МИШОКА - 07. Доко III

Еса, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Преди почти един век, когато великият континент Посейд за пореден път бил обхванат от кървави междуособици, вероятно поради хроничната скука на неговите жители, някъде сред обраслите с вечнозелени гори равнини на областта Еласипус под слънцето[7] живял един велик мъж, надарен с блестящ ум, изпълнен с грандиозни идеи и разполагащ с огромен запас от излишни пари и още по-големи количества излишно свободно време, което отчаяно се чудел как да изразходва. Той разбира се бил граф Фириан Делиалан ве-Сибелиа, по-късно станал известен като Повелителят на Въздуха. В продължение на много слънца амбициозният младеж впрягал част от колосалното състояние на баща си и използвал връзките на семейството си с най-различни влиятелни владетели и индустриалци, за да осъществи детската си мечта - а именно да създаде средство, което да позволи на хората да пътуват по небето, вместо да се тътрят по земята досущ като мравки или да се борят с морските вълни. И накрая успял. Но историята за това как е стигнал до този успех е именно нещото, от което си заслужаваше всеки младеж с мечти, по-големи от самия него, да почерпи вдъхновение.

Още на крехката двайсет и три годишна възраст, вместо да търчи с изплезен език подир наконтените фусти край богаташкото имение на баща си, могъщия граф Делиал ва-Сибелиа, младият Фириан се занимавал с довършителните работи по своя първи модел на въздушен кораб. Отнело му още известно време да го доусъвършенства, но когато накрая всичко било напълно готово, първата демонстрация на летящото чудо взела ума на всички.

После обаче нещата никак не потръгнали добре. Пустата проклетия имала досадната склонност да се взривява от само себе си в полет. Най-малко четирима помагачи на младия учен се споминали скоропостижно от обилните изгаряния, които получили по време на опитите с нагорещения газ. Но Фириан бил непримирим в убедеността си, че изобретението му все пак може да проработи. И в крайна сметка открил къде бил целият проблем. Когато решил да премахне остарялата технология с въглищните пещи и да смени силно летливия водород с по-надеждния, но затова пък твърде оскъден хелий, нещата изведнъж си дошли по местата. Това, разбира се, доста оскъпявало изработката на балона, но така или иначе парите никога не са били от съществено значение за рода ва-Сибелиа. А в края на краищата, после инвестицията се възвърнала хилядократно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Не забравяйте да се държите здраво за ръкохватките! - чу някъде отгоре гласа на един от моряците. – Полетът ще бъде дълъг и неприятен!

След няколко мига гумената лодка увисна свободно и се залюшка на бесния вятър, който вилнееше под дъното на кораба и се опитваше да подеме платнището и да го запокити сред бушуващите вълни. Додо имаше неблагоразумието да погледне надолу.

Мигом светът се завъртя около него. Усети, че всичко се преобръща в стомаха му и му се прииска да изкрещи. Но една огромна буца бе стиснала гърлото му като менгеме и не му позволяваше да диша.

И светът наистина се преобърна. С жално свистене, въжетата едновременно освободиха двата края на лодката и тя плавно се понесе към бездната.

- Дръж сееее! – изквича с все сили Додо, свирепо вкопчил пръсти в страничния борд.

Той стисна с все сила очи, а под клепачите му заиграха разноцветни кръгове. Сграбчила ръката му с все сили, до него Цоци издаде глух писък.

Падането продължи цяла вечност. Додо усещаше остра лекота в слабините си, а може би и нещо мокро. За миг си помисли, че ще е много благодарен на Майката, ако уплашената му спътничка не е усетила какво се случва в гащите му. Но не му остана много време да мисли за това, защото в следващия миг се чу гласът на един от другите двама в лодката. Беше дребничък господин с къс мустак, който сега бе просмукан с вода и сополи:

- Дръжте се, ще се ударим!

Цамбурването се оказа далеч по-меко, отколкото Додо бе очаквал. Вероятно заради въздушното съпротивление и здравината на широкото платнище, или може би поради страничния вятър, лодката успя да падне почти хоризонтално във водата. Задницата й се заби в една вълна и здраво раздруса пътниците, но след малко тя яхна гребена й и се понесе нататък. Едва тогава Додо се престраши да отвори очи и се зае да брои хората около себе си. Всичко изглеждаше наред - доколкото може да се каже след такова приводняване. Бяха всичко на всичко четирима и за щастие Цоци все още бе една от тях. Тя все така продължаваше здраво да стиска ръката му.

Болката дойде едва няколко мига по-късно.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 06. Мат I

 с.Мостово, България, 3-та луна от 2020-то слънце от века на Рибите (2020 г. от н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

- Моля ти се... Муту... - отрони журналистката, вече напълно обезоръжена. В огледалото за задно гледане ясно се виждаше как операторът целенасочено се стреми да гледа навън през прозореца. Може би изучаваше природата ли, що ли?

- Искате да кажете Мутиу. Но няма значение. Та да се върнем към вашия въпрос. - след неловко мълчание изрече Матей. - Цялата работа с името "ню ейдж" идва от нелепото поверие, че историята на човечеството е преминавала през различни ери, или както още ги наричат - "векове", които по някаква необяснима причина са наречени именно на дванайсетте зодиакални съзвездия. Които, нека ви напомня, са просто някакви произволни купчинки звезди, дето дори не са разположени близо една до друга. Например в момента се предполага, че сме във Века на Рибите. А тези хипари на новото време считат, че скоро сме щели да преминем във Века на Водолея. Хич да не ви притеснява, че не става въпрос за истински векове от по сто години, или пък че въпросните ери се броят отзад напред по зодиака. Нали след рибите уж следваше овен? За какъв водолей говорим? Но карай да върви!

- Моля, моля. - успя да се обади Митко. - това се дължи на прецесията на равноденствията. Земната ос на Земята бавно описва окръжност по небесвода. Една пълна окръжност се извършва за около двайсет и шест хилядолетия. И оста преминава последователно през всичките зодиакални съзвездия. Затова са и зодиакални. Оттам идват и названията на въпросните ери. А всяка ера си има свой символ – бикът е бил символ на Века на Телеца. След това овнешкият рог, който например евреите тачат, е бележел Века на Овена. А рибите са символът на християнството и на съвременната ера на Рибите. Но ти естествено знаеш всичко това, нали?

- Естествено. Но както и да е. - отговори Матей. - Истината е, че никои двама ню-ейдж гурута явно не могат да постигнат съгласие помежду си по въпроса кога точно ще настъпи въпросното велико събитие. Преминаването в следващата ера. Но всички те са убедени, че това ще стане по някое време, много, много скоро в почти обозримото бъдеще! По-важното е какво ще последва след това. Според повечето хипари, светът изведнъж щял да се изпълни с "любов и светлина", сякаш някой там горе изведнъж ще пусне голяма лампа и ще ни освети с... и аз не знам с какво! С "просветление" може би? Никой не може да каже със сигурност - само се знае, че ще е нещо много готино. И така цялото човечество внезапно ще се издигне на ново ниво на съзнанието. И ще му се отворят всичките чакри, предполагам. Кой знае!

- Твърде елементарно разсъждаваш, драги. - подсмихна се журналистката на съседната седалка. - Но не може да ти се отрече, че имаш познания по въпроса. Даже повече, отколкото съм очаквала.

- От един полицай, нали? - на свой ред й смигна Матей.

- О, знаеш, че не това имах предвид. - ухили му се тя. - Всъщност, макар че сигурно съществуват толкова ню-ейдж учения колкото хипита има по света, общото между всички тях е, че вярванията им винаги включват "любов и светлина". Всички останали въпроси, свързани с вярата, са оставени някак си на самотек - всеки сам да се оправя както намери за добре. И понеже по тази причина ню-ейджърите са свободни да вярват в каквото си поискат, при тях няма единна система от канони и доктрини. Нито общовалидно свещено писание. Нито единна организирана църква или нещо подобно. Ето на това аз викам готино.

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Когато най-сетне стигна до мястото, където бе загърбил колата, той с ужас откри, че от нея не бе останала и следа. Трескаво се разтършува по земята, но не само, че не откри двете бразди, които Наварата бе оставила на идване, но сега по чакъла не се различаваха никакви следи. Дори собствените му стъпки, които бе оставил по-рано с тежките си кубинки, сега бяха изчезнали.

Обзет от паника, Матей извади фенерчето от раницата си и освети камъните покрай речното корито. Да, това със сигурност бе мястото, където бе оставил колата с двамата пътници. Ето го големият боров чвор, преметнат връз потока. Ето я и скалата, на която бе се облегнал, докато подреждаше багажа си, преди да ги изостави. Но сега от тях нямаше и следа. Сякаш никога не са били тук.

Светлините зад бърдото внезапно угаснаха. Буботенето бе престанало. Матей бе останал отново насаме с нощния вятър. Още веднъж потърси с поглед следите от автомобила. Два пъти обиколи от край до край цялата долчинка с фенерчето. Не откри нищо, дори угарката, която операторът Митко бе хвърлил върху камъните.

Нещо изпиука в джоба му. Пресегна се и извади мобилния си телефон. Вече работеше, но батериите му бяха пред свършване.

След като размисли за малко, набра номера на единствения човек, който можеше да му помогне в момента.

Оттатък се чу плътен мъжки глас. Ококорен от нарастващия ужас, младият полицай избълва на един дъх в микрофона:

- Господин кмете? Обажда се Мутиу Адеволе от Областния Разследващ отдел. Ако се сещате, днес имахме уговорена среща, но не успяхме да дойдем навреме. Господин кмете... Имам голям проблем. Искам да докладвам... - Матей се запъна за момент. - Да съобщя за двама безследно изчезнали.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 05. Зари II

Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Зари бе наясно, че сред чуждоземните народи съществуваха какви ли не налудничави истории за народа на Ку - и особено за неговите женски две третини. Като по-активната и по-многобройна част от населението край Залива на Десетте реки, жените от народа на Ку по правило се считаха от далечни народи като атлантите за изключително здрави физически и същевременно неземно привлекателни - въпреки необичайния за техните представи тъмен цвят на кожата. Зари не по-ученолюбива от останалите момичета на нейната възраст. С течение на времето бе изучила криво-ляво езика на атлантите. И неведнъж бе разговаряла с чудатите търговци от Посейд. Бяха й намеквали, къде с насмешка, къде с чисто откривателско любопитство, че сред учените културоведи в големите училища на Посейд (които там наричаха университети) същестувал дългогодишен спор за това дали дъщерите на Ку имаха обичая да си лягат често една с друга. Все пак, трябваше да признае Зари, редно бе да се предположи, че след като мъжете в племето са така оскъдни, а такива здравенячки като Дъщерите на Ку няма начин да стоят задълго, без да отговорят на някои естествени свои нужди, те би трябвало да са си изнамерили надежден заместител на мъжете. Неслучайно на тържищата в големите атлантски градове нерядко можеха да се намерят приспособления с такива любопитни имена като "Двуглавата змия на Ку"[20]. Правеше се от застиналата смола на едно стройно дърво, което растеше по земите около свещената планина Ку - при което двете глави на въпросната змия се намираха от двата й края, вместо редом една с друга, както можеше да се очаква от такова митично чудовище. Наистина не можеше да им се отрече, много изобретателни бяха тези Дъщери на Ку!

Зари само се подсмихваше, когато дочуеше тези намеци. Но и гледаше да не разбива на пух и прах странните представи на пришълците, затова предпочиташе нито да отрече, нито да потвърди подобни твърдения. Всичко това искрено я забавляваше - а най-смешно й ставаше, когато видеше изумената физиономия на поредния атлантски моряк или търговец. Уж се имаха за умни и способни люде, а не можеха да вникнат в най-простите неща от живота! Но Зари нямаше никакво намерение тя да бъде тази, която ще разпръсне техните заблуди, насаждани в главите им още от ранно детство. А иначе тя сама най-добре си знаеше дали предпочита повече мъжката или женската ласка. "Зависи от случая" бе единственото, което благоволяваше да отговори на любопитните подпитвания - и така предизвикваше още по-голямо объркване у слушателя.

Но пък ако оставим за момент настрана Двуглавата змия на Ку, за Дъщерите на Ку се носеха и някои къде-къде по-близки до истината твърдения. Като например че легендарната бойна брадва с две остриета, която бе спечелила толкова много битки в хилядолетната история на Кафевите земи, произхождаше именно от Народа на Ку - или поне от неговите предтечи, дошли по тези брегове отвъд Зъбатите плата преди много, много слънца. Но разбира се, както и за другото твърдение, за това също нямаше преки доказателства, а само легенди, предавани от уста на уста. Единственото, за което можеха да бъдат сигурни чуждоземните посетители бе, че Народът на Ку можеше да бъде изключително изобретателен в използването на всякакви подръчни средства като оръжие. И по всяка вероятност Двуглавата змия също не правеше изключение.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

 

Зари се замисли. Това откровено си звучеше като робство. Но какво можеше да направи? Народът й бе изигран от коварните атланти. Бяха се съюзили тайно с народа от Зъбатите плата и сега щяха да си разделят плячката. С един удар бяха отстранили два силни и безкрайно неудобни противника - храбрия и непокорен Народ на Ку и малките, многобройни хора от блатата. Наистина добре изиграно от проклетите бледолики! За пореден път старата приказка се потвърждаваше - довери се на атлантите, та да ти хакнат ножа, докато пиеш вода. И сега тя и нейните хора го бяха изпитали на свой гръб. Древният народ на Ку се бе превърнал в поредната жертва на тази зараза, която бе плъзнала по света и която някои наричаха "колониализъм".

Според разказите на неколцината атлантски моряци, с които бе си разменяла истории на по чаша кокосов сироп, с тази дума в далечния Посейд наричаха изкуството да учиш изостаналите диваци как да вършат нещата по правилния начин. Той бе най-удобното средство да си осигуриш евтин внос на дървесина, метални руди, скъпи кожи и други ценни стоки - в замяна на няколко лъскави дрънкулки, едно-две бурета със запалителна смес или не особено качествена пиячка, както и безкрайно разнообразие от смъртоносни бацили, вируси и зарази, срещу които малцина други народи имат защита.

Може да се каже, че сам по себе си колониализмът също се явяваше един вид заразна болест. И можеше да се разпространява в пъти по-бързо и от чумата. Той се случваше винаги и навсякъде, където един народ реши да наложи разбиранията си за това кое е правилно над другия - почти винаги посредством военно превъзходство. Донякъде този метод можеше да се сравни с начина на действие на друг един основен принцип на международните и междучовешки взаимоотношения, какъвто бе законът на Големите кинти. Този с по-гръмките оръжия и по-високите укрепления накрая получавше правото да нарежда на онзи с дървените копия и стрели как да живее и какво да прави - също както този с по-тежката кесия в крайна сметка налагаше волята си над онзи с прокъсаните джобове, в които не е останало и петаче.

По-специално, това пълно превъзходство се изразяваше чрез набор от действия, станали така характерни за колонизаторите през всичките тези векове. Например това да изглеждат по-високи, по-охранени и по-красиви от местните туземци. Това бе основно и желязно правило за колонизатора и то включваше такива наглед обикновени неща като поддържането на изрядна прическа и добре подрязани, чисти нокти - и така ден след ден. Подобен божествен външен вид можеше и да налага дълго седене пред огледалото сутрин, но той бе от съществено значение за поддържане впечатлението за превъзходство. Да не говорим за къпането поне веднъж седмично. Изумително е какво можеш да постигнеш с парче сапун и достатъчно дълга четка, която да стига и до най-недостъпните места.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 04. Доко II

 Бега, Зелените земи, 1-ва луна от 2496-то слънце от века на Лъва (12 485 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

От дългите поучителни лекции на своя наставник Додо бе научил, че истински добрият дипломат трябва да е непреклонен, твърдо да отстоява позицията си и да не се поддава на никакви шикалкавения или натиск от когото и да било. Най-добрите сред дипломатите винаги са способни да обърнат всяко нещо и всяка ситуация в предимство за себе си и да накарат противника си да види нещата от тяхната гледна точка - ако се наложи и със сила. Или поне с особено красноречива заплаха за използване на сила. Крайната цел на цялото занимание бе с времето другата страна да припознае твоята гледна точка като своя собствена - това се броеше за върховно постижение на вещия дипломат. В този ред на мисли, боздуганът би могъл да бъде особено полезно допълнително помагало, особено ако е с остри шипове по него. Или защо не метателните бомби в по-големи количества, доволно натъпкани с жълт камък.

С годините Ведо му бе втълпил, че търсенето на взаимоизгодно междинно решение може да бъде голяма грешка в дипломацията. "Никога не отстъпвай от никое от първоначалните си искания! Иначе другите отдалеч ще надушат слабостта ти и задължително ще намерят начин да се възползват от нея, също както чакалите се нахвърлят на ранен елен!", бе му казвал многократно, докато блажено всмукваше дим през дебелата си лула. "Точно така, момче - цялата ти родина ще бъде прецакана, заедно с всичките хора в нея. Само защото не си имал смелостта да треснеш с обувка по масата и да им креснеш на тия. Никога не признавай грешките си и дори недей да даваш и най-беглия повод да се усъмнят, че може и да не си прав! Дори когато нямаш с какво повече да подкрепиш доводите си. Цяла армия била изклана някъде в полето заради някаква грешка на предводителя си? Не е вярно! Само така им се струва. Всъщност страната ти разполага с цели полкове от невидими войници. Войната била изсмукала държавната хазна? Просто си въобразяват. Не знаете ли, че съкровищницата в двореца е претъпкана със сребро и злато? Какво, някои настояват да проверят дали това е истина? Ама нали не искат да почнем да пускаме куцо и сакато в най-важното и най-зорко охранявано помещение в цялата държава? О, я стига!"

Освен това Вечния му бе обяснил, че прекаленото старание да изслушваш събеседника също се води за признак за слаби умения по дипломация. Самият акт на слушане в действителност намеква, че може и тайно да допускаш, че нечии мисли и мнения, различни от твоите, си струва да се вземат под внимание. Което разбира се въобще не е така. Освен ако не се опитваш по този начин да подмамиш противника си в капан, като му създадеш лъжливото усещане за сигурност, преструвайки се, че надаваш ухо за думите му. Това може да се окаже добър начин за печелене на време, стига да знаеш как да го правиш като хората. Но внимание! Той трябва да се използва само от най-опитните дипломати. За останалите е най-добре да си затъкнат ушите с памук и да викат "Не те чувам! Ня-ня-няаа!", докато им пресипне гласът.

Като цяло добрите дипломати можеха да се разпознаят по няколко лесно забележими признака в поведението: те отправяха заплахи, размахваха юмруци, скърцаха със зъби, ядно блъскаха с обувка по мебелировката, предявяваха неизпълними искания, постоянно крещяха, не показваха и капка милост, обичаха често да свалят обувките си и най-важното - скришно носеха със себе си оръжие по време на преговори, в случай, че нещата се объркат. От друга страна, посредствените или направо некадърните дипломати се намираха под път и над път и можеха да се разпознаят по това, че все се мъчеха да разсъждават рационално, да разглеждат проблемите от всички възможни страни, да търсят средния път, че имаха добри обноски, зачитаха живота и достойнството на другите човешки същества, замисляха се над последствията от всяко свое действие, гледаха диалогът да се води на неутрална територия - и въобще като цяло се държаха като пълни мекотели.

 

 ---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Написана в далечното 2054-то слънце от века на Лъва, "Истинска политика за леваци" бе обезсмъртила откровенията на славния държавник, превърнал се по принуда в пълководец, а после и по задължение - във владетел на цял Посейд. Тя проследяваше предполагаемите му успехи като Пръв министър на областта Атлас, сетне - като Председател на Голямата дузина, а накрая и като Върховен министър на Посейд и Ариан. Сред легендарните перипетии на Отамар имаше дейни участия в няколко последователни и съвсем случайно избухнали войни между тогава все още разпокъсаните области на атлантския континент и прилежащите му острови, които по някакво щастливо стечение на обстоятелствата (но по неговите твърдения - съвсем закономерно) той до една бе спечелил за Атлас, завземайки властта над останалите единайсет области, населени в древни времена от атлантите. Така в крайна сметка за пореден път целият континент Посейд, а също островите Ариан, Ог, Ейр и Аталия били обединени в единна държава, а новопровъзгласеният Върховен министър не се посвенил да използва всякакви средства, за да укрепи и разшири властта си. Именно тези методи той описваше по много забавен начин в увлекателното томче с жълтата подвързия.

Основният и единствен принцип на "истинската политика" според Отамар Керинал ва-Биориан бе да се придържаш към идеята за "умението да извличаш от ситуацията само онова, което е истински постижимо". С други думи, когато ножът е опрял в кокала, най-разумното нещо е да не си губиш времето с излишни самозаблуди и да не се залъгваш с невъзможни очаквания, а да държиш погледа си единствено върху изгодата, която е очевидно постижима. "Да пресегнеш ръка, само ако си уверен, че ще можеш да сграбчиш нещо", както пишеше самият Отамар. "Защото после не е сигурно, че ще имаш втора възможност да се пресягаш. Или пък че ще са ти останали пръсти".

В наръчника не липсваха и такива загадъчни излияния като: "Грубовати великани има по всички светове; в твоя свят, ако срещнеш един такъв великан, който може да сгъне и да напъха в устата си цяла печена патица наведнъж, без да си избърше после пръстите - значи има начин да се справиш с него. Та значи каква е тайната на политиката ли? Ами задължително е постигането на добър съюз с арианците. След това можеш спокойно да си отдъхнеш и да пийнеш едно. За самите арианци не се притеснявай - те не пият".

От друга страна, по повод на изкуството на дипломацията, което се бе оказало също толкова решаващо за успехите на неговото управление, колкото постиженията на бойното поле, Отамар мъдро бе отбелязал: "Трябваше да намеря смелост да му кажа, че ризата му на вид е като смачкана дамска шапка; но вече си бях изпукал патроните, след като по-рано му бях заявил, че неговият револвер не е в състояние да рани и бълха, дори ако се прицели от два пръста разстояние. И се оказах прав в преценката си: тялото ми не претърпя никакви по-нататъшни щети, а и ризата му наистина бе твърде неудобна за ръкопашен бой по вина на досадните гънки, които имаше по ръкавите."

И разбира се, кой би могъл да забрави най-знаменитата забележка на древния мъдрец: "Не се бой от съседа си; не си мисли, че е по-добър от теб. Виждал съм трима императори без дрехи и мога да ви уверя, че гледката не е никак, ама никак впечатляваща".

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Герои

   

1. Додо Капад "Доко" / 2. Церибела Ханиа ва-Гетрола "Цоци" / 3. Ведо Ресад "Вечния" / 4. Расо Панавел "Вожда"

   

1. Педарис Елиман е-Вариниане "Папа Дун" / 2. Валинел Калирон ва-Патариана "Старата Вал" / 3. Осет "Пясъчния сокол" / 4. Лелеми от Карт

   

1. Келиан ва-Мидор / 2. Лориан ва-Мидор / 3. Дорделар Басиалон ва-Кадалон / 4. Динал ве-Ермафол

   

1. Дион Пиронел ва-Линомалия (16г.) / 2. Дион (18г.) "Умника" / 3. Пирион Саринел ва-Линомалия / 4. Билен иконома

   

1. Халана / 2. Аделон "Адело" ве-Рукил / 3. Бенал Енакор / 4. Анере Аугиана ва-Накора

 

1. Едомар Сидонис ве-Крумолбе / 2. Тесар Найлукон ве-Мелатоме

    

1. Заримунари "Зари" / 2. Незеири "Нези" / 3. Майката на Народа на Ку / 4. Лиртаск уа-Джалиан

   

1. Нирамел Баварим ва-Лириниана / 2. Ерил Куариан / 3. Хиронес Пелагор "Хохо" / 4. Жирод Виелицата

 

1. Мутиу Адеволе "Матейчо" / 2. Агент Кели Къркланд

МИШОКА - 03. Зари I

 Залива на Десетте реки, Кафевите земи, 5-та луна на 2493-то слънце от века на Лъва (12 488 г.пр.н.е.).

 

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Преди много слънца, още преди да се бе родила старата й прабаба, която някога за кратко е била Майка на Народа, след като в края на дългото си и мъчително странстване най-сетне се добрали до крайбрежието, вече калените в хиляди битки дъщери и синове (но предимно дъщери) на Ку се впуснали в безспирни и безкрайно забавни походи наляво и надясно по бреговете на Кафевите земи. Те проучили цялата брегова линия чак до земите далеч под слънцето[7], където брегът рязко завива наляво и върви в посока на студените води на Лемурийското море, които според разказите на старите жени още обитават от древни чудовища и всевъзможни други ужасии.

По време на безбройните им странствания, техните дълги лодки се натъквали на какви ли не туземни племена и много скоро Народът на Ку възприел навика да извършва внезапни многолюдни набези по близки и далечни брегове, които те благовидно наричали "гостувания". В тях участвал почти целият клан - жени, мъже и даже деца, а и някои старци. Всеки си знаел точното място в йерархията - старите се грижели за приготвянето на трапезата преди обяд и вечеря, а през останалото време си обменяли клюки и истории за нападението от същия ден, точели оръжията на по-младите или просто си почивали в спокойна обстановка.

Онези на възраст между петнайсет и петдесет слънца извършвали същинското "гостуване", като следвали строго определена последователност от действия. Първо попълвали малки въпросници, издялани върху правоъгълни дървени плочки. В тях имало въпроси от рода на "От какво се нуждаете най-много?" Съответно с възможни отговори: а) месо и кожи, б) предпочитам жив добитък, в) деца (може и бебета), г) жена/мъж. Или пък задължителния въпрос: "Склонни ли сте да пролеете реки от кръв, за да постигнете целта си?" (Да / Не / Не знам още / Ще кажа след като потекат реките). После въпросниците се събирали от водачката или водача на съответната дружина и всички гости се натоварвали на дългите лодки в пълно бойно снаряжение и изчаквали падането на нощта, преди да навестят своите любезни домакини. След като се стоварели на брега, всеки взимал назаем това, което сметне за необходимо - и особено нещата, предварително заявени в дървените плочки. Но не и преди първо всички дружно да са преодолели съпротивата на местните племена, естествено. В много от случаите техните услужливи домакини избирали да окажат съдействие съвсем доброволно и без никакви пререкания, но често се налагало да се прибегне и до по-твърди методи за убеждение. И така, дълго време окървавените и изтърбушени глави на някои от по-несговорчивите домакини украсявали дървените колове, които стърчали над укрепленията на различните кланове от Народа на Ку. Но после те започнали да строят каменни укрепления, а единственото дървено нещо в тях си останал традиционният Дълъг дом, разположен на сигурно място по средата на селището, където редовно заседавал Съветът на Старейшините, начело с Майката на Народа.

Безчет поколения дъщери и синове на Ку бяха следвали този начин на поведение и той винаги бе действал безотказно. Участието в подобни "гостувания" на други крайбрежни племена и до днес, поне на думи, се считаше за най-доходоносното възможно занимание - дори по-славно и с по-голяма възвръщаемост от събирането на солни кристали от листата на мангровите дървета, или пък на вонящ камък от склоновете на свещената планина и продаването му на чуждоземците срещу такива редки неща като огледала, цели сандъци, натъпкани с бутилки с ром, или пък гърмящи тояги например. Но с увеличаването на търговията с близки и далечни народи, уважаваната професия на "гостуване" бе почти изчезнала в дебрите на отминалите векове и сега по-скоро се считаше за нещо непривично, да не кажем и откачено.

Всъщност Зари произхождаше от именно такова семейство. Във вените й течеше кръвта на неизброими мореплаватели, строители на дълги лодки и откриватели на далечни брегове и народи. В дома й все още се пазеха черепите на няколко вожда на племена, чиито имена вече никой не помнеше. Така или иначе всичко, което трябваше да се знае за тях бе, че те бяха имали неблагоразумието да изразят несъгласието си с потребностите на своите гости. Това очевидно бе последното нещо, което бяха имали възможността да изразят през живота си.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Слънцето все така припичаше, а от вчерашния проливен дъжд и навъсените облаци нямаше и следа. Но Зари бе наясно, че по тези места следващата буря никога не е твърде далеч. Тя винаги се спотайва зад непристъпните зъбери на свещената планина, където се раждат дъждовете, готова да връхлети когато най-малко я очакваш. "Един дъжд точно сега много щеше да ни помогне", мислеше си тя. "Стрелите на врага са твърде къси, за да издържат на тежките капки". Но небето все така си оставаше ясно, без нито едно облаче.

Тринайсетте жени се придвижваха в лек бяг по пътеката, а всеки мускул по бронзовите им тела, покрити с щавена кожа, бе напрегнат до краен предел. Бяха преметнали през рамо огромните си върбови лъкове, а щитовете върху гърбовете им ги правеха да изглеждат като извънредно бързи костенурки, които се носеха в колона през гъсталака.

Зари знаеше, че до Дългия дом оставаше още много, затова се стремеше да пести силите си. Бе се съсредоточила в дишането си - гледаше то да е равномерно и бавно, въпреки напиращото изкушение да се спре поне за мъничко и да поеме дълбоко дъх. Момичето със закръглените задни части все така припкаше пред нея, а хълбоците й се тресяха изкусително с всяка бърза крачка. За миг Зари си представи как гали тези гладки бедра и мисълта сякаш й даде повече увереност да продължава напред.

Внезапно първата жена от дружината се спря и приклекна в тръстиката. Засенчи с длан очите си и напрегнато се взря някъде в далечината отдясно. Останалите бързо я настигнаха и също се притаиха до нея.

- Какво виждаш? - попита Зари.

- Не знам още. Някакво движение... - прошепна съгледвачката.

По повърхността на блатото се бяха появили ситни вълнички, които устремно се носеха към брега. Зари успя да различи върховете на тънки стълбчета. "Тръстиката не бива да се движи, не и толкова бързо", помисли си тя.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

МИШОКА - 02. Дион I

Линомал, Гадейрос, Посейд, 10-та луна на 2484-то слънце от века на Лъва (12 597 г.пр.н.е.).

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---

Разбира се това, което баща му удобно бе пропуснал да поясни и до което Дион някак без да знае сам бе достигнал след дълги часове витаене в облаците, бе фактът, че "законът" може да бъде и твърде разтегливо понятие. Струваше му се, че можеше да се каже, че на света съществуват два вида закони. Първите служеха само колкото да опишат в най-общи линии всички неща наоколо. Някои ги наричаха "законите на природата". Те можеха да ти обяснят защо нещо, което е трябвало да се случи, не се е случило. Например защо онова гълъбово яйце ти падна на главата, а гълъбовото перо - не? Нима перото не полетя от същото гнездо? Но то се зарея из въздуха, дълго се чуди къде да кацне и накрая цопна в реката. А яйцето - о, то съвсем безцеремонно те фрасна по чутурата и даже имаше нахалството да се разтече в яката ти!

Имаше и други закони, които, точно наопаки, описваха някои закономерности и можеха да обяснят защо не е трябвало да извършиш нещо, което си сторил. Някои ги наричаха "божиите закони". По-префърцунените пък, които предпочитаха да не се принизяват до нивото на някакви си суеверия, ги наричаха просто "нравствените закони", или "законите на морала". Други, по-второстепенни закони, бяха "законите на икономиката", за които може да са каже, че бяха някаква смесица между първите два вида. Те пък претендираха да дават обяснение защо това, което си очаквал да се случи, не се е случило - може би някакъв кретен е сторил нещо, което не е трябвало да прави, защото е очаквал да се случи нещо, което по всички закони на природата е невъзможно? Кретени има всякакви.

В крайна сметка, след всичките тези объркани обяснения, това, което бе останало в главата на шестгодишния Дион, бе изводът, че: първо - законите не би трябвало въобще да съществуват; и второ - от друга страна ако те не съществуваха, очевидно нищо друго не би могло да съществува. Така че най-добре е да оставим нещата както са си и просто да спазваме скапаните закони!

Разбира се, както съвсем скоро щеше да научи новото му братче, което несъмнено щеше да се облажи от всички привилегии, полагащи се на един напълно законен наследник на рода ва-Линомалия, на света имаше и един друг, неписан закон. Далеч по-могъщ от всички останали взети заедно. Законът на Големите кинти. Той се бе зародил с напредъка на човешката цивилизация и особено след момента, в който хората решили, че е по-удобно да си изнамерят някакъв разменен еталон, който всички да признават и чрез който да могат да търгуват, вместо постоянно да разнасят тежки чували с брашно и да ги разменят за каруци с тиквички и патладжани.

Поне първоначално и на теория, стойността на всичко и всеки можела да се определи чрез това, което този някой или това нещо струвало - колко било ценно и търсено от другите и какви ползи те биха извлекли от него. Но много скоро се оказало, че не полезността е онова, което определя колко струва един човек, а количеството притежавани от него вещи. Особено онези със заострен край, или надарени с омайващ блясък. Или пък снабдените с две добре оформени гърди и изкусително заоблени задни части.

С времето тази идея дотам се бе просмукала в съзнанието на всички жители на великолепния континент Посейд, че вече бе невъзможно дори да си помислиш да измериш нещо по някакъв друг начин, освен с количеството лъскави кръгли дрънкулки, които собственикът му би разменил за него. По ирония на природните закони, най-логичният резултат от това стечение на обстоятелствата бе, че броят на жителите на Посейд и прилежащите му острови, гъсто заселени от атлантите, бе нараснал със скоростта на епидемия, докато празните пространства в главите на хората същевременно се бяха увеличавали обратно-пропорционално. сякаш безброй бели червейчета неуморно бяха ровичкали вътре в черепите им и се бяха наизлюпили.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ--- 

 

Самият многоуважаван съдия Пирион някога бе имал една стара и доста затлъстяла котка. Малкият Дион имаше само смътни спомени за нея. Помнеше само, че тя постоянно се излежаваше на най-невероятни места из къщата и че бе шарена. Но и покрай нея със сигурност бе понаучил някои неща за загадъчните животинчета. Като например, че котките изглежда са готови на всичко, за да донесат радост на близките си хора. Например те отлично знаят, че човеците, подобно на котките, обичат да украсяват домовете си и се увличат по разнообразните шарки - затова често им помагат в декорацията на жилището, като оставят чудни драскотини по стени, мебели и пердета с малките си остри нокти. Те са наясно и че хората се увличат по интересните миризми, затова постоянно оставят по най-недостъпните места в къщата разнообразни благоуханни следи от развалени остатъци от закуската, локвички разлято вино или просто котешка пикня и вмирисани вълма козина, които обичният домашен любимец е повърнал предната вечер. На котките им е известно и че хората обичат движението, затова те често са заети да отварят и затварят врати, долапи и скринове, за да създават работа на двукраките си съжители и да ги подтикват към по-близки взаимоотношения помежду си (включващи приятелски възклицания като "Кой пак пусна тая котка в кухнята!?") Все пак след една жестока кавга, предизвикана от невинната намеса на четирикракия пакостник, единствено може да последва страстно помирение, нали?

Като един малък изследовател, и Дион си имаше свое виждане за котките. Дори си бе изработил собствена теория за тях, но все още не бе му се откривала възможност да я изпробва. И ето сега - съдбата му изпращаше сгоден случай. Пред него мъркаше едно малко черно коте! Може би то щеше да се навие да му съдейства в научната дейност?

В общи линии, цялата работа се състоеше в съчетаването на два общоизвестни принципа. От една страна, както всички знаят, ако изтървеш една намазана с масло филия хляб на земята, по закона на всемирната гадост тя неминуемо ще падне с маслото надолу и ще ти прецака цялата закуска. Същевременно и на най-малките деца е известно, че котките никога не падат по гръб. По някакъв необясним начин те винаги успяват да се приземят на крака. Безброй малки деца лично са изпробвали този закон и той винаги е действал безотказно. А също от опит са установявали, че той въобще не действа при кучетата например.

Е, бе се запитал Дион, ами тогава какво ли би станало, ако обилно намажем с масло една филия хляб, закрепим я на гърба на една котка с маслото нагоре и накрая пуснем котката да пада отвисоко? Според комбинацията от двата по-горни закона, от една страна тя би трябвало да се приземи на краката си. Но същевременно филията също следва да падне с маслото надолу, нали? Следователно поне на теория котката никога не би се приземила и би останала да се рее във въздуха, докато някаква външна намеса не наруши така получилото се котко-филиено равновесие - било то като изядем част от филията или пък оскубем кичур козина от опашката на котката. Иначе тя би останала да се носи из въздуха заедно с филията на гърба си, като е възможно съвсем леко да се полюшва напред-назад или дори да се върти около оста си, в случай, че излезе вятър.

"Колко интересно!", бе си помислил Дион. Това можеше да е ключът към направата на вечни двигатели за летене, които да действат по-добре и от сегашните газови двигатели, за които бе чувал, че задвижват онези големи летящи продълговати балони, дето често прекосяваха небесната шир над хълмовете, придружени с тихо жужене, и безспирно пренасяха своите товари и пътници от столицата Атлант към другите части на Посейд и обратно.

---ПОРАДИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА АВТОРСКИ ПРАВА, ОТ НАСТОЯЩАТА ГЛАВА СА ПУБЛИКУВАНИ ОТДЕЛНИ ОТКЪСИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ---