Monday 31 March 2014

Паралели с действителния свят

В замисъла на поредицата, често представени в развлекателно-пародийна форма, е залегнало голямо разнообразие от географски локации, исторически личности и социално-обществени и природни явления от нашата действителност. Някои примери:


Държави/народи

Атлантската Федерация - събирателен образ на Британската империя, Съединените Американски Щати и отчасти Римската империя. Най-високоразвитата за времето си държава на света с население от 64 млн. (почти една четвърт от общото население на Земята). Средище на обществения, научния и политическия живот и основен притегателен център за останалите народи. С времето атлантското общество потъва в самодоволно охолство и неусетно се трансформира в изгладнял за експанзия хищник – което вещае неприятности както за целия свят, така и за самата Федерация.

 


Ариан – най-северният и най-самостоятелен измежду петте острова, съставящи атлантската Федерация. Арианците са особен народ – суров, праволинеен, лишен от въображение и подчертано нихилистичен. Социално-политическата структура на арианската автономия все повече заприличва на амалгама между древното спартанско общество и Хитлерова Германия – а среброкосите арианци никак не се свенят да заявят своите нарастващи претенции за контрол над политическия живот в самата метрополия. Благодарение на засилващото се влияние на техните представители във властта, групата на Синовете на Белиал, те успешно инфилтрират повечето ключови институции в държавата и способстват за ускорената трансформация на атлантското общество, тласкайки го в угодна на тях посока.

Бега – за прототип съвсем недвусмислено е използвана България от края на XIX и началото на XX в. Малка и незначителна, изостанала във всяко отношение страна, населена с ограничени хора и съхранила архаични социални порядки. Тук олигархичната властническа структура има изразено феодален характер, но и се отличава с наивната представа, че фасадата на „народовластието“ е реалното лице на демокрацията – нещо, с което бегианците всъщност дълбоко се гордеят. С течение на времето, Бега попада в полезрението на експанзионистичните апетити на атлантите и от задрямало, идилично кътче на Зелените земи (Европа), неохотно се превръща в преден пост на разрастващите се борби за геополитическо надмощие между атлантската Федерация и нейните регионални противници.

Зелените земи – еквивалент на днешна Европа, с някои минимални модификации. Поради факта, че описваният времеви отрязък попада в рамките на последния глациален период, голяма част от Централна и Северна Европа е покрита с вечна ледникова шапка и субполярна тундра и е рядко населена от примитивни номадски племена. В земите около Средното море (Средиземноморието) обаче съществуват множество сравнително развити малки държавици с разнороден държавно-обществен строй, които, неспособни да съзрат наближаващата от запад заплаха, не са в състояние да се обединят навреме, за да противостоят на експанзията на атлантите и така се превръщат в пионки на различните атлантски политически фракции.


Кафевите земи – еквивалент на днешна Африка. Населени в по-голямата си част от диви племена, с изключение на отделни сравнително развити общества като Кем (преддинастичен Египет). Оттук водят началото си повечето религии по света; тук е съсредоточена и значителна част от природните ресурси в познатия свят, към които Федерацията гледа с все по-нарастващ апетит. Кафевите земи ще се окажат основно бойно поле и преден пост в колониалната експанзия на атлантите.

Изтокът – смесица от екзотични ориенталски общества като многолюдната Империя Рама (древна Индия), мистичната Империя Нага (Индонезия/Индокитай), безкрайно далечният Цеф (Китай) и др.

Жълтите, Червените и Оранжевите земи – съответно еквивалент на Северна, Централна и Южна Америка. Задният двор на атлантската Федерация – сравнително слабо изследван материк, рядко населен с разнородни племена, живеещи в родовообщинния строй. След като става ясно, че тези земи са извънредно богати на природни ресурси, атлантите ще обърнат взор и към тях в стремежа си към глобална доминация.


Дванайсетте провинции – съставните части на атлантската Федерация. Имената им са взаимствани от писанията на „спящия ясновидец“ Едгар Кейси и всяка от тях се отличава със собствени характерни природно-географски, обществено-политически и културно-етнически особености, много от които имат своя паралел в реалния свят.

Му – изчезналият континент на митичните лемурийци. Потънал под вълните на южния Индийски океан след унищожителен глобален катаклизъм, десетки хиляди години преди събитията от основната сюжетна линия на поредицата. Оказва се, че Първият потоп не е бил никак случаен и вероятно е бил умишлено предизвикан от войната между гущероподобните лемурийци и техните врагове и бивши питомци, атлантите. Това противостояние обаче далеч не е приключило – то продължава зад кулисите на историята, обхваща голям брой успоредни времеви линии и засяга съдбата на цялото човечество. Именно тази скрита война, протичаща с променлив успех през хилядолетията и в различните успоредни версии на света, ще се окаже ключовата сюжетна линия, която по деликатен начин е втъкната в цялото повествование на поредицата.

© Спасимир Радев

Monday 24 March 2014

Политика на атлантската Федерация

Политически прослойки в атлантската Федерация

Естар (червените) – управляващата върхушка в континента Посейд, който е ядрото на атлантската Федерация. Тази групировка представлява интересите на традиционната аристокрация и се води от принципите на консерватизма, статизма и установените обществени норми (известни като Закона на Единството). По същността си, Естар е застъпник за социален строй, който може да се определи като олигархична корпоратокрация.

Синовете на Белиал (жълтите) – групата произхожда от северния остров Ариан. Войнствени атеисти, материалисти и сциентисти (т.е. маниакално уповаващи се на науката). Макар и сравнително нова групировка, Синовете на Белиал са и най-динамичният фактор в политиката на атлантската държава и с течение на времето успешно се внедряват в повечето институции и започват да направляват курса на Федерацията към по-открит колониализъм. Националисти, милитаристи, расисти, с експанзионистичен уклон.

Лотус (виолетовите, Градинарите) - свързани са със старата вяра в богинята-Майка, която все повече губи влияние във Федерацията, за разлика от все още непоклатимия си статут в по-изостаналите общества на Зелените и Кафевите земи. Виолетовите поддържат добри връзки с просветеното жречество. Умерени либертарианци, традиционалисти.

Ласиста (сините) - либерали, интелектуалци, прогресивно и екологично насочени, предпочитат методите на дипломацията и мирното сътрудничество с другите народи пред хищническия експанзионизъм, но и са възприемани като мекушави, корумпирани и лесно манипулируеми.

Релатар (зелените, Ралото) – първоначално произхождащи от непокорната планинска провинция Азаес, която няколко десетилетия преди събитията в основната сюжетна линия е вдигнала сепаратистко въстание заради прекомерния данъчен гнет на централната власт в Посейд. След потушаване на бунта, с цел заздравяване връзките между провинциите, на области като Азаес е дадена относителна автономност и подобаваща представителност в законодателната власт. Днес зелените представляват интересите на провинциалните земевладелци и са застъпници за държавния протекционизъм в селското стопанство. Сравнително маловажна фракция в Голямата дузина (законодателният орган на Федерацията).


Институции на атлантската Федерация

Правителство на Федерацията – Председателят Дорделар Басиалон ва-Кадалонуправлява начело на правителство, което се преизбира на всеки 3 години от Голямата дузина – основният законодателен орган в огромната държава. В този своеобразен парламент участват Представители от всяка от дванайсетте провинции – предимно влиятелни общественици, заможни предприемачи и наследствени феодали. Установеният политически ред способства за запазването на олигархично-аристократичния характер на атлантската държава, а Председателят има по-скоро церемониални функции и на практика е пионка в ръцете на могъщите си Съветници.



Атла-Ра, белите жреци – един от множеството религиозни ордени във Федерацията и основен стожер на господстващата социално-политическа доктрина на Закона на Единството. Посветени пазители на древното познание, върху което имат пълен монопол и което отпускат на малки порции, когато сметнат, че обществото е готово за това. Техни храмове са пирамидите, в чиито дълбини укриват множество древни и загадъчни артефакти – остатък от Златната епоха, когато научното знание и технологичният напредък са били достъпни за всеки. Във времевия отрязък, описван в поредицата, главоломното научно-технологическо възраждане на атлантското общество тласка редица могъщи индустриални, предприемачески, търговски и политически кръгове към разчупване монопола на белите жреци над достъпа до научното познание, което ще доведе до вътрешен конфликт във Федерацията.

Риян - тайните разузнавателни служби на Посейд, насочени към следене на международните отношения. Разполагат с широка мрежа от агенти, която използват за шпионаж и подривна дейност в чужбина, а с разрастване на колониалната експанзия на атлантите - и за отстраняване на неудобни лидери на чужди държави и възкачване на приятелски настроени режими (често диктатури). С течение на времето и тази институция ще бъде инфилтрирана от арианците. Първата наистина значителна акция на Риян е организирането на атентата навръх Фестивала за лятното слънцестоене (кулминацията на Книга II „Умника“), където с участието на група чуждестранни терористи, на Арената на Титаните е предизвикана смъртта на стотици хора. Този акт ще бъде изцяло приписан на Синовете на Слънцето - фанатична религиозна секта от пустинните северни области на Кафевите земи. Това ще послужи за повод за сплашване на атлантското общество с цел то да приеме постепенното превръщане на Федерацията в полицейска държава, както и подготовката й за военна експанзия на изток.

Меларион (Паяците) – вътрешните служби за национална сигурност на Посейд. Това е тайната полиция на Федерацията, насочена към шпиониране на населението с оглед съблюдаване на вътрешния порядък. С времето също са инфилтрирани от арианците и въвеждат техните все по-съвършени средства за контрол и манипулация на населението.

      

Някои атлантски държавници

Лориан ва-Мидор. Секретар по Външните отношения към предишното правителство на Посейд, сега водач на Комитета по външни отношения в Голямата дузина (парламентът на Федерацията). Присъстващ неизменно сред кръговете на водещите политици в управляващата партия. Влиятелен и могъщ държавник, който изповядва прагматизма и задкулисието в политиката. Синът му Келиан ва-Мидор е член на новоизгряващата опозиционна група на Синовете на Белиал. Лориан всъщност работи заедно с бялото жречество от ордена Атла-Ра (пазителите на старото знание), за да крепи устоите на властта, а отскоро - и тайно със Синовете на Слънцето, чиито терористични похвати използва, за да разчиства пътя на Председателя Дорделар и да отървава правителството от неудобни противници.
Прототипи: Хенри Кисинджър, Николо Макиавели, Ото фон Бисмарк.

Едомар Сидонис ве-Крумолбе. Заможен индустриалец с научни наклонности, един от най-могъщите мъже в атлантската Федерация. Той не просто продава електрически крушки, а популяризира електричеството за масово ползване и рекламира цял стил на живот, като създава една масова мечта - за да консумират хората неговите електрически продукти и да може електричеството му да се харчи и през деня, не само за осветление и отопление през нощта. Отначало пазителите на древното познание се опитват да го възпрепятстват, но той е твърде богат и влиятелен, а и под давление на материалистите, управляващите решават да се обединят с него, вместо да слагат пречки пред вече започналия процес на технологизация. Първоначално има намерение да се възползва от уменията на Дион, за да създаде всеобхватна енергетична промишленост. Но скоро осъзнава, че „Умника“ се очертава по-скоро като пречка пред просперитета на дейността му, тъй като с будната си съвест и неутолима жажда за научни открития, амбициозният младеж застрашава установения ред. Публичният сблъсък между двамата на Фестивала на лятното слънцестоене е предшественик на кулминацията в повествованието на първите две книги.
Прототип: Томас Едисон.

       

Някои други държавници и общественици

Расо Панавел. Новоизбраният Върховен вожд на Бега, една забутана и изостанала република недалеч от брега на Черното езеро (т.е. Черно море). Млад, надъхан и решен да направи добро впечатление. Но неопитен и не особено компетентен. Макар и не по негова вина, новогодишната му реч (на практика встъпителна за управлението му) се оказва пълен провал, но поне той осъзнава колко малко опит в управлението има и затова решава да изпрати свой дипломатически представител в могъщата страна Посейд, за да събере уроци и съвети как се управлява държава.
В края на краищата народът не му прощава гафа и го сваля от власт, като така поставя под угроза младата и крехка демокрация в Бега. При мистериозни обстоятелства, полицаят Матей от XXI в. от н.е. попада във времето на предделувиалния свят и се натъква на Расо в пещерата, където той е прокуден в изгнание от собствения си народ. В края на Книга II „Умника“, двамата извършват странен скок през пространството, а навярно и през времето и попадат на тайнствен остров, населен със страховито чудовище и група чернокожи диваци, където по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата заварват дивачката Незеири и агент Къркланд.
Прототип: Росен Плевнелиев.

Ведо Ресад („Ведо Вечния“). Дългогодишен Съветник по въпросите на знанието към правителствата на няколко поредни Върховни вождове на република Бега. Разполага с безкрайно много връзки вътре и извън страната, създадени къде по легитимен, къде по съмнителен начин. На пръв поглед стар пияница и чревоугодник, на когото не му пука за нищо и без угризения се отървава от всяка възложена му задача, като я прехвърля на подчинените си. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва ловък манипулатор и крояч на заплетени схеми, които в края на краищата поставят цялата власт в държавата в неговите ръце. Ведо Ресад е най-отявленият проводник на атлантските интереси в Бега.
Прототипи: Лорд Хавелок Ветинари (Тери Пратчет, Светът на Диска), Ахмед Доган, Вежди Рашидов.

Осет, Пясъчния сокол. На него е посветена цялата Глава 14 „Осет I”. Главатар на фунадменталистка шайка разбойници от пустинните северни области на Кафевите земи, която тероризира племената и керваните и изповядва Култа към Слънцето. Има три жени и една тъща, които са се обединили и го държат под чехъл, докато той се изживява като страшилището на пустинята. Бивш възпитаник на школите на Просветлението в Кем, но прекратил обучението си уж заради задаване на неудобни въпроси, а всъщност поради лошо поведение и изповядване на екстремизъм. В ръцете на мистериозните конспиратори от Посейд, той е използван като маша за извършване на кървавия атентат над Арената на Титаните навръх Фестивала на лятното слънцестоене, който ще послужи за претекст на Федерацията да се впусне в яростна милитаристична експанзия в далечни земи.
Прототипи: Че Гевара, Осама бин Ладен.

© Спасимир Радев