. Бе също така гърлен и хриптящ, но и някак по-различен.
Крайно предпазливо, Додо подаде глава иззад храста, докато с едната ръка припряно вдигаше панталона си. Дрънченето се чуваше все по-отчетливо, а гласовете вече звучаха заповедно, заплашително. Когато надзърна обратно към бивака, той с ужас осъзна какво се случваше.
Разбойниците бяха поне дузина. Неколцина яздеха тъмни коне - навярно черни или кафеви. Бяха покрити целите в оръжие - широки патрондаши опасваха раменете им, неколцина стискаха в ръце прави пушки, а повечето носеха вити саби на кръста. Разговаряха шумно и насечено помежду си, а някой измежду тях раздаваше резки команди. Додо се сниши по-надолу, а сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. "Ами сега? Какво да правя?"
И тогава на мъждукащата светлина на огъня, той забеляза познатия силует. Слабичкото момиче с дългата права коса бе изправено начело на колоната от пленници, която разбойниците бе сформирала в долната част на лагера. Всички объркани пътници бяха навързани за едно единствено въже и вече крачеха, препъвайки се, нататък по пътеката, под постоянното джавкане на своите похитители.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Додо доста ясно помнеше за един красноречив пример за самодостатъчната сила на вярата - той бе едно писмо, станало широкоизвестно, след като било открито в една пещера някъде в планинските райони на Посейд. Било издълбано на старинен йероглифен атлатл[6] върху каменна плочка от неизвестен безименен жрец, живял някога през ранните хилядолетия, когато Синовете на слънцето още са били просто никому неизвестна групичка пещерняци, които имали странния навик редовно да се напушват със смес от горски билки и после да получават среднощни видения. Въпросният жрец, който бил ревностен поклонник на огненото кълбо в небето, изпратил следното заплашително откровение (а според някои това било просто картичка с пожелания за успешна нова година) на Вожда на едно от съседните племена:
"Трябва да ти се признае, че наистина имаш кураж, друже. Честно казано, нищо не би ме зарадвало повече от това да взема един остър каменен нож, да изкормя вътрешностите на теб и семейството ти и да крещя от радост, докато танцувам около кладата с обгорените кости на децата ти, докато гледам как кръвчицата ти бавно изтича. Виждам, че смяташ да продължаваш с опитите си да разпалваш свещена война срещу Огнения бог и неговия Избран народ и това може само да ме забавлява. Надявам се, че един ден аз и моите другари ще имаме възможността да се насладим на гореописаните действия, докато остатъците от жалкото ти племе гледат, оковани по дърветата наоколо! Само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст, а да се молим за клетите души на такива нещастници като тебе. Затова знай, че мисълта за неизбежното наказание, което Огненият бог ти готви след свършека на дните ти, е хиляда хиляди пъти по-страшно от всичката болка, която аз бих могъл да ти причиня с тези две ръце и един остър нож. А най-хубавото му е, че ти ще се пържиш в огнения ад за вечни времена заради греховете си, за които все още си оставаш в пълно неведение. Бъди сигурен, че божият гняв не знае милост. И аз ще се моля да прозреш истината за жалката си участ още дълго преди ножът да се е опрял в плътта ти. Желая честито и изпълнено с болка и страдания Ново слънце[19] на теб и на всичките ти близки!!!"
Някои вероятно биха възнегодували, че един привидно толкова всеотдайно набожен човек не би трябвало да желае да отваря нечий гръден кош с каменен нож, за да види с какъв цвят са вътрешностите му, а после да има безочието да твърди, че неговият бог, който винаги се бил застъпвал за най-чистите морални добродетели, в същото време щял да въздаде наказания, които са хиляда хиляди пъти по-страшни и от най-лошото, което един човек би могъл да причини на друг. Та нима такъв бог може да служи за пример за морално поведение? За щастие, след като изтрезнял, разяреният жрец изглежда все пак имал благоразумието да изчегърта и един кратък послеслов на гърба на каменната плочка. В него той обяснявал, че изречението "само че моят бог ни учи никога да не търсим мъст" е било именно онази част от предългото му послание, която би следвало да утвърждава дълбоко моралните убеждения на автора. Що се отнася до останалото - него го е написал, докато е бил напушен с горски треволяци.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment