Monday, 2 June 2014

Накратко: Глава 01. Доко I

Бега, Зелените земи, 1-ва луна на 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.)


01.1. Доко стои встрани от подиума. Новият Вожд на Бега, Расо Панавел се готви да произнесе реч по повод зимното слънцестоене. Това е първата му изява откак е бил избран за Вожд на племената на отсамната страна на Черното езеро. И всичко трябва да бъде наред.

01.2. Отбрани първенци седят по предните редове; по-обикновена тълпа зад тях. Важно е да се създава впечатление за участие на масите в политическия живот. Множеството е ентусиазирано. Това е четвъртият свободно избран Вожд откак Бега реши да се пробва с пряко Народовластие.

01.3. Подобно на много неща тези дни, цялата идея за демокрацията е изкопирана от онези странни атланти отвъд Херкулесовите стълбове. Преди едно поколение тя е била внесена в Бега и обяснена като форма на управление, където всеки член на обществото има право на участие, дори да е най-големия тъпунгер. Освен това, половината + 1 могат да наложат волята си на останалите половина - 1. Прекрасно е, особено за онези откъм правилната страна. 

01.4. От друга страна, прекият избор на Вожд е за предпочитане пред кръвопролитното състезание в ямата с коловете. Прекалено много вождов материал се губи така, а ако последният оцелял (т.е. новият Вожд) нещо се разболее, няма да са останали други да го заместят. Или пък цялото упражнение се налага да се повтори - а това не е здравословно за племето от демографска гледна точка.

01.5. Суетня пред подиума, Вождът излиза и подготвя речта си. Доко следи подреждането на странен прожекционен апарат. За публиката е подготвена изненада.


01.6. Доко подочува съседни зрители да клюкарят за Вожда: защо жена му не го съпровожда в публичните му изяви? Дали не са скарани и не си говорят? Или тя му е жена само за прикритие, колкото да го изберат? Или пък крие увлечението си към малки момченца? Все пак ето колко му е тънък и тих гласецът. Говорят, че е симпатизант на атлантите с техните странни порядки и неморално поведение. Говорят, че е марионетка на елита.

01.7. Ведо Ресад, Съветникът по Знанието е досами Вожда и изглежда разсеян, но Доко го познава добре и знае, че той следи всяка дума, всяко движение и шепот сред тълпата. Един от най-опитните управници, служил при всичките трима предишни Вождове. Изглежда доволен от себе си. Той е дясната ръка на Расо, той шепти в ухото му, всеки него слуша.

01.8. Речта започва. Вождът говори за изминалата трудна година, за предизвикателствата, свободния избор и мечтите за по-добър живот в крак с времето. Додо е доволен - вкарани са няколко заразителни девиза (Вождът сам ги е измислил). Не е глупав тоя Вожд. Млад и амбициозен.

01.9. Технологичното нововъведение кара всички да ахнат. Триизмерни изображения се редуват в точен синхрон с разказа на Вожда: майка храни детето си; ловци дебнат дивеч; войник пази на пост в снежната нощ; жрец отправя молитва към Слънцето; ливада с цветя и диви биволи; количка, отрупана със скъпоценности, излиза от диамантена мина; висок връх, обвит в облаци, бълва дим...

01.10. Чакай… Смутен шепот сред публиката. Върхът изглежда непознат. Но преди някой да успее да гъкне, дяволията започва да бълва огън. Гледката е ужасна. Доко мислено благодари на Майката, че тази щуротия няма и звук!

01.11. Озадачението се сменя с паника. Вълна преминава през тълпата. "Вулкан! Те крият нещо от нас! Наблизо пак ще изригне вулкан!"

01.12. Доко реагира бързо. Присъединява се към неколцината слуги, които се опитват да усмирят множеството. "Няма никакъв вулкан! Това е само илюзия! В Бега няма вулкани! Не и от много векове насам!"

01.13. Наистина, подобни катаклизми не са настъпвали наблизо от Ерата на Скорпиона. Но никой не ще и да чуе. Паниката обхваща цялата тълпа и тя се пръсва, гази наред, събаря подиума. Вождът е захлупен от телохранителите си и е изведен през задния проход.

01.14. Доко е повален по гръб. Последното, което вижда, е как една дебелана се лута напосоки и се стоварва отгоре му с тлъстия си задник.

01. Доко I (част 1) (част 2)

 
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

No comments:

Post a Comment