Политически прослойки в атлантската Федерация
Естар (червените) – управляващата върхушка в континента Посейд, който е ядрото на атлантската Федерация. Тази групировка представлява интересите на традиционната аристокрация и се води от принципите на консерватизма, статизма и установените обществени норми (известни като Закона на Единството). По същността си, Естар е застъпник за социален строй, който може да се определи като олигархична корпоратокрация.
Синовете на Белиал (жълтите) – групата произхожда от северния остров Ариан. Войнствени атеисти, материалисти и сциентисти (т.е. маниакално уповаващи се на науката). Макар и сравнително нова групировка, Синовете на Белиал са и най-динамичният фактор в политиката на атлантската държава и с течение на времето успешно се внедряват в повечето институции и започват да направляват курса на Федерацията към по-открит колониализъм. Националисти, милитаристи, расисти, с експанзионистичен уклон.
Лотус (виолетовите, Градинарите) - свързани са със старата вяра в богинята-Майка, която все повече губи влияние във Федерацията, за разлика от все още непоклатимия си статут в по-изостаналите общества на Зелените и Кафевите земи. Виолетовите поддържат добри връзки с просветеното жречество. Умерени либертарианци, традиционалисти.
Ласиста (сините) - либерали, интелектуалци, прогресивно и екологично насочени, предпочитат методите на дипломацията и мирното сътрудничество с другите народи пред хищническия експанзионизъм, но и са възприемани като мекушави, корумпирани и лесно манипулируеми.
Релатар (зелените, Ралото) – първоначално произхождащи от непокорната планинска провинция Азаес, която няколко десетилетия преди събитията в основната сюжетна линия е вдигнала сепаратистко въстание заради прекомерния данъчен гнет на централната власт в Посейд. След потушаване на бунта, с цел заздравяване връзките между провинциите, на области като Азаес е дадена относителна автономност и подобаваща представителност в законодателната власт. Днес зелените представляват интересите на провинциалните земевладелци и са застъпници за държавния протекционизъм в селското стопанство. Сравнително маловажна фракция в Голямата дузина (законодателният орган на Федерацията).
Институции на атлантската Федерация
Правителство на Федерацията – Председателят Дорделар Басиалон ва-Кадалонуправлява начело на правителство, което се преизбира на всеки 3 години от Голямата дузина – основният законодателен орган в огромната държава. В този своеобразен парламент участват Представители от всяка от дванайсетте провинции – предимно влиятелни общественици, заможни предприемачи и наследствени феодали. Установеният политически ред способства за запазването на олигархично-аристократичния характер на атлантската държава, а Председателят има по-скоро церемониални функции и на практика е пионка в ръцете на могъщите си Съветници.
Атла-Ра, белите жреци – един от множеството религиозни ордени във Федерацията и основен стожер на господстващата социално-политическа доктрина на Закона на Единството. Посветени пазители на древното познание, върху което имат пълен монопол и което отпускат на малки порции, когато сметнат, че обществото е готово за това. Техни храмове са пирамидите, в чиито дълбини укриват множество древни и загадъчни артефакти – остатък от Златната епоха, когато научното знание и технологичният напредък са били достъпни за всеки. Във времевия отрязък, описван в поредицата, главоломното научно-технологическо възраждане на атлантското общество тласка редица могъщи индустриални, предприемачески, търговски и политически кръгове към разчупване монопола на белите жреци над достъпа до научното познание, което ще доведе до вътрешен конфликт във Федерацията.
Риян - тайните разузнавателни служби на Посейд, насочени към следене на международните отношения. Разполагат с широка мрежа от агенти, която използват за шпионаж и подривна дейност в чужбина, а с разрастване на колониалната експанзия на атлантите - и за отстраняване на неудобни лидери на чужди държави и възкачване на приятелски настроени режими (често диктатури). С течение на времето и тази институция ще бъде инфилтрирана от арианците. Първата наистина значителна акция на Риян е организирането на атентата навръх Фестивала за лятното слънцестоене (кулминацията на Книга II „Умника“), където с участието на група чуждестранни терористи, на Арената на Титаните е предизвикана смъртта на стотици хора. Този акт ще бъде изцяло приписан на Синовете на Слънцето - фанатична религиозна секта от пустинните северни области на Кафевите земи. Това ще послужи за повод за сплашване на атлантското общество с цел то да приеме постепенното превръщане на Федерацията в полицейска държава, както и подготовката й за военна експанзия на изток.
Меларион (Паяците) – вътрешните служби за национална сигурност на Посейд. Това е тайната полиция на Федерацията, насочена към шпиониране на населението с оглед съблюдаване на вътрешния порядък. С времето също са инфилтрирани от арианците и въвеждат техните все по-съвършени средства за контрол и манипулация на населението.
Някои атлантски държавници
Лориан ва-Мидор. Секретар по Външните отношения към предишното правителство на Посейд, сега водач на Комитета по външни отношения в Голямата дузина (парламентът на Федерацията). Присъстващ неизменно сред кръговете на водещите политици в управляващата партия. Влиятелен и могъщ държавник, който изповядва прагматизма и задкулисието в политиката. Синът му Келиан ва-Мидор е член на новоизгряващата опозиционна група на Синовете на Белиал. Лориан всъщност работи заедно с бялото жречество от ордена Атла-Ра (пазителите на старото знание), за да крепи устоите на властта, а отскоро - и тайно със Синовете на Слънцето, чиито терористични похвати използва, за да разчиства пътя на Председателя Дорделар и да отървава правителството от неудобни противници.
Прототипи: Хенри Кисинджър, Николо Макиавели, Ото фон Бисмарк.
Едомар Сидонис ве-Крумолбе. Заможен индустриалец с научни наклонности, един от най-могъщите мъже в атлантската Федерация. Той не просто продава електрически крушки, а популяризира електричеството за масово ползване и рекламира цял стил на живот, като създава една масова мечта - за да консумират хората неговите електрически продукти и да може електричеството му да се харчи и през деня, не само за осветление и отопление през нощта. Отначало пазителите на древното познание се опитват да го възпрепятстват, но той е твърде богат и влиятелен, а и под давление на материалистите, управляващите решават да се обединят с него, вместо да слагат пречки пред вече започналия процес на технологизация. Първоначално има намерение да се възползва от уменията на Дион, за да създаде всеобхватна енергетична промишленост. Но скоро осъзнава, че „Умника“ се очертава по-скоро като пречка пред просперитета на дейността му, тъй като с будната си съвест и неутолима жажда за научни открития, амбициозният младеж застрашава установения ред. Публичният сблъсък между двамата на Фестивала на лятното слънцестоене е предшественик на кулминацията в повествованието на първите две книги.
Прототип: Томас Едисон.
Някои други държавници и общественици
Расо Панавел. Новоизбраният Върховен вожд на Бега, една забутана и изостанала република недалеч от брега на Черното езеро (т.е. Черно море). Млад, надъхан и решен да направи добро впечатление. Но неопитен и не особено компетентен. Макар и не по негова вина, новогодишната му реч (на практика встъпителна за управлението му) се оказва пълен провал, но поне той осъзнава колко малко опит в управлението има и затова решава да изпрати свой дипломатически представител в могъщата страна Посейд, за да събере уроци и съвети как се управлява държава.
В края на краищата народът не му прощава гафа и го сваля от власт, като така поставя под угроза младата и крехка демокрация в Бега. При мистериозни обстоятелства, полицаят Матей от XXI в. от н.е. попада във времето на предделувиалния свят и се натъква на Расо в пещерата, където той е прокуден в изгнание от собствения си народ. В края на Книга II „Умника“, двамата извършват странен скок през пространството, а навярно и през времето и попадат на тайнствен остров, населен със страховито чудовище и група чернокожи диваци, където по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата заварват дивачката Незеири и агент Къркланд.
Прототип: Росен Плевнелиев.
Ведо Ресад („Ведо Вечния“). Дългогодишен Съветник по въпросите на знанието към правителствата на няколко поредни Върховни вождове на република Бега. Разполага с безкрайно много връзки вътре и извън страната, създадени къде по легитимен, къде по съмнителен начин. На пръв поглед стар пияница и чревоугодник, на когото не му пука за нищо и без угризения се отървава от всяка възложена му задача, като я прехвърля на подчинените си. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва ловък манипулатор и крояч на заплетени схеми, които в края на краищата поставят цялата власт в държавата в неговите ръце. Ведо Ресад е най-отявленият проводник на атлантските интереси в Бега.
Прототипи: Лорд Хавелок Ветинари (Тери Пратчет, Светът на Диска), Ахмед Доган, Вежди Рашидов.
Осет, Пясъчния сокол. На него е посветена цялата Глава 14 „Осет I”. Главатар на фунадменталистка шайка разбойници от пустинните северни области на Кафевите земи, която тероризира племената и керваните и изповядва Култа към Слънцето. Има три жени и една тъща, които са се обединили и го държат под чехъл, докато той се изживява като страшилището на пустинята. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кем, но прекратил обучението си уж заради задаване на неудобни въпроси, а всъщност поради лошо поведение и изповядване на екстремизъм. В ръцете на мистериозните конспиратори от Посейд, той е използван като маша за извършване на кървавия атентат над Арената на Титаните навръх Фестивала на лятното слънцестоене, който ще послужи за претекст на Федерацията да се впусне в яростна милитаристична експанзия в далечни земи.
Прототипи: Че Гевара, Осама бин Ладен.
© Спасимир Радев
