Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).
02.1. Есенен ден в Линомал, китно малко градче в хълмистите югоизточни земи на Посейд, в областта Гадейрос. 6-годишният Дион си играе на криеница с няколко други деца. Днес е специален ден, защото в семейството на баща му, дребният благородник Пирион, се е родил син.
02.2. Самият Дион е и щастлив, и тъжен. Щастлив - защото е получил полу-братче, а и вниманието на всички ще се измести от него (а той не обича да е център на внимание). Но и тъжен - защото досега е бил единственото дете на Пирион, най-уважаваният нотариус и човек на закона в областта.
02.3. Дион е различен от другите. Не само защото е твърде умен за тях (дори само на 6 год.), и не само защото е извънбрачно копеле на нотариуса от връзката му с една селянка (за която се говори, че е била проститутка). Животът на едно копеле не е никак лесен, било то и под крилото на заможен благородник. Постоянно го одумват и му се подиграват, а Пирион е твърде зает с трупане на печалби (а и може би се страхува), за да го защити. Дион си е създал свой собствен свят, в който често се измъква.
02.4. Дион е специален и заради това, че още от рождението му, животът му е съпроводен със странни събития. Като бебе е живял с майка си, селянката (преди тя да почине). Не е живял в дома на нотариуса, защото Пирион се е срамувал от извънбрачната си връзка. Но не е можел да има деца и се е смилил над двамата и им е плащал издръжка. На първия рожден ден на Дион се е случил странен инцидент: докато майка му плете на две куки до бебешкото му креватче, а някакви деца отвън пускат хвърчила, едно голямо хвърчило се спуска през прозореца в стаята и прелита над бебешкото креватче на Дион, а опашката му го погалва по лицето, преди хвърчилото да се забие в стената и да свали портрета на местния граф.
02.5. След смъртта на майка му, 4-годишният Дион е бил взет под крилото на баща си. Все още бездетен (и два пъти разведен), старият Пирион е започнал да го подготвя да наследи бизнеса му. "Бизнесът със закона": сатирична тирада за това що е то закон, която Пирион е втълпявал на сина си. И теорията на големите кинти. Но малкият Дион, макар и всичко да е разбирал, не е изглеждал много заинтригуван от парите и закона, а по-скоро обичал да рисува, да майстори джаджи и да се взира в нощното небе. От малък се е научил да пише и смята и постоянно си води записки и рисува странни чертежи в малкото си бележниче с кожена подвързия.
02.6. Сега моментът е специален, тъй като новата жена на Пирион най-сетне е забременяла. Всички от града празнуват раждането на първия му истински наследник и затова децата са оставени на самотек. Както обикновено, децата подиграват Дион, че е копеле. Той си тръгва разреван.
02.7. Потиснат, Дион се затваря в таванската си стая, за да се усамоти. Стаята му е отрупана с всевъзможни негови вещи, рисунки, статуетки и джаджи, които сам си е изработил. Гледа към небето през една изработена от него тръба с две лещи и намира "Скитника" (Втората луна), който прелита по небето. Винаги се е чудил какво е това. Луната е като друг свят - видял е кратерите, хълмовете по нея. Но Скитника е мистерия. Както го гледа, Дион се успокоява. И решава да се махне оттук. Започва да си стяга багажа и планира бягство от дома.
02.8. На другия ден изчаква всички да се наядат и се измъква от дома. По пътя си забелязва някакво черно коте, което бяга пред него по пътеката и изглежда не се притеснява от него. Размисли за котките. Без да знае къде отива, решава да последва котето.
02.9. Накрая достига до странна пещера, скрита в гората. Макар и уплашен от мрака и несигурен за това, което може да се крие вътре, любопитството му надделява и той влиза в пещерата. Отначало открива преддверие със странни примитивни рисунки по стените (горящи ръце, странни човекоподобни същества със змийски очи и други същества с някакви шапки като чинии на главите). Без да се усети се запилява в пещерата. По-навътре открива малък тунел и го последва.
02.10. Отвъд тунела се разкрива широка зала, огрявана от тънки снопове светлина, процеждаща се през тавана. И безброй малки ръбати кристалчета, втъкнати в стените - естествени минерални образувания, които искрят във всякакви цветове под сноповете светлина. Запленен е от тази красота. Впечатлява се от начина, по който правилните страни на кристалите пречупват и разслояват светлината от входа. Отчупва едно кристалче и го прибира.
02.11. Но когато се опитва да излезе, не може да открие обратния изход. Долу чува подземна река и решава да я последва. Върви незнайно колко време, докато се умори. С времето много огладнява, а става вече тъмно - през тавана вече не се процеждат снопове светлина, а голямата зала остава далече назад. Дион е донесъл със себе си огниво и си прави факла, а докато я наблюдава как се разгаря, забелязва как кристалчето, което е прибрал, пречупва светлината и я разслоява на всякакви цветове. Интересно!
02.12. Накрая стига до задънен тунел. Изглежда насам няма никакъв изход и ще трябва да се върне назад. Но тогава някакъв странен звук се чува иззад последния завой, като от търкане на камък в камък. Когато се връща и последва посоката на звука, Дион вижда нов тунел, който преди не е бил там - изход към външния свят! По него отгоре му тече кална вада и Дион съобразява, че може би тя идва от повърхността на пещерата. Тръгва нагоре. Доста е стръмно изкачването, но Дион отчаяно драпа в посока на звука.
02.13. Откриват го след 2 дни, изгладнял, но някак щастлив. В ръката си държи черното коте, а в джоба скришно нервно опипва едно от ръбатите кристалчета. Докато търсещата дружинка го загръща в топъл кожух и му дават гореща супа и си тръгват да се прибират към дома, един непознат господин с кръгло бомбе стои незабелязан недалеч сред клоните на едно дърво и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.
No comments:
Post a Comment