Накратко: Глава 08. Дион II

Линомал, Гадейрос, Посейд, 6-та луна от 2490-то слънце от века на Лъва (12 591 г.пр.н.е.).

08.1. Хубав юнски ден, по пладне е валяло свеж дъжд и на небето виси дъга. 12-годишният Дион вече работи като помощник при баща си, съдията. Грижи се за чистотата в кабинета му и реда сред документите.

08.2. Пирион е получил поръчка от местен дребен благородник, да му намери старинно изглеждащ скъп щит с красива страховита емблема от скъпоценности. Дион се е захванал със задачата да му изработи такъв щит и днес е шестият ден, през който работи - вече добавя довършителните детайли.

08.3. Дион е развил блестящ ум - може да чете и пише на три езика и е много вещ в математическите сметки за страничния му бизнес - търговия с ценни предмети. Често помага на ковача и разбира от всякаква техника, сам си изработва странни джаджи. Подхванал е да чете книгите от библиотеката на баща си, а особен интерес има към техническите схеми и астрологическите книги.

08.4. Отклонение: За астрологията и зодиака.

08.5. За по-малко от седмица е изковал щита и го представя на баща си: на него има изобразен страховит змей, който бълва огън, а очите му са от червени рубини. Баща му вътрешно е впечатлен от изумителната изработка, но вместо змея ще даде на клиента си някакъв друг щит с прободено от златна стрела сърце, а щита със змея заделя настрана, за да го продаде в града за добри пари.

08.6. Решил, че не са оценили труда му, в яда си Дион блъска щита в стената. Червените рубини изпадат на земята. Той случайно се взира в единия и забелязва как светлината се пречупва през него на множество червени слънчеви зайчета. Затръшва вратата пред баща си и напуска стаята.

08.7. Дион се затваря на таванската стая и се вглъбява в своето малко царство. С времето сам си е построил по-голям телескоп и е описал движението на планетите, включително Скитника. Открил е и пръстените на Сатурн и е видял луните на Юпитер.

08.8. Дион завърта малкия си модел с глобуси, представляващи планетите, както винаги прави, когато се опитва да се успокои. Отклонение: Земята: формиране, състав и орбита.

08.9. Лунните лъчи падат в таванската стая през прозорчето на покрива. Дион настройва новия си телескоп с огледалата и се заглежда в нощното небе. Отклонение: Дали Луната е направена от сирене?

08.10. Изградил си е голяма решетка от мъниста, които са под формата на колело и пречупват светлината по безброй изумителни начини. А кристала от пещерата пази в едно сандъче, макар и сцепен по средата и раздробен на две части, и обича често да гледа как пречупва светлината на всички цветове на дъгата.

08.11. Има странния навик да купува птички в кафези и да ги пуска на свобода. Но самият той никога повече не е опитвал да бяга от къщи. Освен това никога не вкусва никакво месо. И вече е станал непобедим в играта на топчета - колекцията му от трофеи е впечатляваща.

08.12. Докато е насаме с мислите си, се сеща да опита да разложи слънчева светлина през парче от кристала, останал му от пещерата, а когато получава различни цветове, изолира през дупчица червения сектор от нея и повторно я прекарва през друго парче от кристала, очаквайки червеното да се разложи повторно. Но то си остава червено! Откритието му означава, че бялата светлина се разлага на няколко основни неизменни цвята и червеното е един от тях. Но това противоречи на общоприетата официална догма, че бялата светлина е първичната, божествена светлина, а различните цветове се образуват, когато светлината се забавя до различни скорости! Нима е възможно тя да е с еднаква скорост?

08.13. Дион иска да разбере кои са останалите основни цветове и какво означава това. Цял ден прекарва в таванската стаичка с тефтерите си и започва безспирни опити с кристалите.

08.14. Бързо установява, че основните цветове са червено, зелено и синьо. Хрумва му нов опит: поставя едно топче на масата и го осветява през червен, зелен и син филтър и наблюдава как се смесват цветовете зад сянката му и как образуват останалите цветове - а когато всички се смесят, се получава бяло. Записва си всичко в тайния си дневник. Събрал кураж, на другия ден отива да каже баща си, че е време да поеме по собствения си път и иска да си пробва късмета в големия град и да се учи при големите майстори.

Откъси: Дион II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

07.1. На борда на въздушния кораб "Глухарчето", Додо още се опитва да привикне към пътуването в облаците и лукса на първа класа. Плаването до остров Еса е преминало скучно, но сега, след вчерашната си вечеря с атлантския пратеник Тедион и особено очарователната му асистентка Церибела, която той е изпратил да посрещне госта на пристанището, нещата са потръгнали по-добре.

07.2. Тедион му е досадил с политическите си теми и сега Додо е в компанията на Цоци, която изглежда като мишле (затова и Тедион я нарича "Мишлето" - явно между шеф и асистентка има някакви интимни отношения, което кара Додо да чувства някаква завист).

07.3. От безкрайните разкази на Тедион, на Додо единствено се е сторила интересна историята за въздушните кораби на атлантите [Отклонение: за въздушните кораби].

07.4. Сега Додо и Цоци се разхождат по палубата и разглеждат кораба. Забелязват далечните светлинки по отсрещния бряг на Кафевите земи. Някои от тях като че се местят. Цоци е била по тези земи и е добре запозната - там има села на пясъчните хора - суров народ, но със силно чувство за чест и неподатливи на влиянието на атлантите.

07.5. Говорят си за Бега и Посейд - правят сравнения между двата си народа. Всъщност между тях няма кой знае какви големи различия, като изключим техническото развитие.

07.6. Разглеждат и спасителните лодки [Отклонение: за спасителните лодки].

07.7. Смрачава се, а отстрани ги застига гръмотевична буря. Капитанът отклонява кораба, за да избегне бурята, и се отправя към отсрещния бряг на Гаф.

07.8. В един момент от облачното небе се спускат странни дребни светлинки, като дъжд от падащи звезди, но твърде близки. Една светкавица удря антената в носа на кораба, без видими поражения. Но след това отгоре се чува звук като от разпран плат, после съскане и корабът започва да губи височина. А отдолу е само море!

07.9. Прозвучава предупредителна сирена, а пасажерите уплашено наизлизат по палубата. Тедион също се повява и се опитва да вдъхне увереност на всички. Но въпреки уверенията на екипажа се заформя нещо като паника.

Капитанът съобщава, че ще се наложи да се приземят спешно (но изглежда няма да успеят да стигнат брега и ще се приводнят). Корабът опасно се накланя назад и започва да се спуска бързо.

07.10. Докато подготвят багажа си да го натоварят на една от лодките, Тедион установява, че чантата му с документите (паспорти и гранични пропуски) трябва да е останала в каютата. Цоци предлага да изтича да я вземе, но той услужливо се наема сам да отиде. Тя все пак го последва, но след малко се връща обратно при Додо - без Тедион.

07.11. Повечето лодки вече са спуснати с въжетата. Има няколко повредени дървени лодки, но за щастие могат да използват и от надуваемите.

Тедион продължава да се бави, затова Цоци натоварва Додо и багажа им в една надуваема лодка и малко преди корабът да се стовари в морето, се спускат с лодката от палубата и пльосват във водата.

07.12. Морето е бурно и доста от лодките се преобръщат, а Додо и другите спасяват един удавник в своята лодка. След това изваждат греблата и с отчаяно гребане се отправят към светлинките на брега.

07.13. Когато вълните накрая ги изхвърлят на песъчливия бряг на Гаф, подгизнали и измръзнали, вече е черна нощ. Спасените пътници запалват фенери и започват да се преброяват - изглежда около една четвърт липсват. Додо навсякъде търси Тедион, но от него няма и следа. Сигурно е останал на кораба. Цоци не изглежда твърде сломена от новината.

07.14. Изведнъж откъм пясъчните дюни се чува дрънчене на фенери и рев на камили. Оцелелите пътници се озовават очи в очи с керван от пясъчни хора, които насочват към тях пушки. Цоци ги заговаря на техния език - изглежда познава местните обичаи. Пясъчните хора изръмжават нещо в отговор и ги повеждат под конвой навътре в пустинята.

07.15. На една по-далечна дюна тихо си седи един господин с кафяво бомбе, който безмълвно наблюдава отдалечаващия се керван и прилежно си записва нещо в едно тефтерче.

Откъси: Доко III (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

Накратко: Глава 06. Мат I

с.Мостово, България, 3-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

06.1. Мутиу (Матей) кара джип Навара по дерето на р.Сушица. Току-що са напуснали разклона в началото на мах.Ряката и отиват към с.Мостово.

06.2. Матей е млад и надъхан следовател в пловдивската полиция, изпратен заедно с една дебела журналистка от интернет изданието "Пловдив Тудей" и косматия й оператор да изследват мистериозни съобщения за странни събития в околностите на мистичното тракийско светилище Белинташ.

06.3. Триъгълникът между Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора е пословичен със славата си на енергийна зона - много екстрасенси, хипита и природозащитници идват тук. Пълно е със светилища от тракийско време. Има изникнали и няколко хотелски комплекса, даже и "антистресова пътека" и всякакви други ню-ейдж врели-некипели.

Има и предание, че Белинташ ще разкрие древната си тайна, след като получи кървава дан от 8 души. Досега в околностите са загинали 6 туристи, половината поразени от светкавици. А близкият Караджов камък е прокълнато място.

06.4. Запитан за собственото му мнение по тези въпроси, Матей заявява, че е прекалено здраво стъпил на земята и не вярва в подобни щуротии. [Отклонение] За "ню-ейдж" вярванията. Материалистичните възгледи на полицая раздразват оператора на журналистката.

06.5. Напоследък се появяват новини за странни явления: светлини и звуци в гората, внезапни промени в облаците, дори смерчове; а също изчезнал добитък.

06.6. Обсъждат последната информация за разказите на селяните за някакъв козар, който изчезнал в планината за 2 дни, а после пак се появил, но видимо остарял с десетина години.

06.7. Журналистката тормози Матей с безкрайни въпроси за живота му: любопитно й е как един син на нигерийски студент във ВСИ е успял в живота в България, как се оправя в циганското гето Столипиново, как е завършил полицейската школа в Симеоново и защо именно него са изпратили да разследва странните явления. Може би всички други ги е мързяло? По-скоро защото само той има някакви познания по физика.

06.8. Досадните въпроси са прекъснати от авария на джипа - двигателят угасва и отказва да запали повече, а огледът под капака не показва никакви повреди или липса на гориво. Матей предлага да тръгнат пеш надолу по дерето към с.Мостово, но дебелата журналистка отказва да върви и решава да остане в колата заедно с оператора си и да чака Матей да се върне. Така той тръгва сам.

06.9. Вече започва да се смрачава, а Матей още не се е отдалечил на повече от 2 км от колата, когато чува отзад странни звуци на свистене и учестено пулсиране и вижда многоцветни светлини, а в небето облаците се завихрят без видима причина. Втурва се обратно към колата, но когато достига почти по тъмно, установява, че тя е безследно изчезнала заедно с двамата му спътници!

Откъси: Зари II Мат I (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев

 

Накратко: Глава 05. Зари II

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

05.1. По време на прилива, малките хора са успели да се промъкнат под водата при устието на последната от Десетте реки, използвайки бамбукови тръбички за дишане, и сега заплашват да минат в гръб на основната част на войските на Ку и да ги обградят. С бой и сеч (и използвайки по-голямата част от няколкото останали в изправност пушки, по-рано купени от атлантите), елитният отряд на Зари успява да се изплъзне от засадата и да се върне към водачите си и да ги предупреди за заплахата.

05.2. Зари и военните началници измислят дързък план да нападнат пигмеите, докато са още във водата, и да ги принудят да се изтеглят към морето, където временно да ги притиснат, а Зари и отрядът й от Дъщерите на Ку да използват отлива и да се промъкнат покрай мелето и да доплават откъм морето до скалата с Дългия дом и да доведат оттам помощ, която да удари пигмеите в гръб. Схватката е жестока и макар че Дъщерите на Ку дават жертви, планът все пак успява и Зари и отрядът й успяват да се доберат до укреплението.

05.3. Отклонение за странните атланти от гледна точка на Зари и за техните изкривени схващания за народа на Ку и за доминацията на жените в нейното общество.

05.4. В Дългия дом, Зари съобщава за бойното положение пред Съвета на Старейшините, който е събран от Майката на Народа и провежда среща с пратеници на атлантите, които наскоро отново са доплавали с няколко кораба, първоначално за да предложат още търговия. Но сега мисията на атлантите (сега предвидливо предвождана от жена, за да се предизвика повече доверие) е по-различна: те обещават не само още доставки на оръжие, но и военна подкрепа от корабите си срещу пигмеите - в замяна на правото да построят атлантска база недалеч на брега - не много по-различна от скалното укрепление при Дългия дом. Целта им е да имат база, откъдето да снабдяват постоянно преминаващите си покрай Кафевите земи кораби.

05.5. Зари е против, а няколко от Старейшините също изявяват загриженост, че ако приемат предложението, така ще се променят досегашните правила на двустранните отношения и ще се даде прекалено много пространство на атлантите - а те никак не са глупави и сигурно имат по-далечни цели в този район. Пратеничката на атлантите ги уверява, че изграждането на търговски и продоволствен пункт е единствената им цел.

05.6. Зари е сред онези, които споделят опасенията срещу атлантите. Между двете мнения има разнобой, а Майката на Народа напомня, че всяко важно решение в Съвета на Старейшините трябва да се вземе единствено с единодушие. Но тогава пратениците изкарват своя неочакван коз: те обявяват, че вече са в контакт с племената от платата (далечни сродници на народа на Ку), които вече се приближават и трябва да бъдат привлечени на правилната страна. Те са готови да нападнат пигмеите в гръб и така веднъж завинаги ще се реши проблемът с нашествениците от блатата. Единственото условие на племената от платата е да им бъде позволен достъп до свещената огнедишаща планина Ку, за да могат да извършват религиозни поклонения там - все пак тя е свещена и за тях.

05.7. Старейшините се двоумят по предложението и дори Майката на Народа е против, като напомня, че това е свещена земя и има забрана никой да не се качва на върха (това е древно табу). Но атлантите изиграват нов коз - изваждат големи сандъци, натоварени с възпламенителни бомби и барут, които те демонстрират на двора пред Дългия дом. Това (както и заплахата от новия враг от платата) окончателно убеждава Старейшините, а Майката на Народа е принудена да отстъпи заради спешната нужда от помощ срещу врага.

05.8. В следващия момент пристига вестоносец от бойното поле, който съобщава, че пигмеите са направили пробив и са подгонили частите на Народа на Ку обратно към укреплението му - скоро ще са пред стените и ще стане страшно. Съветът изпраща по-голямата част от останалия в укреплението резерв да ги пресрещне, а атлантите дават знак на корабите си да приготвят оръдията си за обстрел срещу пигмеите откъм морето.

05.9. Войската на Народа на Ку пристига разнебитена, а пигмеите са по петите им. Разразява се битка пред стените на укреплението, а Зари и дружината й са натоварени да държат стените срещу нашествениците. Отклонение за картечницата.

05.10. Междувременно един отряд на атлантите тайно е проникнал в гръб в укреплението, окупирал е почти обезлюдената крепост и е взел за заложници Майката на клана и Старейшините, като сега искат да наложат своите условия на Народа на Ку. 8 кораба на атлантите са се приближили към брега и са насочили оръдията си към укреплението.

05.11. Остатъците от армията и от Дъщерите на Ку не са допуснати да влязат в укреплението и сега атлантите изнудват Съвета на Старейшините да се съгласи на неизгодни условия на примирие - да се изселят и да бъдат транспортирани на един новооткрит остров, разположен точно срещу Залива на Десетте реки и да оставят крайбрежието на пълното резпореждане на Посейд и новите му съюзници от платата. Те информират Съвета, че дори в момента племената от платата довършват последните остатъци от пигмеите и от армията на Народа на Ку. Майката на клана отказва да приеме условията.

05.12. Отклонение за колониализма.

05.13. Междувременно в укреплението атлантите убиват Майката на клана и повечето й телохранителки, а малцината оцелели от Народа на Ку са пленени, оковани и натоварени в корабите.

Откъси: Зари II (част 1) (част 2)
СЪДЪРЖАНИЕ
© Спасимир Радев