Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 1-ва луна от 2495-то слънце от века на Лъва (12 486 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Не мисля, че се налага да обяснявам на уважаемите съдебни заседатели що е то оргия. Те и без това са достатъчно вещи по тези въпроси. - отривисто поде защитницата, а из залата прозвучаха откъслечни хихикания. - Но все пак нека опитаме. Да речем, че днес е четвърти ден[25]. А ако трябва да си говорим откровено, откъдето и да го погледнеш, четвъртите дни са си кофти работа, защото ни напомнят, че почивният ден[32] все още е далече. - одобрителни възгласи сред публиката. - И така, ти си седиш в кръчмата и изведнъж забелязваш, че там някъде в дъното край една от малките масички скучае сам-самичка една госпожица. Както си му е редът по такива места, тя не е твърде навлечена. Даже може да се каже, че вероятно й е твърде хладничко там в ъгъла, толкова далеч от огнището. - дребната жена се усмихна многозначително, а из залата прозвучаха и първите подсвиркания. - Но и можеш да се закълнеш, че тя не е от онези госпожици, дето веднага ще ти се нахвърлят на врата и ще се надпреварват да ти се кълчат в скута с надеждата, че ще ги наемеш за вечерта. - госпожа Анере поклати глава, а зад тила й конската опашка се заклати в отрицание. - Не, тя просто си седи ей там отсреща и бавно и свенливо отпива вино от чашата си. Ще ти се да я заговориш. "Е, какво пък, може и да е над трийсетте и вероятно все още живее с майка си, но какво толкова?", казваш си ти и преди да си се усетил, вече си приседнал до крайчеца на нейната маса и сипеш хвалебствия срещу й, докато я гледаш настойчиво в очите. А тя се изчервява, срамежливо навела поглед в скута си. - защитницата изпърха с мигли, може би за да покаже как би се държала една кокетка в такава ситуация. - "Ще да я поканя у нас, какво толкова имам да губя?", казваш си, докато вдигаш наздраве за добрите майки по света, които безкрайно уважаваш, задето са отгледали такива чудесни и скромни госпожици.
- Протестирам! - изведнъж прозвуча гласът на обвинителя, а не след дълго и високата му издължена фигура отново щръкна над отсрещното бюро. - Не виждам каква връзка има това с обвинението!
- Тихо, тихо, човече. - съдията му направи знак да си сяда и меко удари с чукчето по масата пред себе си. - Нека чуем цялата история...
- И тогава ти идва куражът и направо я питаш дали е съгласна да направите нещо по въпроса. - продължи невъзмутимо госпожа Анере, сякаш никой не се бе опитвал да я прекъсва. - Но, о не, преди да си се усетил какви ги приказваш, ти осъзнаваш, че така, както е прозвучал въпросът ти, излиза, че си имал предвид именно добрата й майчица. "Мръсник! Извратеняк!", възкликва възмутено тя, а плесницата й вече пари върху бузата ти.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Добре, но едно нещо не мога да проумея. - осмели се Дион. - Чудя се как така адвокатите спят спокойно нощем, след като цял ден са се ровили в най-голямата помия на света и са били свидетели на какви ли не безчинства, че и дори им се е налагало неистово да защитават невинността на отявлени престъпници?
Бенал се усмихна насреща му и се пресегна, за да го плесне с длан по рамото.
- Ето, това вече е един добър въпрос, над който си струва да се замислим, нали? - рече той. - Ами какво да ти кажа, приятел. Трябва да разбереш, че мозъкът на адвоката не действа както този на нас, останалите простосмъртни. Нужно е известно количество налудничавост, за да можеш да я вършиш тая работа. Но и трябва да му знаеш мярката, да си наясно къде точно трябва да се спреш, за да не си навредиш сам. Признавам, аз не съм способен на такова нещо. Твърде лесно се увличам по какво ли не. Затова и отказах на баща си да го наследя във фирмата. А след това майка ми дори не се опита да ме убеждава повече. Но това не значи, че някога ще спре да ми го натяква.
"Хъм, това, че лесно се увличаш по какво ли не, вече съм го забелязал", помисли си Дион, но реши да си спести забележката. През последното слънце и половина Бенал го бе въвел в безгрижния живот, който навярно всяко богаташко синче водеше из градове като великия Гемаролб под Хълмовете. Времената, когато младият пришълец от дълбоката провинция бе прекарвал дните си под строгия взор на Майстор Адело в изучаване на тънкостите на сътворяването на посредствено изкуство, сякаш бяха останали в една друга епоха, далеч назад във времето. Сега му се струваше, че някой друг трябва да е изживял всичко това. Пред очите му се мержелееха единствено безкрайни маси, отрупани с полупразни бутилки, и разпрани пакетчета с шумолящи изсушени листа в тях. И всичко това му се сливаше в една размазана, непрогледна мъгла.
- Адвокатът винаги ще потърси слабото място в отсрещната страна, някоя малка пукнатинка в закона, където да може да напъха тънкото си пръстче с добре подрязаните си ноктета и да започне да човърка. - заключи Бенал Енакор. - Адвокатът разполага с всичкото търпение на света. Той ще човърка ли човърка, докато мъничката пукнатина не се превърне в огромна пробойна - достатъчно широка, та да си пъхне цялата ръка и да сграбчи това, което ответната страна е пазила за себе си най-ревностно отвъд преградата. - той направи рязко движение, стрелнал внезапно ръка напред, сякаш за да сграбчи невидима муха във въздуха. Кокалчетата на пръстите му изпукаха зловещо, когато сви пръсти в юмрук. - А веднъж стиснал, адвокатът никога не пуска. Той ще дръпне силно и ще ти донесе победата, като същевременно унижи противника. А с това ще осигури препитание за себе си и семейството си за още няколко луни напред. И така - до следващото съдебно дело.
Атлант, Атлас, Посейд, 2-ра луна от 2495-то слънце от века на Лъва (12 486 г.пр.н.е.).
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
- Някои от тези картини карали хората нервно да се почесват тук-там и особено където не ги сърби. Други пък престоявали с часове, втренчени в странните изображения, в търсене на някакво що-годе задоволително обяснение за налудничавите изпълнения на чужденеца. Но както често се случва с известните имена, никой вече не си и помислял да изкаже най-очевидното предположение: а именно, че старият Барус най-сетне се бил предал на безумието. Дори мустаците му вече не били толкова щръкнали, а по-скоро били унило клепнали, а в особено мрачните му моменти на умопомрачение - дори заплашително накъдрени. Но в същото време купувачи от близо и далеч продължавали да се тълпят на изложбите му, пулели се и се почесвали срещу чудноватите му произведения и изказвали предположения за посланието, което творецът навярно е искал да вложи в тях. И давали мило и драго, за да се домогнат до някоя от тези мацаници, само защото в долния десен ъгъл те носели подписа на великия Барус. А той само си седял на едно малко столче встрани от цялата тази суматоха, сучел мустак и тайничко се подсмихвал с чаша вино в ръка, докато златните слънца[13] подрънквали доволно в кесията му.
Едомар плесна доволно с ръце, сякаш току-що бе преживял един от онези омайващи моменти, когато големият откривател бива озарен от внезапно прозрение.
- Колко сте прав, господин Дион! А най-голямата ирония е, че повечето хора сигурно не биха разпознали и една творба на Барус Сипендо, даже ако я навиеш на руло и ги цапардосаш с нея по носа! - той се засмя. - Което само идва да покаже колко по-важно е това да си известен, отколкото да създаваш нещо наистина стойностно.
---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---
No comments:
Post a Comment