Накратко: Глава 13. Доко V

Гуна, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

13.1. Додо и Цоци пристигат с малък камилски керван на границата на триъгълника, където се срещат Амаз, Риф и Гуна. Отклонение: за нереалността на границите.

13.2. Оттук планината се спуска към крайбрежните равнини. Пътят през последните дни е бил тежък, дори е имало снежни фъртуни в проходите, което не е толкова рядко за тази част от Каф.земи. Спират на границата да похапнат твърди питки. Отвъд има бежански лагер с хора от Амаз и вътрешността на пустинята, отиващи към бреговете на Гуна. Много палатки сред прахоляка. В единия край се вихри сватба - музика и танци, но хората са бедни и покрити с парцали.

13.3. Додо го сърби ръката. Предводителят на кервана ги предупреждава да внимават - сред бежанците не е никак безопасно. Хората са отчаяни, бягат от лошата реколта и войната и са готови на всичко да преминат в Посейд, дори без документи - някои ще се пробват да прекосят проливите под прикритието на нощта със самоделни лодки и салове. Други ще си платят прескъпо, за да ги пуснат. Отклонение: за бежанците и целите им.

13.4. Спускат се в равнината на Гуна. На входа на лагера има опашка от бежанци от Амаз, много от тях имат за крайна спирка Посейд. Гуна е отдавна под контрола на Посейд - потенциалните имигранти са пресрещани още там от имиграционните власти (отличаващи се с небесносините си шапки). Забелязва сред тях и служащи жени - изглеждат доста строги и имат желязна дисциплина, но не са много загрижени за бежанците.

13.5. В лагера цари мизерия. По-заможните имигранти масово раздават подкупи на граничните власти, за да им изфабрикуват разрешителни за преминаване. Ситуацията е несигурна - наоколо обикалят банди трафиканти на хора, върлуват обирджии и лихвари, а за сигурността бдят малък брой местни стражари и изпратените от Посейд имиграционни власти, които са много подкупни.

13.6. Додо се представя на един бюрократ от граничните власти, който го съветва да изчака утрото, за да отплава към Посейд. Научил, че си има работа с чуждестранен дипломат, той му разкрива философията на атлантите за бежанците. Отклонение: за имигрантите и проблемите, които създават.

13.7. Бюрократът забелязва белезите по ръката на Додо. Сърби ли те? Задава му гатанка: колко лъчи има слънцето? Додо не разбира. Може би дамата ще знае? Цоци се разбързва да си ходят. Той им казва в коя палатка ще са.

13.8. Додо и Цоци са настанени в голяма обща палатка заедно с още десетки бежанци. Докато Цоци излиза навън да преговаря за по-малка палатка, Додо се разсейва с някакви хлапета, които ритат топка, и изгубва от очи чантата и тя изчезва. Някой ги е обрал! А вътре са били граничните им пропуски! Една старица му казва, че няма начин да преминат в Посейд без документи.

13.9. Додо изхвръква навън да търси Цоци, но се натъква на съмнителна групичка. Казва им, че няма нищо ценно у себе си, после побягва. После някакви му предлагат опиум, той отказва. Отклонение: за опиума.

13.10. Зад ъгъла вижда Цоци обградена от неколцина натрапници, очевидно с нечисти намерения. Хваща го страх и не посмява да я защити. Но с изумление гледа как Цоци размазва от бой натрапниците. Впечатлен и ужасен, тихо се връща в палатката.

13.11. Цоци също се прибира. Договорила се е с една от многото групи трафиканти на хора - ще ги прекарат тайно нощес извън лагера, а после ще се качат на лодка и ще прекосят проливите - но трябва да им платят още на тръгване. Додо няма никакви пари. Но тя изкарва една голяма дванайсетоъгълна златна монета и казва, че ще им стигне. Пълна е с изненади!

13.12. После хапват питки и лягат да поспят, преди да е залязла луната - нощта ще е дълга. Додо се върти дълго до нея. Накрая се унася и сънува изригващ вулкан - но не прилича на онзи от прожекцията на Вожда, а е по-скоро на четиристенна пирамида. Тя бълва огън и накрая върхът й избухва в пламъци.

13.13. Събужда се от невероятна глъчка отвън. По улиците през нощта е започнало масово сбиване, прераснало в безредици. Банди грабят навред, а стражарите са изтикани в дъното на лагера. Атлантските войници охраняват администрацията и стрелят напосоки. Някой дава знак на Цоци и тя го повежда покрай целия хаос извън лагера. Отвън чака тайният конвой към брега.

Откъси: 13. Доко V (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 12. Зари IV

Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

12.1. Зари и другите 6 момичета са на яхтата. Извършили са дръзко нападение на кея през нощта, преодолели са охраната на яхтата на управника Кидиман и сега се опитват да се изплъзнат на катерите на бреговата охрана. Лодката има мощен парен двигател и резервни платна и е най-бързата в Ог, но бреговите имат много катери и се опитват да им отрежат пътя на излизане от залива. Докато се развиделява, отпред в открито море се задава буря, а светлинките на катерите затягат обръча. Момичетата трескаво работят по лодката; Незеири капризничи, не е искала да напуска господаря си.

12.2. Отклонение: за бреговата охрана. Отклонение: за патрулните лодки.

12.3. Зари настоява да нападнат един от фланговете и с бой да преминат покрай единия, докато намерят по-подходящо място за отплаване обратно към Залива на Десетте реки. Но водачката настоява да опитат да избегнат бреговата охрана и да минат право напред - което ще ги отведе в опасна близост до бурята. Подлагат на гласуване и Нези накланя везните към последното. Така, докато катерите ги притискат от двете страни и вече ги обстрелват, те правят дръзка маневра и се изплъзват в последния момент с цената на живота на водачката. Бреговите се отказват да рискуват да ги преследват по-нататъка.

12.4. Бурята обаче ги подхваща и нещата отиват на зле. Яхтата не е пригодена за плаване в такива условия и започва да се пълни с вода. Те се опитват да я изгребват, но бурята се усилва. Едно от момичетата пада зад борда и се изгубва в морето. Мачтата се чупи на две. А накрая парният двигател се пълни с вода и експлодира, раздробявайки яхтата на трески. 

12.5. Зари пада във водата и заедно с няколко от момичетата се бори за живота си - тя не може да плува! До нея се появява Незеири, която й подава една дъска, за да се хване. После обаче течението ги разделя. Отнякъде се появяват няколко перки. Това не са акули, а делфини. Зари се хваща за един и той я понася нанякъде, докато тя се люшка между живота и смъртта.

12.6. Когато се освестява, се озовава на пясъчен плаж с кокосови палми, а покрай нея се носят разпилени отломки от лодката. Има и два трупа на момичета. С ужас Зари установява, че едната е Незеири. Тя започва да я масажира и Нези накрая се съживява и изкашля водата от дробовете си. Двете се прегръщат, докато сред вълните в морето се чуват писуканията на отдалечаващите се делфини. А един господин с бомбе седи сред клоните на една палма и си води записки в тефтерчето.

12.7. Скоро Зари и Нези разбират, че са на малък необитаем остров, по-скоро скала. Няма много храна, освен птици, миди и кокосови орехи. Има и змии, но са трудни за хващане и някои изглеждат опасни. Първите няколко дни вали всеки следобед, поне могат да събират водата за пиене в черупките на кокосовите орехи. Но те бързо се изчерпват. Принуждават се да нагазят във водата и да ловят раци.

По някой делфин често ги посещава. Нези се връща веднъж и се оплаква, че един делфин се опитал да я изнасили. Бил доста груб, но тя не се противяла много и дори й било хубаво да я гъделичка.

12.8. Докато прави физическите си упражнения, Зари пита Нези какво знае за делфините. Отклонение: за делфините. Нези твърди, че неслучайно са ги спасили. На Нези й се счуло, че й говорят по време на крушението. Зари казва, че за делфините те са просто любопитни странни същества, играчки за забавление дори - както водните биволи са били за хората. Сигурно си е въобразила заради ужаса. Но Нези не е изпитала никакъв страх, защото делфините я уверили, че е в сигурни... перки. Зари е загрижена - момичето сигурно бълнува от глад.

12.9. Зари си прави каменни сечива и се захваща да строи лодка от дървени трупи. Не иска да остават тук задълго - храната се намира трудно, а и няма прясна вода и събират дъждовна вода, но не се знае кога ще спрат дъждовете. Нези предлага да построят сигнална клада на върха на скалата, но така могат да се издадат на Бреговата охрана. Не знаят къде са и колко далече е Ог. Все пак Нези събира сухи папрати.

12.10. Вечерите наклаждат огън и се гушкат, за да се стоплят. Зари разпитва Нези за господаря Кидиман - той я е закрилял, дал й е разкош, обещал й е охолен живот, стига само да му изпълнява странните прищевки. Но той само я е използвал като играчка - на атлантите не може да се вярва, гледат само собствените си интереси, а останалите са средство. Иначе защо ще държат толкова роби, дори от собствения си народ?

12.11. Накрая гушкането преминава към по-нежни ласки и двете правят любов. Зари осъзнава, че откак е видяла Нези, я е обикнала - като по-малка сестра и като приятелка. Обещава да я пази, каквото ще да става.

12.12. На шестия ден кокосовите орехи са свършили и те са много гладни. Пускат лодката да я изпробват, но тя се разпада. Зари признава, че не е особено умела в сложната изработка.

12.13. На хоризонта се появява кораб с черни платна на много кръпки. Зари грабва наръч сухи треви и се покатерва на върха, за да ги запали, а пушекът се вдига нависоко и корабът се отклонява към тях.

Откъси: Зари IV (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 11. Дион III

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

11.1. 15-годишният Дион е в големия град Гемаролб, където се учи като чирак под крилото на известния майстор учител Аделон "Адело" ве-Рукил. Учи се в група с други млади таланти. Има часове по алхимия, астрология, леярство, зидарство, кожарство, механика, дърводелство, чертаене, математика и философия. В свободното си време се занимава със скулптура и живопис и си изработва различни странни джаджи. 

11.2. Точно в момента имат час по скулптура и пред тях се е изтегнала гола жена в сластна поза, която позира като модел. Отклонение: за женските гърди.

11.3. Докато момчетата се разсейват по модела, Дион все така твори съсредоточено, връща се и разваля статуята и отново започва отначало, търсейки съвършенството. Подиграват му се, че не се интересува от жени и че е обратен, но той е решен да сътвори шедьовър и да ги засрами.

11.4. Влиза майстор Адело и поучава учениците. Отклонение за скапаното изкуство.

11.5. След пет дни, чираците вече работят по една мозайка на страничната стена на един храм на централния площад на града. Духов оркестър оглася площада и е доста жежко. Един от жрецитена Атла-Ра проповядва за Закона на Единството.

11.6. Адело е дал задача за всички - натоварени са от група богати меценати да изготвят голяма стенна мозайка за един от храмовете на Предците. Схемата е основана на известна стара творба, нарисувана от самия учител, а чираците трябва да му помагат при изработката. До седмица, на стената трябва да има изобразена победна битка от историята на атлантите. Адело им е разпределил задачите, а на Дион се е паднало да завършва ъглите и периферните части на мозайката точно според неговите указания. След това ги е оставил с двама от майсторите си.

11.7. Момчетата говорят помежду си: тъй като възнагражденията им са фиксирани, те подозират, че Адело смята да разпредели твърде малка част от печалбите и да прибере повечето пари за себе си. Дион не е заинтересован от парите - той само иска да упражни новите си идеи за цветовете и да приложи вижданията си за нов вид изкувство, поне едва забележимо. Под вещите му ръце, повереният му ъгъл на мозайката сякаш оживява.

11.8. Адело се появява на работната площадка. Докладвали са му, че има нещо особено в цветовете, които Дион е използвал по ъглите. Когато проверява, с удивление и ужас установява, че периферните части от картината притежават извънредна дълбочина, за разлика от средата на картината, която изглежда твърде плоска. Смесил е цветовете по особен начин и е използвал специална непозната техника - триизмерна перспектива. Адело му се скарва, че не е спазил правилата на копирането и го изгонва от площадката, като го съветва да си вземе няколко дни неплатен отпуск. Дион осъзнава, че учителят иска да го лиши от неговия дял от заработеното, което за Дион само потвърждава съмненията на момчетата за учителя. Докато напуска площадката под подигравателните дюдюкания на останалите чираци, вижда учителя да седи мълчаливо и потиснат да се взира в творението на ученика си, а останалите майстори гледат в захлас творението му. Той се подсмихва и вътрешно удовлетворен, потегля към квартирата си.

11.9. Дион решава, че за него би било полезно да прекара една седмица обратно у дома, за да си почине, докато се уталожи скандалът. Тръгва си през улиците на града и се диви на сградите. Отклонение за фалическата архитектура. По пътя се натъква на момичето, което по-рано е позирало за упражнението по скулптура. Казва се Халана и работи в страноприемница (той не знае, че тя е проститутка). Увещава я да му позира в неговата квартира за една негова картина - ще й плати щедро с парите на баща си. После се разделят.

Откъси: 11. Дион III (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 10. Доко IV

Амаз, Кафевите земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

10.1. Керванът е спрял сред дюните и наблюдава танца на два пясъчни вихъра, които пясъчните хора почитат като духовете на пустинята. Отклонение: за пясъчните бури.

10.2. Вече 5 дни керванът пътува по пустинните крайбрежни земи на Гаф и наближават Амаз с надеждата да стигнат Орун, голямо пристанище, където ще потърсят помощ от атлантските кораби. Пясъчните хора са много услужливи, благодарение на Цоци. Местните много я уважават. На езика на пясъчните хора, "дзоки" означава "мишка", а "дзоко" е "мишок". Оттам и прякорите им.

10.3. По пладне спират за редовната молитва. Повечето от кервана са минали към вярата в Слънцето. Цоци вярва в Майката и носи амулет, но стои почтително настрана и наблюдава молитвата и обяснява на Додо за сблъсъка между двете религии.

10.4. Един нахакан господин се е лепнал за тях и постоянно им досажда. Той е скептичен за молитвата. Отклонение: за молитвата.

10.5. С наближаването на скалистите хребети навлизат в земите на Амаз и пясъчните хора заявяват, че не могат да продължат по-нататък. Дават им храна и оръжие и ги предупреждават за наскорошни граждански вълнения по тези земи.

10.6. С приближаването на град Орун, ситуацията по пътищата се променя. Върволици от хора напускат града - разказват за върлуващи шайки и вълнения по улиците. Лошата реколта от миналото лято е предизвикала недостиг на зърно и е настъпила криза. Проблемът се подсилва от религиозни сблъсъци между привърженици на Култа към Слънцето, дошъл от Кем, и традиционните анимистични шамани на Майката земя.

10.7. През нощта, преди да стигнат пристанищния град, докато Додо е в храстите по голяма нужда, лагерът им е нападнат от пясъчни пирати и една част са отвлечени, а останалите се пръскат из пустинята. Додо се укрива и вижда как отвличат Цоци и решава да я последва. След като известно време ги следва, той се уморява и изостава. Някой го издебва и нещо го ужилва отзад по ръката. Той изгубва съзнание.

10.8. Додо се събужда в лагера на пясъчните пирати, с амнезия за последния ден и половина и с някакви белези по силно сърбящата го ръка. Докарват го при вожда им Осет Пясъчния сокол, който се оказва образован и умен мъж. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кемет, но прекратил обучението си заради лошо поведение и задаване на неудобни въпроси.

10.9. Обсъждат проблемите с религиозните сблъсъци, философията на Слънчевите и др. Бандата на Осет е на страната на Синовете на слънцето. Те са завзели контрола над храните и водата и диктуват положението.

10.10. Отклонение: за морала. Отклонение: за добродетелите.

10.11. Главатарят се оплаква за битовизми - той е мъж под чехъла на три от жените си плюс тъщата, които са се обединили и го мачкат, докато той самият мачка пустинните племена в Амаз.

10.12. Като става въпрос за Цоци, той предупреждава Додо да внимава - да не й се доверява прекалено, защото е жена и защото е атлант, а те са продажни, коварни и покварени. Говори за ролята на жената, която трябва да е подчинена.

10.13. Отклонение: за Майката природа.

10.14. Накрая, след като разбира за мисията им, все пак решава да ги пусне нататъка, за да се убеди Додо колко прокажено е атлантското общество. Има и едно условие. Тайно му дава странен плосък кристал, който му поръчва да предаде на определен адрес, когато достигне в Изумрудения град. Ако не го направи, агентите на Сокола ще се докопат до него. Додо приема и остатъкът от кервана потегля към Гуна.

Откъси: 10. Доко IV (част 1) (част 2) (част 3)
СЪДЪРЖАНИЕ© Спасимир Радев

Накратко: Глава 09. Зари III

Бибун, Ог, 9-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

09.1. Вече 4 месеца, откак Зари е била откарана като робиня в Ог и продадена на търг на Гилдон, съдържател на страноприемница и бордей в град Бибун. Ог е единствената част от атлантската федерация, където проституцията е призната за законна, съгласно пазарлъка между Посейд и местната аристокрация, която е запазила тази традиция срещу доброволното си участие във Федерацията.

09.2. Зари е една от най-предпочитаните еротични танцьорки заради необичайно мъжественото си телосложение и кожените си дрехи и е спечелила много почитатели сред господата с по-особени разбирания за любовта. Двуглавата змия на Ку (вид каучуково дилдо с два накрайника) сега е основното й оръжие. А също камшикът и изкуственият прикачен член, който влудява господата.

09.3. Отклонение: За проституцията.

09.4. Този ранен следобед Зари тъкмо е привършила пламенен садо-мазо сеанс с един господин, който още стене от удоволствие, изнемощял и коленичил пред нея на четири крака със зачервен гол задник. Тя се изкъпва, облича оскъдното си кожено облекло и се готви да слезе долу в кръчмата.

09.5. Когато слиза долу, заварва сградата завардена, от слугите няма и следа, а господарят й Гилдон в компанията на няколко неприятни здравеняци, които се разправят с него за някакви дължими пари. Заплашват да му отрежат някой пръст или крайник.

09.6. Когато виждат Зари, биячите са впечатлени от телосложението й и се опитват да отвлекат Зари като залог за дълга на Гилдон, но тя оказва яростна съпротива - убива двама, а другите се разбягват. В схватката обаче Гилдон е ранен със стрела на арбалет.

09.7. Слугите пренасят Гилдон горе в покоите му и викат лекар. Гилдон пита Зари как да й се отблагодари, задето го е спасила. Тя иска в замяна само да получи правото да се придвижва свободно из града. Той е съгласен, а и не само това - обещава да я направи свой телохранител, защото ще има нужда от бойните й умения.

09.8. Лекарят пристига и преглежда Гилдон и заръчва да се донесат някои лекарства. Гилдон възлага на Зари да отиде до аптеката на свой доверен братовчед и да му ги донесе - първата й задача из града.

09.9. На път към аптеката, Зари се натъква на познато момиче, изглежда също робиня. В нея разпознава Незеири, една от оцелелите Дъщери на Ку.

09.10. Незеири й споделя, че сега е лична прислужница на Управителя на града, богатият Кидиман и животът й не е никак лош. Разкрива й, че из града има пръснати още 5 момичета от някога славните Дъщери на Ку - повечето са робини и слугуват в домовете на видни господа.

09.11. Зари я увещава да избягат от Ог и да се върнат на острова, където е заточен остатъкът от народа им. Но Нези изглежда е приела робската си участ - тя много харесва Кидиман и даже често споделя ложето му. Тя твърди, че той я обича и иска дете от нея. Но Зари й разкрива, че Кидиман е редовен гост на бордея на Гилдон и просто си търси жени, а тя е за него само една вещ. Ако не вярва, да го проследи довечера до кръчмата и ще го види. Даже ще й остави задната врата на кухнята отключена и ще предупреди готвачите, за да влезе тайно и да го види. Нези отказва да й повярва и се разделят, а Зари разочарована продължава към аптеката.

09.12. Вечерта, вече донякъде възстановеният Гилдон устройва поредния пир за гости с еротична програма в кръчмата си. Присъстват някои от големците на града, а също и познатите мутри. Управителят Кидиман се появява и сяда до Гилдон, а той го черпи.

09.13. Зари прави обичайния си танц на пилона, но не откъсва очи от господаря си. Мутрите я следят с погледи. Гилдон и Кидиман си говорят и кимат към нея и са видимо впечатлени от гърдите й, които прозират отстрани.

09.14. Отклонение: За страничния вид към гърдите.

09.15. След танца Гилдон я извиква при масата им и я предлага за вечерта на госта си безплатно като жест на добра воля (и с надеждата на благосклонна дума за него и разрешение на проблема с мутрите). Зари разбира намека и флиртува с Кидиман. Забелязва един голям ключ на врата му.

09.16. Зари забелязва Нези, която гледа иззад вратата на кухнята с невярващи очи. За малко отива до кухнята и двете разговарят за двуличния Кидиман. Нези е разочарована и решена да му отмъсти за лицемерието. Зари я пита какъв е този ключ на врата му. Това е ключът към яхтата му - неговата гордост. Най-бързият плавателен съд в Ог. С нея той тайно прекарва опиати през митницата и ги пласира на пазара в Бибун. Така е станал толкова богат и е добил такава власт, а накрая си е купил и изборите за Управител.

09.17. Зари има план. Казва на Нези да побърза да намери останалите 5 Дъщери на Ку из града и да ги доведе край пристанището в полунощ. Връща се при масата и флиртува още повече с Кидиман, а накрая двамата се качват заедно в стаята й, докато Гилдон потрива доволно ръце.

09.18. Зари и Кидиман се приготвят за секс. Тя го омайва със стриптийз и еротичен масаж. Когато нещата се разгорещяват и той завира лице между краката й, тя стиска мощните си бедра и го удушва. А после изтръгва ключа от врата му. После се прехвърля през прозореца, а отвън зад ъгъла я чака Нези с останалите 5 момичета, въоръжени кой с каквото е намерил. Те изчезват в нощта.

Откъси: Зари III (част 1) (част 2) (част 3)
СЪДЪРЖАНИЕ© Спасимир Радев

Накратко: Глава 08. Дион II

Линомал, Гадейрос, Посейд, 6-та луна от 2490-то слънце от века на Лъва (12 591 г.пр.н.е.).

08.1. Хубав юнски ден, по пладне е валяло свеж дъжд и на небето виси дъга. 12-годишният Дион вече работи като помощник при баща си, съдията. Грижи се за чистотата в кабинета му и реда сред документите.

08.2. Пирион е получил поръчка от местен дребен благородник, да му намери старинно изглеждащ скъп щит с красива страховита емблема от скъпоценности. Дион се е захванал със задачата да му изработи такъв щит и днес е шестият ден, през който работи - вече добавя довършителните детайли.

08.3. Дион е развил блестящ ум - може да чете и пише на три езика и е много вещ в математическите сметки за страничния му бизнес - търговия с ценни предмети. Често помага на ковача и разбира от всякаква техника, сам си изработва странни джаджи. Подхванал е да чете книгите от библиотеката на баща си, а особен интерес има към техническите схеми и астрологическите книги.

08.4. Отклонение: За астрологията и зодиака.

08.5. За по-малко от седмица е изковал щита и го представя на баща си: на него има изобразен страховит змей, който бълва огън, а очите му са от червени рубини. Баща му вътрешно е впечатлен от изумителната изработка, но вместо змея ще даде на клиента си някакъв друг щит с прободено от златна стрела сърце, а щита със змея заделя настрана, за да го продаде в града за добри пари.

08.6. Решил, че не са оценили труда му, в яда си Дион блъска щита в стената. Червените рубини изпадат на земята. Той случайно се взира в единия и забелязва как светлината се пречупва през него на множество червени слънчеви зайчета. Затръшва вратата пред баща си и напуска стаята.

08.7. Дион се затваря на таванската стая и се вглъбява в своето малко царство. С времето сам си е построил по-голям телескоп и е описал движението на планетите, включително Скитника. Открил е и пръстените на Сатурн и е видял луните на Юпитер.

08.8. Дион завърта малкия си модел с глобуси, представляващи планетите, както винаги прави, когато се опитва да се успокои. Отклонение: Земята: формиране, състав и орбита.

08.9. Лунните лъчи падат в таванската стая през прозорчето на покрива. Дион настройва новия си телескоп с огледалата и се заглежда в нощното небе. Отклонение: Дали Луната е направена от сирене?

08.10. Изградил си е голяма решетка от мъниста, които са под формата на колело и пречупват светлината по безброй изумителни начини. А кристала от пещерата пази в едно сандъче, макар и сцепен по средата и раздробен на две части, и обича често да гледа как пречупва светлината на всички цветове на дъгата.

08.11. Има странния навик да купува птички в кафези и да ги пуска на свобода. Но самият той никога повече не е опитвал да бяга от къщи. Освен това никога не вкусва никакво месо. И вече е станал непобедим в играта на топчета - колекцията му от трофеи е впечатляваща.

08.12. Докато е насаме с мислите си, се сеща да опита да разложи слънчева светлина през парче от кристала, останал му от пещерата, а когато получава различни цветове, изолира през дупчица червения сектор от нея и повторно я прекарва през друго парче от кристала, очаквайки червеното да се разложи повторно. Но то си остава червено! Откритието му означава, че бялата светлина се разлага на няколко основни неизменни цвята и червеното е един от тях. Но това противоречи на общоприетата официална догма, че бялата светлина е първичната, божествена светлина, а различните цветове се образуват, когато светлината се забавя до различни скорости! Нима е възможно тя да е с еднаква скорост?

08.13. Дион иска да разбере кои са останалите основни цветове и какво означава това. Цял ден прекарва в таванската стаичка с тефтерите си и започва безспирни опити с кристалите.

08.14. Бързо установява, че основните цветове са червено, зелено и синьо. Хрумва му нов опит: поставя едно топче на масата и го осветява през червен, зелен и син филтър и наблюдава как се смесват цветовете зад сянката му и как образуват останалите цветове - а когато всички се смесят, се получава бяло. Записва си всичко в тайния си дневник. Събрал кураж, на другия ден отива да каже баща си, че е време да поеме по собствения си път и иска да си пробва късмета в големия град и да се учи при големите майстори.

Откъси: Дион II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

07.1. На борда на въздушния кораб "Глухарчето", Додо още се опитва да привикне към пътуването в облаците и лукса на първа класа. Плаването до остров Еса е преминало скучно, но сега, след вчерашната си вечеря с атлантския пратеник Тедион и особено очарователната му асистентка Церибела, която той е изпратил да посрещне госта на пристанището, нещата са потръгнали по-добре.

07.2. Тедион му е досадил с политическите си теми и сега Додо е в компанията на Цоци, която изглежда като мишле (затова и Тедион я нарича "Мишлето" - явно между шеф и асистентка има някакви интимни отношения, което кара Додо да чувства някаква завист).

07.3. От безкрайните разкази на Тедион, на Додо единствено се е сторила интересна историята за въздушните кораби на атлантите [Отклонение: за въздушните кораби].

07.4. Сега Додо и Цоци се разхождат по палубата и разглеждат кораба. Забелязват далечните светлинки по отсрещния бряг на Кафевите земи. Някои от тях като че се местят. Цоци е била по тези земи и е добре запозната - там има села на пясъчните хора - суров народ, но със силно чувство за чест и неподатливи на влиянието на атлантите.

07.5. Говорят си за Бега и Посейд - правят сравнения между двата си народа. Всъщност между тях няма кой знае какви големи различия, като изключим техническото развитие.

07.6. Разглеждат и спасителните лодки [Отклонение: за спасителните лодки].

07.7. Смрачава се, а отстрани ги застига гръмотевична буря. Капитанът отклонява кораба, за да избегне бурята, и се отправя към отсрещния бряг на Гаф.

07.8. В един момент от облачното небе се спускат странни дребни светлинки, като дъжд от падащи звезди, но твърде близки. Една светкавица удря антената в носа на кораба, без видими поражения. Но след това отгоре се чува звук като от разпран плат, после съскане и корабът започва да губи височина. А отдолу е само море!

07.9. Прозвучава предупредителна сирена, а пасажерите уплашено наизлизат по палубата. Тедион също се повява и се опитва да вдъхне увереност на всички. Но въпреки уверенията на екипажа се заформя нещо като паника.

Капитанът съобщава, че ще се наложи да се приземят спешно (но изглежда няма да успеят да стигнат брега и ще се приводнят). Корабът опасно се накланя назад и започва да се спуска бързо.

07.10. Докато подготвят багажа си да го натоварят на една от лодките, Тедион установява, че чантата му с документите (паспорти и гранични пропуски) трябва да е останала в каютата. Цоци предлага да изтича да я вземе, но той услужливо се наема сам да отиде. Тя все пак го последва, но след малко се връща обратно при Додо - без Тедион.

07.11. Повечето лодки вече са спуснати с въжетата. Има няколко повредени дървени лодки, но за щастие могат да използват и от надуваемите.

Тедион продължава да се бави, затова Цоци натоварва Додо и багажа им в една надуваема лодка и малко преди корабът да се стовари в морето, се спускат с лодката от палубата и пльосват във водата.

07.12. Морето е бурно и доста от лодките се преобръщат, а Додо и другите спасяват един удавник в своята лодка. След това изваждат греблата и с отчаяно гребане се отправят към светлинките на брега.

07.13. Когато вълните накрая ги изхвърлят на песъчливия бряг на Гаф, подгизнали и измръзнали, вече е черна нощ. Спасените пътници запалват фенери и започват да се преброяват - изглежда около една четвърт липсват. Додо навсякъде търси Тедион, но от него няма и следа. Сигурно е останал на кораба. Цоци не изглежда твърде сломена от новината.

07.14. Изведнъж откъм пясъчните дюни се чува дрънчене на фенери и рев на камили. Оцелелите пътници се озовават очи в очи с керван от пясъчни хора, които насочват към тях пушки. Цоци ги заговаря на техния език - изглежда познава местните обичаи. Пясъчните хора изръмжават нещо в отговор и ги повеждат под конвой навътре в пустинята.

07.15. На една по-далечна дюна тихо си седи един господин с кафяво бомбе, който безмълвно наблюдава отдалечаващия се керван и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.

Откъси: Доко III (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 06. Мат I

с.Мостово, България, 3-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

06.1. Мутиу (Матей) кара джип Навара по дерето на р.Сушица. Току-що са напуснали разклона в началото на мах.Ряката и отиват към с.Мостово.

06.2. Матей е млад и надъхан следовател в пловдивската полиция, изпратен заедно с една дебела журналистка от интернет изданието "Пловдив Тудей" и косматия й оператор да изследват мистериозни съобщения за странни събития в околностите на мистичното тракийско светилище Белинташ.

06.3. Триъгълникът между Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора е пословичен със славата си на енергийна зона - много екстрасенси, хипита и природозащитници идват тук. Пълно е със светилища от тракийско време. Има изникнали и няколко хотелски комплекса, даже и "антистресова пътека" и всякакви други ню-ейдж врели-некипели.

Има и предание, че Белинташ ще разкрие древната си тайна, след като получи кървава дан от 8 души. Досега в околностите са загинали 6 туристи, половината поразени от светкавици. А близкият Караджов камък е прокълнато място.

06.4. Запитан за собственото му мнение по тези въпроси, Матей заявява, че е прекалено здраво стъпил на земята и не вярва в подобни щуротии. [Отклонение] За "ню-ейдж" вярванията. Материалистичните възгледи на полицая раздразват оператора на журналистката.

06.5. Напоследък се появяват новини за странни явления: светлини и звуци в гората, внезапни промени в облаците, дори смерчове; а също изчезнал добитък.

06.6. Обсъждат последната информация за разказите на селяните за някакъв козар, който изчезнал в планината за 2 дни, а после пак се появил, но видимо остарял с десетина години.

06.7. Журналистката тормози Матей с безкрайни въпроси за живота му: любопитно й е как един син на нигерийски студент във ВСИ е успял в живота в България, как се оправя в циганското гето Столипиново, как е завършил полицейската школа в Симеоново и защо именно него са изпратили да разследва странните явления. Може би всички други ги е мързяло? По-скоро защото само той има някакви познания по физика.

06.8. Досадните въпроси са прекъснати от авария на джипа - двигателят угасва и отказва да запали повече, а огледът под капака не показва никакви повреди или липса на гориво. Матей предлага да тръгнат пеш надолу по дерето към с.Мостово, но дебелата журналистка отказва да върви и решава да остане в колата заедно с оператора си и да чака Матей да се върне. Така той тръгва сам.

06.9. Вече започва да се смрачава, а Матей още не се е отдалечил на повече от 2 км от колата, когато чува отзад странни звуци на свистене и учестено пулсиране и вижда многоцветни светлини, а в небето облаците се завихрят без видима причина. Втурва се обратно към колата, но когато достига почти по тъмно, установява, че тя е безследно изчезнала заедно с двамата му спътници!

Откъси: Зари II Мат I (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

 

Накратко: Глава 05. Зари II

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

05.1. По време на прилива, малките хора са успели да се промъкнат под водата при устието на последната от Десетте реки, използвайки бамбукови тръбички за дишане, и сега заплашват да минат в гръб на основната част на войските на Ку и да ги обградят. С бой и сеч (и използвайки по-голямата част от няколкото останали в изправност пушки, по-рано купени от атлантите), елитният отряд на Зари успява да се изплъзне от засадата и да се върне към водачите си и да ги предупреди за заплахата.

05.2. Зари и военните началници измислят дързък план да нападнат пигмеите, докато са още във водата, и да ги принудят да се изтеглят към морето, където временно да ги притиснат, а Зари и отрядът й от Дъщерите на Ку да използват отлива и да се промъкнат покрай мелето и да доплават откъм морето до скалата с Дългия дом и да доведат оттам помощ, която да удари пигмеите в гръб. Схватката е жестока и макар че Дъщерите на Ку дават жертви, планът все пак успява и Зари и отрядът й успяват да се доберат до укреплението.

05.3. Отклонение за странните атланти от гледна точка на Зари и за техните изкривени схващания за народа на Ку и за доминацията на жените в нейното общество.

05.4. В Дългия дом, Зари съобщава за бойното положение пред Съвета на Старейшините, който е събран от Майката на Народа и провежда среща с пратеници на атлантите, които наскоро отново са доплавали с няколко кораба, първоначално за да предложат още търговия. Но сега мисията на атлантите (сега предвидливо предвождана от жена, за да се предизвика повече доверие) е по-различна: те обещават не само още доставки на оръжие, но и военна подкрепа от корабите си срещу пигмеите - в замяна на правото да построят атлантска база недалеч на брега - не много по-различна от скалното укрепление при Дългия дом. Целта им е да имат база, откъдето да снабдяват постоянно преминаващите си покрай Кафевите земи кораби.

05.5. Зари е против, а няколко от Старейшините също изявяват загриженост, че ако приемат предложението, така ще се променят досегашните правила на двустранните отношения и ще се даде прекалено много пространство на атлантите - а те никак не са глупави и сигурно имат по-далечни цели в този район. Пратеничката на атлантите ги уверява, че изграждането на търговски и продоволствен пункт е единствената им цел.

05.6. Зари е сред онези, които споделят опасенията срещу атлантите. Между двете мнения има разнобой, а Майката на Народа напомня, че всяко важно решение в Съвета на Старейшините трябва да се вземе единствено с единодушие. Но тогава пратениците изкарват своя неочакван коз: те обявяват, че вече са в контакт с племената от платата (далечни сродници на народа на Ку), които вече се приближават и трябва да бъдат привлечени на правилната страна. Те са готови да нападнат пигмеите в гръб и така веднъж завинаги ще се реши проблемът с нашествениците от блатата. Единственото условие на племената от платата е да им бъде позволен достъп до свещената огнедишаща планина Ку, за да могат да извършват религиозни поклонения там - все пак тя е свещена и за тях.

05.7. Старейшините се двоумят по предложението и дори Майката на Народа е против, като напомня, че това е свещена земя и има забрана никой да не се качва на върха (това е древно табу). Но атлантите изиграват нов коз - изваждат големи сандъци, натоварени с възпламенителни бомби и барут, които те демонстрират на двора пред Дългия дом. Това (както и заплахата от новия враг от платата) окончателно убеждава Старейшините, а Майката на Народа е принудена да отстъпи заради спешната нужда от помощ срещу врага.

05.8. В следващия момент пристига вестоносец от бойното поле, който съобщава, че пигмеите са направили пробив и са подгонили частите на Народа на Ку обратно към укреплението му - скоро ще са пред стените и ще стане страшно. Съветът изпраща по-голямата част от останалия в укреплението резерв да ги пресрещне, а атлантите дават знак на корабите си да приготвят оръдията си за обстрел срещу пигмеите откъм морето.

05.9. Войската на Народа на Ку пристига разнебитена, а пигмеите са по петите им. Разразява се битка пред стените на укреплението, а Зари и дружината й са натоварени да държат стените срещу нашествениците. Отклонение за картечницата.

05.10. Междувременно един отряд на атлантите тайно е проникнал в гръб в укреплението, окупирал е почти обезлюдената крепост и е взел за заложници Майката на клана и Старейшините, като сега искат да наложат своите условия на Народа на Ку. 8 кораба на атлантите са се приближили към брега и са насочили оръдията си към укреплението.

05.11. Остатъците от армията и от Дъщерите на Ку не са допуснати да влязат в укреплението и сега атлантите изнудват Съвета на Старейшините да се съгласи на неизгодни условия на примирие - да се изселят и да бъдат транспортирани на един новооткрит остров, разположен точно срещу Залива на Десетте реки и да оставят крайбрежието на пълното резпореждане на Посейд и новите му съюзници от платата. Те информират Съвета, че дори в момента племената от платата довършват последните остатъци от пигмеите и от армията на Народа на Ку. Майката на клана отказва да приеме условията.

05.12. Отклонение за колониализма.

05.13. Междувременно в укреплението атлантите убиват Майката на клана и повечето й телохранителки, а малцината оцелели от Народа на Ку са пленени, оковани и натоварени в корабите.

Откъси: Зари II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 04. Доко II

Бега, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

04.1. В двореца в Баган, съвещание на правителството на Вожда. Настроението е тягостно. Расо се оплаква от злощастното начало на управлението му и се чуди какво да се прави с така настъпилата криза. Съветниците му го успокояват, че не е нищо фатално, но той е доста умърлушен. Дори обмисля хвърляне на оставка и предсрочни избори.

04.2. Всъщност според всички данни, новините наистина не са никак добри: отвред пристигат известия за паническо презапасяване на населението с продукти от първа необходимост, изграждане на скривалища в пещерите и дори дървени бараки в короните на дърветата (с надеждата хората да избегнат лавата), дори обезлюдяване на цели села. Аристокрацията пък сипе ехидни забележки по адрес на властта.

04.3. Ведо дипломатично поема отговорността за гафа с избора на неподходяща картина на вулкан, а и с техническата авария, предизвикала паниката. И предлага да обърнат загубата в победа - да си изведат поуките: а те са, че бегианците не познават достатъчно добре заобикалящия ги свят и са твърде самоизолирани. Съседите им отдавна са в дипломатически отношения с далечни земи (например Посейд).

04.4. Според Ведо, проблемът може да се реши само по един начин: да се изпрати дипломатическа мисия от Бега в някоя по-напреднала държава и да се събере ценен опит за културата и начина на държавно управление в съвременния свят. Моментът е подходящ: тъкмо Посейд е пратил запитване дали може да се установят редовни дипломатически отношения с новата власт в Бега, а пратеникът им чака отвън.

04.5. [Отклонение] В какво се състои същността и ползата от дипломацията.

04.6. Доведен е пратеникът от Посейд, който представлява търговските интереси на една военна строителна фирма (която строи укрепления в Посейд и по чужди земи), а сега по съвместителство временно ще представлява дипломатическата мисия на атлантите в Бега. Той се опитва да убеди правителството да изградят по-тесни връзки с Посейд, които ще са от взаимна полза (околните народи не спят, а близки и далечни заплахи за сигурността на Зелените земи надигат глава). Ведо е благосклонен към предложението и Вождът се съгласява, че нищо не би им навредило да заложат на по-близки отношения. Защото, както с времето е научил Доко, дипломацията е много важно нещо.

04.7. Доко си мисли колко полезно е всичко случващо се за него (въпреки големите неприятности в момента) - покрай работата си в екипа на Ведо, той има пряк достъп до най-висшата политика в държавата (който в бъдеще може да се окаже много полезен - току-виж един ден седнал на Дъбовия трон). А експериментът с народовластието, въпреки явните си недостатъци, изглежда доста обещаващо.

04.8. Ведо е може би най-мъдрият съветник и Вождът е изкарал голям късмет с назначаването му. Ведо е последовател на "истинската политика", изложена преди десетилетия в томовете на Отамар. [Отклонение] Какво гласи наръчника "Истинска политика за леваци" от Отамар.

04.9. Вождът и съветниците му преговарят с атлантския пратеник по подробностите около установяването на дипломатическа мисия от Посейд, а след това уточняват пътуването на бегианска мисия към Атлант. Ведо ще събере екип и ще изпрати най-доверения си заместник да го предвожда - а именно Доко. Предложението отначало сащисва Доко, но той скоро осъзнава страхотната възможност и приема.

04.10. Планът е да достигне до Еса с кораб, където ще го посрещне Тедион, специален атлантски пратеник в Еса. Той ще качи Доко и екипа му на един от летящите балони, които пътуват между Атен и Посейд.

Откъси: Доко II (част 1) (част 2)

СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев