УМНИКА - 17. Доко VI

Халдера, Атлас, Посейд, 3-та луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).
 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

- Ето например погледни този панаир на верите. - тя махна с ръка към високите шатри наоколо. - Тук всяка религия, която в момента има поне неколцина последователи по света, си има свой представител. Малки религии и големи религии. Култове или цели църкви. Проповедници и свещеници, жреци или просто шамани. Попитай когото си избереш от тях и скоро ще разбереш, че цензурата поначало е рожба на религията. И защо ли? Ами защото всяка уважаваща себе си религия учи своите последователи, че всичко онова, за което нямат обяснение, е такова, каквото е, по заповед на някакъв разумен и всемогъщ господар, който си седи някъде там горе на небето. И за него няма нищо по-забавно от това да решава вместо хората кое е нравствено допустимо и най-полезно за тях, какво трябва и не трябва да знаят, какво трябва или не трябва да мислят. И на който му скимне да поставя под въпрос всичките тези разпореждания, го обявяват за изменник на вярата и скоро остава сам-самичък. Или направо го прокълват да гори във вечния Ад, както твърдят някои по-изкукуригали фанатици като Синовете на слънцето например. И тогава този дързък единак се озовава притиснат в ъгъла, останал сам срещу стената от мълчание. - тя го погледна сериозно в очите, а от игривите пламъчета сега не бе останала и следа. - А кой ли иска да живее такъв живот? Никой, който е с всичкия си, разбира се. Затова хората са послушни. И вярват в каквото са били приучени да вярват, още преди да са проходили.

- Но това е ужасно!  - успя да продума Додо.

- Не знам дали е ужасно, господин дипломат. - за пореден път го сръга тя. - За тях, управниците, важното е, че действа безотказно. И така мирът и спокойствието царуват сред хората, поне докато на онези горе не им доскучае и не решат да им наредят да се строят в редичка и да грабнат пушките в името еди-каква си благородна кауза. В смисъл, че я е измислил някой благородник. Но всъщност като се замислиш, хубавото му е, че през повечето време из повечето краища на света не се случва почти нищо интересно, да не говорим пък за нещо, свързано с насилие. – Цоци му намигна лукаво. – Да, хората умеят да ценят мира. И управниците с готовност им го дават. Стига да не задават твърде много въпроси. И да не търсят сами онова знание, което не е за тях, защото не са узрели за него. Който дръзне да го направи, рискува да остане самичък срещу всички. Ето, в това се крие силата на цензурата!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Така. Забравете за всякакви проблеми, съмнения, несигурност. Да, точно така. - продължаваше да реди добре отработената си реч заклинателят. - Също както на онова тържество с многото ядене и пиене, дето наскоро го посетихте. Или може би скоро ще посетите едно такова тържество, Кашмарунд все още не го вижда много ясно това. - той бързо избърса с палец една упорита вадичка от страната си. - На Кашмарунд понякога минало и бъдеще му се сливат ведно. Просто ги вижда, все едно са му пред очите. И понякога не знае кое точно гледа. А може пък и да гледа нещо, което се случва точно в този момент, но в една друга действителност. Която може би щеше да се случи тук и сега, ако уважаемият господин бе постъпил другояче.

- Как другояче? - изстреля устата на Додо, преди да успее да стисне езика зад зъбите си.

Неколцина лица за миг се обърнаха с любопитство към него, но скоро отново се втренчиха в резена шунка, който минаваше за лице на хипнотизатора.

- Не е ясно. - каза той. - някъде назад в миналото господинът може да е имал някакъв избор. Можел е да постъпи по няколко възможни начина. И като е избрал единия, той е създал една своя реалност и е зачеркнал всички останали реалности, които също са можели да му се случат. - всичко това вече звучеше твърде познато на Додо и този път той дори не си направи труда да сподави последвалото изсумтяване. Гологлавият мъж с дебелите очила обаче продължи с равния си глас: - Но това не означава, че тези действителности не съществуват. Напротив, съществуват си и са си съвсем истински. Просто не се случват тук, а някъде много, много далеч, на другия край на мирозданието.

- Да не искате да кажете, че безброй такива като мен в момента съществуват някъде, докато аз съм си тук? - преди да се усети, се обади Додо, внезапно изпитал непреодолимото желание да стигне до дъното на цялата тази история. Тя напоследък се повтаряше твърде често и от прекалено много странни хора, за да няма поне частица истина в нея.

- Разбира се! - потвърди Кашмарунд. - Така излиза. Може би. Вероятно.

 

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Все така облегнат на парапета зад себе си, зловещият Валиладур ва-Ролатар извади малко огниво и се приготви да го запали. Пред него няколко страници сред книжната купчина се разлистиха на вятъра.

- Забравете за всичките онези измислени идоли, които цял живот са ви набивали в главите! Още от малки са ви водили в местния храм във вашия град или село, да се поклоните пред измислените каменни статуи на отдавна споминалите се Предци, или да запалите някоя лампа пред олтара на Огнения бог, или пък да забучите по една клечка в земята и да се надявате, че от нея ще поникне нещо, сякаш така ще умилостивите Майката и ще я накарате да ви пощади при следващото природно бедствие. - татуираното му лице се намръщи. - Но истината е, че нещата не стават така. Вече сигурно сте го осъзнали. Нищо на този свят не се случва по някаква причина, а още по-малко пък зависи от вашите действия. Всичко става напълно случайно! Включително и вашето раждане. Вие сте просто една пренебрежима цифра в едно безкрайно дълго уравнение, попаднала в него благодарение на щастлива случайност. То може да съществува и с вас, и без вас. Винаги го е имало и ще остане тук далеч, след като изчезнете. На Вселената не й пука дали вие сте тук и сега, или някъде другаде и по някое друго време, или въобще никога няма да се появите никъде. Не й пука!

- Тогава какво да правим с живота си? Въобще какъв е смисълът да се живее? - обади се някой.

Додо рязко се извърна, различил познатия глас сред тълпата. Да, това отново бе онзи, нахалният младеж със сламенорусия перчем, който се бе оказал такъв досаден трън в петата на заклинателя Кашмарунд. "Тъкмо се чудех къде ли потъна този", помисли си бегианецът.

- А, виж. Това е един много добър въпрос. - ухили се проповеднукът. - Как Ви беше името, драги?

- Дион Пиронел ва-Линомалия на Вашите услуги.

- Добре, Дион. В това е голямата мистерия. Всеки трябва сам да потърси смисъла за себе си. - зяви Валиладур. - Защото за всеки той е различен. За теб може да се окаже да помагаш на слабите. - посочи нейде из множеството лица. - За теб пък - да дариш потомство на мъжа си. Да отгледаш деца и да им предадеш своята мъдрост. Или просто да се радваш на всеки миг, който случайността ти е отредила на този свят. - той пак разпери ръце. - Във всеки случай смисълът не е да следваш правилата на някакви други хора, които те са си изсмукали между пръстите и са ги записали в някаква дебела книга преди хилядолетия, само защото така им е било угодно и защото са искали да нагласят играта в своя полза.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---