с.Мостово, България, 4-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Каквото щете вярвайте, драги. Няма да ви преча. Аз съм виждал данните в нашия Отдел и си оставам на моето си мнение. - той шумно отпи дълбока глътка от водната чаша. - Но има го и тоя момент. Имаше преди време един учен, който много се изложи, след като се опита да измисли някаква формула за изчисляване на вероятността да съществуват извънземни цивилизации. Или май за установяване на техния брой беше. Или май се отнасяше за броя извънземни посещения в древността, които са имали в резултат основаването на първите човешки цивилизации. В нашата литература изобилства с такива теории. - той се озърна в очакване да срещне разбиращи погледи. - Нали се сещате, разни мистериозни монолити, дето е нямало никакъв начин нормални човеци да са ги домъкнали от хиляди километри разстояние и да са ги нахлупили един върху друг. Защото когато нямаш друго обяснение, на помощ винаги идват извънземните. Или нещо такова. Както и да е.
Той се шляпна по дебелия корем и с отработено мълниеносно движение метна една кисела краставичка в устата си. След това продължи с мляскане:
- Ако не ме лъже паметта, имаше няколко критерия, които този човек беше изразил под формата на коефициенти и които трябваше да се умножат един с друг, за да се получи някаква вероятна бройка на извънземните цивилизации из галактиката. Единият май беше колко на брой страховити мистериозни монолити са били открити в земите на дадена землянска цивилизация от древността. Другият беше каква част от тези монолити се ползват от хипитата и ню-ейдж маниаците в днешни дни, за да получат небесно просветление. И да си отворят чакрите. И третото око, евентуално. Абе въобще, щуротии!
Матей се засмя заедно с останалите. Ето, че сега вече този странен руснак говореше на неговия език!
- Може би е така. - отвърна американката и се усмихна на възрастния си колега. - Всеки от нас е чувал за тези коефициенти. И знае, че другият важен фактор е броят на древните цивилизации, които реално са имали възможността и технологиите да издигат подобни странни и най-вероятно напълно непотребни от практическа гледна точка постройки. Но трябва да се вземе предвид и дялът на онези сред древните, които не са били твърде потайни и срамежливи, за да се покажат пред света по такъв грандиозен начин.
- Онези в Египет и Мексико определено не са били от най-срамежливите! Ха-ха! - отбеляза Деянов.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
Но това, което наистина бе накарало дъха му да спре, бе сцената, разкрила се долу върху пода на дълбоката зала, на не повече от десетина метра под мястото, откъдето сега надзърташе. Три човешки фигурки бяха застанали една срещу друга, стъпили неподвижно на широко разтворените си крака. Матей разтърка очи, за да се увери, че не сънува. И тримата бяха мъже, обути в гладки панталони с прав ръб и тъмни, може би черни сака без никакви отличителни знаци. На главите им се мъдреха най-нелепите кръгли бомбета, които някой би очаквал да види на подобно място.
„Не ми изглеждат твърде извънземни“, мина му през ума. Той понечи да каже нещо на г-ца Къркланд, но внезапното раздвижване долу отново прикова вниманието му. Единият от тримата вдигна ръка така рязко, че на вцепенения наблюдател горе му се стори, че между първоначалното и крайното й положение липсваше всякакъв промеждутък. Сякаш в единия миг дланта на непознатия бе стояла плътно прилепена до хълбока, а в следващия се бе озовала вдигната над главата му. Чу се едва доловимо свистене.
Последвалите няколко движения не можеха да подлежат на никакво обяснение. Матей бе готов да се закълне, че никой закон на физиката не би позволил на човешко същество да се движи по този начин. Трите фигурки се стрелнаха няколко пъти от единия край на тясната площадка на залата към другия. Но и това сякаш не бе най-подходящото описание на действията им. Те сякаш преодоляваха разстоянието, без да се движат - в един момент всеки от тях стоеше застинал на едно място, а в следващия вече и тримата бяха на друго. Мъжете размятаха ръце и крака във всички посоки, като че изпълняваха странен източен боен танц. При всяка размяна на позициите ушите му долавяха съвсем отчетливо избръмчаване, сякаш картечен откос запращаше сноп куршуми покрай него.
Матей се опита да извика нещо, но гласът му бе потънал дълбоко в гърдите му и оттам успя да се отрони само приглушено хриптене. Когато отново погледна през отвора навътре в пещерата, двама от странните мъже с бомбетата се бяха строили лице в лице срещу третия. Ръцете им бяха застинали в нападателна поза, готови всеки миг да се стрелнат напред със скоростта на светлината. "Те са двама срещу един. И тази схватка изглежда продължава вече доста дълго", мина му през ума, докато извръщаше глава настрана, за да види докъде бе стигнала Кели с катеренето. Искаше му се да й кресне да спре. Та тя щеше да се опита да влезе вътре! А идеята не бе никак добра.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment