Накратко: Глава 10. Доко IV

Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

10.1. Керванът е спрял сред дюните и наблюдава танца на два пясъчни вихъра, които пясъчните хора почитат като духовете на пустинята. Отклонение: за пясъчните бури.

10.2. Вече 5 дни керванът пътува по пустинните крайбрежни земи на Гаф и наближават Амаз с надеждата да стигнат Орун, голямо пристанище, където ще потърсят помощ от атлантските кораби. Пясъчните хора са много услужливи, благодарение на Цоци. Местните много я уважават. На езика на пясъчните хора, "дзоки" означава "мишка", а "дзоко" е "мишок". Оттам и прякорите им.

10.3. По пладне спират за редовната молитва. Повечето от кервана са минали към вярата в Слънцето. Цоци вярва в Майката и носи амулет, но стои почтително настрана и наблюдава молитвата и обяснява на Додо за сблъсъка между двете религии.

10.4. Един нахакан господин се е лепнал за тях и постоянно им досажда. Той е скептичен за молитвата. Отклонение: за молитвата.

10.5. С наближаването на скалистите хребети навлизат в земите на Амаз и пясъчните хора заявяват, че не могат да продължат по-нататък. Дават им храна и оръжие и ги предупреждават за наскорошни граждански вълнения по тези земи.

10.6. С приближаването на град Орун, ситуацията по пътищата се променя. Върволици от хора напускат града - разказват за върлуващи шайки и вълнения по улиците. Лошата реколта от миналото лято е предизвикала недостиг на зърно и е настъпила криза. Проблемът се подсилва от религиозни сблъсъци между привърженици на Култа към Слънцето, дошъл от Кем, и традиционните анимистични шамани на Майката земя.

10.7. През нощта, преди да стигнат пристанищния град, докато Додо е в храстите по голяма нужда, лагерът им е нападнат от пясъчни пирати и една част са отвлечени, а останалите се пръскат из пустинята. Додо се укрива и вижда как отвличат Цоци и решава да я последва. След като известно време ги следва, той се уморява и изостава. Някой го издебва и нещо го ужилва отзад по ръката. Той изгубва съзнание.

10.8. Додо се събужда в лагера на пясъчните пирати, с амнезия за последния ден и половина и с някакви белези по силно сърбящата го ръка. Докарват го при вожда им Осет Пясъчния сокол, който се оказва образован и умен мъж. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кемет, но прекратил обучението си заради лошо поведение и задаване на неудобни въпроси.

10.9. Обсъждат проблемите с религиозните сблъсъци, философията на Слънчевите и др. Бандата на Осет е на страната на Синовете на слънцето. Те са завзели контрола над храните и водата и диктуват положението.

10.10. Отклонение: за морала. Отклонение: за добродетелите.

10.11. Главатарят се оплаква за битовизми - той е мъж под чехъла на три от жените си плюс тъщата, които са се обединили и го мачкат, докато той самият мачка пустинните племена в Амаз.

10.12. Като става въпрос за Цоци, той предупреждава Додо да внимава - да не й се доверява прекалено, защото е жена и защото е атлант, а те са продажни, коварни и покварени. Говори за ролята на жената, която трябва да е подчинена.

10.13. Отклонение: за Майката природа.

10.14. Накрая, след като разбира за мисията им, все пак решава да ги пусне нататъка, за да се убеди Додо колко прокажено е атлантското общество. Има и едно условие. Тайно му дава странен плосък кристал, който му поръчва да предаде на определен адрес, когато достигне в Изумрудения град. Ако не го направи, агентите на Сокола ще се докопат до него. Додо приема и остатъкът от кервана потегля към Гуна.

Откъси: 10. Доко IV (част 1) (част 2) (част 3)
СЪДЪРЖАНИЕ© Спасимир Радев

Накратко: Глава 09. Зари III

Бибун, Ог, 9-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

09.1. Вече 4 месеца, откак Зари е била откарана като робиня в Ог и продадена на търг на Гилдон, съдържател на страноприемница и бордей в град Бибун. Ог е единствената част от атлантската федерация, където проституцията е призната за законна, съгласно пазарлъка между Посейд и местната аристокрация, която е запазила тази традиция срещу доброволното си участие във Федерацията.

09.2. Зари е една от най-предпочитаните еротични танцьорки заради необичайно мъжественото си телосложение и кожените си дрехи и е спечелила много почитатели сред господата с по-особени разбирания за любовта. Двуглавата змия на Ку (вид каучуково дилдо с два накрайника) сега е основното й оръжие. А също камшикът и изкуственият прикачен член, който влудява господата.

09.3. Отклонение: За проституцията.

09.4. Този ранен следобед Зари тъкмо е привършила пламенен садо-мазо сеанс с един господин, който още стене от удоволствие, изнемощял и коленичил пред нея на четири крака със зачервен гол задник. Тя се изкъпва, облича оскъдното си кожено облекло и се готви да слезе долу в кръчмата.

09.5. Когато слиза долу, заварва сградата завардена, от слугите няма и следа, а господарят й Гилдон в компанията на няколко неприятни здравеняци, които се разправят с него за някакви дължими пари. Заплашват да му отрежат някой пръст или крайник.

09.6. Когато виждат Зари, биячите са впечатлени от телосложението й и се опитват да отвлекат Зари като залог за дълга на Гилдон, но тя оказва яростна съпротива - убива двама, а другите се разбягват. В схватката обаче Гилдон е ранен със стрела на арбалет.

09.7. Слугите пренасят Гилдон горе в покоите му и викат лекар. Гилдон пита Зари как да й се отблагодари, задето го е спасила. Тя иска в замяна само да получи правото да се придвижва свободно из града. Той е съгласен, а и не само това - обещава да я направи свой телохранител, защото ще има нужда от бойните й умения.

09.8. Лекарят пристига и преглежда Гилдон и заръчва да се донесат някои лекарства. Гилдон възлага на Зари да отиде до аптеката на свой доверен братовчед и да му ги донесе - първата й задача из града.

09.9. На път към аптеката, Зари се натъква на познато момиче, изглежда също робиня. В нея разпознава Незеири, една от оцелелите Дъщери на Ку.

09.10. Незеири й споделя, че сега е лична прислужница на Управителя на града, богатият Кидиман и животът й не е никак лош. Разкрива й, че из града има пръснати още 5 момичета от някога славните Дъщери на Ку - повечето са робини и слугуват в домовете на видни господа.

09.11. Зари я увещава да избягат от Ог и да се върнат на острова, където е заточен остатъкът от народа им. Но Нези изглежда е приела робската си участ - тя много харесва Кидиман и даже често споделя ложето му. Тя твърди, че той я обича и иска дете от нея. Но Зари й разкрива, че Кидиман е редовен гост на бордея на Гилдон и просто си търси жени, а тя е за него само една вещ. Ако не вярва, да го проследи довечера до кръчмата и ще го види. Даже ще й остави задната врата на кухнята отключена и ще предупреди готвачите, за да влезе тайно и да го види. Нези отказва да й повярва и се разделят, а Зари разочарована продължава към аптеката.

09.12. Вечерта, вече донякъде възстановеният Гилдон устройва поредния пир за гости с еротична програма в кръчмата си. Присъстват някои от големците на града, а също и познатите мутри. Управителят Кидиман се появява и сяда до Гилдон, а той го черпи.

09.13. Зари прави обичайния си танц на пилона, но не откъсва очи от господаря си. Мутрите я следят с погледи. Гилдон и Кидиман си говорят и кимат към нея и са видимо впечатлени от гърдите й, които прозират отстрани.

09.14. Отклонение: За страничния вид към гърдите.

09.15. След танца Гилдон я извиква при масата им и я предлага за вечерта на госта си безплатно като жест на добра воля (и с надеждата на благосклонна дума за него и разрешение на проблема с мутрите). Зари разбира намека и флиртува с Кидиман. Забелязва един голям ключ на врата му.

09.16. Зари забелязва Нези, която гледа иззад вратата на кухнята с невярващи очи. За малко отива до кухнята и двете разговарят за двуличния Кидиман. Нези е разочарована и решена да му отмъсти за лицемерието. Зари я пита какъв е този ключ на врата му. Това е ключът към яхтата му - неговата гордост. Най-бързият плавателен съд в Ог. С нея той тайно прекарва опиати през митницата и ги пласира на пазара в Бибун. Така е станал толкова богат и е добил такава власт, а накрая си е купил и изборите за Управител.

09.17. Зари има план. Казва на Нези да побърза да намери останалите 5 Дъщери на Ку из града и да ги доведе край пристанището в полунощ. Връща се при масата и флиртува още повече с Кидиман, а накрая двамата се качват заедно в стаята й, докато Гилдон потрива доволно ръце.

09.18. Зари и Кидиман се приготвят за секс. Тя го омайва със стриптийз и еротичен масаж. Когато нещата се разгорещяват и той завира лице между краката й, тя стиска мощните си бедра и го удушва. А после изтръгва ключа от врата му. После се прехвърля през прозореца, а отвън зад ъгъла я чака Нези с останалите 5 момичета, въоръжени кой с каквото е намерил. Те изчезват в нощта.

Откъси: Зари III (част 1) (част 2) (част 3)
СЪДЪРЖАНИЕ© Спасимир Радев

Накратко: Глава 08. Дион II

Линомал, Гадейрос, Посейд, 6-та луна от 2490-то слънце от века на Лъва (12 591 г.пр.н.е.).

08.1. Хубав юнски ден, по пладне е валяло свеж дъжд и на небето виси дъга. 12-годишният Дион вече работи като помощник при баща си, съдията. Грижи се за чистотата в кабинета му и реда сред документите.

08.2. Пирион е получил поръчка от местен дребен благородник, да му намери старинно изглеждащ скъп щит с красива страховита емблема от скъпоценности. Дион се е захванал със задачата да му изработи такъв щит и днес е шестият ден, през който работи - вече добавя довършителните детайли.

08.3. Дион е развил блестящ ум - може да чете и пише на три езика и е много вещ в математическите сметки за страничния му бизнес - търговия с ценни предмети. Често помага на ковача и разбира от всякаква техника, сам си изработва странни джаджи. Подхванал е да чете книгите от библиотеката на баща си, а особен интерес има към техническите схеми и астрологическите книги.

08.4. Отклонение: За астрологията и зодиака.

08.5. За по-малко от седмица е изковал щита и го представя на баща си: на него има изобразен страховит змей, който бълва огън, а очите му са от червени рубини. Баща му вътрешно е впечатлен от изумителната изработка, но вместо змея ще даде на клиента си някакъв друг щит с прободено от златна стрела сърце, а щита със змея заделя настрана, за да го продаде в града за добри пари.

08.6. Решил, че не са оценили труда му, в яда си Дион блъска щита в стената. Червените рубини изпадат на земята. Той случайно се взира в единия и забелязва как светлината се пречупва през него на множество червени слънчеви зайчета. Затръшва вратата пред баща си и напуска стаята.

08.7. Дион се затваря на таванската стая и се вглъбява в своето малко царство. С времето сам си е построил по-голям телескоп и е описал движението на планетите, включително Скитника. Открил е и пръстените на Сатурн и е видял луните на Юпитер.

08.8. Дион завърта малкия си модел с глобуси, представляващи планетите, както винаги прави, когато се опитва да се успокои. Отклонение: Земята: формиране, състав и орбита.

08.9. Лунните лъчи падат в таванската стая през прозорчето на покрива. Дион настройва новия си телескоп с огледалата и се заглежда в нощното небе. Отклонение: Дали Луната е направена от сирене?

08.10. Изградил си е голяма решетка от мъниста, които са под формата на колело и пречупват светлината по безброй изумителни начини. А кристала от пещерата пази в едно сандъче, макар и сцепен по средата и раздробен на две части, и обича често да гледа как пречупва светлината на всички цветове на дъгата.

08.11. Има странния навик да купува птички в кафези и да ги пуска на свобода. Но самият той никога повече не е опитвал да бяга от къщи. Освен това никога не вкусва никакво месо. И вече е станал непобедим в играта на топчета - колекцията му от трофеи е впечатляваща.

08.12. Докато е насаме с мислите си, се сеща да опита да разложи слънчева светлина през парче от кристала, останал му от пещерата, а когато получава различни цветове, изолира през дупчица червения сектор от нея и повторно я прекарва през друго парче от кристала, очаквайки червеното да се разложи повторно. Но то си остава червено! Откритието му означава, че бялата светлина се разлага на няколко основни неизменни цвята и червеното е един от тях. Но това противоречи на общоприетата официална догма, че бялата светлина е първичната, божествена светлина, а различните цветове се образуват, когато светлината се забавя до различни скорости! Нима е възможно тя да е с еднаква скорост?

08.13. Дион иска да разбере кои са останалите основни цветове и какво означава това. Цял ден прекарва в таванската стаичка с тефтерите си и започва безспирни опити с кристалите.

08.14. Бързо установява, че основните цветове са червено, зелено и синьо. Хрумва му нов опит: поставя едно топче на масата и го осветява през червен, зелен и син филтър и наблюдава как се смесват цветовете зад сянката му и как образуват останалите цветове - а когато всички се смесят, се получава бяло. Записва си всичко в тайния си дневник. Събрал кураж, на другия ден отива да каже баща си, че е време да поеме по собствения си път и иска да си пробва късмета в големия град и да се учи при големите майстори.

Откъси: Дион II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

07.1. На борда на въздушния кораб "Глухарчето", Додо още се опитва да привикне към пътуването в облаците и лукса на първа класа. Плаването до остров Еса е преминало скучно, но сега, след вчерашната си вечеря с атлантския пратеник Тедион и особено очарователната му асистентка Церибела, която той е изпратил да посрещне госта на пристанището, нещата са потръгнали по-добре.

07.2. Тедион му е досадил с политическите си теми и сега Додо е в компанията на Цоци, която изглежда като мишле (затова и Тедион я нарича "Мишлето" - явно между шеф и асистентка има някакви интимни отношения, което кара Додо да чувства някаква завист).

07.3. От безкрайните разкази на Тедион, на Додо единствено се е сторила интересна историята за въздушните кораби на атлантите [Отклонение: за въздушните кораби].

07.4. Сега Додо и Цоци се разхождат по палубата и разглеждат кораба. Забелязват далечните светлинки по отсрещния бряг на Кафевите земи. Някои от тях като че се местят. Цоци е била по тези земи и е добре запозната - там има села на пясъчните хора - суров народ, но със силно чувство за чест и неподатливи на влиянието на атлантите.

07.5. Говорят си за Бега и Посейд - правят сравнения между двата си народа. Всъщност между тях няма кой знае какви големи различия, като изключим техническото развитие.

07.6. Разглеждат и спасителните лодки [Отклонение: за спасителните лодки].

07.7. Смрачава се, а отстрани ги застига гръмотевична буря. Капитанът отклонява кораба, за да избегне бурята, и се отправя към отсрещния бряг на Гаф.

07.8. В един момент от облачното небе се спускат странни дребни светлинки, като дъжд от падащи звезди, но твърде близки. Една светкавица удря антената в носа на кораба, без видими поражения. Но след това отгоре се чува звук като от разпран плат, после съскане и корабът започва да губи височина. А отдолу е само море!

07.9. Прозвучава предупредителна сирена, а пасажерите уплашено наизлизат по палубата. Тедион също се повява и се опитва да вдъхне увереност на всички. Но въпреки уверенията на екипажа се заформя нещо като паника.

Капитанът съобщава, че ще се наложи да се приземят спешно (но изглежда няма да успеят да стигнат брега и ще се приводнят). Корабът опасно се накланя назад и започва да се спуска бързо.

07.10. Докато подготвят багажа си да го натоварят на една от лодките, Тедион установява, че чантата му с документите (паспорти и гранични пропуски) трябва да е останала в каютата. Цоци предлага да изтича да я вземе, но той услужливо се наема сам да отиде. Тя все пак го последва, но след малко се връща обратно при Додо - без Тедион.

07.11. Повечето лодки вече са спуснати с въжетата. Има няколко повредени дървени лодки, но за щастие могат да използват и от надуваемите.

Тедион продължава да се бави, затова Цоци натоварва Додо и багажа им в една надуваема лодка и малко преди корабът да се стовари в морето, се спускат с лодката от палубата и пльосват във водата.

07.12. Морето е бурно и доста от лодките се преобръщат, а Додо и другите спасяват един удавник в своята лодка. След това изваждат греблата и с отчаяно гребане се отправят към светлинките на брега.

07.13. Когато вълните накрая ги изхвърлят на песъчливия бряг на Гаф, подгизнали и измръзнали, вече е черна нощ. Спасените пътници запалват фенери и започват да се преброяват - изглежда около една четвърт липсват. Додо навсякъде търси Тедион, но от него няма и следа. Сигурно е останал на кораба. Цоци не изглежда твърде сломена от новината.

07.14. Изведнъж откъм пясъчните дюни се чува дрънчене на фенери и рев на камили. Оцелелите пътници се озовават очи в очи с керван от пясъчни хора, които насочват към тях пушки. Цоци ги заговаря на техния език - изглежда познава местните обичаи. Пясъчните хора изръмжават нещо в отговор и ги повеждат под конвой навътре в пустинята.

07.15. На една по-далечна дюна тихо си седи един господин с кафяво бомбе, който безмълвно наблюдава отдалечаващия се керван и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.

Откъси: Доко III (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 06. Мат I

с.Мостово, България, 3-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

06.1. Мутиу (Матей) кара джип Навара по дерето на р.Сушица. Току-що са напуснали разклона в началото на мах.Ряката и отиват към с.Мостово.

06.2. Матей е млад и надъхан следовател в пловдивската полиция, изпратен заедно с една дебела журналистка от интернет изданието "Пловдив Тудей" и косматия й оператор да изследват мистериозни съобщения за странни събития в околностите на мистичното тракийско светилище Белинташ.

06.3. Триъгълникът между Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора е пословичен със славата си на енергийна зона - много екстрасенси, хипита и природозащитници идват тук. Пълно е със светилища от тракийско време. Има изникнали и няколко хотелски комплекса, даже и "антистресова пътека" и всякакви други ню-ейдж врели-некипели.

Има и предание, че Белинташ ще разкрие древната си тайна, след като получи кървава дан от 8 души. Досега в околностите са загинали 6 туристи, половината поразени от светкавици. А близкият Караджов камък е прокълнато място.

06.4. Запитан за собственото му мнение по тези въпроси, Матей заявява, че е прекалено здраво стъпил на земята и не вярва в подобни щуротии. [Отклонение] За "ню-ейдж" вярванията. Материалистичните възгледи на полицая раздразват оператора на журналистката.

06.5. Напоследък се появяват новини за странни явления: светлини и звуци в гората, внезапни промени в облаците, дори смерчове; а също изчезнал добитък.

06.6. Обсъждат последната информация за разказите на селяните за някакъв козар, който изчезнал в планината за 2 дни, а после пак се появил, но видимо остарял с десетина години.

06.7. Журналистката тормози Матей с безкрайни въпроси за живота му: любопитно й е как един син на нигерийски студент във ВСИ е успял в живота в България, как се оправя в циганското гето Столипиново, как е завършил полицейската школа в Симеоново и защо именно него са изпратили да разследва странните явления. Може би всички други ги е мързяло? По-скоро защото само той има някакви познания по физика.

06.8. Досадните въпроси са прекъснати от авария на джипа - двигателят угасва и отказва да запали повече, а огледът под капака не показва никакви повреди или липса на гориво. Матей предлага да тръгнат пеш надолу по дерето към с.Мостово, но дебелата журналистка отказва да върви и решава да остане в колата заедно с оператора си и да чака Матей да се върне. Така той тръгва сам.

06.9. Вече започва да се смрачава, а Матей още не се е отдалечил на повече от 2 км от колата, когато чува отзад странни звуци на свистене и учестено пулсиране и вижда многоцветни светлини, а в небето облаците се завихрят без видима причина. Втурва се обратно към колата, но когато достига почти по тъмно, установява, че тя е безследно изчезнала заедно с двамата му спътници!

Откъси: Зари II Мат I (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

 

Накратко: Глава 05. Зари II

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

05.1. По време на прилива, малките хора са успели да се промъкнат под водата при устието на последната от Десетте реки, използвайки бамбукови тръбички за дишане, и сега заплашват да минат в гръб на основната част на войските на Ку и да ги обградят. С бой и сеч (и използвайки по-голямата част от няколкото останали в изправност пушки, по-рано купени от атлантите), елитният отряд на Зари успява да се изплъзне от засадата и да се върне към водачите си и да ги предупреди за заплахата.

05.2. Зари и военните началници измислят дързък план да нападнат пигмеите, докато са още във водата, и да ги принудят да се изтеглят към морето, където временно да ги притиснат, а Зари и отрядът й от Дъщерите на Ку да използват отлива и да се промъкнат покрай мелето и да доплават откъм морето до скалата с Дългия дом и да доведат оттам помощ, която да удари пигмеите в гръб. Схватката е жестока и макар че Дъщерите на Ку дават жертви, планът все пак успява и Зари и отрядът й успяват да се доберат до укреплението.

05.3. Отклонение за странните атланти от гледна точка на Зари и за техните изкривени схващания за народа на Ку и за доминацията на жените в нейното общество.

05.4. В Дългия дом, Зари съобщава за бойното положение пред Съвета на Старейшините, който е събран от Майката на Народа и провежда среща с пратеници на атлантите, които наскоро отново са доплавали с няколко кораба, първоначално за да предложат още търговия. Но сега мисията на атлантите (сега предвидливо предвождана от жена, за да се предизвика повече доверие) е по-различна: те обещават не само още доставки на оръжие, но и военна подкрепа от корабите си срещу пигмеите - в замяна на правото да построят атлантска база недалеч на брега - не много по-различна от скалното укрепление при Дългия дом. Целта им е да имат база, откъдето да снабдяват постоянно преминаващите си покрай Кафевите земи кораби.

05.5. Зари е против, а няколко от Старейшините също изявяват загриженост, че ако приемат предложението, така ще се променят досегашните правила на двустранните отношения и ще се даде прекалено много пространство на атлантите - а те никак не са глупави и сигурно имат по-далечни цели в този район. Пратеничката на атлантите ги уверява, че изграждането на търговски и продоволствен пункт е единствената им цел.

05.6. Зари е сред онези, които споделят опасенията срещу атлантите. Между двете мнения има разнобой, а Майката на Народа напомня, че всяко важно решение в Съвета на Старейшините трябва да се вземе единствено с единодушие. Но тогава пратениците изкарват своя неочакван коз: те обявяват, че вече са в контакт с племената от платата (далечни сродници на народа на Ку), които вече се приближават и трябва да бъдат привлечени на правилната страна. Те са готови да нападнат пигмеите в гръб и така веднъж завинаги ще се реши проблемът с нашествениците от блатата. Единственото условие на племената от платата е да им бъде позволен достъп до свещената огнедишаща планина Ку, за да могат да извършват религиозни поклонения там - все пак тя е свещена и за тях.

05.7. Старейшините се двоумят по предложението и дори Майката на Народа е против, като напомня, че това е свещена земя и има забрана никой да не се качва на върха (това е древно табу). Но атлантите изиграват нов коз - изваждат големи сандъци, натоварени с възпламенителни бомби и барут, които те демонстрират на двора пред Дългия дом. Това (както и заплахата от новия враг от платата) окончателно убеждава Старейшините, а Майката на Народа е принудена да отстъпи заради спешната нужда от помощ срещу врага.

05.8. В следващия момент пристига вестоносец от бойното поле, който съобщава, че пигмеите са направили пробив и са подгонили частите на Народа на Ку обратно към укреплението му - скоро ще са пред стените и ще стане страшно. Съветът изпраща по-голямата част от останалия в укреплението резерв да ги пресрещне, а атлантите дават знак на корабите си да приготвят оръдията си за обстрел срещу пигмеите откъм морето.

05.9. Войската на Народа на Ку пристига разнебитена, а пигмеите са по петите им. Разразява се битка пред стените на укреплението, а Зари и дружината й са натоварени да държат стените срещу нашествениците. Отклонение за картечницата.

05.10. Междувременно един отряд на атлантите тайно е проникнал в гръб в укреплението, окупирал е почти обезлюдената крепост и е взел за заложници Майката на клана и Старейшините, като сега искат да наложат своите условия на Народа на Ку. 8 кораба на атлантите са се приближили към брега и са насочили оръдията си към укреплението.

05.11. Остатъците от армията и от Дъщерите на Ку не са допуснати да влязат в укреплението и сега атлантите изнудват Съвета на Старейшините да се съгласи на неизгодни условия на примирие - да се изселят и да бъдат транспортирани на един новооткрит остров, разположен точно срещу Залива на Десетте реки и да оставят крайбрежието на пълното резпореждане на Посейд и новите му съюзници от платата. Те информират Съвета, че дори в момента племената от платата довършват последните остатъци от пигмеите и от армията на Народа на Ку. Майката на клана отказва да приеме условията.

05.12. Отклонение за колониализма.

05.13. Междувременно в укреплението атлантите убиват Майката на клана и повечето й телохранителки, а малцината оцелели от Народа на Ку са пленени, оковани и натоварени в корабите.

Откъси: Зари II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 04. Доко II

Бега, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

04.1. В двореца в Баган, съвещание на правителството на Вожда. Настроението е тягостно. Расо се оплаква от злощастното начало на управлението му и се чуди какво да се прави с така настъпилата криза. Съветниците му го успокояват, че не е нищо фатално, но той е доста умърлушен. Дори обмисля хвърляне на оставка и предсрочни избори.

04.2. Всъщност според всички данни, новините наистина не са никак добри: отвред пристигат известия за паническо презапасяване на населението с продукти от първа необходимост, изграждане на скривалища в пещерите и дори дървени бараки в короните на дърветата (с надеждата хората да избегнат лавата), дори обезлюдяване на цели села. Аристокрацията пък сипе ехидни забележки по адрес на властта.

04.3. Ведо дипломатично поема отговорността за гафа с избора на неподходяща картина на вулкан, а и с техническата авария, предизвикала паниката. И предлага да обърнат загубата в победа - да си изведат поуките: а те са, че бегианците не познават достатъчно добре заобикалящия ги свят и са твърде самоизолирани. Съседите им отдавна са в дипломатически отношения с далечни земи (например Посейд).

04.4. Според Ведо, проблемът може да се реши само по един начин: да се изпрати дипломатическа мисия от Бега в някоя по-напреднала държава и да се събере ценен опит за културата и начина на държавно управление в съвременния свят. Моментът е подходящ: тъкмо Посейд е пратил запитване дали може да се установят редовни дипломатически отношения с новата власт в Бега, а пратеникът им чака отвън.

04.5. [Отклонение] В какво се състои същността и ползата от дипломацията.

04.6. Доведен е пратеникът от Посейд, който представлява търговските интереси на една военна строителна фирма (която строи укрепления в Посейд и по чужди земи), а сега по съвместителство временно ще представлява дипломатическата мисия на атлантите в Бега. Той се опитва да убеди правителството да изградят по-тесни връзки с Посейд, които ще са от взаимна полза (околните народи не спят, а близки и далечни заплахи за сигурността на Зелените земи надигат глава). Ведо е благосклонен към предложението и Вождът се съгласява, че нищо не би им навредило да заложат на по-близки отношения. Защото, както с времето е научил Доко, дипломацията е много важно нещо.

04.7. Доко си мисли колко полезно е всичко случващо се за него (въпреки големите неприятности в момента) - покрай работата си в екипа на Ведо, той има пряк достъп до най-висшата политика в държавата (който в бъдеще може да се окаже много полезен - току-виж един ден седнал на Дъбовия трон). А експериментът с народовластието, въпреки явните си недостатъци, изглежда доста обещаващо.

04.8. Ведо е може би най-мъдрият съветник и Вождът е изкарал голям късмет с назначаването му. Ведо е последовател на "истинската политика", изложена преди десетилетия в томовете на Отамар. [Отклонение] Какво гласи наръчника "Истинска политика за леваци" от Отамар.

04.9. Вождът и съветниците му преговарят с атлантския пратеник по подробностите около установяването на дипломатическа мисия от Посейд, а след това уточняват пътуването на бегианска мисия към Атлант. Ведо ще събере екип и ще изпрати най-доверения си заместник да го предвожда - а именно Доко. Предложението отначало сащисва Доко, но той скоро осъзнава страхотната възможност и приема.

04.10. Планът е да достигне до Еса с кораб, където ще го посрещне Тедион, специален атлантски пратеник в Еса. Той ще качи Доко и екипа му на един от летящите балони, които пътуват между Атен и Посейд.

Откъси: Доко II (част 1) (част 2)

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 03. Зари I

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

03.1. В обраслите с мангрови гори блатисти низини между вулкана Ку и Залива на Десетте реки се води битка. Народа на Ку срещу многобройно пигмейско племе, дошло през блатата от вътрешността на Кафевите земи. Пигмеите са по-многобройни и използват коварни бойни похвати (изненадващи засади и отровни стрели), но народа на Ку е въоръжен с по-съвършени оръжия (лъкове, копия, ластични прашки, ятагани, метателни дискове, а имат и малко пушки, наскоро изтъргувани от атлантите срещу сол, добита от мангровите листа, ценна абаносова дървесина и вонящ камък [сяра] от склоновете на вулкана Ку).

03.2. Тази битка е част от дългогодишна война между клановете от народа на Ку и пигмейските нашественици от вътрешността - в миналото Народа на Ку е бил изтласкан от същия този враг и е бил принуден да напусне равнините във вътрешността, да прекоси студените плата и да се установи в блатистите и пълни с комари земи край Десетте реки. Тук не е съвсем лошо - земята е плодородна (където гъстите гори позволяват прочистване), а морето е пълно с богатства (като например сочните морски паяци и тлъстите морски биволи [т.е. ламантини]).

03.3. Следва отклонение на тема насилие, смисълът и функцията на войната, мъжкото отношение към войната като начин на уреждане на сметки и ролята на жената като защитник на мира и стабилизиращ фактор за обществото - което е и причината народът на Ку да бъде на практика управляван от жените.

03.4. Войската на Ку не е многобройна, но е добре организирана - съставена е почти наравно от мъже и жени и е водена от предимно от жени. Обществото на Ку е доминирано от жените и макар и военните и ловни задачи да се полагат на мъжете, а Съветът на старейшините и Пазителите на вярата да са предимно мъже, всъщност почти цялата съдебна и законодателна власт принадлежи на жените - наследството върху земята (оттам и военната йерархия) и собствеността и принадлежността към клана се предават по майчина линия, а Майката на Народа назначава Старейшините и макар да се намесва пряко само в крайни случаи (като война например), тя има последната дума в делата на народа на Ку.

03.5. Заримунари ("Червената водна биволица") е един от най-добрите воини, един от личните телохранители на Майката на Народа (част от елитния отряд, известен като Дъщерите на Ку). Тя е натоварена със специална задача: да е свръзката между военните водачи на бойното поле и Дългия дом - щаба на централното управление на народа на Ку, който се помещава върху една укрепена скала, надвиснала над морето точно където планината среща океана. В момента тя е в центъра на една кървава бойна схватка и се опитва да си проправи път през една засада, устроена от пигмеите, на път обратно към брега, където ще докладва за ситуацията пред Съвета на Старейшините.

Откъси: Зари I (част 1) (част 2)

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 02. Дион I

Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).

02.1. Есенен ден в Линомал, китно малко градче в хълмистите югоизточни земи на Посейд, в областта Гадейрос. 6-годишният Дион си играе на криеница с няколко други деца. Днес е специален ден, защото в семейството на баща му, дребният благородник Пирион, се е родил син.

02.2. Самият Дион е и щастлив, и тъжен. Щастлив - защото е получил полу-братче, а и вниманието на всички ще се измести от него (а той не обича да е център на внимание). Но и тъжен - защото досега е бил единственото дете на Пирион, най-уважаваният нотариус и човек на закона в областта.

02.3. Дион е различен от другите. Не само защото е твърде умен за тях (дори само на 6 год.), и не само защото е извънбрачно копеле на нотариуса от връзката му с една селянка (за която се говори, че е била проститутка). Животът на едно копеле не е никак лесен, било то и под крилото на заможен благородник. Постоянно го одумват и му се подиграват, а Пирион е твърде зает с трупане на печалби (а и може би се страхува), за да го защити. Дион си е създал свой собствен свят, в който често се измъква.

02.4. Дион е специален и заради това, че още от рождението му, животът му е съпроводен със странни събития. Като бебе е живял с майка си, селянката (преди тя да почине). Не е живял в дома на нотариуса, защото Пирион се е срамувал от извънбрачната си връзка. Но не е можел да има деца и се е смилил над двамата и им е плащал издръжка. На първия рожден ден на Дион се е случил странен инцидент: докато майка му плете на две куки до бебешкото му креватче, а някакви деца отвън пускат хвърчила, едно голямо хвърчило се спуска през прозореца в стаята и прелита над бебешкото креватче на Дион, а опашката му го погалва по лицето, преди хвърчилото да се забие в стената и да свали портрета на местния граф.

02.5. След смъртта на майка му, 4-годишният Дион е бил взет под крилото на баща си. Все още бездетен (и два пъти разведен), старият Пирион е започнал да го подготвя да наследи бизнеса му. "Бизнесът със закона": сатирична тирада за това що е то закон, която Пирион е втълпявал на сина си. И теорията на големите кинти. Но малкият Дион, макар и всичко да е разбирал, не е изглеждал много заинтригуван от парите и закона, а по-скоро обичал да рисува, да майстори джаджи и да се взира в нощното небе. От малък се е научил да пише и смята и постоянно си води записки и рисува странни чертежи в малкото си бележниче с кожена подвързия.

02.6. Сега моментът е специален, тъй като новата жена на Пирион най-сетне е забременяла. Всички от града празнуват раждането на първия му истински наследник и затова децата са оставени на самотек. Както обикновено, децата подиграват Дион, че е копеле. Той си тръгва разреван.

02.7. Потиснат, Дион се затваря в таванската си стая, за да се усамоти. Стаята му е отрупана с всевъзможни негови вещи, рисунки, статуетки и джаджи, които сам си е изработил. Гледа към небето през една изработена от него тръба с две лещи и намира "Скитника" (Втората луна), който прелита по небето. Винаги се е чудил какво е това. Луната е като друг свят - видял е кратерите, хълмовете по нея. Но Скитника е мистерия. Както го гледа, Дион се успокоява. И решава да се махне оттук. Започва да си стяга багажа и планира бягство от дома.

02.8. На другия ден изчаква всички да се наядат и се измъква от дома. По пътя си забелязва някакво черно коте, което бяга пред него по пътеката и изглежда не се притеснява от него. Размисли за котките. Без да знае къде отива, решава да последва котето.

02.9. Накрая достига до странна пещера, скрита в гората. Макар и уплашен от мрака и несигурен за това, което може да се крие вътре, любопитството му надделява и той влиза в пещерата. Отначало открива преддверие със странни примитивни рисунки по стените (горящи ръце, странни човекоподобни същества със змийски очи и други същества с някакви шапки като чинии на главите). Без да се усети се запилява в пещерата. По-навътре открива малък тунел и го последва.

02.10. Отвъд тунела се разкрива широка зала, огрявана от тънки снопове светлина, процеждаща се през тавана. И безброй малки ръбати кристалчета, втъкнати в стените - естествени минерални образувания, които искрят във всякакви цветове под сноповете светлина. Запленен е от тази красота. Впечатлява се от начина, по който правилните страни на кристалите пречупват и разслояват светлината от входа. Отчупва едно кристалче и го прибира.

02.11. Но когато се опитва да излезе, не може да открие обратния изход. Долу чува подземна река и решава да я последва. Върви незнайно колко време, докато се умори. С времето много огладнява, а става вече тъмно - през тавана вече не се процеждат снопове светлина, а голямата зала остава далече назад. Дион е донесъл със себе си огниво и си прави факла, а докато я наблюдава как се разгаря, забелязва как кристалчето, което е прибрал, пречупва светлината и я разслоява на всякакви цветове. Интересно!

02.12. Накрая стига до задънен тунел. Изглежда насам няма никакъв изход и ще трябва да се върне назад. Но тогава някакъв странен звук се чува иззад последния завой, като от търкане на камък в камък. Когато се връща и последва посоката на звука, Дион вижда нов тунел, който преди не е бил там - изход към външния свят! По него отгоре му тече кална вада и Дион съобразява, че може би тя идва от повърхността на пещерата. Тръгва нагоре. Доста е стръмно изкачването, но Дион отчаяно драпа в посока на звука.

02.13. Откриват го след 2 дни, изгладнял, но някак щастлив. В ръката си държи черното коте, а в джоба скришно нервно опипва едно от ръбатите кристалчета. Докато търсещата дружинка го загръща в топъл кожух и му дават гореща супа и си тръгват да се прибират към дома, един непознат господин с кръгло бомбе стои незабелязан недалеч сред клоните на едно дърво и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.

Откъси: 02. Дион I (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 01. Доко I

Бега, Зелените земи, 1-ва луна на 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)

01.1. Доко стои встрани от подиума. Новият Вожд на Бега, Расо Панавел се готви да произнесе реч по повод зимното слънцестоене. Това е първата му изява откак е бил избран за Вожд на племената на отсамната страна на Черното езеро. И всичко трябва да бъде наред.

01.2. Отбрани първенци седят по предните редове; по-обикновена тълпа зад тях. Важно е да се създава впечатление за участие на масите в политическия живот. Множеството е ентусиазирано. Това е четвъртият свободно избран Вожд откак Бега реши да се пробва с пряко Народовластие.

01.3. Подобно на много неща тези дни, цялата идея за демокрацията е изкопирана от онези странни атланти отвъд Херкулесовите стълбове. Преди едно поколение тя е била внесена в Бега и обяснена като форма на управление, където всеки член на обществото има право на участие, дори да е най-големия тъпунгер. Освен това, половината + 1 могат да наложат волята си на останалите половина - 1. Прекрасно е, особено за онези откъм правилната страна. 

01.4. От друга страна, прекият избор на Вожд е за предпочитане пред кръвопролитното състезание в ямата с коловете. Прекалено много вождов материал се губи така, а ако последният оцелял (т.е. новият Вожд) нещо се разболее, няма да са останали други да го заместят. Или пък цялото упражнение се налага да се повтори - а това не е здравословно за племето от демографска гледна точка.

01.5. Суетня пред подиума, Вождът излиза и подготвя речта си. Доко следи подреждането на странен прожекционен апарат. За публиката е подготвена изненада.

01.6. Доко подочува съседни зрители да клюкарят за Вожда: защо жена му не го съпровожда в публичните му изяви? Дали не са скарани и не си говорят? Или тя му е жена само за прикритие, колкото да го изберат? Или пък крие увлечението си към малки момченца? Все пак ето колко му е тънък и тих гласецът. Говорят, че е симпатизант на атлантите с техните странни порядки и неморално поведение. Говорят, че е марионетка на елита.

01.7. Ведо Ресад, Съветникът по Знанието е досами Вожда и изглежда разсеян, но Доко го познава добре и знае, че той следи всяка дума, всяко движение и шепот сред тълпата. Един от най-опитните управници, служил при всичките трима предишни Вождове. Изглежда доволен от себе си. Той е дясната ръка на Расо, той шепти в ухото му, всеки него слуша.

01.8. Речта започва. Вождът говори за изминалата трудна година, за предизвикателствата, свободния избор и мечтите за по-добър живот в крак с времето. Додо е доволен - вкарани са няколко заразителни девиза (Вождът сам ги е измислил). Не е глупав тоя Вожд. Млад и амбициозен.

01.9. Технологичното нововъведение кара всички да ахнат. Триизмерни изображения се редуват в точен синхрон с разказа на Вожда: майка храни детето си; ловци дебнат дивеч; войник пази на пост в снежната нощ; жрец отправя молитва към Слънцето; ливада с цветя и диви биволи; количка, отрупана със скъпоценности, излиза от диамантена мина; висок връх, обвит в облаци, бълва дим...

01.10. Чакай… Смутен шепот сред публиката. Върхът изглежда непознат. Но преди някой да успее да гъкне, дяволията започва да бълва огън. Гледката е ужасна. Доко мислено благодари на Майката, че тази щуротия няма и звук!

01.11. Озадачението се сменя с паника. Вълна преминава през тълпата. "Вулкан! Те крият нещо от нас! Наблизо пак ще изригне вулкан!"

01.12. Доко реагира бързо. Присъединява се към неколцината слуги, които се опитват да усмирят множеството. "Няма никакъв вулкан! Това е само илюзия! В Бега няма вулкани! Не и от много векове насам!"

01.13. Наистина, подобни катаклизми не са настъпвали наблизо от Ерата на Скорпиона. Но никой не ще и да чуе. Паниката обхваща цялата тълпа и тя се пръсва, гази наред, събаря подиума. Вождът е захлупен от телохранителите си и е изведен през задния проход.

01.14. Доко е повален по гръб. Последното, което вижда, е как една дебелана се лута напосоки и се стоварва отгоре му с тлъстия си задник.

01. Доко I (част 1) (част 2)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев