Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).
15.1. Дион отива към гарата с багажа си, за да хване влака за Линомал. По пътя прескача налягали по паважа просяци, майки с деца. Спира го ветеран от войната и му проси пари. Отклонение: за ветераните.
15.2. Вече във влака, разгръща книжка с последните открития на учения Илриан Куанатил ва-Мелонард за светлината като вълна, движеща се през електромагнитно поле (опитът с двойния процеп; твърдение за светлината като енергия, носена от електрически заредени частици, които се влияят от магнитните полета).
15.3. Докато прехвърля формули и схеми, покрай прозорците минава един просяк и раздава картички - пише, че е глух, моли за пари. Една изискана госпожа в купето предупреждава Дион да не се хваща на номера. После му споделя колко много обича влаковете. Отклонение: за влаковете.
15.4. Докато чака да тръгне влака, Дион си мечтае за Халана и се заглежда по часовниковата кула и прелитащите лястовици и сноповете слънчеви лъчи през облаците. Хрумва му мисловен експеримент: какво ли ще е, ако яхна лъч светлина? И го осенява идеята за Специалната относителност.
15.5. Обратно у дома, Дион заварва имението пълно с карети - баща му е устроил една от пищните си вечеринки за важни гости. Посреща го икономът, изглежда не са получили писмото му, че се прибира.
15.6. Все пак е поканен вътре - гостите тънат в лукс, играят хазарт. Навред обикалят девойки в оскъдно облекло и сервират пиенето. Дион за пръв път присъства на вечеринка и е объркан.
15.7. Прави му впечатление един нахакан и циничен младеж, обграден от девойки с леко поведение - Бенал Енакор. Той го убеждава да играят на карти.
15.8. Отклонение: за хазарта и пристрастеността към него. Отклонение: за покера и за основните стратегии. Дион се забавлява, дори печели пари. Компанията му харесва.
15.9. На вечеря баща му се опитва да го убеди на всеослушание да се върне на работа при него и да му поеме търговията с ценни предмети, докато законният му син се подготвя да го наследи като съдия.
15.10. Но Дион вече е осъзнал, че веднъж вече видял големия град и неговите възможности, тук повече няма да се чувства на мястото си. Призван е за нещо по-голямо. Но е готов да бъде връзката на баща си с Адело, на когото напоследък големците възлагат все по-сериозни задачи (картини, статуи, дори архитектурни елементи от обществени сгради). Баща му сподавя раздразнението си и обещава да говорят повече за това насаме на сутринта.
15.11. Младокът Бенал кани Дион на терасата да пият с девойките и го увещава да заминат за столицата. Бенал също е копеле - истинският му баща е самият Келиан ва-Мидор, но той е накарал адвоката си да го осинови и сега цоца парите им. Оставя му картичката си и се разделят.
15.12. В пристъп на бащинско умиление (или за да го привлече на своя страна), баща му му урежда момиче за вечерта, "време му е да стане мъж". Притеснен, Дион се оставя да бъде отведен горе.
15.13. Момичето е много хубаво, но той установява, че не може да го направи и я отпраща от стаята си. В мислите му е само Халана. Двоуми се дали да не послуша Бенал и да замине за столицата.
15.14. Дион се заключва в таванската стая, за да си припомни детството и да мисли. Там е събрал цяла колекция изработени от него джаджи: голям самоделен телескоп със серия от лещи, с който е гледал небесните тела и си е водел подробни записки в тефтерите (пише кодирано, наопаки). Разглежда таблиците си с предсказаните следващи няколко слънчеви затъмнения - следващото е след 3 години. Поглежда към пръстените на Сатурн, а после - към странното хладно блещукащо кълбо, известно от преданията като Втората луна. Така се унася и заспива. Сънува пламтяща гладка планина с гладки стени и ръбове, която накрая се взривява.
15.15. На сутринта гостите са си тръгнали. На закуска баща му вече твърдо настоява Дион да поеме бизнеса му или да подхване да учи право - иначе ще го лиши от всякакво наследство. Разразява се скандал, Дион е наречен безполезен безделник и нехранимайко. Вече твърдо решен да напусне дома си завинаги, се качва на тавана и единствено взима със себе си черния малък тефтер с кожената подвързия.
15.16. Оставен сам, в яда си баща му нахълтва на тавана, решен да потроши всичко горе, но се натъква на невероятните творения на сина си (и безброй празни кафези). Открива и чертежите му на изобретения, големия телескоп и небесните карти, схемите на призми. Вижда бележниците му, в които си е водил неразгадаеми записки, кодирани наопаки. Тогава се усмихва, осъзнал, че съдбата на Дион му чертае много по-велики дела. "Ех, на теб, мило мое птиче, винаги ти е било писано да излетиш от кафеза. Дано да стигнеш високо! Но внимавай да не се опариш на слънчевите лъчи".
