УМНИКА - 18. Зари V

Зеления нос, Кафевите земи, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Като цяло, туй пиратите не сме лоши хора. - сякаш се опитваше да се оправдае капитанката. - 'Сички по някое време сме били обикновени хора с обикновен живот. Аз например нявгаж си имах кръчма в Ог, недалече от великия Олмо с бронзовите кубета. По-скоро кръчмичка беше. Или кръчме. Ама се оказа, че не'й лесно да се опра'яш току-така с онез' мръсни управници. - тя гневно изруга под носа си. - Само ти се навират в личните работи. И все ти искат да си плащаш за туй, после за онуй... И не те оста'ят на мира! Накрая се случи тъй, че останах без пукната пара. И ща не ща, се принудих да се върна към пиратството. По-доходоносно е, без съмнение. Стига да ти стиска да резнеш няколко тикви.

- Върнала си се към пиратството? - отбеляза Зари. - Нима по-рано, преди да станеш честна ханджийка, също си се занимавала с този, хъм, почтен занаят?

- О, туй вече е една дълга и предълга история. - изкикоти се Ерил. - Някой ден ш' ти я разкажа цялата. И не че бех кой зна’й колко честна като ханджийка. Както и да е. Мисълта ми е, кое ‘й най-важното нещо, за да станеш истински пират? Пиячката, на първо място!

Тя се зае да налива на гостенката си от разреденото вино с треперлива ръка и къде разля половината, къде уцели гърлото на бокала. Сетне се пробва да налее и на себе си. Цялото усилие й отне около две минути.

- Бира, бренди или вино... к'вото успееш да намериш по тез' размирни морета, все ‘й добре! - най-сетне изрече тя и изхълца. С което затвърди съмнението на Зари, че бе пияна. - Е, предимно разредено вино кат' туй тука, ама к'во да с' прави. В днешно време даже най-великите пиратски капитани трудно с' добират до нещо по-така.

Възрастната жена подаде чашата на своята събеседница и продължи:

- Така че пий! Льокай до насита! Колкот' повече с' наливаш, толкоз по на пират ш' го докараш, ш'знайш! Даже накрая може да с' научиш да викаш с дрезгав глас, "Що пак свърши виното, а!?" Ха-ха-ха-ъъгх.

Тя избухна в глуха кашлица, сякаш се бе задавила от твърде бързата глътка. Зари се надвеси над нея и услужливо я потупа по гърба.

Хилея, Аталия, 9-та луна от 2494-то слънце от века на Лъва (12 487 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Нека не си кривим душата, друже. - изрече с искрено убеждение повелителят на клошарите. - Пълната жена може и да е огромна, но пак си е жена. Няма нещо, дето едно обикновено момиче да може да направи и което едно пълно момиче да не може да повтори. Е, с изключение може би на това да си докосне пръстите на краката, да носи късо бюстие, да язди кон... Или пък... - той се позамисли за момент. - О, я забрави това последното. Всъщност не е много добра идея такова женище да язди каквото и да било. Особено някой мъж. Освен ако той не е от по-приключенски настроените. От опит ти казвам, видът на всичките тези тресящи се телеса, дето заплашват да те задушат под себе си, може да ти остави траен отпечатък в съзнанието. Сериозно ти говоря, среднощните кошмари ще те преследват с години!

Зари за миг съжали бедния моряк от първия ред, чиито колене в момента сигурно крещяха за милост с пълна сила. За щастие, Нези тъкмо бе приключила своя изкусителен танц и, се канеше да премине към следващата маса. А омайната песен все така се лееше от сочните й устни.

- Но ти вече си в плен на неотразимия й чар, защото тези пълничките нали все са едни добри души? - Хохо кимна на пълното момиче и й щракна с пръсти, за да се приближи. - Виж я само тази каква усмивка има. Ти вече безнадеждно си заграден в ъгъла. Затиснат си и няма мърдане. Което е добре, защото така нещата стават много прости - вече нямаш накъде да бягаш, така че какво толкова има да му мислиш? Е, твоите приятелчета може и да ти се смеят зад гърба, но пък нали няма да осъмнеш сам, забил нос в някоя локва зад кофите с боклук? - той поглади рошавата си червена брада и сниши глас, сякаш щеше да им довери някаква голяма тайна. - А пък, освен ако наистина не си падаш по тази част, най-добре е после да не споменаваш, че... ами... възможно е... нали се сещаш... винаги има някакъв риск... на сутринта да си се влюбил, така да се каже. И тогава - о, ужас! Ти наистина си един извратеняк! Най-добре ще е да се хвърлиш от моста, вместо да продължаваш да живееш под него!

 Киканеган, Ейр, 2-ра луна от 2495-то слънце от века на Лъва (12 486 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Ако питаш повечето хора от нашия бранш 'къв е смисълът в т'ва да си пират, - избърбори някак по-бодро старицата, - Те ш' ти отвърнат, че са в занаята или зарад' кучките, или зарад' плячката, или зарад' пиячката. Колко мъжествено от тяхна страна, нали? - тя пое отново бокала и отпи няколко дълги глътки. - Всъщност ш' ти кажа, че цялата работа е зарад' славата. Ако бях си останала в оназ скапана кръчма някъде там в Ог, дос'я да съм народила цяла челяд и да съм наобиколена от дузина обични внучета. Те по цял ден щяха да ми надуват главата със сладникавите си детски песнички, да ми с' катерят по врата, да ми мачкат цветята в градината и да ми пикаят в чехлите. И 'сичко туй щеше да е много прекрасно - до деня, в койт' Майката реши да ме прибере при себе си.

Тя блажено се ухили срещу Зари, която без да се усети отвърна на усмивката й. Дори пред лицето на смъртта, Страховитата Ерил запазваше високия си дух. Ето затова младата жена я обичаше толкова много. Та нали тя й напомняше по безброй начини за Майката на Народа, загинала така трагично от ръцете на омразните атланти. "Нирамел Баварим ва-Лириниана, някой ден ще те открия и ще ти извия врата като на пиле", неведнъж си бе шептяла Червената водна биволица, дорде накрая неспокойният сън не я отвлечеше в прегръдката си.

- Е, с'я Майката май е на път точно туй да стори с мен.  - отбеляза старицата като че на себе си. - И мож' да си сигурна, че няма да видиш ник'ви хлапета да щъкат около студеното ми тяло, след кат' издъхна. Само песента на чайките ш' огласи палубата на "Мидата", докат' спускате старата Ерил в дървен сандък върху морските вълни. И акулите, барабар с ваш'те приятели делфините и останалите рибоци ш' ми правят компания, когат' потъна на дъното, вместо гадните бели червеи.

Пламъците отново лумнаха в очите на старицата, докато тя говореше в унес:

- Но мой'то име ш' остане след мен! Моряците ш' пеят старите си песни за добрата стара Ерил, дет' нявгаж била страшилището на моретата. И майките ш' шептят на децата си, когат' навън с' стъмни: "Лягай, мама, че да н' дойде Страховитата да те завлече на дъното на морето!" Ей туй, драга моя, е истинската награда за пиратския живот. Не сандъците с жълтици и не торбите с перли! - тя за кратко се замисли над последното. - Е, и жълтиците помагат, да ти кажа. Ей там, пресегни се, драга, и ми подай онзи свитък.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---