Векът на Лъва: April 2013

Thursday 25 April 2013

МИШОКА - 15. Дион IV

Гемаролб, Гадейрос, Посейд, 7-ма луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 588 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Нека го обясня така. - смили се Дион, когато осъзна, че втрещената му слушателка не е разбрала нищичко от налудничавите му брътвежи. - Нали много обичате влакове? Добре, да речем, че си стоите на перона на гарата, а един влак минава отляво надясно. А сега да си представим, че по средата на един от вагоните светва лампа. Една от тези новите, дето са толкова ярки.

- Аха... - промълви госпожата, а челото й се сбръчка в мисловно усилие.

- От Вашата гледна точка като неподвижен наблюдател на перона, вагонът вече се е придвижил напред в момента, в който светлинният лъч ще достигне края на вагона. Но за мен, който пътувам във влака, това не е така. Аз ще видя, че светлината достига задната част на вагона в същия момент, в който тя ще достигне и предната част. За мен тя ще е изминала равни разстояния в двете посоки, защото е тръгнала точно от средата.

- Това е ясно. - жената сви рамене. - И къде е проблемът?

- Проблемът е, че времето, което на светлината й е било необходимо, за да достигне задната част на вагона, е било различно за двамата наблюдатели. - Дион бе готов да литне във въздуха от въодушевление. - Но и в двата случая става дума за един и същи лъч светлина, който така или иначе винаги пътува с една и съща скорост, независимо дали наблюдателят се движи заедно с него, или стои на едно място!

Тримата помълчаха известно време.

- Но как е възможно всичко това? - прозвуча по някое време неувереният глас на жената.

- Може да има само едно обяснение, нали? - обади се мустакатият господин и свали за кратко кръглото си бомбе, за да избърше с ръкава си невидима прашинка от върха му. Сетне го върна върху главата си.

- Така е. - Дион не смееше да обяви заключението си, сякаш самото му произнасяне на висок глас щеше да сложи началото на ред събития, които в крайна сметка щяха някак си да доведат до свършека на света или нещо подобно. - Възприемането на скоростта и времето зависи от самия наблюдаващ. То е относително. Единственото постоянно нещо в цялата работа е скоростта на светлината. Това, което променя скоростта си в зависимост от движението, е времето!

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Виждате ли, повечето играчи си въобразяват, че тук става въпрос за малко аритметика и много късмет. - сподели той. - Не знам, аз лично не съм забелязвал да има някаква аритметика, но пък когато добрият късмет ти кацне на рамото и имаш ден, ей вярвайте ми, ще бъдете върхът! - той хвърли завистлив поглед към девойката със сребърната перука. - Скоро ще забележите, че колкото повече поредни раздавания печелите, толкова повече приятно разсъблечени девойки ще се скупчат около Вашия край на масата. Защото, братле, трябва да знаете, че на този свят няма нищо по-привлекателно от успеха!

С това Дион нямаше как да не се съгласи, затова само кимна с глава.

- И така. Да видим с какви пари разполагате. - най-сетне си дойде на думата неговият учител по хазарт. - След малко раздавачът ще Ви даде карти. Отначало може и да Ви се стори твърде сложно, но това е измамно. Веднъж като му усетите цаката, няма да имате спиране. Изглеждате ми умен младеж, според мен сте обещаващ играч. А повярвайте ми, аз имам нюх за тия работи.

Двамата изчакаха търпеливо, докато дамата с дебелите устни непохватно подхвърляше по една карта на всеки от насядалите около масичката. А долу сред ливадата щурците все така цвъртяха своята песен.

- И така. Да направим едно пробно разиграване. Сега картите са у Вас. Кое е първото нещо, на което трябва да обърнете внимание, след като сте си ги подредили по цветове? - Бенал услужливо помогна на своя ученик да разгърне картоненото ветрило пред лицето си. - "С какво разполагам?" Това трябва да е първият въпрос. А веднага след него: "А той с какво ли разполага?" После следват малко по-сложните. "С какво си мисли той, че разполагам?" И също: "С какво ли си мисли, че аз мисля, че той разполага? За какво ли мисли, че аз мисля, че той мечтае?" И накрая: "Какво ли си мечтае да си мечтае в мечтите си?"

Дион бе на път да се обърка. Бъбривият младеж комай имаше право. Всичко това не му звучеше никак аритметически.

- И тогава какво? - попита.

- Тогава действайте!

Sunday 21 April 2013

МИШОКА - 14. Осет

Амаз, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

- Жената, драги мой, е призвана да прави живота на мъжа интересен. А както всички знаят, да живееш в интересни времена си е цяло проклятие. Така че много внимавай какво си пожелаваш! - дали от тежкия вкус на опиума или от неприятната мисъл, Осет направи кисела физиономия и изфъфли с набъбнал език: - От мен да знаеш, драги. Каквото и да правиш, жените винаги накрая печелят. Колкото и усърдно да се стараеш да ги убедиш в правотата си, те винаги излизат победители. Дори да им кажеш, че две плюс две прави четири, ако те решат, че прави пет, значи е пет. И сметало да им набуташ в ръцете, накрая тяхната математика печели срещу твоята. Така че най-добре си седи кротко, джвакай си дъвката и ги остави да си изприказват каквото имат за казване. Нека си говорят, докато накрая се уморят. Може и да им отнеме няколко дни, но поне после ще имаш малко тишинка. - сетне като че му хрумна една идея. - Или пък защо не им отстъпиш колесницата до края на деня да идат до града на пазар, да си купят по някоя дрешка? Ще имаш осигурено спокойствие поне до вечерта. Можеш да идеш на лов със соколи, или да събереш момчетата и да идете да ограбите някое село. Вярно, като се върнат после женорята, ще бъдат много изморени и затова крайно изнервени и всичкото това блаженство ще ти излезе през носа, но какво пък. Само не бързай да отваряш капака на сандъчето, да не получиш пак някой удар!

Дочул далечно потропване на дървени чепици, Осет побърза да изплюе дъвката в посока на двете котки, а Асул Грозния и кафявата му мацка прекъснаха своето сластно занимание и подскочиха със стреснато мяукане.

- Една, две или три жени - все тая! И без това вече си се прецакал. - заключи Осет и побърза да си придаде хрисим вид.

Хърбавият черен котарак го изгледа с презрение и като му обърна гръб, се отдалечи с бавна надменна стъпка. После изглежда размисли и приседна в най-далечния и тъмен ъгъл на широката шатра. Двете му жълти очи не се отделяха от своя стопанин. Изглежда котакът предчувстваше, че е на път да стане свидетел на нещо твърде интересно.

- Е, хайде, давай, драги. Ожени се! - викна след него Осет Пясъчния сокол. - Ако попаднеш на добра жена, може и да те направи щастлив. Ако ли пък ти се случи лоша, което е много по-вероятно, може поне да станеш философ. Или пък борец за справедливост. Или просто борец. А защо не и философ-борец. Също като мене.

Saturday 13 April 2013

МИШОКА - 13. Доко V

Гуна, Кафевите земи, 2-ра луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

- Това бежанците са страшна напаст, казвам ти. - изрече с поучителен тон старецът, докато Додо се стараеше да отбягва разлетелите се насреща му слюнки. - Много скоро вашите атланти ще го научат по трудния начин.

- Така ли мислиш? И защо?

- Ами като за начало, те не знаят езика. Не могат да четат и пишат - нито думичка! Не изпитват нужда да се къпят. Дори в непрогледна безлунна нощ можеш отдалеч да ги усетиш по миризмата. Което си има и добрите страни, предполагам. – старецът се ухили, а няколкото зъба в устата му проблеснаха. - Те постоянно създават проблеми със закона - от всичко най-добре умеят да прекарват оръжие, опиати и други забранени стоки през границата. И разбира се - хора. Като започнат със самите себе си. Но те си имат и своите предимства. Например са свикнали да карат с по едно хранене на ден. Някой път може и да не ядат три дни подред и пак ще могат да се държат на крака. Освен това явно заемат много малко място. В лодките на превозвачите могат да се натъпчат дузини бежанци, свити на кравай по ъглите, сгушени един в друг в багажното отделение като глутница палета.

- Надявам се да не ми се налага лично да проверявам дали това е възможно. - каза Додо и потръпна при мисълта за всичката тази миризма и дузините бемити бежанци, наблъскани един до друг като замразени риби.

- Той казва истината. - потвърди и Цоци. - Но това, което нашият приятел сигурно не знае е, че най-интересното започва едва след като пристигнат в Посейд. Когато се озоват оттатък, те са готови да се хванат на всякаква работа - дори най-непоносимата и отвратителна работа, която може да ти измисли главата. Има цели професии, които атлантите вече не смеят да побутнат с нокътя на кутрето си. Но бежанецът е корав - той с готовност ще се захване с всичко! При това за една пета от обичайната надница! Дори ще работи за без пари, ако трябва. Стига да му дадеш подслон и храна, докато ти се подчинява. И разбира се ако никога да не известяваш властите, че е пристигнал без документи. Така мнозина от бежанците стават роби, без дори да са били продавани на някое тържище. И за какво ли да си трошат парите по тях атлантските богаташи? Нима има по-добър начин да накараш един роб да ти се подчинява от това той да е дошъл при теб съвсем доброволно?

- Ей, шшш! Не 'скаш ли малко листо, бате? - избумтя в отговор гласът на широкоплещестия. Говореше бавно и силно заваляше думите, но затова пък ревеше толкова силно, че Додо примижа от уплах. - От най-хубав'та реколта е, закле'ам се!

- Чак от земите на Нагите, оттатък Империята Рама зад слънцето[2] са ни го донесли. - додаде ниският и като освободи част от лицето си от прикритието на ниската качулка, изгледа изпитателно новодошлия изпод единствената си рошава вежда. - Казвам ти, най-добрия опиум, дето някога си засмуквал! Расъл е под ясно небе и е брулен от, ъ, от свежите планински ветрове в Нага, ш' знай'ш! Само там може да се отглежда так'оз чудо, казвам ти! Щот' само там има так'из планински ветрове.

- Аз, ъм... Много се радвам. - смутолеви Додо и отново понечи да им се изплъзне, но странните мъже някак все успяваха да предугадят всяко негово движение и да препречат пътя му за бягство.

Когато се озърна, с ужас установи, че сега зад гърба му се бе озовала една от едрите палатки. Единственият начин за отстъпление бе да премине някак покрай тези натрапници.

- Щом кат' е никнало на чис' въздух, 'начи е съ'сем безопасно за мозъка ти. Ш' те накара да ти поникнат криле, вервай ми! - избуботи едрият юначага и направи още една крачка напред.

- Мо'йш ли 'си предстай'ш, батенце, че едно време онез' многознайковци атлантите са си мислели, че туй е просто няк'во си цвете за украса? - осведоми го дребният, който по някаква причина му се стори далеч по-опасен от извисилия се с две глави над него исполин. - Отглеждали са го в саксии у тех си, садяли са го по дворовете си, без да се усетят колко е важно туй растение. Сушели му шушулките и ги подреждали под прозорците, 'щото им миришело хубаво. Ха-хах!

Friday 5 April 2013

МИШОКА - 12. Зари IV

Бибун, Ог, 10-та луна от 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

Каквото и да си говорим, черните патрулни лодки на Бреговите бяха истинско произведение на военното изкуство. Те се плъзгаха по морската повърхност, също както водна змия се прокрадва по водата, показала само върха на муцунката си, готова с мълниеносен скок да се изстреля напред и да сграбчи нещастната си плячка. Те имаха множество приложения, а преследването на бракониери и контрабандисти из пограничните брегове на Федерацията дори не бе в челната петица на най-важните им предназначения. Макар че никой градски Управник не би си го признал, на всекиго бе ясно, че черните лодки служеха основно за надеждни платформи, върху които в открито море да става обменът на незаконни стоки срещу тлъсти кесийки с жълтици. Ако искаш тайно да се срещнеш с търговски съдружник, без много-много това да се разчува където не трябва, най-добрият начин е да уредиш една-две от черните лодки да излязат на обиколка някъде в морето и да се увериш, че ти ще си на борда на едната от тях. Търговията с опиум от Кафевите земи например процъфтяваше именно в такива отдалечени ъгълчета на Федерацията като изобилният Ог или обраслите със зелени джунгли по-малки острови Аталия и Ейр, които също се водеха част от тази позабравена от централната власт провинция. Именно натам сега се надяваха да се отправят оцелелите Дъщери на Ку на път обратно към родните си земи. Пък нататък – каквото ятаган покаже.

Говореше се дори, че доходоносното сътрудничество с многобройните контрабандисти и даже взаимоизгодните отношения с пиратите, които понякога се навъртаха из тези проливи, се бе превърнало в основен поминък за все по-набъбващата бюрокрация в тази част от атлантските земи. Стига всеки да си плащаше съответния дял на когото се полага, никой не закачаше никого за нищо, а в ежегодните доклади на Управника на Бибун можеха да се различат такива данни, че ако някой въобще се напънеше да им вярва, то отсамните брегове на Ог се оказваха сред най-изрядните гранични райони на Федерацията. А това можеше само да радва онези охранени големци с пурпурните тоги, които бяха накацали като ято папагали по абаносовите пейки в Изумрудения дворец в безкрайно далечния столичен град и си въобразяваха, че от Голямата дузина наистина зависи нещо.

А защо ли лодките бяха черни? За да не се набиват на очи, естествено.

- Ех, Нези. Колко малко знаеш за нещата по света! - успя да изрече между два пристъпа. - Слушай какво ще ти разкажа за това, което съм чувала от моряците преди време у дома, а и от търговците в страноприемницата на Гилдон. Сигурно знаеш как някои охранени богаташчета обичат да използват израза "гъшият пастет на моретата", когато говорят за кралските скариди например?

- Да. Е, и? – присви очи Незеири.

- Всъщност ако си направиш труда да ги поразпиташ малко по-обстойно, скоро ще установиш, че за тях най-вкусният деликатес е делфинското месо. - забелязала изуменото изражение на момичето, тя побърза да продължи. - Какво, да не би да си си въобразявала, че онези тъмни искрящи силуети са били някакви си невзрачни рибки? Говоря за онези, дето така весело и буйно подскачат над вълните току пред рибарските лодки. Сещаш се - сигурно често си ги виждала недалеч от кея, докато си се разхождала с господаря си посред обяд. Да не се заблуждаваме. Това са били именно кралете на морето.

- Делфините? – бавно поклати глава зеленооката.

- Именно! - кимна Зари. - Всъщност делфините често обичат да си подскачат насам-натам, когато са развълнувани. Или просто ей така, защото могат. Особено ако лодката се мъкне из плитчините, които хитрите рибари предварително са заградили с широките си мрежи и са натъпкали със скариди и други разни лакомства, на които сивите зъбатковци с вечно ухилените физиономии не могат да устоят. А там са толкова лесни за хващане! Ти какво си мислеше, че означава онзи надпис "топла супа - специалитет на готвача!", който нескопосаният слуга беше нашарил с тебешир върху дъската на входа на онази кръчма край кея? Кралски скариди ли? Не, ставаше дума за друг крал! Кралят на морето!

- Но това е ужасно! - отрони Незеири, а очите й така се бяха оцъклили, че сигурно всеки миг щяха да се изтърколят от орбитите си.

- Неведоми са навиците на богаташите, драга моя. - мрачно изрече Зари. - В някои особено заможни среди има странен обичай да се отглеждат малки делфинчета. Те остават в плен през целия си живот и никога не виждат широкото море. С времето се приучват да живеят край хората и да им се подчиняват. Накрая стават като домашни любимци – подскачат, когато им заповядаш, и пляскат с перки, когато им направиш знак. Те са само жалка сянка на гордите крале на морето.